Решение № 352 от 24.06.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 352 гр. Велико Търново, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Явор Данаилов

Ангелина Богданова при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Явор Данаилов Въззивно гражданско дело № 20244100500194 по описа за 2024 година

Производството по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 734 от 23.11.2023г. по гр.д. № 1890/2022г. на ГОРС, съдът отхвърлил предявени от А. В. П., с ЕГН **********, с адрес: ..., чрез адв. д-р М. К. Д. - Адвокатска колегия Варна, против С. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес и настоящ адрес в ... искове по чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД , въведени по реда на чл. 422 ГПК, с оглед оспорена Заповед за изпълнение № 625/17.08.2022г. по ч .гр.дело № 1349/2022г. по описа на ГОРС, за сума в размер на 5523,52 лева, съставляваща стойността на насилствено отнети от ответника, собственост на ищеца движими вещи: 1)Тръба черна ф70/4мм /3м - 8бр × 45лв.;

2) Оградни пана винкел и мрежа 1.50 / 1.50 - 6 бр; 3) Метални стелажи 2.20 / 90 - 10бр; 4) Масивна входна врата 2.00/ 1.00 ; 5) Сандъчета от поцинкована ламарина 15бр; 6) Ламарина 2.00 / 85 - 12броя; 7) Метален варел с дръжки , неръждавейка тип саксия за лимон; 8) Метални кофи поцинковани 10 - 4бр; 9) Улуци 1м.; 10) Грил за пиле неръждавейкаиталиански 11) Хладилна мини бар витрина; 12) Готварска печка; 13) Чадъри големи 3бр, за сума в размер на 490,38 лева, мораторна лихва считано за периода от 10.11.2021 г. до 08.08.2022 г. и законната лихва върху главницата, считано от 09.08.2022 г. (момента на депозиране на заявлението) до окончателното изплащане на задължението, като неоснователни и недоказани.

Постъпила е въззивна жалба от А. В. П., чрез пълномощника й адвокат М. К. Д., против решение № 743 от 23.11.2023г. по гр.д. № 1890/2022г. на ГОРС. Постъпила е и уточняваща молба от жалбоподателката към въззивната жалба, в която Счита решението за недопустимо, тъй като правното основание на иска било чл.59 от ЗЗД, а не чл.422 от ГПК.

1

Евентуално счита решението и за неправилно, поради допуснати груби нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, а неправилната преценка на доказателствата от съда довела до погрешни правни изводи. Позовавайки се на съдебната практика счита, че пълното доказване на иска й било осъществено чрез косвени доказателства. Развивайки подробни съображения за това, счита, че при постановяване на решението било нарушено равенството на страните в процеса, като в него била проявена предубеденост, тенденциозност и едностранчивост.

Моли съда да уважи жалбата и да й присъди разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата – С. Д. Д., чрез пълномощника си адвокат Р. Т. в отговора си счита атакуваното решение за правилно и законосъобразно. При постановяването му не били допуснати посочените в жалбата процесуални нарушения. По тези причини счита въззивната жалба за неоснователна. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен съдебен контрол акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

Горнооряховският районен съд съд е бил сезиран с искова молба от А. В. П., в която се твърди, че ищцата е собственик на конкретно описаните в 13 пункта движими вещи.

Ищцата твърди, че на 10.11.2021г. ответникът отнел противно на съгласието й и насилствено вещите, които били нейна собственост, като заключил дома й и преустановил достъпа и владението й върху имота. Ищцата подала заявление и била издадена заповед за изпълнение, като твърденията й са, че предмет на заявлението е заплащане на движими вещи, които длъжникът насилствено отнел от заявителката на посочената дата – 10.11.2021г. Предвид на изложеното ищцата моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че С. Д. Д. й дължи сумата 64590.50 лв., представляваща стойността на насилствено отнети от длъжника, собствени на заявителката движими вещи, както и сумата 490.38 лв. мораторна лихва от 10.11.2021г., за които суми била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1349/2022г. на ГОРС. В хода на производството размера на исковете е намален от ищцата.

При така изложените в исковата молба фактически обстоятелства и твърдения, първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД – с определение № 533/12.04.2023г. /л.139 от делото/ е изготвен проекта за доклад по делото, като с протоколно определение от 22.6.2023г. е обявил за окончателен изготвения проект за доклад с определението от 12.04.2023г. /л.358 от делото/. Решението, с което е изцяло е отхвърлен искът с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД, е обосновано с обстоятелството, че по делото ищецът не е ангажирал конкретни доказателства за установяване на посочени от съда конкретни елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване.

2

При служебна проверка на първоинстанционното решение, въззивният съд намира същото за валидно.

По допустимостта на решението в обжалваната част настоящият въззивен състав приема следното:

Предметът на делото е спорното материално субективно право – претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава решението е процесуално недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание.

С оглед принципа на диспозитивното начало съдът е длъжен и е властен да се произнесе само по правопораждащите фактически твърдения, изложени в исковата молба, и съобразно заявения петитум на спорното право, чиято защита се търси. Всяко произнасяне по други /освен надлежно релевираните с исковата молба или по реда на чл. 214 ГПК/ фактически основания на иска /по други факти/ води до недопустимост на съдебното решение, а недопустимото съдебно решение подлежи на обезсилване. Когато съдът разгледа факти, които не са въведени като правопораждащи такива или съответно замени едни фактически твърдения с други, без надлежно проведено изменение на иска, съответно – когато се произнесе по различен от заявения петитум, неговото решение се явява недопустимо като постановено по непредявен иск.

В настоящия случай, с твърденията си в исковата молба ищцата е определила кръга на релевантните към спора фактически обстоятелства, както и конкретно търсената от нея защита, а именно същата е изложила, че в резултат на противоправно поведение на ответника С. Д. Д., изразяващо се в насилствено отнемане на нейни собствени движими вещи, е претърпяла вреди в размер на стойността на тези движими вещи. Основанието на предявения иск с оглед на така изложените твърдения за противозаконно отнемане на чужди движими вещи, както и за претърпени вреди в размер на стойността на тези вещи /или евентуално от пропуснатата възможност да реализира доходи от собствените си вещи/, не може да бъде квалифицирано като неоснователно обогатяване.

Конкретно твърдените в исковата молба фактически обстоятелства се обхващат от фактическия състав на непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновно поведение на ответника, противоправност на деянието, вреда, изразяваща се в претърпяна загуба, и причинна връзка между тях. Съгласно трайната практика на Върховния касационен съд обективирана в Решение № 403 от 18.10.2011 г. по гр. д. № 758/2010 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 80 от 22.02.2011 г. по гр. д. № 941/2010 г. на ВКС, III ГО, Решение № 115 от 13.06.2014 г. по гр. д. № 5642/2013 г. на ВКС, III ГО, и др., осъдителният иск по чл. 45 от ЗЗД – за обезщетение на имуществени вреди, и искът за имуществено изравняване по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД в случай на неоснователно обогатяване, не се основават на едни и същи обстоятелства и нямат едно и също основание, макар възможен предмет на претенцията и 3 при двете правни основания да е остойностяването и присъждането на пропуснатата полза за ищеца да извлича доходи от собствената си вещ, нереализирани поради определено поведение на ответника; когато ищецът излага твърдения за виновно и противоправно поведение на ответника, което е причинило вредоносни имуществени последици, вкл. и пропуснати ползи, правното основание на иска за обезщетение е по чл. 45 от ЗЗД. Такава е и практиката на въззивните съдилища по този въпрос - Решение № 3768 от 13.12.2022 г. по Въззивно гражданско дело № 20211100506905 по описа за 2021 година на СГС.

Видно от съдържанието на исковата молба на А. В. П., в конкретната хипотеза не се сочи настъпило между страните имуществено разместване чрез обогатяването на ответната страна, която да си е спестила разходи по повод на движимите вещи, нито се твърди, че вещите са били неоснователно задържани от ответника във връзка със съществуващо помежду им облигационното правоотношение. В исковата молба целенасочено и многократно се сочи, че движимите вещи са били насилствено и противозаконно отнети от ответника по делото, което е причинило вредоносни имуществени последици за ищцата, в каквато насока в хода на производството са ангажирани и доказателства за сигнализиране на Прокуратурата на Република България – това е установено и в мотивите на съда в атакуваното съдебно решение.

С оглед конкретните твърдения на ищеца, ВТОС в настоящия си състав приема, че с обжалваното решение ГОРС е разгледал различни от заявените в исковата молба фактически обстоятелства, изследвайки наличието, съответно липсата на елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД. Фактическите твърдения на ищцата, обосноваващи искането за ангажиране на имуществената отговорност на ответника, при вече изложените мотиви, настоящият състав намира за такива, произтичащи от фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните и с оглед на това съдът е длъжен да разгледа иска единствено на предявеното от страната основание. В разглеждания случай, като се е произнесъл по иск, различен от предявения с исковата молба, първоинстанционният съд е постановил едно недопустимо съдебно решение.

При тези мотиви и на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК първоинстанционното решение следва да се обезсили и делото да се върне на Горнооряховския районен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав по действително предявения иск за непозволено увреждане, предявен по реда на чл.422 от ГПК, съобразно заявените в исковата молба фактически твърдения.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 734 от 23.11.2023г. по гр.д. № 1890/2022г. на ГОРС, с което е разгледан и отхвърлен иск, квалифициран като такъв с правно основание чл. 422 от ГПК 4 вр. чл. 59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, да се приеме за установено, че ответникът С. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес и настоящ адрес в ..., дължи на ищцата А. В. П., с ЕГН **********, с адрес: ..., сума в размер на 5523,52 лева, съставляваща стойността на насилствено отнети от ответника, собственост на ищеца движими вещи: 1)Тръба черна ф70/4мм /3м - 8бр × 45лв.; 2) Оградни пана винкел и мрежа 1.50 / 1.50 - 6 бр; 3) Метални стелажи 2.20 / 90 - 10бр; 4) Масивна входна врата 2.00/ 1.00 ; 5) Сандъчета от поцинкована ламарина 15бр; 6) Ламарина 2.00 / 85 - 12броя; 7) Метален варел с дръжки , неръждавейка тип саксия за лимон; 8) Метални кофи поцинковани 10 - 4бр; 9) Улуци 1м.; 10) Грил за пиле неръждавейка- италиански 11) Хладилна мини бар витрина; 12) Готварска печка; 13) Чадъри големи 3бр, и сума в размер на 490,38 лева, мораторна лихва считано за периода от 10.11.2021 г. до 08.08.2022 г. и законната лихва върху главницата, считано от 09.08.2022 г.