Решение № 267 от 21.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Пловдив, 21.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330106589 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от А. Т. срещу Е. П.. Твърди се, че страните имали дългогодишни договорни отношения по повод наем на недвижим имот в гр. П., ул. М. Първият договор бил сключен през 2016 г., след това подновен през 2017 г., и отново подновен от 05.06.2019 г. Наемната цена била 400 лв.

Наематели били ответницата Е. и А. Ц., с когото живеели на семейни начала и имали дете. Наемната цена следвало да се плаща до 5-о число на текущия месец. Натрупало се задължение за 4 месеца. Ищецът А. Т. връчил предизвестие за прекратяване на договора, което било получено на 21.09.2023 г. лично от ответницата. Следвало тя да заплати дължимите наемни вноски, битовите сметки и да освободи имота. В началото на месец октомври Е. заплатила неплатените наеми до септември 2023, включително. След това на 12.12.2023 г. платила 800 лв. за ползването на апартамента през октомври и ноември. Съобщено й било, че вече договорът е прекратен и следва да освободи апартамента. Е. обещала до края на декември 2023 г. да каже дали освобождава, или от януари 2024 г. ще заплаща наем в размер на 700 лв.

Считано от декември 2023 г. Е. продължила да ползва апартамента въпреки противопоставянето на ищеца, като й била дадена възможност да сключи нов договор за наем при наемна цена 700 лв. на месец. Тя не сторила това, а прекратила контакти и не можело да бъде открита. От декември 2023 г. до април 2024 г. Е. дължала обезщетение за ползването на имота, а именно 5 месечни вноски по 400 лв. Ето защо ищецът иска съдът да осъди ответницата да плати сумата от 2000 лв., ведно със законната лихва и разноски .

1

Ответницата не е подала отговор на исковата молба в срок. В съдебното заседание признава, че е била под наем в имота, че към декември, 2023г. са й казали да го напусне, както и че останала там до м. април, 2024г. Твърди също за този период да е плащала месечно по 400 лв. Моли съда да разсрочи изпълнението на решението.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното.

Предявен е иск с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД , за основателността на който следва да се докаже сключването на договор за наем, размерът на наемната цена, че ищецът е отправил предизвестие със срок от 1 месец до ответницата за прекратяване на договора за наем, че същата е продължила да ползва имота до април 2024 г., че ищецът се противопоставил на това ползване.

Последните две обстоятелства са приети за безспорни между страните.

От представения договор се установява възникването на наемното правоотношение през 2019г. за срок от 1 година. Правоотношението действало като такова за неопределен срок и през 2023г. съгласно изрично предвидената за това възможност в договора - при продължено ползване по обща воля на страните и съгласно признанията на ответницата за ползването на имота до април, 2024г. От договора се установява и наемната цена от 400 лв.

Установява се от представените писмени доказателства отправянето на писмено предизвестие за прекратяване на договора от наемодателя до ответницата. Единствената дата, посочена в предизвестието, е 21.09.2023г.

Ответницата е подписала без да посочи друга дата, като не оспорва този документ. Ето защо следва да се приеме, че датата на изготвянето и датата на получаването на предизвестието съвпадат и то е получено на 21.09.2023г., като на 21.10.2023г. договорът е прекратен.

С оглед установените факти, след прекратяване на договора ответницата е продължила да го ползва от месец 12.2023г. до м. 4.2024г., на което ищецът се противопоставил, както по силата на самото предизвестие, така и в разговор с ответницата през месец декември, 2023г. На основание чл.236, ал.2 ЗЗД, ответницата дължи обезщетение за ползването. Доколкото исканото обезщетение отговаря на наемната цена, съдът намира, че искът е доказан по размер, доколкото ищецът до този момент е получавал от имота именно такъв доход, от който е бил лишен след прекратяване договора за наем и невъзможността да го отдаде наново. Не се доказват твърденията на ответницата, че е платила исковата сума. Ето защо същата следва да бъде осъдена да плати сумата от 2000 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 12.04.2024г., до окончателното плащане, както и сторените от ищеца разноски – 83,50 лв. за държавна такса и 500 лв. за адвокатски хонорар.

Съдът намира искането за разсрочване изпълнението на решението за основателно. Ответницата няма никакви доходи (след прекратяване на трудово правоотношение през м. октомври, 2023г.) и не притежава имущество, освен едно МПС с регистрация от 2001г. Живее при приятелка, грижи се сама 2 за детето си след смъртта на съпруга си. Въпреки че е в трудоспособна възраст и няма заболявания, същата не се чувства добре психически поради сполетялата я беда, която е наложила да се справя изцяло сама с всички отговорности. Ето защо съдът намира, че тези обстоятелства и имотното състояние на ответницата изпълняват предпоставките на чл.241 от ГПК за разсрочване изпълнението на решението.

Сумата от 2583,50 лв., представляваща сбор от главницата и разноските, следва да се плати на 4 равни месечни вноски. Натрупаната законна лихва върху главницата следва да се плати като пета месечна вноска. Падежът на всяка една вноска се определя на първо число на месеца, начиная от месеца, следващ влизането в сила на съдебното решение.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ОСЪЖДА Е. Е. П., ЛНЧ: **********, с адрес: гр. П., ул. „"М." ***“****, да плати на А. Х. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „"П.

К."***“ ****, по предявения от него иск с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД , сумата в размер на 2000 лв. – обезщетение за ползването на нает имот, находящ се в гр. П, ул. „"М." ***“ ****, по силата на договор за наем от 05.06.2019г., въпреки противопоставянето на наемодателя, ведно със законната лихва от 12.04.2024г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Е. Е. П., ЛНЧ: **********, да плати на А. Х. Т., ЕГН:

**********, разноските по делото: 500 лв. за адвокатски хонорар и 83,50 лв. за държавна такса.

РАЗСРОЧВА изпълнението на решението, на основание чл.241 ГПК, както следва: сумата от 2583,50 лв., представляваща сбор от главницата и разноските, да се плати на 4 равни месечни вноски, а натрупаната законна лихва върху главницата да се плати като пета месечна вноска, с падеж на всяка една вноска - първо число на месеца, начиная от месеца, следващ влизането в сила на съдебното решение.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3