Определение № 226 от 26.03.2024, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 226 гр. Перник, 26.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20241700500193 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН, във вр. чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 34/15.01.2024 г., постановено по гр. дело № 5220/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, съдът е предоставил мерки за защита от домашно насилие в полза на пострадалия Д. И. Л., ЕГН **********, с адрес:

***, по повод актове на домашно насилие, упражнени върху него на 21.09.2023 г. и на 04.11.2023 г. от К. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, изразяващи се в следното: на 21.09.2023 г., около 18:30 часа, в ****, в района на ГПЧЕ „Симеон Радев“, К. Б. Б. нарекъл Д. И. Л. „кокорчо“, и посегнал да го удари с юмрук; на 04.11.2023 г. в ***, на паркинга пред вх. Г от бл.17, К. Б. Б. нарекъл Д. И. Л. „мръсна гнида”, заканил му се, че „ще го смачка“, допрял челото си заканително в челото на Д. И. Л., блъскал го да отстъпи назад, посегнал да го удари с юмрук, но в последния момент се спрял и ударил автомобила на Д. И. Л., като:

1

С решението съдът е задължил К. Б. Б. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на пострадалия Д. И. Л.. Забранява на К. Б. Б. да приближава на по-малко от 30 метра пострадалия - Д. И. Л., жилището находящо се на адрес: ****, както и местата за социални контакти и отдих, за срок от шест месеца, считано от влизане на решението в сила.

На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН, вр. § 30 от ПЗР към ЗИДЗЗДН съдът е наложил на К. Б. Б. „глоба“ в размер на 200.00 (двеста) лева. Със същото решение съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.

В срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН е постъпила жалба от К. Б. Б., чрез адв.

Г. Г., с която се обжалва решението като сочи, че същото е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На първо място се излагат съображения, че районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като в свое разпореждане е указал на молителя да представи декларация за извършено насилие по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Сочи, че в преобладаващата съдебна практика се приема, че съдът няма право да указва на молителя да представя декларация съдържаща всички индивидуализиращи белези на насилнически актове, тъй като би нарушил своето безпристрастие и равенство на страните в процеса. Допълва, че декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е доказателствено средство и пострадалият ако желае ще я представи. В подкрепа на своите виждания, въззивният жалбоподател сочи богата съдебна практика. На следващо място в жалбата се излагат оплаквания, че в процесния случай е била налице липса на обективно, безпристрастно и законосъобразно правораздаване, изразяващо се и в пренебрегване на изрични законови норми и правила, както и третиране на страните неравнопоставено, като се излагат съображения в тази насока. В продължение се навеждат твърдения, че решаващият съд не е обсъдил и преценил всички относими по делото доказателства относно релевантните за спора факти, като същият не е констатирал съществуващите между тях противоречия и не е изложил мотиви относно това кои доказателства е счел за достоверни и кои не. Противно на възприетото от районния съд, счита, че действията на молителя и неговата дъщеря говорят не за осъществени актове на домашно насилие, а за една добре планувана и съгласувана наказателна акция срещу К. Б.. Отбелязва се, че с Решение № 10735 от 21.06.2023 г., постановено по гр. дело № 768/2023 г.

2 по описа на СРС, родителските права по отношение на малолетното дете Мартин са предоставени за упражняване на майката, при която е определено местоживеенето на детето, а на бащата е определен режим на лични отношения с детето, като същият до навършване на 3 години на детето се осъществява в дома на майката (в гр. София) в нейно присъствие или на посочено от нея трето лице. Допълва, че след връщане на работа на майката Б. е виждал детето си не на посочения адрес, а в близост до адреса, където живеели родителите на майката на детето и в тяхно присъствие. С жалбата се излага хронология на предприети действия от страна на Г.а Л.а като се твърди, че се касае за явна злоупотреба с права, като молителят цели да прикрие собственото си непристойно поведение на процесиите дати, както и доверителят ни да бъде ограничен да вижда детето си, събирайки „доказателства", че ответникът е „насилник“. Излагат се съждения относно това какво всъщност съставлява домашното насилие като институт на правото. Намира, че действията на Б., в разрез с възприетото от първоинстанциопния съд, следва да бъдат разглеждани и преценявани именно в контекста на влошените лични отношения с бившата му съпруга и с нейните родители. Сочи, че между страните липсва диалогичност и разбирателство, като това натрупване на напрежение е довело до непремерената и несъобразена реакция и на двете страни па процесиите дати, в който смисъл за всички писмени и гласни доказателства, като не счита обаче, че същото съставлява домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. С жалбата се прави анализ на свидетелските показания на разпитаните в хода на първоинстанционното производство свидетели. В продължение се твърди, че в доказателствена тежест на молителя, по арг. от чл. 154, ал. 1 от ГПК, е да установи твърдените актове на насилие, а от съвкупната преценка на доказателства по делото не може да се обоснове извод за извършването им така, както са описани в молбата за защита. Сочи, че недоказаните факти са неосъществени за съда факти, поради което и страната, която твърди фактите следва да понесе неблагоприятните последици - оставяне без уважение на молбата за защита по ЗЗДН. Излагат се твърдения, че съдебният акт почива единствено на предположения и догадки за осъществени актове на домашно насилие, като съдът въобще не е посочил в какво се изразяват те. В атакувания съдебен акт не са обсъдени в цялост и представените в първоинстанционното производство относими към предмета па делото 3 доказателства, досежно спорните факти и обстоятелства, както и всички доводи и възражения на страните, а други относими към предмета на делото доказателства и доказателствени искания въобще не са събрани и допуснати.

Първоинстанционният съд не е приложил правилно закона, като по този начин е достигнал до погрешни и неправилни изводи, което от своя страна е довело до постановяване на неправилен съдебен акт. Въз основа на изложеното се моли съда да постанови Решение, с което да отмени изцяло Решение № 34 от 15.01.2024 г., постановено по гр. дело № 5220/2023 г., по описа на PC-Перник, IX състав, като неправилно и вместо него да постанови Решение, с което молбата за защита да бъде отхвърлена. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок е постъпил отговор от насрещната страна Д.

И. Л., чрез адв. В. В., с който се оспорва депозираната въззивна жалба и изложените в нея твърдения, като се иска същата да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение да бъде потвърдено. В условията на евентуалност се моли за изменение на постановеното решение, като се иска по отношение на К. Б. да бъде наложена друга мярка за защита, а именно същият да бъде задължен да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева за период от шест месеца поне веднъж седмично. Твърди се, че от събраните по делото доказателства – свидетелските показания на Оля Митова и Г.а Л.а, е установено по несъмнен начин, че К. Б. е извършил определени действия /замахнал е с ръка пред лицето на Д. Л. и е започнал да го обижда/. С отговора е направен подробен анализ на дадените свидетелски показания от страна на Г.а Л.а, като се твърди, че от тях се установяват и други действия, извършени от Б. насочени срещу Д. Л.. В продължение се излагат подробни аргументи, въз основа на които се твърди, че общата мярка за защита е абсолютно задължителна в настоящото производство, като се прави искане до съда по отношение на Б. да бъдат наложени едновременно мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т.3 и т. 6 от ЗЗДН.

С определение № 253 от 22.01.2024 г., Районен съд – гр. Перник е образувал производство за изменение на решение № 34 от 15.01.2024 г., постановено по гр. д. № 05220/2023 г. по описа на ПРС, в частта му, в която съдът се е произнесъл по направените от страните разноски. С определението съдът е оставил без разглеждане молба рег. № 1436 от 22.01.2024 г., подадена 4 от К. Б. Б. чрез адв. Г., в частта, в която се иска съда да извърши тълкуване на наложената с решението мярка по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН.

В законоустановения срок е постъпила частна жалба от К. Б. Б., чрез адв. Г. Г., с която се атакува постановеното определение, като се сочи, че същото е неправилно и се излагат аргументи в тази насока. Твърди се, че съдът е забранил на К. Б. Б. да приближава на по-малко от 30 метра пострадалия - Д. И. Л. - жилището находящо се на адрес: ****, както и местата за социални контакти и отдих, но тези места не били конкретизирани, с оглед на което не може да се изведе действителната воля на съда, обективирана в диспозитива на решението. Допълва, че на тълкуване подлежат влезлите в сила, но неизпълнени решения, приравнените на тях определения, както и актове, които подлежат на предварително/незабавно изпълнение. По изложените съображения се моли съда да отмени атакуваното определение, в частта, с която решаващият съд е оставил без уважение молбата, с която се иска тълкуване на наложената с решението, респективно заповедта за защита мярка по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН.

По депозираната частна жалба не е постъпил отговор от насрещната страна.

С определение № 455 от 02.02.2024 г., районният съд е оставил без уважение искането на ответника К. Б. Б. за изменение на решение № 34 от 15.01.2024 г., постановено по гр.д. № 05220/2023 г. на ПРС, в частта за разноските.

В законоустановения срок е постъпила частна жалба от К. Б. Б., чрез адв. Г. Г., с която се излагат съображения за неправилност на постановеното определение. Сочи се, че в съдебно заседание пред първата инстанция Б. е направил възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски. На следващо място се отбелязва, че по делото не са били ангажирани доказателства за реално сторени и заплатени разноски за адвокатско възнаграждение. Допълва, че единствено по делото е представен списък за разноски по чл. 80 от ГПК, който обаче не представлява доказателство за сторени такива. Отново се излагат съждения, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно високо с оглед фактическата и правна сложност на делото. Въз основа на горното се моли съда за отмяна на атакуваното определение, като се отхвърлят исканите от молителя разноски.

5

В условията на евентуалност се прави искане за намаляване на размера на претендираните разноски.

В срок по подадената частна жалба е депозирано становище от Д. И. Л., чрез адв. В. В., с което се сочи, че същата е неоснователна. Намира, че размера на присъденото обезщетение е съобразен с Наредба № 1 от 2004 г.

При извършената служебна проверка, съдът установява, че жалбите са допустими и отговарят на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, подадени са срещу актове подлежащи на обжалване, в законоустановения срок и от страна, която има правен интерес от обжалването.

В жалбите и отговорите към тях страните не са се позовали и не са направили обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.