Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 473 от 27.06.2023, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 587/2023
Вид
Решение № 473
Подписан
27.06.2023
В сила
22.07.2023
Състав
Кристиан Бориславов Гюрчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 100, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 137а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 12 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189з · Закон за движението по пътищата
  • чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 473 гр. Русе, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20234520200587 по описа за 2023 година

, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Н. Х. Р. против Наказателно постановление № 22-1085-000479 от 21.02.2023 г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказнаие „Глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно постановление, доколкото същото е издадено при неправилно приложение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения, като в тази насока се моли последното да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят Н. Р., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – препис от обжалваното наказателно постановление е получено от жалбоподателя на 08.03.2023 г., а жалбата е подадена на 14.03.2023 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да 1 бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 09.02.2023 г. свидетелите К. К. и Н. К. – полициейски служители в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, изпълнявали служебните си задължения по спазване на правилата за движение.

В тази връзка, около 15:55 часа, свидетелят К. К. спрял за проверка МПС – товарен автомобил „Ауди“ модел РС 6 Авант, с регистрационен номер СВ 0777НМ, собственост на „Кристина 12“ ЕООД, тъй като констатирал, че водачът е без поставен обезопасителен колан. При извършената проверка била установена самоличността на последния, а именно жалбоподателя Н. Р., както и че същият не предоставя за проверка свидетелство за управление на МПС и контролен талон.

Съобразявайки гореизложеното, свидетелят К. К. приел, че с поведението си жалбоподателят Р. е осъществил нарушения на разпоредбите на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като в тази връзка му съставил АУАН № 831334/09.02.2023 г., който бил подписан от последния без възражения, като такива не били представения и в законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН, Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, в качеството му на АНО издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като за осъщественото нарушение на нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева, а за осъщественото нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – АУАН № 831334/09.02.2023 г., Наказателно постановление № 22-1085-000479 от 21.02.2023 г., справка за нарушител/водач, както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетелите К. К. и Н. К..

Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

От горепосочената доказателствената съвкупност по категоричен начин се установяват както авторството на нарушенията, така и механизма на осъществяването им.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е.

2 дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния случай се установи, че АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител – автоконтрольор, а НП е издадено от компетентен АНО – Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, нарушенията са описани пълно и ясно, като са посочени всички обективни признаци на състава, за който е ангажирана отговорността на жалбоподателя. По този начин е осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какви конкретни нарушения е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушенията, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

По изложените съображения съдът намира, че при съставянето на АУАН-а и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното:

По т. 1 от обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП:

Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и извършената им оценка следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно, че жалбоподателят Н. Р. е осъществил от обективна и субективна страна нарушението на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП въвежда задължение за водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, 3 да използват обезопасителни колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

В процесния случай от събраната по делото доказателствена съвкупност по категоричен начин се установи, че на посочените в наказателното постановление дата и място жалбоподателят Р., в качеството си на водач на товарен автомобил „Ауди“ модел РС 6 Авант, с регистрационен номер СВ 0777НМ, собственост на „Кристина 12“ ЕООД, е бил без поставен обезопасителен колан. Видно от така изложеното са налице всички съставомерни елементи от нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

От субективна страна деянието е извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл, доколкото в съзнанието на дееца са намерили отражение всички обективни факти от състава на нарушението, и във волево отношение същият пряко е целял настъпване на общественоопасните последици от извършеното от него деяние.

АНО правилно е издирил и приложил санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, предвиждаща санкция в абсолютен размер, като е наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП приложението на чл. 28 от ЗАНН е изключено по отношение на нарушенията на ЗДвП, каквото е и настоящото. Тази разпоредба е влязла в сила на 23.12.2021 г., а деянието е осъществено на 14.11.2022 г., тоест към този момент законодателят вече е изключил възможността за квалифицирането му като маловажен случай. За прецизност следва да се посочи, че съдът счита, че процесното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в чл.

93, т. 9 от НК или на малозначителност по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, приложими на основание чл. 11 от ЗАНН. По делото не се установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че извършеното нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случай на нарушения от този вид. Точно обратното, видно от приложената по делото справка за водач жалбоподателят Р. е многократно санкциониран за различни нарушения по Закона за движение по пътищата.

По т. 2 от обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:

Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и извършената им оценка следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно, че жалбоподателят Р. е осъществил от обективна и субективна страна нарушението на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП въвежда задължение за водачите на моторни превозни средства да носят свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролен талон към него.

В процесния случай от събраната по делото доказателствена съвкупност по категоричен начин се установи, че на посочените в наказателното постановление дата и място 4 жалбоподателят Р., в качеството си на водач на товарен автомобил „Ауди“ модел РС 6 Авант, с регистрационен номер СВ 0777НМ, собственост на „Кристина 12“ ЕООД, не е представил при извършената му проверка от полицейските служители свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролен талон към него. По този начин жалбоподателят е осъществил от обективна страна нарушението, във връзка с което е ангажирана и административнонаказателната му отговорност.

От субективна страна деянието е извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл, доколкото в съзнанието на дееца са намерили отражение всички обективни факти от състава на нарушението, и във волево отношение същият пряко е целял настъпване на общественоопасните последици от извършеното от него деяние.