Решение № 415 от 03.02.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 15179/2021
- Вид
- Решение № 415
- Подписан
- 03.02.2022
- Състав
- ЦВЕТЕЛИНА ЗАХАРИЕВА МИХАЙЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 и 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 и 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 65 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 415 гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20211110215179 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от К. Н. К. срещу електронен фиш /ЕФ/ серия ******* СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лева.
С жалбата се иска отмяна на ЕФ, като незаконосъобразен. Излагат се конкретни съображения.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично в съдебно заседание.
Поддържа жалбата и моли за отмяна на ЕФ със същите съображения, които е изложил в жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание. От депозирани преди датата на заседанието писмени бележки е видно, че оспорва жалбата и изразява становище за потвърждаване на ЕФ, тъй като нарушението, нарушителят и неговата вина са доказани по безспорен и категоричен начин и при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1
Жалбоподателят е собственик на лек автомобил ****************. На 17.12.2019 г., в 14:03 ч. същият се движил по бул. „Цариградско шосе” с посока на движение от ул. „Патриарх Герман“ към Околовръстен път, като срещу стопанство „Врана“ е била измерена скорост на движение на автомобила 100 км/ч, като след приспаднат толеранс от 3 км/ч, е приета скорост от 97 км/ч, при максимално разрешена скорост 50 км/ч, въведена с пътен знак В-26. Скоростта била измерена с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M с № 619, заснемаща и записваща скорост, дата, точен час, рег. номер на МПС и място на позициониране. За конкретния случай видеоклипът бил с № 14150. От приложените разпечатки от клип № 14150 се установява наличие на пътен знак "В-26", указващ, че е въведено ограничение на скоростта до 50 км/ч.
Към материалите на делото е приложен и протокол от 17.12.2019 г. за използване на АТСС по смисъла на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, както и ежедневна форма на отчет на наряда от ОПП - СДВР.
Техническото средство - мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 619 е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност на одобряването 24.02.2020 г.
Периодичността на последващите проверки на тези системи е една година, като мобилната система за видеоконтрол TFR1-M с № 619 е преминала проверка на 31.05.2019 г. От приложения по делото протокол № 2-3919/31.05.2019 г. на лаборатория "Полицейска техника" е видно, че мобилната система за видеоконтрол TFR1-M с № 619 отговаря на изискванията и дава допустима грешка при полеви условия при измерване на скоростта от 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като измерената скорост попада в обхвата на уреда.
След като бил установен собственикът на автомобила, срещу него бил издаден електронен фиш серия ******* СДВР, който бил връчен на жалбоподателя на 08.10.2021 г. Жалбоподателят не представил в СДВР писмена декларация с данни за това, че друго лице е управлявало автомобила на 17.12.2019 г., в 14:03 ч.и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, но на 19.10.2021 г. била подадена жалбата срещу ЕФ.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени и веществени доказателства - свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение; ежедневна форма на отчет на наряда от ОПП - СДВР, протокол за използване на АТСС от 17.12.2019 г., протокол 2-39-19/31.05.2019 г. на лаборатория "Полицейска техника", справка за собственост на превозното средство, посочено във фиша; копие на Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи относно 2 утвърждаване на образец на електронен фиш, и копие на образец на електронен фиш; удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй като същата е непротиворечива и в своята съвкупност напълно изяснява възприетата и описана по-горе фактическа обстановка.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Жалбата е подадена от легитимно лице, срещу подлежащ на оспорване административен акт, в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП), поради което следва да бъде разгледана по същество.
В това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на жалбоподателя и да водят до отмяна на обжалвания електронен фиш само на това основание.
E лектронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият формално отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г от Министъра на вътрешните работи, образец.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш - мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от ЗДвП - "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и 3 обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.
В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с което реализирането на административно наказателната отговорност за нарушения на ЗДвП чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно, в това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система. Ето защо съдът не приема изложеното в жалбата възражение в тази посока.
Административно-наказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 от ЗДвП, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на делото.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол "TFR - 1M" с № 619, представляваща одобрен тип средство за измерване, при 4 която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът счита, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Видно от представения клип № 14150/17.12.2019 г. измерената скорост на движение на автомобила на жалбоподателя е била 100 км/ч, в който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3 %, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 97 км/ч. Именно тази скорост е била съобразявана при преценка дали е превишена максимално разрешената такава. В този смисъл съдът констатира, че при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. "толеранс", като инкриминираната скорост е намалена на 97 км/ч, т. е. отчетено е превишение от 47 км/ч, което обстоятелство е в полза на нарушителя и именно за това превишение същият е бил санкциониран.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Видно от справката за собственост автомобилът, с който е било извършено нарушението е собственост на жалб.
К.. След получаване на електронния фиш в съответната структура на СДВР не е представена декларация с посочване на друго лице, което на процесната дата е управлявало заснетия автомобил, поради което съдът намира, че правилно жалбоподателят К. е бил санкциониран за извършеното нарушение.