Решение № 135 от 02.07.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Смолян, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20245400500190 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

С Решение № 83/08.04.2024 г. по гр. д. № 447/2023 г. Мадански районен съд е прогласил з нищожен сключения между В. С. К. и „Н.“ ООД договор за потребителски кредит № 2023081011284******/10.08.2023 г. на основание чл. 26 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, поради противоречие със закона; ответникът е осъден да заплати наа ищцата 113, 28 лева разноски за ДТ, както и е осъден да заплати на адв. М. В. М. 480 лева адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА.

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ответникът „Н.“ ООД, чрез младши юрисконсулт Д. Д., с оплаквания, че е неправилно.

Във въззивната жалба се твърди, че неустойката по чл. 6 л. 1 от договора не е елемент от ГПК и от същественото съдържание на договора /т.е. и без нея договорът би бил сключен, за разлика от уговорката за лихва, която е неотменна част от същественото му съдържание/, понеже представлява разход при неизпълнение по смисъла на чл. 19 ал. 3 от ЗПК.

Твърди се, че е правно необосновано да се прибавя към размера на ГПР и съответно към размера на възнаградителната лихва вземането за 1 неустойка по чл. 6 ал. 1 от договора, представено като допълнителна печалба към лихвата с идеята тяхното обединение да доведе до извод за нарушаване на предвиденото с нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК ограничение.

Във въззивната жалба се правят доводи, че в практиката на СЕС /цитира се/ последователно и трайно е застъпено разбирането, че целта на потребителската защита е да се възстанови правното и фактическо положение, в което потребителят би се намирал без неравноправната клауза, при съблюдаване на принципа на пропорционалност, който е общ принцип от правото на Съюза, изискващ националната правна уредба, с която се прилага това право, да не надхвърля необходимото за постигането на преследваната цел; съдът не следва да обявява договора за недействителен, ако правното и фактическото положение, в което потребителят би се намирал без неравноправната клауза, може да се възстанови като същевременно договорът продължи да се изпълнява, какъвто е и настоящия случай; проява на принципа на пропорционалност са и законовите разпоредби на чл. 19 ал. 6 – 7 от ЗПК.

Твърди се, че съгласно договора ищцата е разполага с възможности да обезпечи заема посредством предоставяне на банкова гаранция, гаранция от финансова институция или поръчителство по чл. 138 от ЗЗД, з които се посочени изисквания.

Твърди се, че предвид гореизложеното, не може да бъде споделен извода на съда, че кредиторът е поставил изначално неизпълними условия пред кредитополучателя.

С частната жалба се прави искане да бъде отменено обжалваното решение и се постанови друго, с което да бъде отхвърлен като неоснователен предявения иск, а в полза на въззивника да бъдат присъдени сторените разноски, включително 100 лева юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищцата В. С. К., чрез пълномощник адв. М. В. М..

В отговора се излагат твърдения, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК. Прави се позоваване на разпоредбите на чл. 11 ал. 1 т. 10 и чл. 19 ал. 1 от ЗПК, като се твърди, че липсва каквото и да е уточнение какви точни разходи се включват в посочения в договора процент на ГПР, поради което кредитополучателят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от нея кредит. Твърди се, че с предвиждането за заплащане на неустойка се заобикаля и разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК; безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в ГПР. Прави се позоваване на разпоредбата на § 1 т. 1 от ЗПК и се твърди, че заплащането на неустойка следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита, тъй като то е пряко свързано с договора за кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя.

2

Твърди се, че по този начин се заобикаля ограничението на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК.и представлява заблуждаваща търговска практика.

Твърди се в отговора, че разпоредбата на чл. 26 ал. 4 от ЗЗД е неприложима, тъй като нито нищожната клауза относно ГПР може да бъде местена по право от повелителни норми на закона, нито договорът за кредит би бил сключен и ако в него не е включена клаузата, определяща ГПР; в случая е приложима нормата на чл. 22 от ЗПК. Прави се позоваване на практика на СЕС и на ОС – Смолян.

Сочи се, че размерът на неустойката се доближава до размера на главното задължение и невключването му в ГПР е в нарушение както на чл.

11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, така и на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, тъй като при това положение ГПР надхвърля многократно петкратния размер на законовата лихва и се получава оскъпяване на кредита с повече от сто процента; заплащането н така наречената неустойка е предвидено предварително и то без да е обвързано с неизпълнение на главното договорно задължение, което я превръща фактически в част от кредита, като формално е изведена извън него.

С отговора се прави искане да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и законосъобразно; претендират се разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание за жалбоподателят не изпраща процесуален представител. С писмена молба младши юрисконсулт Д. Д. поддържа въззивната жалба.

Въззиваемият в писмено становище, чрез адв. М. М., оспорва въззивната жалба.

Смолянски окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното:

Законосъобразно и обосновано районният съд е обявил процесния договор за потребителски кредит за недействителен, като е изложил обстойни и задълбочени мотиви, които настоящата инстанция изцяло възприема и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

По отношение направените във въззивната жалба доводи:

Голословно е твърдението във въззивната жалба, че и без клаузата за неустойка по чл. 6 ал. 1 договорът за кредит би бил сключен. Не са налице доказателства за индивидуално договаряне на условията по кредит. Напротив, договорът за кредит не би бил сключен от страна на кредитодателя без клаузата за неустойка по чл. 6 ал. 1 от него, в противен случай кредитодателят не би включил тази клауза в договора. В случая кредитодателят се възползва от икономически неизгодното положение на потребителя, за да включи такива неизгодни за потребителя условия в договора за кредит.

Неоснователно се квалифицира като правно необоснован извода за включване в ГПР вземането за неустойка. Този извод се основава на 3 разпоредбата на § 1 т. 1 от ДР на Закона за потребителския кредит.

Процесната неустойка е разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит, известен е на кредитора и се заплаща от потребителя. В нарушение разпоредбите на чл. 16 от ЗПК, вместо да изпълни задължението си за оценка кредитоспособността на потребителя, кредиторът възлага риска в тежест на кредитополучателя. В резултат на тази недобросъвестна практика така уговорената неустойка се явява добавка към дължимата възнаградителна лихва. Като възнаграждение за кредитора тази сума следва да бъде включена в ГПР. Невключването й води до нарушение изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, поради което са налице основанията за приложение разпоредбата на чл. 22 от ЗПК и съответно последиците на чл. 23 от ЗПК.

Неоснователно във въззивната жалба се твърди, че съдът не следва да обявява договора за недействителен, ако той би могъл да действа и без неравноправната клауза. Неприложима е разпоредбата на чл. 26 ал. 4 от ЗЗД – не е налице условието нищожната клауза да бъде заместена по право от повелителна норма на закона, както и се посочи по-горе, договорът за кредит не би бил сключен от страна на кредитодателя без клаузата за неустойка по чл. 6 ал. 1 от него, в противен случай кредитодателят не би включил тази клауза в договора. Същественото е, че общото правило на чл. 26 ал. 4 от ЗЗД в случая не намира приложение, тъй като специалният закон предвижда различна уредба. Недействителността на договорите за потребителски кредит е особен вид недействителност, уредена в разпоредбата на чл. 22 от ЗПК и последиците от нея не са общите по ЗЗД, а тези по специалния закон - чл. 23 от ЗПК.

Нормата на чл. 22 от ЗПК /съответно и чл. 23 от ЗПК/ цели санкциониране на недобросъвестна практика на кредиторите и защита на потребителите, поради което и основанията за недействителност на договорите за потребителски кредит са уредени самостоятелно в специалния закон - чл. 22 от ЗПК, отделно и независимо от разпоредбите на чл. 26 и следващите от ЗЗД.

Предвид гореизложеното обжалваното решение като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено, а жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на адв. М. М. на основание чл. 32 ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС.

Предвид гореизложеното Смолянски окръжен съд

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 83/08.04.2024 г. по гр. д. №

447/2023 г. на Мадански районен съд.

ОСЪЖДА „Н.“ ООД, ЕИК ********, да заплати на адвокат М. В.

М. – АК гр. П., на основание чл. 32 ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 480 лева.

РЕШЕНИЕТО н е подлежи на обжалване предвид ограниченията на чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5