Решение № 42 от 03.04.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. ХАСКОВО, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Д. Д.А-ШАЛАМАНОВА като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Търговско дело № 20255600900078 по описа за 2025 година

Т.д. № 78 по описа на ХОС за 2025 г. е образувано по искова молба подадена от В. А. Х., с която е предявил обективно съединени искове против ЗК„ Бул Инс“ АД *********, както следва : 1. Иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и стрес в резултат на увреждане, получено при ПТП настъпило на 06.05.2024 г.; 2.Иск с правно основание чл.497 ал.1 т.2 вр. чл.409 от КЗ – за заплащане на следващата се законна лихва върху претендираното обезщетение, считано от 05.07.2024 г. до окончателното й изплащане; 3.Иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за сумата от 20 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на ПТП настъпило на 05.07.2024 г.; 4.Иск с правно основание чл.497 ал.1 т.2 вр. чл.409 от КЗ – за заплащане на следващата се законна лихва върху претендираното обезщетение, считано от 05.07.2024 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди,че на 06.05.2024 г. около 09.00 часа се намирал на пътното платно до хранителен магазин „ ********“ в ***********. В този момент бил ударен от лек автомобил марка „ *******“, модел „ *********“, с рег. № **********, управляван от С. Х. А.. За възникналото ПТП бил 1 съставен констативен протокол, в който било посочено,че виновен за настъпилия пътен инцидент е водачът на лекия автомобил.

Твърди,че непосредствено след произшествието бил откаран в МБАЛ Хасково, където били извършени прегледи, изследвания и рентгенография, при което се установило,че в резултат на процесното ПТП е получил фрактура и луксация на дясното ходило. След извършените прегледи бил освободен за домашно лечение.

Т.като болките не стихвали, имал отток на дясното ходило на 29.05.2024 г. посетил ортопед и при извършения преглед било констатирано,че има счупване на метатарзалната кост на дясното стъпало, което наложило гипсова имобилизация на ходилото и било предписано да се придвижва с помощта на две подмишнични патерици.

На 28.06.2024 г. отново посетил ортопед травматолог, който да проследи как преминава възстановяването му. При извършения преглед и изследвания се констатирали следните увреждания, получени при пътния инцидент, а именно: счупване на метатарзалната кост на дясното стъпало; изкълчване на други части по стъпалото; хематом, затруднени и болезнени движения в дясното ходило; счупване на 4 МТК с изкълчване на 2-3 МТС; 2 и 3 пръст на дясното стъпало са във флекция с ограничения в екстензията.

В резултат на преживяното ПТП и получените увреждания била предписана терапия и дадени указания за покой на тялото,без да натоварва засегнатите части, както и да се придвижва с помощни средства. Твърди,че движението му и обслужването били затруднени, налагало се да бъде подпомаган от близките си. Възстановителният период продължавал и към момента.Здравословното му съС.ие се влошило, което дало отражение и на психиката му. Изпитвал тревожност, бил с понижено настроение и притеснения, предвид възрастта му,че болките няма да отшумят и че ще бъде поС.но в тежест на своите близки. Към момента все още изпитвал тревожност и безпокойство. Приемал лекарства, както за лечение на травмата, така и сънотворни и седативни лекарства и хранителни добавки.

Освен неимуществените вреди претърпял и имуществени такива в размер на 20 лв., представляващи стойността на заплатено рентгеново изследване.

Виновният за настъпилото ПТП водач имал сключена валидна 2 застраховка „ ГО“ в ответното дружество.

На 05.07.2024 г. депозирал пред ответното дружество застрахователна претенция за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., както и за заплащане на претърпените имуществени вреди в размер на 20 лв. До момента ответното дружество не определило и не е заплатило обезщетение за посочените вреди.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и стрес в резултат на увреждане, получено при ПТП настъпило на 06.05.2024 г., ведно със следващата се законна лихва върху претендираното обезщетение, считано от 05.07.2024 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 20 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на ПТП настъпило на 05.07.2024 г.,ведно със следващата се законна лихва върху претендираното обезщетение, считано от

05.07.2024 г. до окончателното й изплащане. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски. Моли да бъде определено възнаграждение на адвокат на основание чл.38 от ЗАдв.

Ответникът оспорва предявените искове. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, вината за настъпилото ПТП на водача на лекия автомобил; оспорва вида, характера и интензитета на претърпените от него травматични увреждания и наличието на претендираните неимуществени вреди. Счита,че ищецът има изключителна вина за настъпилото ПТП, респ.,че е съпричинил настъпването на вредоносния резултат. Оспорва,че ищецът е предявил надлежна застрахователна претенция пред застрахователното дружество. Оспорва размера на предявените искове.

Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „ ГО“ към момента на процесното ПТП.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове, или в случай,че приеме същите за основателни да ги уважи в справедлив размер, като уважи направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срок е постъпила допълнителна искова молба, с която ищецът

3 допълва първоначално подадената искова молба; оспорва твърдението на ответника,че не е предявил надлежна застрахователна претенция; оспорва твърдението на ответника,че ищеца не е претърпял при ПТП описаните в исковата молба увреждания, както и че е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.

С допълнително подадения отговор ответника поддържа доводите, изложени в подадения отговор. Поддържа становището си за нередовност на исковата молба и недопустимост на предявените искове.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 06.05.2024 г. около 09.00 часа пострадалият В. Х. седял на тротоара пред сградата на КООП в *********, като краката му били разположени на пътното платно. В този момент, според заключението на назначената по делото САТЕ, в посока кафе „ *********“ към КООП , в посока юг-север се движел със скорост около 20 км/ч. л.а марка „ *******“, модел „ *********“, с рег. № **********, управляван от С. Х. А.. При достигане до седящия на тротоара В. Х. лекият автомобил преминал през десния му крак. При конкретната пътна обстановка водачът на лекия автомобил е имал пряка ви********ст към седящия на тротоара В. Х. и могъл да възприеме пътната обстановка. От техническа гледна точка причина за настъпване на ПТП е неосигуряване на достатъчно странично безопасно разС.ие от страна на водача на лекия автомобил при преминаването покрай седящия на тротоара Х.. Тази фактическа обстановка се установява от показанията на св. А. и заключението на назначената по делото САТЕ.

Според показанията на св. С. А., водач на автомобила, той е възприел седящия на тротоара В. Х., както и видял,че вдига единия си крак. Не видял дали другият крак е вдигнат и продължил напред, при което преминал през крака на В. Х..

За възникналото ПТП бил съставен констативен протокол, в който било посочено,че виновен за настъпилия пътен инцидент е водачът на лекия автомобил. Образувано е ДП № 409/2024 г., което е прекратено.

Предвид изложеното и въз основа на заключението на ВЛ, може да бъде направени извод,че виновен за настъпилото ПТП е водачът на лекия автомобил „ *******“, модел „ *********“, С. Х. А.. Водачът не е имал прегради и др. препятствия, които да пречат на ви********стта му. Възприел е от достатъчно разС.ие седящия на тротоара В. Х., както и това,че той е с 4 протегнати крака на пътното платно. Предвид ниската скорост, с която се е движел е имал техническата възможност да спре движението си или да премине безпрепятствено, като осигури достатъчно странично разС.ие между автомобила и тротоара.

По делото не е спорно, че по отношение на управлявания от С. А. автомобил има застраховка „ГО“, сключена с ответното дружество, валидна към датата на процесното ПТП.

Ищецът е отпварил застрахователна претенция, която е получена от ответното дружество на 05.07.2024 г., видно от приложеното и прието като доказателство по делото известие за доставка / л.26/, неоспорено от ответника.

Предвид така установените факти по делото се налага извод, че в случая е налице фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя ЗД „ Бул Инс“ АД за претърпените от ищеца В. А. Х. вреди от настъпилото на 06.05.2024 г. ПТП.

Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица на увреждането. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди се прилага принципа за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД. Според приетото в ППВС № 4 от 23.12.1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането, продължителността на проведеното лечение, специфики при неговото провеждане, обстоятелствата, при които е извършено деянието, евентуално допълнително влошаване на здравословното съС.ие на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр.

За безспорно установени следва да се приемат получените от ищеца Х., в резултат на произшествието, увреждания, а именно: счупване на 4-та ходилна кост на десния крак с изкълчване ставите между ходилните кости на фалангите на 2 и 3 пръст на същия крак, които увреждания са констатирани от ВЛ, видно от заключението на назначената по делото СМЕ, както и тяхната продължителност, интензивност, перспектива, причинно следствената връзка с настъпилото ПТП и период на възстановяване.

Пострадалият Х. е лекуван консервативно с гипсова имобилизация и медикаменти. Отказал е оперативно лечение. Според ВЛ оперативното лечение би спомогнало за правилното наместване на изкълчените кости.

Срокът на имобилизацията е около 30 дни. Възстановителния и оздравителен период е продължил около три месеца. Според заключението на ВЛ нарушеното съотношение в ставите между междинните кости и фалангите на втори и трети пръсти на краката поражда болка при ходене.

Според показанията на св. С. Х., съпруга на ищеца, той е отказал оперативно лечение, т.като е имал рак и се страхувал от нова операция. Около един месец кракът му е бил гипсиран. Вземал лекарства и ходел с патерици.

Сега можел да ходи, но изпитвал болки, особено когато е студено.

5

За да определи справедливия размер на обезщетението, съдът съобрази полученото от ищеца увреждане – счупване на 4-та ходилна кост на десния крак с изкълчване ставите между ходилните кости на фалангите на 2 и 3 пръст на същия крак, последиците от това счупване, възстановителният период и свързаните с това физически и емоционални болки и страдания на ищеца.

Възстановяването на ищеца е в рамките на три месеца, като един месец е бил с гипсова имобилизация. Не се установяват по –интензивни болки от тези, характерни за този вид травма. Установените съпътстващи болки, според св.

Х. и заключението на ВЛ, съдът приема,че са съчетани в резултат на травмата и от нарушеното съотношение в ставите между междинните кости и фалангите на втори и трети пръсти на краката. Безспорно според заключението на ВЛ, една операция би спомогнало за правилното наместване на изкълчените кости, но едва ли би могло да се твърди,че в този случай не би имало последващи болки, особено при промяна на времето, което е характерно при този вид травми.