Решение № 143 от 06.03.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. София, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове:

Владимир Йорданов

Димитър Димитров при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20238002100996 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 4475/30.12.2022 година, подадена от А. З.

К., срещу решение № 293/02.11.2022 година на Окръжен съд Смолян, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, постановено по гр. д.

№ 219/2022 година.

С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Смолян е отменил частично и частично е потвърдил първоинстанционното решение № 35/25.03.2022 година на Районен съд Девин, постановено по гр. д. № 317/2021 година, при което като краен резултат са отхвърлени предявените от А. З. К. срещу ТП „ДГС Доспат“ гр. Д. при ЮЦДП искове с правно основание чл. 200, ал. 1 о т КТ, за заплащане на сумата от 30 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания), в следствие на „ексцес“ на увреждането от трудова злополука, настъпила на 10.04.2015 година, съгласно разпореждане № 38/15.05.2015 година на ТП на НОИ гр. Смолян при горско‑технически участък, намиращ се в землището на с. К., отдел „“, местност „Ч.“", подместност „Ш. ч.“, община Д., област С., в 1 резултат на която е претърпял на 21.06.2021 година „луксация на лява тазобедрена става“, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 21.06.2021 година до окончателното плащане и за заплащане на сумата от 2144.13 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение, в следствие на претърпяна на 21.06.2021 година „луксация на лява тазобедрена става “, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 21.06.2021 година до окончателното плащане.

В подадената от А. З. К. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано.

Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от него срещу ТП „ДГС Доспат“ гр. Д. искове, с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ да бъдат уважени.

Ответникът по подадената касационна жалба ТП „ДГС Доспат“ гр.

Д. е подал отговор с вх. № 910/01.03.2022 година, с който е изразил становище, че тя е неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено.

А. З. К. е бил уведомен за обжалваното решение на 30.11.2022 година, а подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 4475/30.12.2022 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

С постановеното по делото определение № 2439/10.08.2023 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по правните в ъ п р о с и за това при липса на констатирана временна и трайна неработоспособност от компетентните медицински органи с експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК, възможно ли е да е налице ексцес при трудова злополука?; за това коя е приложимата материалноправна уредба при влошаване на здравето, вследствие на влошаване на здравословното състояние след трудова злополука-тази към настъпването му през 2021 година, тази към момента на трудовата злополука през 2015 година или предходна такава? и за това приложимо ли е на основание чл. 212 от КТ общото правило на гражданската деликтна отговорност за пълно обезщетение 2 на вредите от увреждането-чл. 51, ал. 1 от ЗЗД и при ексцес от трудова злополука?

По първия от посочените въпроси трябва да бъде взето предвид, че ексцес при непозволено увреждане, съответно трудова злополука, е налице когато впоследствие настъпят нови вреди или съществено влошаване на състоянието на пострадалия, които обстоятелства не са съществували или не биха могли да бъдат взети предвид при определяне на първоначалното обезщетение. Самата трудова злополука, като основание за възникване на имуществена отговорност на работодателя за вреди, е предвидена в чл. 200, ал. 1 от КТ, в която разпоредба е предвидено и друго такава основание, а именно професионалното заболяване. Не съществува спор, че се касае до две различни основания за възникване на имуществената отговорност на работодателя, което е видно и от разпоредбите на чл. 55 и чл. 56 от КСО.

Предвид разликата между тя е установен и различен начин за установяването им. Трудовата злополука се установява с влязло в сила разпореждане по чл.

60 от КСО, което е видно и от приетата въз основа на чл. 55, ал. 3 от КСО Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. По силата на чл. 63 от КСО редът за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести се определя с акт на МС, който акт е Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести, обнародвана в ДВ бр. 65/22.07.2008 година. Съгласно чл. 3, ал. 1 и чл. 13, ал. 3 от същата професионалния характер на заболяването се установява с влезли в сила експертни решения на ТЕЛК и НЕЛК.

Същевременно правомощия на ТЕЛК по отношение на трудовата злополука са предвидени в чл. 61, ал. 1, т. 5 и т. 6, чл. 65, чл. 72, чл. 73, чл. 74 е чл. 77 от действащата към момента Наредба за медицинската експертиза, обнародвана в ДВ бр. 51/27.06.2017 година. Такива разпоредби, със същата номерация, са предвидени и в предшестващата Наредба за медицинската експертиза, обнародвана в ДВ бр. 36/14.05.2010 година. Тези правомощия се отнасят само до случаите когато вследствие на трудовата злополука е налице настъпила трайна неработоспособност на пострадалия работник или служител, поради което се прилагат само в тези случаи. При това с експертното решение на ТЕЛК и НЕЛК се установява само трайната неработоспособност на работника или служителя, нейната степен и 3 причинната връзка със злополуката, но не и самата злополука.

От горното следва, че в случаите, когато не се претендират вреди от трудова злополука, изразяващи се в трайно намалена работоспособност или в увеличаване степента на същата, за ангажирането на отговорността на работодателя е достатъчно злополуката да бъде призната за трудова с влязло в сила разпореждане по чл. 60 от КСО. В случаите, когато се твърди, че в следствие на злополуката е настъпила трайна неработоспособност и се претендира обезщетение за вреди от този факт, последният както и степента на неработоспособността ще трябва да се установят с експертно решение на ТЕЛК и НЕЛК. Същевременно по отношение на трудовата злолопука липсва текст, аналогичен на чл. 56, ал. 3 от КСО, съгласно който ексцесът от професионалното заболяване трябва да се установи по същия начин, по който се установява и самото заболяване. Предвид на това за установяване на ексцес от трудова злополука, който не се изразява в настъпило трайно намаление на работоспособността на работника или служителя или в увеличаване степента на същата, не се изисква установяването му нито с решение на ТЕЛК, нито с последващо разпореждане по чл. 60 от КСО, а настъпването му може да бъде доказвано с всички допустими от закона доказателствени средства.

По отношение на втория въпрос трябва да се има предвид, че в материално правните отношения между страните се прилага нормативният, който е бил в сила към момента на осъществяване на правнорелевантния юридически факт или фактическия състав, от който възниква правоотношението. Този акт продължава да намира приложение между страните и при последващата му отмяна с друг нормативен акт. Новият нормативен акт може да намери приложения по отношение на възникнали преди влизането му в сила и продължаващи на съществуват след това материални правоотношения, в случаите когато с него законодателят преуреди последиците от осъществения при действието на отменения акт юридически факт или фактически състав. Това преуреждане е само за в бъдеще време (несъщинско обратно действие на закона) и не може да се отнесе към вече уредените последици от правоотношението. Новия закон може изцяло да преуреди възникналите преди влизането му в сила материалноправни отношения само ако по волята на законодателя изрично му 4 бъде придадено обратно действие-чл. 14, ал. 1 от ЗНА. В случаите когато се изисква извършване на процесуални действия, било пред държавен орган, пред административен орган, пред лице, на което държавата е възложила извършването на определени действия или пред съд се прилагат процесуалните норми, които са в сила към момента на извършване на действието. В случаите когато процесуалните норми бъдат изменение в хода на процедурата, то новите правила се прилагат незабавно, по вече възникналите процесуални правоотношения, освен при изрична разпоредба за обратното. Във всички случаи обаче както материалноправните, така и процесуалноправните отношения не могат да бъдат уреждани от нормативен акт, който е бил отменен и вече не е в сила към момента на възникването им.

По третия въпрос съгласно разпоредбата на чл. 212 от КТ правилото на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД намира приложение при определяне на обезщетението за претърпени вследствие на трудовата злополука имуществени и неимуществени вреди, когато те са пряка и непосредствена последица от злополуката. Ексцесът от трудовата злополука, представлява именно такава вреда, поради което подлежи на обезщетяване в производство по чл. 200 от КТ. По отношение на така предявената претенция за ексцес работодателят може да се брани с всички възражения, които могат да доведат до отпадане или ограничаване на отговорността му. Това може да са твърдения за липса на причинна връзка между трудовата злополука и по-късно настъпилите вреди, основаващи се на цялостната липса на такава или на частичната й липса, чрез възражение по чл. 201, ал. 2 от КТ, или твърдения, че исканото обезщетение с действителния обем на вредите, а също така и да са възражения водещи до погасяване на правото на обезщетение.

С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по повод на които е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Окръжен съд Смолян е неправилно по следните съображения:

За да отхвърли предявените от А. З. К. искове съставът на Окръжен съд Смолят е изложил мотиви за това, че според съдебната практика, към която въззивният съдебен състав се придържал ако здравословното състояние на пострадалия бъдело влошено в сравнение със състоянието, при което било присъдено обезщетението (ексцес), на него му се дължало ново обезщетение 5 за самото влошаване, но само ако се намира в причинна връзка с увреждането При ексцес за пострадалия възниквало ново вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното, което произтичало от новото състояние на пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или съществено утежняване на старите страдания, което (ново състояние) се отклонявало съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение. Обезщетението били за новите вреди, които се добавяли към вече обезщетените. Практиката на ВКС била еднозначна и непротиворечива по отношение на това, че наличието на влошаване на здравето на ищеца и причинната връзка с увреждането трябвало да са установени с решение на ТЕЛК. Съгласно чл. 56, ал. 1, т. 5 и чл. 67, 68 и 69 от Наредбата за медицинската експертиза на трудоспособността (НМЕТ-ДВ, бр. 47/7.06.2005 година) ТЕЛК била медицинският орган, който бил компетентен да се произнесе по административен ред относно причинната връзка между влошаването на състоянието на ищеца и увреждането от трудова злополука.

Този орган трябвало да извърши личен преглед на лицето и проверка на съществуващата медицинска документация и след спазване на установения процедурен ред да даде заключение налице ли е причинна връзка между осигурения социален риск (трудова злополука) и влошаването на здравето на пострадалото лице. Експертното заключение на ТЕЛК имало двойствено значение-от една страна то представлявало индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и неговия процент, а от друга страна било официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на причинна връзка, като положителен юридически факт, който бил елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на ответника-работодател и от който зависи съществуването на правото. Липсата на такова решение (или непредставянето му по делото) компрометирало твърдението на ищеца за наличието на влошаване на здравето, което да било във връзка с началното увреждане и обуславяло отхвърлянето на иска с правно основание чл. 200, ал.