Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 287 от 24.08.2022, Районен съд - Несебър

Съд
Районен съд - Несебър
Дело
Гражданско дело 784/2021
Вид
Решение № 287
Подписан
24.08.2022
В сила
09.02.2023
Състав
Мария Маркова Берберова Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл.107 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. гр.Н., 24.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Георгиева при участието на секретаря Даниела Т. Славенова като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско дело № 20212150100784 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Р. В., родена на **********г. и А.А., роден на **********г., двамата германски граждани, подадена чрез процесуалния им представител – адв.Д.З. от АК-Б., със съдебен адрес: гр.Б., ул.“Л.К.“ № *, вх. *, ет. * против „С.С.****“ ООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.С.В., ПК ***, общ.Н., обл.Б., ул.“К.“ № *, ет. *, ап. *, представлявано от управителя И.Ю.Х.. Сочи се, че ищците са собственици на самостоятелен обект – Апартамент, с идентификтор ******, находящ се в комплекс „С.“, гр.С.В.. Твърди се, че ответното дружество е собственик на поземления имот, в който е изградена сградата, в която се намира апартамента на ищците. Ищците сочат, че в началото на май 2021г. пристигнали в България, за да прекарат лятото в собствения си имот. Няколко дни по-късно – на 18.05.2011г. в жилището им пристигнали служители на ВиК ЕАД-Б., които демонтирали водомера в имота и преустановили водоподаването. Партидата за вода на сградата с аб.№ 221142 била на името на ответното дружество. Липсата на вода в жилището им, принудило ищците да заплатят дължимите от ответното дружество суми към „ВиК“ ЕАД – гр.Б. общо в размер на 1715,57 лева с ДДС. Плащането било извършено на 25.05.2021г., а водоподаването било възстановено на 26.05.2021г. след заплащане на такса в размер на 24 лева. Предвид гореизложеното, ищците считат, че ответното дружество се е обогатило неоснователно, като е спестило разходи в общ размер на 1739,57 лева, които са били заплатени от тях за покриване на задълженията на „С.С.****“ ООД, произтичащи от подписан между дружеството и ВиК ЕАД Б. договор за абонатен № 221142.

Гореизложеното е мотивирало правния интерес у ищците да поискат от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати солидарно на ищците сумата в размер на 1739,57 лева, представляваща стойността на непогасеното задължение, което ответното дружество е имало към „ВиК“ ЕАД – гр.Б. към 1

25.05.2021г. по силата на сключен договор, от която: сумата в размер на 1607,53 лева – главница, сумата общо в размер на 108,04 лева – лихва за забава за периода от 24.08.2020г. до 20.05.2021г. и 24 лева – такса за възстановяване на водоподаването, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.06.2021г. до окончателното изплащане на вземането. Наред с горното се моли съда д а осъди ответникът да заплати на всеки един от ищците сумата в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди, в резултат на оставяне на жилището им без вода за периода от 18.05.2021г. до 26.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 17.06.2021г. до окончателното изплащане на вземането. Представят писмени доказателства. Молят съда да допусне до разпит двама свидетели при режим на довеждане във връзка с претенцията за претърпени от ищците неимуществени вреди. Моли се на основание чл.192 от ГПК да бъдат задължени „ВиК“ ЕАД-Б. да предоставят поискана от ищците информация във връзка с предявените от тях искове. Посочват банкова сметка за заплащане на претендираните от ответника суми. На основание чл.107 от ГПК молят съда да допусне обезпечение на доказателствата, чрез предварителен разпит на свидетелите В. Ш. и В. Ш..

Предявени са искове с правно основание чл.59 от ЗЗД и чл.45 от ЗЗД.

В срока по чл.131 от ГПК, ответното дружество е депозирало писмен отговор на исковата молба, с която оспорват същата, като неоснователна. Заявяват, че изложените в нея твърдения не отговарят на истината и действителното положение. Не оспорват, че са собственици на поземлен имот, върху който са построени две сгради с отделни идентификатори, като в сграда № * с идентификатор ***** е разположен самостоятелния обект, собственост на ищците по делото. Заявяват, че от закупуването на имота до настоящият момент непрекъснато поддържат както поземления имот, така и басейна, зелените площи и всички съоръжения, изградени в него, както и общите части на жилищните сгради. Не оспорват обстоятелството, че за изградените в имота сгради, респ. самостоятелни обекти в тях, е налице само една открита партида за водоподаване с титуляр - „С.С.****“ ООД. Сочат, че потребената от всеки собственик на апартамент в сградите се отчита на тяхната партида, въпреки, че не те потребяват и изразходват тази вода. Твърдят, че до лятото на 2017г. всеки един от собствениците в двете сгради, включая и ищците заплащали потребената от тях вода на ответното дружество. През месец август 2017г. собствениците на апартаменти в сграда № *, вкл. и ищците регистрирали етажна собственост, след което част от тях, вкл. последните отказали да заплащат изразходваната от тях вода от месец септември 2017г. Въпреки това ответникът твърди, че продължил да заплаща сметките за вода до есента на 2019г., макар да не е изразходил тази вода. Предвид гореизложеното счита, че не са налице основания за ангажиране на отговорността му, тъй като ищците са заплатили свое, а не чуждо задължение за изразходена от тях вода. Наред с горното, ответникът твърди, че е претърпял вреди, като е заплащал изразходената от ищците вода за периода от 27.09.2017г. до 23.09.2019г., възлизаща общо в размер на 520 лева.

По отношение предявените срещу ответника искове от всеки един от ищците за заплащане на претърпени от тях неимуществени вреди в размер на 1500 лева за всеки един от тях, вследствие на оставането на последните без вода в собственото им жилище, в отговора на исковата молба се сочи, че твърдения от ищците дискомфорт не е в пряка причинно-следствена връзка с поведението на ответника, тъй като с плащането на фактурата за вода, ищцата е покрила нейно задължение за период от почти четири години. При условията на евентуалност, ответникът счита предявеният 2 размер за силно завишен, както и че е налице съпричиняване от страна на ищците, като не са заплащали изразходваната от тях вода. Предвид гореизложеното, молят съда да отхвърли предявените искове с правно основание чл.45 от ЗЗД, а при условията на евентуалност да намали присъденото обезщетение с 90% на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД. За доказване на твърденията си, ответникът моли съда да задължи ищцата да отговори на поставените в отговора въпроси на основание чл.176 от ГПК. Прави искане за допускане на гласни доказателства чрез разпит на четирима свидетели при режим на довеждане. Молят съда да допусне изготвянето на съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която да отговори на поставените с отговора на исковата молба въпроси.

Заплатената от ответното дружество вода, изразходена от ищците за периода от 27.09.2017г. до 23.09.2019г., е мотивирало правния интерес у ищците да заведат насрещен иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, с който претендират от ищцата В. да им заплати сумата в размер на 520 лева /петстотин и двадесет лева/, представляваща изразходвана от същата вода за периода от 27.09.2017г. до 23.09.2019г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на подаване на насрещния иск – 31.08.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендират присъждане на заплатените по делото разноски. Сочат, че ще се ползват от доказателствените искания, направени с отговора на исковата молба.

В срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор на насрещния иск от ищцата В., с който изразяват становище за неоснователност на същия. Относно претенцията на лихва за забава, счита същата за недопустима поради липса на конкретизация на нейния размер. Не оспорват твърденията, че ответното дружество е собственик на имота, в който са изградени две сгради, както и че в сграда 1 се намира апартамента, собственост на ищцата. Потвърждава, че за имота, изградените в него сгради и намиращите се в тях самостоятелни обекти, е открита само една партида за водоснабдяване, титуляр на която е „С.С.****“ ООД, както и че в апартаментите на двете сгради има монтирани подотчетни измервателни уреди. Потвърждава обстоятелството, че до края на лятото на 2017г., отчитането и заплащането на потребените количества вода във всеки от апартаментите се е извършвало от ответното дружество, както и че през месец август 2017г. собствениците на апартаменти в сграда 1 са организирали самостоятелно отчитане и заплащане на потребените количества вода директно към „ВиК“ Б.. Оспорва твърдението, че ответното дружество не потребява вода. В тази връзка сочи, че за осъществяваната от ответника поддръжка на имота и сградите, включваща поддържане на басейна, зелените площи, жилищни сгради и др. е необходимо изразходването на количества вода. Оспорва твърдението на ответната страна, че собствениците и регистрираната в сграда 1 етажна собственост, не са предприели действия по разкриване на индивидуални партиди, като твърди, че такива са били предприети, но са останали без резултат. Оспорва и твърдението, че собствениците на апартаменти в сграда 1, в това число и ищцата В. не са заплащали потребените количества вода, в подкрепа на което представят писмени доказателства – заверени копия от приходни касови ордери и фискални бонове.

С Определение № 429 от 06.09.2021г., съдът е приел за БЕЗСПОРНО установено по делото, че ответното дружество е собственик на поземления имот, върху който е изградена сграда 1, в която се намира апартамента на ищците, както и че за изградените в имота сгради, респ.самостоятелни обекти в тях, е налице само една открита партида за водоподаване, с титуляр - „С.С.****“ ООД.

В съдебно заседание, процесуалният представител на ищците поддържа 3 исковата молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства. Заявява, че претърпените от ищците дискомфорт, неудобства и притеснение са в пряка причинноследствена връзка с преустановяване на водоподаването, което е в резултат на несвоевременното погасяване на задълженията на ответното дружество към ВиК-Б..

Оспорват твърдението на ответника за наличието на съпричиняване на вредата, като твърдят, че ищците своевременно са заплащали потребените от тях количества вода на управителя на етажната собственост, който от своя страна е заплащал задълженията към ВиК-Б.. Молят съда да уважи изцяло предявените искове. Претендират присъждане на заплатените по делото разноски.

Процесуалният представител на ответното дружество в съдебно заседание поддържа отговора на исковата молба и моли съда да отхвърли предявените искове, като недоказани. Ангажира гласни доказателства и съдебно-техническа експертиза.

Оттегля предявения срещу ищцата В. насрещен иск и молят да бъде прекратено производството по него. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищците адвокатско възнаграждение.

С протоколно определение от 10.12.2021г., постановено по настоящото дело, съдът прекрати производството по делото в частта му досежно предявения от ответното дружество насрещен иск против ищцата Р. В. с правно основание чл.59 от ЗЗД, за осъждане на последната да заплати на „С.С.****“ ООД сумата в размер на 520 лева /петстотин и двадесет лева/, представляваща изразходвана от В. вода за периода от 27.09.2017г. до 23.09.2019г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на подаване на насрещния иск – 31.08.2021г. до окончателното изплащане на сумата. Наред с това, съдът осъди ответника да заплати на ищцата В. сумата в размер на 300 лева /триста лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по подадения от ответника насрещен иск.

Прави изменение на размера на единия от исковете с правно основание чл.124 от ГПК, като моли същият от 167,93 да се счита за предявен в размер на 150,73 лева. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на заплатените по делото разноски.