Решение № 194 от 04.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. София, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20231110106764 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 02.05.2023 г., на „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. П. Б., с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на дружеството следните суми – 4571,08 лева за доставена за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г. до топлоснабден имот с адрес С., ул. „Ж.“, № *, вх. *, ап. **, топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.10.2022 г., до окончателното плащане; 704,56 лева – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 15.09.2020 г. – 30.09.2022 г.; 45,69 лева – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода от месец октомври 2019 г. до месец април 2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.10.2022 г., до окончателното плащане, и 9,93 лева – законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за периода 31.10.2019 г. – 30.09.2022 г. – вземания по заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 56978/2022 г. по описа на Софийския районен съд, 28. състав.

В исковата молба се излагат твърдения, че ответника бил „клиент на топлинна енергия“, тъй бил собственик на топлоснабдения имот, и бил длъжен да заплаща доставената до имота му топлинна енергия съгласно чл.

153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл. 150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след 1 одобрението им от Комисията за енергийно и водно регулиране и публикуване в един ежедневник. Сочи се, че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се доводи, че освен прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна енергия, в края на всеки отоплителен период (месец май на съответната година) са изготвяни изравнителни сметки за съответната година от дружество, извършващо услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи, че това дружество е „Техем Сървисис“ ЕООД, като поради това се иска привличането му по делото като трето лице – помагач, у което се намират доказателства за потреблението на ответниците. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подаден отговор от ответника – В. П. Б., с който предявеният иск се оспорва по основание.

Твърди се, че не е доказано, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот или има вещно право на ползване. Прави възражение за погасяване по давност на част от дължимите се вземания, като поддържа, че е 3-годишна и тече от падежа на всяка отделна месечна фактура. Оспорва се да е настъпила изискуемостта на вземанията по изравнителни сметки, поради което се поддържа, че не са възникнали задължения за лихва за забава. Оспорва се правото на ищеца да получи плащане за дялово разпределение, извършено от друго лице. Признават се размерите на потреблението според исковата молба.

Иска се отхвърляне на иска. Претендират се разноски.

Конституираното трето лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД с молба от 22.06.2023 г., находяща се на лист 71 по делото, поддържа, че дяловото разпределение за процесния период е извършено в съответствие с всички действащи към този момент нормативни разпореди.

В съдебното заседание, проведено на 04.10.2023 г. ищецът, чрез своя процесуален представител – юрисконсулт Кънева, моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Представя списък на разноски. В становище по на лист 75 по делото от 23.06.2023 г. ответникът чрез процесуалния си представител моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно представения на лист 25 – 27 по делото протокол от проведено на 10.09.2002 г. общо събрание на етажните собственици в сграда с адрес: С.*********, в който ответникът В. П. Б. фигурира под № 10.

Съгласно представената на лист 91 – 97 от делото данъчна декларация № 54252/27.05.1998 г. ответникът В. П. Б. е декларирал, че е собственик на процесния недвижим имот с адрес: С., ул. „Ж.“ № *, вх.*, ет. *, ап. **, въз основа на договор за покупко-продажба.

С доклада по делото съдът е обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че до имота в процесния 2 период е доставена топлинна енергия на стойност, посочена в исковата молба, както и че размерът на задължението за услугата „дялово разпределение“ е в размер на 45,69 лв.

На основание чл. 155 ГПК с доклада си по делото съдът е обявил за общоизвестни и ненуждаещи се от доказване обстоятелството, че процесният имот се намира в сграда в режим на етажна собственост, както и съдържанието на Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1/27.06.2016 г., публикувани във 3 вестник “19 минути” и във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г., в сила според клаузите си от 10.08.2016 г.

Съгласно служебно известните на съда чл. 33, ал. 1 и 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ1/27.06.2016 г., публикувани във 3 вестник “19 минути” и във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г., в сила според клаузите си от 10.08.2016 г. , клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл.

36 от общите условия е предвидено, че клиентите заплащат на топлоснабдителното предприятие цената на услугата дялово разпределение, като редът за заплащането на тези суми на извършващите услуги се определя от Топлофикация София ЕАД, съгласувано с търговците, които извършват тази услуга.

Съгласно т. III. 3.3. от представен на лист 34 – 41 от делото Договор № Д-0-67/03.06.2020 г. между ищеца „Топлофикация София“ ЕАД и третото лице – помагач, цената на услугата „дялово разпределение“ се заплаща от ищеца на третото лице – помагач на шест равни вноски през годината.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл.

150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Този иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът е собственик или титуляр на вещно право върху имот в сграда в режим на етажна собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия; количеството на доставената енергия; единичната цена на енергията; доставяне на услугата „дялово разпределение“; договорна клауза, въз основа на която се дължи заплащането на услугата на ищеца; настъпване на уговорения падеж на задълженията: настъпване на уговорения падеж на задълженията. Предвид направеното възражение за изтекла погасителна давност, искът се отхвърля, ако от падежа на някое задължение са изминали повече от 3 години.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ собствениците и титулярите на вещно право на ползване дължат заплащане на доставената до техните имоти топлинна енергия, ако същите се намират в сгради в режим на етажна собственост и са 3 свързани с абонатна станция за отопление и битово водоснабдяване или свързано към нея отклонение.

В случая от съвкупната преценка на представените по делото данъчна декларация с вх. № 54252/27.05.1998 г. и протокол от проведено общо събрание на етажните собственици се установява, че ответникът е признал, че е собственик на процесния топлоснабден имот, който се намира в сграда в режим на етажна собственост. Възраженията на процесуалния представител на ответника, че правото на собственост върху процесния недвижим имот не е доказано, съдът намира за неоснователни, доколкото по делото са представени посочените признания и не са налице други такива, от които съдът да направи извод по реда на чл. 175 ГПК, че към процесния период ответникът е бил собственик на имота.

Между страните не е спорно, че е доставена топлинна енергия до процесния имот за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. е на стойност 4571,08 лв.

По възражението за изтекла погасителна давност:

Съгласно чл. 33, ал. 1 и 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, в сила от 10.08.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД и Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС плащанията за комунални услуги са периодични такива и се погасяват с 3-годишна давност. Настоящото производство е образувано за установяване на вземане по заявление за издаване на заповед за изпълнение, подадено на 20.10.2022 г. На основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. са спрели да текат давностните срокове, с които се погасяват права на частноправни субекти, или давността е спряна за 68 дена. Предвид изложеното, в конкретния случай погасени по давност се явяват вземанията за топлинна енергия за месец май 2019 г. (с падеж на 15.07.2019 г., вж. лист 110 от делото, поради това, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.10.2022 г., тригодишният срок от настъпване на техния падеж е изтекъл, като се вземе предвид и спирането на давността за периода от 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.

Съгласно представена на лист 15 по делото съобщение по фактура № 0101091585/31.05.2019 г. стойността на доставената топлинна енергия до имота за периода 01.05.2019 г. – 31.05.2019 г. е в размер на 60,49 лв., с която сума следва да се намали сума от 4 571,08 лв., претендирана като стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г.

Предвид изложеното, искът за заплащане на главница за топлинна енергия следва да бъде уважен за сумата в размер от 4510,59 лева, а в останалата част –за разликата от 4510,59 лева до пълния предявен размер от 4

4571,08 лева и за периода 01.05.2019 г. – 30.05.2019 г., искът следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.

По иска за присъждане на цена за услугата „дялово разпределение“:

Съгласно чл. 22, ал. 2 от общите условия на ищеца от 2016 г. цената на тази услуга се заплаща от клиентите в сграда етажна собственост на Топлофикация София ЕАД. Съгласно чл. 150 ЗЕ общите условия на ищеца, одобрени от държавен орган и публикувани в два ежедневника, обвързват потребителите, ако те не с поискали да предложат други условия, като последното не се твърди по делото. Следователно е налице договор за заплащане на задълженията, дължими се по принцип на дружеството, извършващо услугата "дялово разпределение", на топлоснабдителното дружество.

По делото са налице доказателства, че кредиторът на плащането – дружеството за извършване на дялово разпределение „Техем сървисис“ ЕООД, е приело дължимите му се суми да се събират от „Топлофикация София“. Това е изрично установено в т. III. 4 от договора между двете дружества, представен на лист 34 – 41 по делото, който предвижда заплащане на задълженията на потребителите чрез Топлофикация София ЕАД.

Следователно е налице договорна суброгация, извършена със съгласието на кредитора на паричното вземане – дружеството за топлинно счетоводство, което е одобрило извършването на плащания за тази услуга да става не към него, а към Топлофикация.