Определение № 37237 от 20.10.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37237 гр. София, 20.10.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Частно гражданско дело № 20231110141488 по описа за 2023 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 ГПК.

По делото e издаденa заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК в полза на ******* срещу С. К. С..

Изискана е информация относно датата на връчване на препис от заповедта за изпълнение и от изпълнителния лист по образуваното по молба на взискателя изпълнително дело № 144/2023 г. по описа на ЧСИ *******, като съдебният изпълнител с писмо от 16.10.2023 г. уведомява, че същите книжа все още не са били връчени на длъжника, макар да се установява, че длъжникът разполага с преписи от тях, приложени към искането за спиране на изпълнението на основание чл. 420 ГПК.

Предвид изложеното, съдът приема, че в едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Подадена е и молба за спиране на изпълнението по изпълнителното дело, като се твърди сумите по заповедта за изпълнение да не са били начислени правилно. В представените документи заявителят не бил посочил какви суми са били изплатени до момента по кредита и не ставало ясно каква сума се дължи от кредитополучателя. В изпратената покана за предсрочна изискуемост кредиторът бил посочил, че обявява непогасена главница в размер на 15 000 лева и само върху нея се дължи законна лихва. Позовава се на наличие на неравноправни клаузи в договора без да сочи същите конкретно и да излага съображения в такава насока. Банката не била предоставила на съда всички необходими документи, за да се извърши преценка дали извлечението от счетоводните книги на кредитора отразява надлежно дължимите суми.

В депозираното по заповедното дело възражение длъжникът е изложил твърдения, че не дължи изпълнения на вземанията по заповедта за изпълнение, С оглед изложеното и при липсата на писмени доказателства, представени от 1 страна на длъжника в производството, както и на твърдения страната да е представила надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180- чл. 181 ЗЗД, съдът приема, че искането следва да се остави без уважение, като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 1 и ал. 2 от ГПК възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т.

1-9 от ГПК, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от ЗЗД или искането за спиране е подкрепено с убедителни писмени доказателства. По отношение на случаите, в които длъжникът е потребител, какъвто е и настоящия случай, в разпоредбата на чл. 420, ал. 2, т. 2 и т.3 от ГПК са предвидени и още две хипотези, при което съдът може да постанови спиране на незабавното изпълнение – когато вземането се основава на неравноправни клаузи по договора или когато неправилно е изчислен размерът на вземането по договора.

Възражението в настоящия случай е подадено срещу заповед за изпълнение, издадена въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК (извлечение от счетоводните книги на банката), поради което с депозирането му по силата на закона не настъпва суспензивен ефект спрямо изпълнението по издадената заповед.

За да бъде основателно, искането за спиране по чл. 420, ал. 2 от ГПК следва да е подкрепено с убедителни писмени доказателства за несъществуването на вземанията по издадената заповед. Аргументите на длъжника за наличие на основание по чл. 420, ал. 2, т. 1 от ГПК следва да стоят извън формалната (външна) страна на документите по чл. 417, т. 2 от ГПК – проверката за наличие на редовен от външна страна документ, удостоверяващ изискуемо вземане в полза на заявителя срещу длъжника, се извършва от заповедния съд при разглеждане на заявлението по същество, като след издаване на заповед за изпълнение не е допустимо същият съд да преразглежда този документ и въз основа на различна преценка за редовността му да ревизира акта си за незабавно изпълнение на заповедта. Разпореждането на районния съд за постановяване на незабавно изпълнение подлежи на обжалване по реда на чл. 419 от ГПК и именно в рамките на тази проверка въззивният съд следва да прецени дали представените от заявителя документи са редовни от външна страна и дали представляват годно основание за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК.

В конкретната хипотеза аргументите на длъжника са, че не дължи процесната сума, тъй като имало неясноти и неправилни изчисления на размера на вземанията по договор, сключен с потребител, както и че вземанията се основавали на неравноправни клаузи.

Видно е, че към заявлението за издаване на заповед за изпълнение банката е посочила, че с оглед обявяване на вземанията по договора за предсрочно изискуеми на 03.08.2022 г., когато е връчено изявлението на банката, че упражнява това си право, 2 общият размер на непогасените вноски за периода 07.03.2017 г. – 07.07.2022 г. по лихва /възнаградителна, като част от анюитетните вноски/ и главница е бил в размер на 65 бр. вноски по 160,16 лева или общо 10410,40 лева, които вноски става ясно, че са били с настъпил падеж към 03.08.2022 г. Видно е също от представения към заявлението погасителен план от 07.04.2014 г., че датата на последната вноска е 07.03.2024 г., т.е. несъмнено ясно е, че сумата от 10 410,40 лева включва само сбора на вноските с настъпил падеж съгласно погасителния план /64 вноски по 160,16 лева, включващи главница и възнаградителна лихва съгласно същия погасителен план, като от месечната вноска е извадена предвидената такса в размер на 1,25 лева месечно/.

Установява се също, че общо дължимата главница е в размер на 8021,58 лева, в която сума се включва и предсрочно дължимата такава, т.е. тази по вноските от м.август 2022 г. до края на срока на договора, а размерът на възнаградителната лихва е изчислен до датата на настъпване на предсрочната изискуемост или за периода от началото на забавата 07.03.2017 г. до 02.08.2022 г. и същата е в размер на 5726,92 лева.

С други думи, сборът на падежиралотото вземане за договорна лихва, на падежиралото вземане за главница към датата на предсрочната изискуемост и на предсрочно изискуемата главница е в общ размер на 13 748,50 лева, от които падежирали вземания до датата на предсрочната изискуемост в размер на 10 410,40 лева и предсрочно изискуема главница до края на срока на договора в размер на 3338,10 лева. Видно е също така, че е била начислена лихва за забава за периода на забавата от 07.03.2017 г. до датата на обявяване на предсрочната изискуемост.

Последното следва от твърденията на заявителя, че длъжникът е бил в забава за погасяване на анюитетните месечни вноски, считано от 07.03.2017 г. След датата на предсрочната изискуемост е начислена лихва за забава по реда на чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната и същата според искането на банката е в размер на сумата 835,47 лева. За пълнота следва да се посочи, че съдът, използвайки общодостъпен лихвен калкулатор относно размера на законната лихва върху главницата от 8021,58 лева за периода от обявяването на предсрочната изискуемост – 03.08.2022 г. до 20.07.2023 г., до когато заявителят претендира такава, е установил, че същата възлиза в размер на сумата 855,51 лева, а заявителят претендира вземане в по-нисък размер. Ето защо и не се установява основателност на възраженията, че изчисленията са неясни или неправилни. Длъжникът в искането си за спиране не се позовава на конкретен правилен според него начин и не сочи как е следвало да бъдат направени изчисленията, за да отразяват коректно задълженията на длъжника към кредитора.

В аспекта на изложеното съдът намира за необходимо да допълни, че процесуалният закон не поставя изискване към кредиторите да прилагат към заявленията си документи относно извървени частични погасявания по съответния договор, нито за съда е налице процесуално задължение да изисква такава информация от кредитора. В случай че длъжникът твърди да е погасил задължения в 3 по-висок размер, в т.ч. и да е погасил преди подаване на заявлението част от вземанията, предмет на заповедното производство, то и тежестта да установи това в производството по чл. 420 ГПК е негова.

Следва да се посочи също, че към заявлението за издаване на заповед за изпълнение изявлението на банката, с което вземането за главница до края на срока на договора се обявява за предсрочно изискуемо е надлежно извършено, а длъжникът е уведомен, че върху същото се начислява законна лихва за периода след датата на настъпване на предсрочната изискуемост. В тази насока предприетите действия и претенциите на кредитора, предявени по реда на заповедното производство, са в съответствие с разрешенията, дадени както с Тълкувателно решение № 3/27.03.2019 г.

ВКС, ОСГТК, така и с тези, дадени с Тълкувателно решение, № 8/02.04.2019 ВКС, ОСГТК относно изискванията към заявлението за издаване на заповед по реда на чл.

417 ГПК в т.ч. и към съдържанието на извлечението от счетоводните книги, както и относно материалните притезателни субективни права, които има кредитора при надлежно обявена за вземанията по договора за кредит предсрочна изискуемост.

Не се констатира основателност на възражението за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит с оглед разпоредбата на чл. 420, ал. 1, т. 2 ГПК. В тази връзка съдът не констатирал наличието на такива при произнасянето си по постъпилото заявление, нито пък длъжникът навежда конкретни съображения във връзка с искането си за спиране. Не са представени също така писмени документи, които да установяват наличието на основанията за спиране, на които с искането си се позовава длъжникът.

Предвид, че по делото е подадено възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, то и съдът следва да процедира по предвидения в чл. 415 ГПК ред и да даде указания на заявителя, че може да предяви иск за вземанията си. В производството по чл. 422, ал. 1 ГПК длъжникът /ответник/ разполага с пълен набор от процесуални възможности да установи твърденията си, изложени и в искането за спиране, а за съда продължава да е налице задължението му по чл. 7, ал. 3 ГПК, с оглед което и преценката за издаване на заповед, както и съображенията, изложени в настоящото определение, подлежат на промяна, с оглед събраните в хода на съдебното дирене доказателства.

С оглед изложеното, искането на длъжника за спиране на принудителното изпълнение на издадената заповед съдът намира за неоснователно и същото следва да бъде отхвърлено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на длъжника С. К. С., ЕГН ********** за спиране на 4 основание чл. 420 ГПК изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена на 05.08.2023г. по ч.гр.д. № 41488/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 41 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаване на препис от длъжника, който да се връчи чрез ССЕВ на пълномощника на страната – адв. Т..

Делото да се докладва при постъпване на книжа, респ. след изтичане на срока за обжалване за даване на указания на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5