Определение № 347 от 24.04.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 347 гр. Шумен, 24.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20263600500178 по описа за 2026 година Производство по чл. 274, ал.1, т.2 и чл. 248, ал.3, изр.2 ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№4602/4.03.2026г. подадена от "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК 203508899, действащо, чрез пълномощника си юрисконсулт С. С., против определение № 396/5.02.2026г. по гр.д.

№1899/2025г. по описа на ШРС, в ЧАСТТА му, с която е оставена без уважение молбата на „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. ..., бул. „...“ № ... (сграда ..), ет. ..., Бизнес център „...“, представлявано от И.. М. Ш.., за изменение на Решение № 975 от 11.12.2025 г. на РС - Шумен по гр. д. № 1899/2025 г. в частта за разноските.

Жалбоподателят счита, че определението е неправилно. Счита, че определеното възнаграждение на адвоката, представлявал ищцата в производството е прекомерно. Сочи, че съдът следва да извърши преценка за съответствието на адвокатското възнаграждение, като вземе предвид правната и фактическа сложност на делото, която в случая намира за ниска. Излага подробни съображения.

Поради това, счита, че определеният от съда размер, възлизащ на 439,75 лв. с ДДС е прекомерен и следва да бъде намален до 240,00 лв. с ДДС.

Предвид изложеното, моли съдът да отмени определението и да постанови определение с което да измени Решение № 975 от 11.12.2025 г. на 1

РС - Шумен по гр. д. № 1899/2025 г. в частта за разноските, като в полза на ищцата бъдат присъдени такива в размер на 240,00 лв. с вкл. ДДС.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от другата страна - адв.

М. В. М. от АК Пловдив, пълномощник на страната И. К. К., в който взема становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че дейността на адвокатите е обществено значима и съдът следва да определи справедливия размер възнаграждение въз основа на преценката си за фактическата и правна сложност на делото, съобразявайки извършената от адвоката работа при отчитане на обстоятелството, че неговия труд е висококвалифициран, като се позовава на Определение № 1205 от 23.04.2025г. по в.ч.гр.д№ 939/2025г. по описа на Окръжен съд Пловдив, Определение № 1267 от 29.04.2025г. по в.ч.гр.д№ 883/2025г. по описа на Окръжен съд Пловдив, Определение № 1071 от 4.04.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 2022/2024 г., II т. о.,ТК/., Определение № 816 от 20.02. 2025 г. на ВКС по ч. гр. д. №482/2025 г., III г. о., ГК, Решение № 354 от 22.10.2024г. по в.гр.д №433/2024г. по описа на ОС Пазарджик, Определение № 667 от 25.11.2024г. по в.ч.гр.д № 385/2024г. по описа на ОС Ямбол, - Определение № 3118 от 20.06.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3461/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 3079 от 18.06.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3298/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 2995 от 13.06.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 991/2024 г., IV г. о., ГК, Определение № 1570 от 12.06.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 664/2024 г., II т. о., ТК, Определение №741 от 25.03.2024г. по т.д № 537/2023г. по описа на ВКС, II т.о., Определение №1059 от 24.04.2024г. по т.д.

№ 1254/2023г. по описа на ВКС, I т.о, Определение №1612 от 14.06.2024г. по т.д № 1955/2023г. по описа на ВКС, II т.о., Определение №1772 от 25.06.2024г. по т.д № 1831/2023г. по описа на ВКС, Определение № 1293 от 20.03.2024г. по ч.гр.д № 3234/2023г., Определение №667 от 19.03.2024г. по т.д № 509/2023г. по описа на ВКС Определение №741 от 25.03.2024г. по т.д № 537/2023г. по описа на ВКС, II т. о, Решение № 2916 от 16.05.2024г. по в.ч.гр.д № 7974/2023г. по описа на СГС, Определение № 1007 от 16.04.2024г. по в.ч.гр.д № 860/2024г. по описа на Окръжен съд Пловдив, Определение № 137 от 03.04.2024г. по в.ч.гр.д № 7/2024г. по описа на Окръжен съд Смолян, Решение № 269 от 15.11.2023г. по в.гр.д № 391/2023г. по описа на Окръжен съд Смолян, Определение № 302 от 19.04.2024г. по в.ч.гр.д № 76/2024г. по описа на Окръжен съд Сливен, Определение № 516 от 29.09.2023г. по в.ч.гр.д № 334/2023г. по описа на Окръжен съд Сливен, Определение № 349 от 2

18.04.2024г. по в.ч.гр.д № 250/2024г. по описа на Окръжен съд Хасково. В отговора се акцентира, че пълномощникът е регистрирано по ЗДДС, лице.

Сочи, че присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. следва да включва ДДС. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Предвид посочената правна норма, върху минимално дължимото според Наредба № 1/09.07.2004 г. възнаграждение следва да се прибавят и 20 % ДДС, които да се присъдят в полза на адвоката, съответно адвокатското дружество, включително и в случаите, когато е оказана безплатна услуга, при които адвокатското възнаграждение се присъжда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Предоставените от процесуалния представител - адвокат правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено, или е определено от съда по предвидения в чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ред. Затова при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие от адвокат, регистриран по ЗДДС, или адвокат, преупълномощен по реда на чл.

71, ал. 1 ЗАдв. от регистрирано по ЗДДС адвокатско дружество, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г. следва да включва ДДС. Позовава се на съдебна практика Определение №50161 от 15.06.2023г. по гр.д № 1537/2022 г. по описа на ВКС, III г.о., Определение №50093 от 11.05.2023г. по гр.д № 1638/2021 г. по описа на ВКС, II г.о., Определение №50088 от 10.05.2023г. по гр.д № 1445/2021 г. по описа на ВКС, IV г.о , Определение №50139 от 10.05.2023г. по гр.д № 5156/2021 г. по описа на ВКС, IV г.о., Определение №50034 от 01.03.2023г. по гр.д № 968/2022 г. по описа на ВКС, IV г.о., Определение №50035 от 24.02.2023г. по гр.д № 205/2022 г. по описа на ВКС, II г.о., Определение №50011 от 23.02.2023г. по гр.д № 2121/2021 г. по описа на ВКС, III г.о., Определение №50003 от 09.01.2023г. по гр.д № 3809/2021 г. по описа на ВКС, I г.о., Определение № 82/18.02.2020 г. по ч. т. д. № 104/2020 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 266/18.04.2019 г. по ч. т. д. № 1913/2018 г. на ВКС, ТК, II т.

3 о. определение № 306/06.06.2017 г. по ч. т. д. № 2559/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о. и , определение № 490 от 19.09.2017 г. по ч. т. д. № 1082/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о. и определение № 41 от 25.01.2017 г. по ч. т. д. № 2127/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о., Определение № 3274 от 23.08.2023г. по в.ч.гр.д № 1560/2023г. по описа на Окръжен съд Варна, Определение № 477 от 12.09.2023г. по в.гр.д № 318/2023г. по описа на Окръжен съд Сливен, Определение № 279 от 11.07.2023г. по в.гр.д № 126/2023г. по описа на Окръжен съд Смолян, Определение № 2571 от 03.07.2023г. по в.гр.д № 693/2023г. по описа на Окръжен съд Варна. Моли, частната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.

ШУМЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД намира, че частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, настоящата инстанция счита частната жалба неоснователна, поради следното:

С Решение № 975 от 11.12.2025 г. на РС - Шумен по гр. д. № 1899/2025 г., съдът е уважил предявените от И. К. К., ЕГН ********** срещу „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: 203508899 обективно съединени искове- установителни искове с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо, второ и трето от ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД. С решението, на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА, съдът е осъдил „Ай Тръст“ ЕООД да заплати възнаграждение на процесуалния представител на ищеца адвокат М. В. М. от АК-Пловдив общо в размер на 439,75 лева с ДДС.

На 19.01.2026 г. в канцеларията на ШРС е депозирана молба от ответника по делото „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: 203508899, с правно основание чл. 248 от ГПК, с искане да бъде изменено горепосоченото решение в частта за разноските, като на процесуалния представител на ищеца бъде намалено определеното възнаграждение за процесуално представителство на сума от 240.00 лева, с вкл. ДДС, излагайки аргументи.

Със сега обжалваната част на процесното определение по чл. 248 ГПК, горепосочената молба е оставена без уважение.

По делото е представено адвокатско пълномощно за процесуално представителство на ищцата И. К. К. от адв. М. В. М. от АК-Пловдив, както и договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено, че договора е 4 безвъзмезден, сключен на основание чл.38, ал.1 т.2 ЗАдв., тъй като клиентът е материално затруднено лице. Приложен е списък на разноските по чл.80 ГПК от адв. М. В. М. от АК-Пловдив, в който се претендира определяне на адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 ЗА в размер на 480лв. с ДДС по установителния иск и в размер на 480лв. с ДДС по осъдителния иск.

Предвид разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА (редакция преди изм. с ДВ, бр.

17 от 2026 г., действала към датата на обжалвания съдебен акт) в тази хипотеза, ако насрещната страна е задължена за разноските с оглед изхода на спора, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА .

Същевременно обаче според задължителното за съдилищата на основание чл.633 ГПК Решение от 25.01.2024 г. по дело – С - 438/22 на Съда на Европейския съюз /СЕС/, съдът не е обвързан от минималните адвокатски възнаграждения при присъждането на разноски по делото, съгласно разпоредбата на чл.78 от ГПК, поради това, че цитираната Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. нарушава забраната по член 101, параграф 1 от ДФЕС.

При възлагане на разноските съдът следва да определи възнаграждението при съобразяване на правната и фактическа сложност на делото. Ето защо, като взе предвид предмета на настоящото производство – искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1,2, и 3 ЗЗД и чл.55 ал.1, пр.1 от ЗЗД, материалния интерес, правната и фактическа сложност на делото, по което са предявени два обективно съединени иска, касае за спор, по който вече има установена съдебна практика, обстоятелството, че процесуалния представител на ищеца е депозирал и други идентични претенции, неявяване на процесуалния представител на проведеното едно съдебно заседание пред първата инстанция, счита, че първоинстанционния съд е присъдел справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на ищеца.

В същия смисъл е и формираната вече практика на Окръжен съд – Шумен по сходни и/или идентични казуси – Определение № 334/22.04.2026г. по въззивно частно гражданско дело № 20263600500177 по описа за 2026 година и Определение № 323/17.04.2026г. по въззивно частно гражданско дело № 20263600500179 по описа за 2026 година.

По изложените мотиви съдът приема, че в обжалваната му част 5 определението е правилно и законосъобразно, като депозираната срещу него частна жалба е неоснователна, поради което същата следва да се остави без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№4602/4.03.2026г. подадена от "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК 203508899, ЕИК: 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. ..., бул. „...“ № .. (сграда ..), ет. .., Бизнес център „...“, представлявано от управителя И. М. Ш., действащо, чрез пълномощника си юрисконсулт С. С., против определение № 396/5.02.2026г. по гр.д.

№1899/2025г. по описа на ШРС, в ЧАСТТА му, с която е оставена без уважение молбата на "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК 203508899, за изменение на Решение № 975 от 11.12.2025 г. на РС - Шумен по гр. д. № 1899/2025 г. в частта за разноските.