Решение № 387 от 11.12.2023, Районен съд - Лом

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 387 гр. гр. Лом, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Г. Александрова

Миронова при участието на секретаря Румяна Д. Александрова Найденова като разгледа докладваното от Албена Г. Александрова Миронова Гражданско дело № 20221620102295 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове от К. Т. П., ЕГН **********, от гр. Монтана, срещу Г. Г. Г. от гр. София и Б. О. ЕНД ЕНЕРДЖИ ЕООД, ЕИК ********, гр. София, за нищожност на договори за наем на земеделска земя.

В исковата молба и уточненията към нея се твърди, че по силата на съдебно решение по гр.д. № 653/2020 год. на ЛРС ищецът е собственик на недвижим имот – ПИ с идентификатор *** – нива от 3304 кв.м. в м.

Палански път, землище на с. Дългоделци, обл. Монтана. Преди това е притежавал 1/3 ид.ч. от имота, с обща площ от 9912 кв.м., от който е обособен неговият.

За притежаваните си идеални части, ищецът получавал арендно плащане от третото лице Е. Г. Ц., с когото имал сключен петгодишен аренден договор, в сила от 2012 год. до 2017 год. След изтичане на договора, до 2020 год. г-н Ц. продължил да ползва собствената на ищеца идеална част от имота, както и да заплаща рента.

Въпреки, че между страните нямало договорни отношения, първият ответник Г. Г. Г. бил сключил „Договор за наем №100, т. 10, рег. № 7516/11.12.2019 год.“, за десет години, считано от 01.10.2020 год. Незабавно след това, той сключил нов, вече аренден договор – за 20 стопански години, считано от 01.10.2030 год., със собствената си фирма Б. О. ЕНД ЕНЕРДЖИ (втория ответник). След това първият ответник завел дело за делба.

След приключването на делбеното дело, ищецът нямал никакви договорни отношения с ответниците и счита сключените между тях договори 1 за нищожни по отношение на неговата 1/3 ид.ч. от целия, вече раздробен имот, а именно по отношение на ПИ с идентификатор *** – нива от 3034 кв.м. в м. Палански път, землище на с. Дългоделци, обл. Монтана.

За това иска от съда : да бъде обявен за нищожен „Договор за наем №100, т. 10, рег. № 7516/11.12.2019 год.“, в сила от 01.10.2020 год., както и сключеният незабавно след него от първия ответник като собственик, с втория ответник, без съгласие и без пълномощно от ищеца Договор за аренда със срок на действие 20 години.

Общ писмен отговор от ответниците е постъпил в срока по чл. 131, ал.

1 ГПК. На първо място считат, че исковата молба продължава да е нередовна поради непълно изпълнение на дадените от съда указания, както и поради непосочване ЕИК на втория ответник, поради което искът бил насочен срещу първия ответник и неизвестна фирма без БУЛСТАТ. Това възражение е преценено с доклада на съда по делото като неоснователно. В първоначалната си искова молба ищецът е индивидуализирал втория ответник с посочване на ЕИК, а в следващите две допълнителни изрично го е посочил като втори ответник.

На следващо място: Оспорва се искането за обявяване на договорите за унищожаеми (каквото е фирмулирано с първоначалната искова молба, но уточнено и коригирано с втората допълнителна с изрично искане за обявяване на нищожност на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро ЗЗД).

Потвърждават, че първият ответник е сключил процесните договори, но твърдят, че е сторил това в качеството си на мажоритарен собственик, притежаващ 2/3 ид.ч. от собствеността преди извършването на делбата. За съсобственият на ищеца имот му е било преведено следващото му се арендно плащане в размер на 691,74 лв.

Твърди се в отговора, че предявеният иск по чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро ЗЗД (както е уточнен с втората допълнителна молба) е неоснователен, тъй като не е изпълнен фактическият състав на тази правна норма.

Молят делото да бъде прекратено поради неотстраняване на нередовностите в исковата молба, алтернативно – исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират разноски.

С оглед въведените факти и становището на ответниците, съдът е приел, че между страните няма спор за това, че ищецът е единствен собственик на ПИ с идентификатор *** – нива от 3304 кв.м. в м.

Палански път, землище на с. Дългоделци, обл. Монтана, която е обособена като такава и поставена в негов дял в хода на делбено производство, инициирано от отв. Г. Г.. Няма спор и за това, че отв. Г. Г. е сключил два договора за наем/аренда, с които преди делбата е обременил имота за следващите 30 години.

В съдебно заседание ищецът К. Т. П. се явява лично и поддържа предявените искове, като счита, че посоченото в исковата молба и уточненията към нея е достатъчно за да се разтрогнат договорите. Претендира разноски. Не представя списък по чл. 80 ГПК. В писмена защита пълномощникът му, адв. Иванка Милчева, МАК акцентира върху 2 обстоятелството, че ищецът е единствен собственик на процесния имот.

Ответниците Г. Г. Г. и Б. О. ЕНД ЕНЕРДЖИ ЕООД се представляват от адв. Н. К., МАК, който пледира за отхвърляне на предявения иск като исковете, като пледират за тяхното отхвърляне. Не се представя списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

От фактическа страна:

С исковата молба е представено извлечение от Решение от 30.08.2021 год., по гр.д. № 653/2020 год. на ЛРС, с което е извършена съдебна делба и в дял на ищеца, притежаващ 1/3 ид.ч. от общото имущество е поставен обособеният в Дял Втори ПИ с идентификатор *** – нива от 3304 кв.м. в м. Палански път, землище на с. Дългоделци, обл. Монтана, образуван от ПИ с идентификатор ***.

Решението е влязло в сила на 29.09.2021 год.

Видно от приложената пак от ищеца Справка № 1456076/08.11.2022 год., чрез отдалечен достъп до данни за имот, за вписвания, отбелязвания и заличавания в Сл.вп. Лом за периода 01.01.2002 год. – 08.11.2022 год. по електронна партида № 148858, са вписани: - на 10.12.2019 год. придобиването от страна на отв. Г. Г. на 2/3 ид.ч. от имота, - на 11.12.2019 год. – договор за наем между него и втория ответник Б. О. енд Енерджи ЕООД, - на 29.05.2020 год. – иск за делба, на 29.06.2020 год. – процесният аренден договор, сключен между ответниците за срок от 20 стопански години и на 07.06.2022 год. – съдебното решение по извършване на делбата, по силата на което ищецът се легитимира като собственик на процесния имот.

Ответниците от своя страна са представили Разписка за приемане на пощенски паричен превод, видно от която, на 04.11.2022 год. (около месец преди завеждане на иска) е изпратил на ищеца сумата от 691,74 лв., представляваща «Рента 21/22, 74.11 Д-ци, 32.8 Габр.».

Въпреки, че с доклада си, обявен за окончателен съдът изрично е указал на ищеца, че не е представил договорите, чиято нищожност иска да бъде обявена и като така, съдът е в невъзможност да извършва каквато и да било преценка за тях, още повече, дори не е индивидуализирал Арендният договор и му е дал възможност в първото съдебно заседание, при условията на чл. 143, ал. 2 ГПК да поясни и допълни исковата си молба, включително петитума, както и при условията на чл. 143, ал. 3 ГПК да ангажира доказателства съобразно дадените му указания, това не е сторено. Напротив, в нарочна молба-опровержение на писмения отговор на ответниците ищецът е заявил, ч е не разполага с процесните договори и не е в състояние да ги индивидуализира.

От правна страна:

С исковата молба се иска от съда: да бъде обявен за нищожни „Договор за наем №100, т. 10, рег. № 7516/11.12.2019 год.“, в сила от 01.10.2020 год. и сключеният незабавно след него от първия ответник Г. Г. Г.

3 като собственик, без да е собственик, без съгласие или пълномощно от ищеца-собственик, с втория ответник, Договор за аренда със срок на действие 20 години по отношение на ПИ с идентификатор *** по КККР на с.

Дългоделци, обл. Монтана, одобрени със Заповед № РД-18-352/22.05.2019 год. на изп.директор на АГКК – нива от 3304 кв.м. в м. Палански път в землището на с. Дългоделци, обл. Монтана, образуван от ПИ с идентификатор ***.

Липсва съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД, когато външно волята на дееспособното лице е обективирана чрез надлежно поведение, но зад изявлението липсва вътрешно волево решение.

Волеизявленията /предложение и приемане/ са направени и съвпадат, но някое от тях или и двете са направени при „съзнавано несъгласие” – без намерение за обвързване.

В мотивите по т. ІІ на ТР № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по тълк. дело №5/2014 г. на ОСГТК, Върховният касационен съд е приел, че липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД е тежък порок на правната сделка, който е налице, когато волеизявлението е направено при т. нар. „съзнавана липса на съгласие“ /например – изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване – на шега, като учебен пример и др. подобни/. Това определение за нищожността на посоченото основание е дадено във връзка с въпроса относно вида недействителност на договор, сключен от пълномощник без представителна власт, при липса на потвърждаване от лицето, от името на което е сключен договорът.

С иска по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД съдебна защита може да търси само лице, което е сключило договора лично и което твърди в исковата си молба, че неговото волеизявление за сключването на договора е направено при т. нар. „съзнавана липса на съгласие“ (изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване – на шега, като учебен пример и др. подобни).

Когато обаче договорът е сключен чрез представител, правна квалификация на иска по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД е невъзможна – именно поради това, че при сключването на договора продавачът не е действал лично, а чрез (евент. мним) представител, който от негово име е направил волеизявлението (формирал е и е изявил воля) за сключването на договора, но без да е разполагал с представителна власт за това (или последната е отпаднала впоследствие).

В тези случаи правната квалификация на иска е винаги по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. Именно това противоречие в по-старата практика на ВКС е преодоляно с т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС.

Предвид въведените от ищеца фактически твърдения и заявеното от него искане, настоящият случай не попада в нито една от горните хипотези, нито в която и да е от хипотезите на чл. 26, ал. 2 ЗЗД или чл. 42 ЗЗД.

В исковата молба се признава и между страните не е спорно, че към момента на сключване на процесните договори първият ответник Г. Г. е бил мажоритарен собственик на имота, притежавал е 2/3 ид.ч. от него и като така е могъл лично и от свое име да сключи аренден (а също и наемен) договор без 4 да е изрично упълномощен от другия съсобственик, ищеца К. П..

Именно това е сторил първият ответник Г. Г. – пак според твърденията в исковата молба, признати в отговора по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Последващото разместване на собствеността не трансформира със задна дата валидно сключените договори в нищожни.

Бездействието на ищеца по отношение изричните указания на съда за ангажиране на доказателства, в т.ч. да представи оспорваните от него договори – за наем и аренда, прегражда възможността на този съд да извършва каквато и да било преценка свързана с процесните договори.

При това положение исковете по чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД са неоснователни и подлежат на отхвърляне.

При този изход от спора ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответниците и сторените във връзка с делото разноски в общ размер на 400 лв., или по 200 лв. за всеки от двамата.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Т. П., ЕГН **********, от гр. Монтана срещу Г. Г. Г. от гр. София и Б. О. ЕНД ЕНЕРДЖИ ЕООД, ЕИК ********, гр. София искове по чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД да бъдат обявени за нищожни „Договор за наем №100, т. 10, рег. № 7516/11.12.2019 год.“, в сила от 01.10.2020 год. и сключеният незабавно след него от първия ответник Г. Г.

Г. като собственик, без да е собственик, без съгласие или пълномощно от ищеца-собственик, с втория ответник Б. О. ЕНД ЕНЕРДЖИ ЕООД , Договор за аренда със срок на действие 20 години по отношение на ПИ с идентификатор *** по КККР на с. Дългоделци, обл. Монтана, одобрени със Заповед № РД-18-352/22.05.2019 год. на изп.директор на АГКК – нива от 3304 кв.м. в м. Палански път в землището на с. Дългоделци, обл.