Решение № 4882 от 29.11.2018, Районен съд - Варна

НЕПРИСЪСТВЕНО

РЕШЕНИЕ

№4882/29.11.2018г.

Гр.Варна,29.11.2018 год.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на втори ноември , през две хиляди и осемнадесета година в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА

ЖЕКОВА при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 9554 по описа за 2018 год., ХLII – ри състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът по делото Щ.И.Н.,

ЕГН **********, представляван от процесуалният му представител – адвокат С. С.от АК - гр. *, със съдебен адрес:*** е предявил при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ; чл.

224 КТ, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, против ответното дружество „В.И.“ ЕООД.

Отправените до съда искания, съобразно уточнителната молба от

19.07.2018 година са:

Да бъде осъдено ответното дружество - „В.И.“ ЕООД, ЕИК *,със седалище и адрес на управление:***, в качеството му на работодател по индивидуален трудов договор от 14.05.2015 г., сключен със Щ.И.Н. на длъжност „кадет“ с място на работа моторен кораб „*", ДА ЗАПЛАТИ в полза на Щ.И.Н., ЕГН **********:

СУМАТА от 486,29 щатски долара, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец август 2015 г.;

СУМАТА от 1386,40 щатски долара, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец септември 2015 г.;

СУМАТА от 739,11 щатски долара, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец октомври 2015 г.; ВЕДНО със обезщетенията за забава върху посочените главници а именно:

СУМАТА от 130,49 щатски долара, представляваща обезщетение за забава за периода 18.10.2015 г. - 07.06.2018 г., изчислено върху нетното трудово възнаграждение за месец август 2015 г.;

СУМАТА от 371,99 щатски долара, представляваща обезщетение за забава за периода 18.10.2015 г. - 07.06.2018 г., изчислено върху нетното трудово възнаграждение за месец септември 2015 г.;

СУМАТА от 198,31 щатски долара, представляваща обезщетение за забава за периода 18.10.2015 г. - 07.06.2018 г., изчислено върху нетното трудово възнаграждение за месец октомври 2015 г.;

СУМАТА от 237,60 щатски долара, представляваща обезщетение за НЕИЗПОЛЗВАН ПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК от 10 (десет)дни за 2015 г., ведно със сумата от 63,75 щатски долара, представляваща обезщетение за забава за периода 18.10.2015 г. - 07.06.2018 г., изчислено върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 2015 г. ведно със ЗАКОННАТА ЛИХВА върху посочените суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.06.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

Обективирано е и надлежно искане за присъждане на сторените по делото съдебно деловодни разноски.

Ищецът основава исковата си молба на следните правно релевантни фактически твърдения а именно:

Първоначално ищецът заедно със още осем други ищци е завел във ВРС искова молба, под регистрационен вх.№ 39 324/11.06.2018 г. срещу ответника, като с Определение от 15.06.2018 г., председателят на ХХХ –ти състав по гражданско дело № 9194/2018 г. е разделил производството по предявените от деветте ищци против ответника и настоящото дело с ищец Щ.Н. е получило горния номер. В исковата и уточнителна молби ищецът по същество е навел следните основни фактически твърдения: Твърди се, че Щ.Н. сключил индивидуален трудов договор с ответника „В.И." ЕООД на 14.05.2015 г., като ищецът приел да изпълнява длъжност „рулеви на кораб$ с място на работа моторен кораб „*".

Твърди се, че трудовото правоотношение на ищеца с дружеството - работодател било прекратено, считано от 17.10.2015 г., със Заповед № 402/17.10.2015 г., подписана от управителя на дружеството-работодател, като в нея било посочено като основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ - по взаимно съгласие на страните.

В настоящото производство, изрично заявява ищецът, че не се оспорва законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение.

Ясно е посочено в уточнителната молба, че договореният размер на брутното месечно трудово възнаграждение на ищеца бил от 1500 щатски долара а в трудовия договор не бил уговорен срок за изплащане на трудовото възнаграждение. Отделно от горното ищецът счита, че дължимото трудово възнаграждение следвало да бъде изплатено в началото на месеца, следващ месеца, за който се дължи, доколкото чл. 270, ал. 2 КТ предвиждал, че трудовото възнаграждение се изплаща всеки месец, тоест не можело да бъдело отлагано изплащането на трудовото възнаграждение за по-дълъг период. Отделно от това ищецът, счита, че трудовото възнаграждение за месец октомври, когато било прекратено трудовото му правоотношение следвало да се дължи от 17.10.2015 г. В трудовия договор, подчертава ищецът, че не бил уговорен и начин на изплащане на трудовото възнаграждение. При това положение, според ищеца следвало да намери приложение нормата на чл. 270, ал. 3 КТ, като трудовото възнаграждение се изплащало на работника лично в брой, доколкото Щ.Н. не бил посочвал банкова сметка, ***о възнаграждение. Ето защо и по същество ищецът претендира: 1) нетно трудово възнаграждение за целия месец август 2015 г. в размер на 486,29 щатски долара; 2) нетно трудово възнаграждение за целия месец септември 2015 г. в размер на 1386,40 щатски долара; 3) нетно трудово възнаграждение за месец октомври 2015 г. / от 01.10.2015 г. до 17.10.2015 г. / в размер на 739,11 щатски долара; Не на последно по степен на важност място се сочи, че в трудовия договор не била уговорена продължителност на платения годишен отпуск. Поради това неговата продължителност, сочи ищецът, следвало да съответствала на определената в Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя продължителност от 30 работни дни. Т.е. ищецът Щ.Н., съответно на продължителността на трудовото правоотношение, се твърди, че е имал право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение в размер на 10 (десет) работни дни., като дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2015 г. в размер на 10 работни дни било признато и от работодателя в Заповед № 402/17.10.2015 г. за прекратяване на трудовото правоотношение.

При така изложеното и в обстоятелствената част на уточнителната искова молба е пояснено, че ищецът претендира обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 10 работни дни за 2015 г. /за периода на трудовото правоотношение от 14.05.2015 г. до 17.10.2015 г./ в размер на 237,60 щатски долара. Отделно от горното ищецът сочи, че претендира и парични вземания за обезщетения за забава в размер на законната лихва, както следва: 1) 130,49 щатски долара - изчислени за периода 18.10.2015 г.- 07.06.2018 г. върху нетното трудово възнаграждение в размер на 486,29 щатски долара за месец август 2015 г.; 2) 371,99 щатски долара - изчислени за периода 18.10.2015 г. - 07.06.2018 г. върху нетното трудово възнаграждение в размер на 1386,40 щатски долара за месец септември 2015 г.; 3) 198,31 щатски долара - изчислени за периода 18.10.2015 г. - 07.06.2018 г. върху нетното трудово възнаграждение в размер на 739,11 щатски долара за месец октомври 2015 г.; 4) 63,75 щатски долара - изчислени за периода 18.10.2015 г.- 07.06.2018 г. върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск от 10 дни за 2015 г. в размер на 237,60 щатски долара. Изрично и не на последно по степен на важност място, както и съгласно указанията на съда, ищецът ясно е заявил, че в настоящото производство не поддържа претенция за изплащане на трудово възнаграждение и обезщетение за забава срещу беърбоут чартьора на кораба „*“ Такива претенции поддържа само срещу работодателя „В.И.“ ЕООД. За изплащане на претендираните суми ищецът е посочил на основание чл. 127 ГПК банкова сметка ***, упълномощен изрично да получава от името на Щ.Н. всякакви парични плащания, свързани с трудовото правоотношение:Титуляр: С. М.

С.Банка: *АД BIC/***: *IBAN: ***. В подкрепа на твърденията си ищецът е направил доказатествени искания

В срока по чл. 131 ГПК а и до датата на първото отрито съдебно заседание ответникът – работодател не е депозирал отговор на исковата молба, нито е изпратил представител за откритото съдебно заседание

В проведеното по делото първо и единствено открито съдебно заседание от дата 02.11.2018 г. ищецът, представляван от адвокат М.от АК Варна желае ВРС да се произнесе с Решение при условията на чл.238 ГПК като уважи исковата молба и да издаде и изпълнителен лист .

Видно от протокола от проведеното открито съдебно заседание, настоящият съдебен състав е приел, че са налице основанията за уважаване на искането на ищеца за произнасяне с акт по същество при условията на чл.238 ГПК, ,поради което е и прекратено съдебното дирене .

Съдът, като взе предвид, че на ответника са били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание, без да е поискал делото да се гледа в негово отсъствие, както и че предявеният иск вероятно е основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде постановено неприсъствено решение, като искът бъде уважен изцяло .

Произнасяйки се с Решение по чл.238 ГПК,уважавайки изцяло исковете на ищеца,съдът би следвало да присъди в негова полза съдебно деловодни разноски, т.к.такова искане има в исковата молба. Въпреки ,че още с исковата молба е заявено искането с правно осн. чл.78, ал.1 ГПК по делото няма никакви доказателства ищецът да е сторили разноски за процесуално представителство които съдът да му присъди и или определи по реда на ЗАдв. При липса на доказателства за заплатен адвокатски хонорар или за осъществена правна помощ съгласно чл. 38