Определение № 806 от 24.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 806 гр. Пловдив, 24.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова като разгледа докладваното от Надежда Дзивкова Въззивно частно гражданско дело № 20265300500664 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.

Производството е образувано въз основа на частна жалба на „Профикредит България“ ЕООД, против Разпореждане № 420/05.02.2026г., пост. по ч.гр.д.№ 193/2026, КРС, с което е оставено без уважение заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение срещу К. С. К. за вземания по договор за кредит № 40015966783/10.03.2023г.

Жалбоподателят е развил доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт, като сочи, че заповедният съд не разполага с правомощия да се произнася по отношение валидността на сделката. Счита, че правомощията на съда според измененията от 2019г. в ГПК са единствено да преценява валидността на потребителския договор и евентуалното противоречие на някои негови клаузи с потребителската защита, но не и на добрите нрави и закона. Поддържа, че заповедният съд неправилно е отчел и нормата на чл.145, ал.2 от ЗЗП, а именно че преценката на неравноправните клаузи в договора не включва определянето на основния предмет и съответствието между цена/възнаграждение със стоката/услугата.

Развива съображения, че страните свободно и по своя воля са договорили лихвения процент и ГПР, които договорки не противоречат на добрите нрави.

Посочва и че кредиторът няма задължение да посочва методиката за формиране на ГПР, т.к. се касае за договор с фиксиран лихвен процент. В същото време законово въведения максимум на ГПР не е надвишен. Твърди, че на кредитополучателя е предоставена преддоговорна информация, при което условията на договора са били предварително известни, същият е съобразен със законовите изисквания и не противоречи на добрите нрави.

Посочва, че параметрите на кредита са посочени в европейския формуляр, който е подписан от кредитополучателите. Посочва и че законодателят е въвел ограничение на годишния процент на разходите, като в чл.19, ал.4 от 1

ЗПК е предвидил, че той не може да е по-висок от петкратния размер на законната лихва. Поддържа, че няма законово ограничение на размера на договорната лихва, като доколкото същата е част от ГПР е важно да се съобрази законовото ограничение именно на ГПР, което в случая не е надвишено. Развива доводи, че процесната сделка не накърнява добрите нрави, т.к. договореното нито е необосновано високо, нито поставя потребителя в неравноправно положение. Счита, че договорените ГЛП и ГРП са съобразени със законовите граници, спазени са законовите ограничения, поради което и не може да е налице недействителност на клаузи в договора поради противоречието им с добрите нрави. Сочи, че присъждането на законна лихва е последица от уважаване на иска и доколкото в заповедното производство не са въведени специални правила, то същата се следва при издаване на заповед за изпълнение. По отношение на лихвите за забава сочи, че същите не почиват на неравноправни клаузи. В случая не е налице анатоцизъм, т.к. лихвеният процент по кредита не е обезщетение за забава , а възнаграждение , цената на ползваната услуга. Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови издаването на заповед за изпълнение за претендираните суми.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице – заявител в производството. Същата е насочена против подлежащ на обжалване по реда на чл.413 от ГПК акт, подадена е в срок, внесена е ДТ, поради което и същата се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Пред районният съд е постъпила молба от „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК против К. К.. Сочи се в заявлението, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит № 40015966783/10.03.2023г..

Претендираните суми са за невърнат остатък от главницата по договора за кредит по вноски от №29 до №34 с падежна дата 15.01.2026г. Претендира се и заплащане на възнаградителна лихва, както и на възнаграждение за допълнителни пакети услуги, лихва за забава за периода от датата на падежа на цялото задължение, неплатени такси за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 дни, съобразно ОУ на договора, както и законна лихва от датата на падежа до подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Към заявлението е приложено копие от договора за потребителски кредит.

С обжалваното разпореждане съдът е отказал издаване на заповед за изпълнение на всички претендирани вземания. Посочил е, че с оглед служебните правомощия по чл.411, ал.2, т.2 от ГПК за проверка за неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит е констатирал такива. Счел е че е нарушен чл.10А от от ЗПК, т.к. естеството на вземанията Фаст и Флекси, съставляващи допълнителни услуги приоритетно разглеждане и изплащане на кредита и право на промяна на погасителния план, по съществото си представляват такса или комисионна за действие във връзка с управление и усвояване на кредита. Вземанията за такси за такси при забава 2 съставляват неустойки, чието претендиране нарушава императивната забрана на чл.33, ал.1 от ЗПК. Съдът е посочил и че ГПР не отчита плащанията по тези допълнителни услуги, същите обаче, съставляват част от задължението по кредита, поради което следва да се включат в „общия разход по кредита“ по см. на §1, т.1 от ЗПК. С включването им реалният ГПР би надвишил законовия максимум. Посочил е , че съобразно практиката на СЕС в Решение от 21.03.2024г. по дело С-714/22, приема, че когато в договора не е посочен правилен ГПР, то целият договор се явява нищожен на осн. чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Посочил е и че не може да присъди чистата стойност с оглед изискването на чл.23 от ЗПК, поради липсата на данни за извършените плащания.

Настоящата инстанция намира обжалвания акт за правилен. Съгл. чл.411, ал.2, т.2 от ГПК заповедният съд следва да издаде заповед за изпълнение след като извърши преценка относно наличието на неравноправни клаузи в договора с потребителя или относно обоснована вероятност за това и при наличие на подобен извод да откаже издаването на заповед за изпълнение.

Тук следва да се отговори на оплакването в частната жалба, че тази преценка се извършва от заповедния съд, който самостоятелно следва да провери вероятността някои клаузи или целият договор да са недействителни поради противоречие със ЗПК. В настоящия е договорен ГЛП в размер на 41,00%, ГПР- 48,93%, допълнителни услуги „Флекси“ и „Фаст“, за които се дължи допълнително възнаграждение общо в размер на 3060лв., което е почти в размер на отпуснатия кредит. Видно от представения погасителен план в ежемесечните вноски е включен компонент – вноска по закупена допълнителна услуга.

В чл. 143, ал.1 от ЗЗП е посочено, че неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

По отношение на претендираното възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, съдът намира, че също се претендира на основание на неравноправна клауза в договора. Допълнителните услуги, за които се претендира то, са приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, възможност за отлагане, намаляване и смяна на дата на падеж на погасителни вноски и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Това са все действия по усвояване и управление на кредита. Съгл. чл.10а, ал. 2 от ЗПК не могат да се събират такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Поради изложеното процесното възнаграждение за закупен пакет практически съставлява допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, т.е. това е скрита възнаградителна лихва. Тази уговорка противоречи на добрите нрави и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и съставлява нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Плащанията по тези клаузи не са включени в ГПР, който пък е на стойност близка до максимално допустимата от закона, поради което вероятно при правилното отчитане би надвишил предела, установен от закона.

3

Така се явява нарушена нормата на чл.19 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което пък на осн. чл.22 от ЗПК води до недействителност на целия договор за кредит.

Съгл. чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита. В случая по делото не се установява размера на извършените погашения, поради което не може да бъде присъден само невърнатия остатък от главницата.

Заповедният съд отказал издаване на издал заповед за изпълнение за главницата и останалите плащания по договора. Това разрешение се явява правилно и съобразено със закона.

По отношение на доводите на жалбоподателя, свързани с това, че кредитополучателите са имали преддоговорна информация с посочени параметри, включени в ДПК, подписали са стандартен европейски формуляр по искането за отпускане на потребителски кредит, че е бил изготвен погасителен план не дерогират задължението на съда за служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора или обоснована вероятност за това.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното разпореждане е правилно , а частната жалба се явява неоснователна.

По изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 420/05.02.2026г., пост. по ч.гр.д.№ 193/2026, КРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4