Определение № 4069 от 13.03.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4069 гр. Варна, 13.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20243110112956 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 395/05.01.2026 г., подадена от ответника И. М. В., чрез адв. К. М., с искане постановеното по делото Решение № 4298 от 01.12.2025 г. да бъде изменено в частта за разноските, чрез редуциране на присъдените на ищците адвокатски възнаграждения до сумата от по 772,82 евро /1 511,51 лв./ за всеки.

Излагат се доводи в молбата за прекомерността на присъдените в полза на ищците адвокатски възнаграждения, от които за Д. Д. – 7 300 лв., а за Е. Д. – 7 000 лв. Развива, че хонорарите не отговарят на фактическата и правна сложност на делото, която молителят намира за обичайна за дела от този тип, както и предвид обстоятелството, че делото е приключило в три заседания.

Счита за особено завишени размерите на претендираните възнаграждения, с оглед обстоятелството, че същите са в почти петкратен размер на предвидените за този вид дела хонорари в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията на адвокатската работа. Същите страната намира, че следва да бъдат изчислени на база данъчната оценка на имота, като с оглед притежаваното от ищците при равни квоти вещно право на собственост, защитаваният от тях материален интерес възлиза на по 12 339 лв., обосноваващ дължимостта на възнаграждение от по 1 511,51 лв. за всеки ищец. Поддържа и че доколкото последните са защитавани от двама адвокати, те са имали възможността да си сътрудничат. Моли се за редуциране на присъдените в полза на насрещната страна адвокатски възнаграждения до предвидения в Наредбата размер от по 1 511,51 лв. за всеки от ищците.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на искането, депозиран от ищеца Д. Б. Д., чрез адв. П. С., в който се изразява становище за неговата неоснователност. Излагат се доводи за съответствието на претендираното възнаграждение с високата фактическа и правна сложност по делото, обусловена от наведените от ответника множество възражения, във връзка не само оспорване правото на собственост на ищците, но и с установяване 1 неговото собствено вещно право. Страната намира, че предвидените в Наредбата размери на адвокатските хонорари не обвързват съда при извършване на преценка за следващия се справедлив такъв на страната, както и че намаляването на възнаграждението поради неговата прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК не се извършва задължително, а само предоставя възможност на съда да го стори. Намира за несъстоятелни доводите на молителя за начина на изчисление на минималния размер на възнаграждението, с оглед обстоятелството, че ищците оспорват правото на собственост на ответника върху целия имот. Моли се молбата да бъде оставена без уважение.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата от другия ищец - Е. Б. Д., чрез адв. Ф. Д.. Поддържат се доводи за неоснователността на искането, като страната намира, че при определяне справедливия размер на възнаграждението за адвоката, следва да се вземе предвид не само данъчната оценка на процесния имот, но и пазарната му стойност. Счита за основен критерий при извършването на преценка за прекомерност фактическата и правна сложност на делото, а не предвидените в Наредбата размери на възнагражденията. В тази връзка изтъква множеството възражения, направени от ответника както и това за недопустимост, така и по основателността на претенцията, с оглед на което и намира производството за такова, което се отличава с висока сложност. Моли се за оставяне без уважение на така направеното искане.

Депозираната пред съда молба с искане за изменение на съдебното решение в частта за разноските настоящият състав намира за процесуално допустима, с оглед депозирането й в рамките на предвидения в чл. 248, ал. 1 ГПК срок за това от страна, притежаваща процесуална легитимация. При съобразяване с разясненията, дадени в т. 9 от ТР № 6/2013 г., постановено по т.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, представянето на списък по чл. 80 ГПК от молителя не е процесуална предпоставка за допустимостта на искането, доколкото същото касае изменение на съдебното решение в частта досежно присъденото в полза на насрещната страна възнаграждение.

При съблюдаване на относимите правни норми съдът намира, че отправеното искане, по реда на чл. 248 ГПК, се явява частично основателно по следните съображения:

С постановеното по делото Решение № 4298 от 01.12.2025 г. съдът е уважил предявения от Д. Д. и Е. Д. срещу И. В. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване със сила пресъдено нещо между страните, че ответникът не е собственик на ПИ с идентификатор *** по КК и КР, одобрени със заповед № РД 1873/23.06.2008г. на изп. директор на АГКК, с последно изменение, засягащо имота със заповед № КД-14-3- 1897/23.07.2013 г. на началника на СГКК Варна, с площ от 1071 кв.м., находящ се в гр. Варна, с.о."Боровец- север, при съседи: ПИ № № ***, ***, ***,

2

***, ***, като на основание чл. 537 ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт № 97 т.2 рег.№ 4746 от 03.09.2024г. на нотариус Б.

Василев, вписан с рег.№ 124 в регистъра на НК, с вх. рег.№ 28144 т.71 акт № 132 на СВ Варна.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищците са присъдени сторените от всеки от тях разноски, в т.ч. и адвокатски възнаграждения. Последните са възложени в тежест на ответника в пълен размер, а именно – 7 300 лв. за Д. Д. и 7 000 лв. за Е. Д., доколкото съдът е намерил за неоснователно релевираното от ответника възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Присъдените разноски в полза на Д. Д. възлизат на 7820 лева, а на Е. Д. - на 7239 лева.

При съобразяване с разпоредбата на чл. 633 ГПК и постановеното Решение от 25.01.2024 г. по дело № C-438/22 на втори състав на СЕС – задължително за съдилищата, действително разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /понастоящем Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа/ не се явяват обвързващи съда при определяне справедливия размер на адвокатски хонорар, както при заявено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, така и при присъждане на такова по реда на чл. 38 от ЗА на оказал безплатна правна помощ адвокат.

При валидно възникнал въпрос, касаещ следващия се на страната, в чиято полза е решено делото размер на адвокатския хонорар, съдът следва да извърши самостоятелна преценка за същия, при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото, отчитане предмета и вида на производството, както и процесуалното поведение на представителя на страната, в чиято полза се следват разноски.

Именно с оглед изложените критерии, съдът намира така релевираното възражение за прекомерността на присъдените адвокатски възнаграждения, с депозираната молба по чл. 248 ГПК и изложените в нея твърдения, в полза на ищците по делото за частично основателно до размера от по 2 249,68 евро /4 400 лв./ за всяка страна.

В тази връзка следва да бъде посочено, че делото се отличава с висока степен на фактическа и правна сложност, противно на изложеното в иницииралата настоящото производство молба. Изводът в този смисъл се обосновава с това, че всеки един от ищците не само, че защитава отделно свое вещно право на собственост, което извлича на различно правно основание, но и в различен обем, което от своя страна обуславя въвеждането, респ. установяването в хода на процеса, на различни факти.

Отделно от това, от ответника са въведени множество възражения и оспорвания, в т.ч. за недопустимост на производство, във връзка с което от ищците е изразено нарочно становище по отговора на исковата молба. В проведеното първо по делото открито съдебно заседание, продължило близо един астрономически час, съдът се е произнасял само по доказателствените 3 искания на страните, което само по себе си е индикация за сложността на казуса. По делото са открити и две производства по оспорване истинността на документи по реда на чл. 193 от ГПК, във връзка с оспорванията на ответната страна, в рамките на които пълномощниците на ищците отново са изразили детайлни становища.

Процесуалните представители на ищцовата страна адекватно са защитавали правата и интересите на доверителите си, както и са взели активно участие в производството - изразили са становище по всяко искане и възражение на ответника, присъствали са на всички проведени съдебни заседания, които макар и три на брой, са характеризират с особена продължителност – първото от близо един астрономически час, второто – над два часа и половина, а третото – тридесет минути, а заедно с това е депозирана и писмена защита. С оглед гореизложените мотиви, съдът намира, че искането за намаляване на адвокатското възнаграждение до минималния размер се явява неоснователно.

При така изложеното и с оглед обезпечаване справедливостта в производството, съдът намира, че така присъдените възнаграждения следва да бъдат редуцирани до сумата от по 2 249,68 евро /4 400 лв./ за всяка страна.

Посочените размери настоящият съдебен състав счита за обосновани, с оглед положения от адвокатите труд, и съответстват на достойнството на адвокатската професия. Предвид намаляването размера на адвокатското възнаграждение, съдебното решение следва да бъде изменено в частта на присъдените в полза на ищците разноски, както следва – присъдената на Д. Б.

Д. сума от 3 998,30 евро /7 820 лв./ подлежи на редуциране до 2 541,12 евро /4 970 лв./, а присъдената на Е. Б. Д. – от 3 701,24 евро /7 239 лв./ до 2 371,88 евро /4 639 лв./.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 4298 от 01.12.2025 г., постановено по гр. д. № 12956/2024 г. по описа на Районен съд - град Варна, в частта за присъдените на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на Д. Б. Д. и на Е. Б. Д. разноски като намалява присъдените разноски в полза на Д. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: град Варна, ул. ..... от 3998,30 евро /7820 лева/ на 2 541,12 евро /4 970 лв./, а на Е. Б. Д., ЕГН **********, с пост. адрес: гр. Варна, ул. ..... от 3701,24 евро /7239 лева/ на 2 371,88 евро /4 639 лв./ , на основание чл. 248 ГПК ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4

5