Решение № 949 от 15.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 949 гр. София, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20251000501846 по описа за 2025 година

Въззивното производство е образувано по жалба на „ Айсиен Консулт “ ООД срещу решение № 6846/12.12.2024г. на СГС, ГО, 4 състав, постановено по гр.д. № 1482/23г. в частта, в която са уважени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД.

Срещу същият съдебен акт е постъпила насрещна въззивна жалба от Ж.

З. в частта, в която е отхвърлен искът за вреди от неизпълнение на задължението на ответника да предаде два гаража.

Жалбоподателят излага, че първоинстанционното решение в обжалваната от него част е неправилно и необосновано. Сочи, че е допуснато процесуално нарушение от съда, тъй като не е дал указания за фактите, за които страните не сочат доказателства. Докладът е непълен, неточен и такива са и дадените с него указания. Поддържа недопустимост на решението, тъй като съдът се е произнесъл по нещо различно от заявеното и по нередовна искова молба. Ищецът не е претендирала вреди в качеството й на цесионер по договор за цесия. Не се твърди и претендира, Ж. З. да е придобила конкретни имуществени права за обезщетение в конкретен размер, възникнали от неизпълнение на договор.

Въззивникът поддържа, че решението е

1 недопустимо, защото е бил лишен от правото на защита. И двете открити съдебни заседания са проведени при процесуална пречка за провеждането им по чл.142, ал.2 от ГПК. Поради това съдебното решение е неправилно. В обжалвания съдебен акт съдът е игнорирал възраженията, обективирани в отговора на исковата молба, че ако има забава в изпълнение на задълженията по предварителния договор се дължи на незаконни действия и бездействия на държавни, общински органи и частни лица във връзка с извършване на строителството, а част от представените писмени доказателства не са обсъдени. В жалбата се излагат твърдения за неизпълнение на задълженията на собствениците на земята досежно учредяване на безвъзмездно право на преминаване в полза на „ЧЕЗ“. По отношение на исковете за неизпълнение на задължението да се изгради и предаде гараж № 23,24. Съдът не ги е квалифицирал и не е посочил дали договорната отговорност произтича от недостатъци по договор за покупко- продажба или договор за изработка. Това е съществено процесуално нарушение. Съдът неправилно е приел за неоснователни възражението на въззивника за несвоевременно извършване на възражение за недостатъци на изработеното. Ищецът не е подала писмено заявление за установяване на дефектите при предаване на владението, съответно двустранно подписан протокол. На основание свидетелските показания съдът е приел, че ищецът е възразила незабавно и своевременно за неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника. Дори и да е възразила за констатирания дефект, тя не е възразила срещу обекта -гараж.

Ж. З. не е възразила срещу качеството на това, което й се предава във владение. Неправилно, съдът е основал решението на показания на свидетел, който е дългогодишен приятел на ищеца и те следва да се тълкуват по чл.172 от ГПК, доколкото е възможна негова заинтересуваност от изхода на спора.

Ищецът не оспорва съдържанието на Акт обр.16 и не твърди, че към датата на получаването му не е бил налице гараж. Строителството е прието при сключване на окончателния договор през 2018г. Съдът не е взел предвид представените доказателства с молба от 13.02.2024г. Решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по нещо различно от претендираното. Присъдени са й суми и в качеството й на цесионер. Тя не претендира вреди в това й качество. Не се твърди, тя да е придобила конкретни имуществени права за обезщетение в конкретен размер по договора за цесия от 2023г.

2

Затова моли въззивиня съд да отмени атакуваното решение в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Жалбоподателят З. твърди неправилност на решението в частта, в която е отхвърлен искът й за вреди от неизпълнение на задължението на ответника за предаване на гараж. Счита, че мотивите на съда са вътрешно противоречиви. От една страна е приел, че дружеството се е задлъжило да престира подземен гараж № 23, 24, предназначен за етажно паркиране на два автомобила, но от друга счита за недоказано твърдението й, че задължението му е било и за поставяне на система за паркиране на автомобили на две нива в обособеното за гараж помещение. Не е отчетено, че такава е била монтирана към датата на Акт 16, което е посочено в него и което се потвърждава от заключението на техническата експертиза. Счита, че на изследване подлежи въпросът дали не е възможно задължението на ответника да се е променило/новирало въз основа на обстоятелства, настъпили след сключването на предварителния договор. Не е вярно твърдението на строителя, че тя е отказала платформа за двойно паркиране. В неоспореното заключение на техническата експертиза е прието, че предаденото и съществуващото на място не отговаря на това, което е договорено. Към момента на подписването на нотариалния кат сградата е била в груб строеж и гаражите не са били изградени. Към 18.11.2021г. е имало поставени платформи за двойно паркиране. Към 08.02.2022г., когато са предадени обектите и към датата на огледа от вещото лице, вече не е имало такива платформи.

Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск за вреди за 15 000лв.

В депозиран писмен отговор Ж. З. и в съдебно заседание чрез процесуалния й представител оспорва жалбата на „Айсиен Консулт“ ООД и излага доводи за нейната неоснователност.

В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител „Айсиен Консулт“ ООД оспорва насрещната жалба на ищеца.

Счита я за неоснователна.

Съдът като съобрази доводите на страните и събраните по делото

3 доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235, ал.1 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с искове по чл.79, ал.1 във вр. с чл.82, ал.1 от ЗЗД и чл.79, ал.1 във вр. с чл.265, ал.1, т.2 от ЗЗД. В исковата молба и молбите уточнения, депозирани пред СГС и САС, ищецът Ж. З. твърди, че тя и А. Г. като купувачи/ възложители и ответника „Айсиен Консулт“ ООД като продавач/изпълнител на 30.04.2018г. са сключили предварителен договор дружеството да построи и им предаде апартамент № 17 с площ от 98, 58 кв.м. и гараж № 23,24 с площ от 17, 56 кв.м. Срещу това купувачите са се е задължили да заплатят цена в размер на 130 000евро, което задължение е изпълнено изцяло.

На 16.11.2018г. имотите са били прехвърлени от ответника на Ж. З. и А. Г. с нотариален акт. Към този момент сградата е била завършена в груб строеж. В нотариалния акт изрично е посочено, че владението върху недвижимите имоти ще бъде предадено на купувачите след издаване на разрешение за ползване на сградата и при условие, че е платена изцяло продажната цена. Ответникът е изпаднал в забава по отношение на предаването на владението. Вместо до 31.03.2019г. да е получил разрешение за ползване и да е предал владението, сградата е завършена две години покъсно. Разрешението за ползване е от 24.11.2021г., а владението върху имотите е предадено на 08.02.2022г. Тази забава е причинила на ищеца имуществени вреди, тъй като за периода 01.11.2019г. до 31.10.2022г. тя е заплащала наем за жилище и гараж. Общо заплатената наемна цена е 28 278 лв. С предварителния договор и Приложение № 1 към него строителят се е задължил да предаде на купувачите гараж № 23, 24 като самостоятелен обект. Той е следвало да бъде завършен с гаражна врата тип летящо крило и ограждащи стени. Той е трябвало да бъде за паркиране на две коли. През 2021г. ответникът е поискал от купувачите да подпишат декларация и да заплатят платформи. Към момента на встъпване във владение -08.02.2022г., в подземния паркинг на процесната сграда няма нито един двоен гараж с етажно паркиране. Платформите с такава цел са били монтирани за получаването на разрешението за ползване и след това демонтирани. Това неизпълнение е причина купувачите З. и Г., живели на семейни начала, да се разделят. С нот. акт № 175/21.10.2022г. А. Г. е прехвърлил на ищеца своята идеална част от недвижимите имоти. С договор за цесия той й е прехвърлил 4 всички свои права, произтичащи от предварителния договор, включително и правото да търси обезщетение за неизпълнение от „Айсиен Консулт“ ООД.

Ищецът твърди, че е получила нещо различно от договореното, че това което й е предадено е с недостатък. Вместо двоен гараж й е предадено единично паркомясто. Вредата са разноските, необходими за поставяне на врата, изграждане на стени и система за двойно паркиране.

Затова моли съда да осъди ответника да й заплати 28 278лв., представляващи имуществени вреди от забавено изпълнение и 21 300лв., представляващи имуществена вреда от неизпълнение на задължението за предаването на гараж за паркиране на две коли.

В депозиран писмен отговор в срок ответникът „Айсиен Консулт“ ООД счита исковете за недопустими, тъй като исковата молба е нередовна. Те са и неоснователни. Оспорва дружеството да е страна по твърдения в исковата молба предварителен договор. Счита, че ако има такъв той е нищожен поради липса на съгласие. Оспорва се автентичността на подписите, положени в договора с твърдението, че те не са страните, сочени като техни автори. Оспорва твърденията в исковата молба относно договорените срокове и задължението му да изгради и предаде имотите, във вида, посочен в исковата молба. Ответникът поддържа, че не е изпадал в забава по предварителния договор. Всички задължения са изпълнени надлежно, изцяло и в срок. Поддържа, че в сроковете за строителство са били налице непреодолима сила и форсмажорни обстоятелства, поради което те са били удължени. Заявява, че дори и да се приеме, че има неспазване на срокове, това се дължи на незаконни действия и актове на държавни и общински органи по ЗУТ, на действия на електроразпределителни дружества, ВиК, Ковид пандемия, необичайни метереологични условия. Тези обстоятелства са били изрично договорени. В отговора се прави възражение за неизправност на ищеца по поетите с предварителния договор задължения и поради това е станала причина за забава за изпълнение на задълженията на дружеството.

Поддържа се, че предварителният договор е прекратен със сключване на окончателния договор. Оспорва се, че за ищеца има възникнали вреди. Ж. З. не е заявила недостатъци на недвижимите имоти пред дружеството чрез подадено заявление и съставяне на двустранен протокол. Прави възражение за нищожност на договора за наем, сключен от ищеца поради липса на съгласие. Оспорва се валидността на договора за цесия. Дружеството не е било 5 уведомено за него, както и че А. Г. е имал права по предварителния договор, които прехвърли с него. Прави се възражение за погасяване на исковете по давност.

От представения към исковата молба предварителен договор се установява, че на 30.04.2018г. „Айсиен Консулт“ ООД като продавач изпълнител и Ж. З. и А. Г. като купувачи- възложители са го сключили.

Неразделна част от него е Приложение № 1 и скица. Договорът е оспорен от ответника досежно неговата истинност, а именно подписите на лицата, които са го подписали. Относно съдържанието му производство по оспорване по чл.193 от ГПК не следва да бъде откривано, а неговата истинност следва да бъде установено с оглед на събраните доказателства. На основание чл.193, ал.3, изр. първо от ГПК тежестта на доказване на оспорването е на ответника.

Т.е. той трябва да ангажира доказателства, че подписите не са лицата, сочени в предварителния договор като техни автори. Предварителният договор е частен документ по смисъла на чл.180 от ГПК. Доказателства от ответника не са ангажирани, поради което съдът приема, че предварителният договор е автентичен документ и е подписан от лицата, посочени в него като автори на документа.