Определение № 4989 от 01.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4989 гр. София, 01.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20248002101198 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по две касационни жалби на „Фип инвест“ЕООД, чрез процесуалните си представители адвокат В. Д. и Т. С., срещу решение №1050 от 31.07.2023г. по в.гр.д.

№3619/2022г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 262515 от 27.07.2022 г., постановено по гр.д. № 10563/2020 г. на Софийския градски съд, с което :

- на основание чл. 108 от ЗС е признал за установено по отношение на ответника „ФИП ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 131401241, представлявано от управителя И. П. П., ЕГН [ЕГН], че ищецът И. П. И., ЕГН [ЕГН], поставен под ограничено запрещение и действащ със съгласието на своя попечител П. И. Р. е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, намиращ се в сграда 2, разположена в имот с идентификатор ***, с предназначение за жилище, при съседи на същия етаж ***; ***; под обекта ***; над обекта ***, състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, ведно с прилежащите му 3.952 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място по силата на нотариален акт № 117, том. ІІІ, дело № 517 от 1985 г. за право на собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ и е осъдил „ФИП ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 131401241да предаде владението на имота на И. П. И., ЕГН [ЕГН] ;

- осъдил ответника „ФИП ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 131401241, представлявано от управителя И. П. П., ЕГН [ЕГН] да заплати на И. П. И., ЕГН [ЕГН] поставен под ограничено запрещение и действащ със съгласието на своя попечител П. И. Р.: - на основание чл. 55, ал.

1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 12 675 лева, представляваща обезщетение за 1 ползване на процесния имот за периода 17.11.2016 г. – 31.10.2019 г., ведно със законната лихва , считано от 31.10.2019г., като е отхвърлил иска за разликата над уважения до пълния предявен размер от 21 900 лева ; на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да заплати обезщетение за забава в размер на законната лихва, за периода о т 17.10.2019 г. до 31.10.2019 г. , в размер на сумата от 52.06лева, като е отхвърлил иска за разликата над уважения до пълния предявен размер от 3 000 лева и забава, за периода 17.12.2016 г. до 16.10.2019г.

- отхвърлил предявения от „ФИП ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 131401241, представлявано от управителя И. П. П., ЕГН [ЕГН] против И. П. И., ЕГН [ЕГН] - поставен под ограничено запрещение и действащ със съгласието на своя попечител П. И. Р. насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 във вр. с чл. 34 ЗЗД, за сумата от 34 000лева, представляваща платена продажна цена по договор за продажба на недвижим имот, извършен с нотариален акт № 43 от 28.10.2015 г., т. ІV, рег. № 10055, д.№ 549/2015г. по описа на нотариус, вписан под № 065 в регистъра на Нотариалната камара, район на действие – Софийски районен съд, унищожен с влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 6818/2016 г. от Софийски градски съд.

В касационните жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се моли за неговата отмяна и постановяване на друго по същество, с което първоначалните искове бъдат отхвърлени като неоснователни, а тези, които са предмет на насрещния иск, изцяло уважени.

В изложението към касационна жалба вх.№22543/11.10.2023г. се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от 3 ГПК.Поставят се следните въпроси :

1/Може ли неспазването на задължението по чл.3, ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой за извършване на плащания на суми над 10 000лв. по банков път да опровергае, удостовереното в частен свидетелстващ документ плащане ;

2/Двустранното задължение по чл.34 от ЗЗД за реституция на даденото без правно основание, на неосъществено или на отпаднало правно основание обхваща и приложимо ли е за всички прогласени за нищожни и унищожени по съдебен ред правни сделки, независимо от основанието за това ;

3/Може ли въззивният съд за да формира правните си изводи да се позовава на служебно известни му факти от други съдебни производства, сложени на разглеждане от същия съд, свързани със страна по делото и нямащи никаква връзка с предмета на спора и съставлява ли това съществено процесуално нарушение на нормите на чл.12, чл.235, ал.2 и ал.3 и чл.236, ал.2 от ГПК, съответно допустимо ли е решение взето въз основа на данни извън императивните и ограничителни процесуални правила за вземането му и които данни вероятно са формирали вътрешното им убеждение.

4/Дължи ли се обезщетение за ползване от несобственик, който е във владение на недвижимия имот в случай, че същият има непогасено насрещно вземане от собственика на този имот и надлежно е упражнил правото си на задържане по чл.90 от ЗЗД до погасяване на 2 насрещното задължение и ако се дължи от кой начален момент.

Навеждат се доводи, че по тези четири въпроса няма формирана съдебна практика, поради което касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне при условията на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.

5/Разпоредбата на чл.58 от ЗЗД съдържа ли презумпция за отговорността за връщане на полученото в хипотезите на чл.55, ал.1 от ЗЗД от недееспособните лица, съответно от дееспособните такива, които към момента на получаването му не са могли да разбират или да ръководят действията си , съответно чия е доказателствената тежест за оборването на тази презумпция при наличието на частен свидетелстващ документ за полученото, изходящ от тази категория лица.

По този въпрос са налице основанията за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като изводите на въззивния съд са в противоречие с решение №320/15.01.2013г. по гр.д.№94/2012г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение №70/11.07.2022г. по гр.д.

№1942/2021г. на ВКС, ІІІ г.о.

6/Може ли да се направи извод за неизвършено плащане по нетърговски договор само на основание на липсата на осчетоводяване на това обстоятелство в счетоводните книги на търговеца, ако са налице писмени изявления от насрещната страна за получаване на плащането.

Касационно обжалване по този въпрос следва да се допусне при условията на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като решението противоречи на обилната практика на търговските отделения на ВКС, че счетоводните книги не се ползват с материална доказателствена сила на официални свидетелстващи документи, относно съдържанието им и последното следва да се преценява с оглед всички обстоятелства по делото.Не се посочва практика на ВКС по поставения въпрос.

В изложението към касационна жалба вх.№23045/16.10.2023г. се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, както и поради очевидната неправилност на обжалваното въззивно решение.Поставят се следните въпроси :

1/Длъжен ли е въззивният съд да обсъди събраните доказателства, доводите и възраженията на страните, както и по направените от жалбоподателя оплаквания.Длъжен ли е въззивният съд да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за доказателствената тежест правнорелевантни факти, да обсъди всички допустими и относими доказателства заедно и поотделно.Може ли да препраща към мотивите на първоинстанционния съд, без да е обсъдил направените в жалбата оплаквания.

Решението е постановено в противоречие с ППВС№7/65г., т.19 от ТР№1/04.01.2001г. по т.д.

№1/2001г. на ОСГК на ВКС, както и на посочени в изложението шест решения на тричленни състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК.

2/Какво представлява нотариалният акт за покупко-продажба на недвижим имот в частта, в която е отразено, че продажната цена е изплатена на продавача.Чия е доказателствената тежест да установи и с какви доказателствени средства, че отразеното в нотариалния акт и издадените от продавача разписки за заплатена продажна цена, с които признава, че е 3 получил тази сума е невярно.

Установени ли са между страните по настоящия спор със сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение по чл.31 от ЗЗД, с което е унищожен сключения между тях договор за продажба, по който продавачът е била дееспособно лице, което към този момент не е могло да разбира или ръководи действията си, всички обстоятелства и изявления в договора.Допустимо ли е съдът да приеме това обстоятелство за безспорно и ненуждаещо се от доказване.

Въззивното решение противоречие на следните решения на ВКС : решение №402/17.01.2012г. по гр.д.№449/2011г. на ВКС, ІІІ г.о., решение №205/13.10.2014г. по гр.д.

№2308/2014г. на ВКС, ІІІ г.о., решение №125/12.09.2012г. по гр.д.№1135/2011г. на ВКС, І г.о., решение №403/10.01.2012г. по гр.д.№1543/2010г. на ВКС, ІІІ г.о., решение №173/27.07.2010г. по гр.д.№5166/2008г. на ВКС, ІV г.о., решение №359/19.11.2012г. по гр.д.№159/2012г. на ВКС, ІІІ г.о., решение №320/15.01.2013г. по гр.д.№94/2012г. на ВКС, ІІІ г.о.

3/Разписката за получаване на продажната цена по договор за покупко-продажба, удостоверяваща заплащането на продажната цена, издадена извън нотариалния акт, едностранна сделка ли е, или представлява частен удостоверителен документ за знание, материализиращ удостоверителното изявление на своя издател за даден факт – плащането на цената.Подлежи ли такава разписка на унищожение на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД вр. чл.44 от ЗЗД.

Навеждат се доводи, че касационно обжалване по този въпрос следва да се допусне при условията на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като по него няма формирана практика на ВКС.

4/Съставлява ли начало на писмено доказателство и основание за допускане на гласни доказателства за установяване на твърдяната от страната симулация на договора за покупкопродажба по смисъла на чл.165, ал.2 от ГПК, издадената от продавача нотариално заверена декларация, в която е декларирал каква е действителната продажна цена.

Изводите на въззивния съд са в противоречие с постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №271/05.10.2011г. на ВКС по гр.д.№1577/2010г. на ВКС, ІІІ г.о.

5/Дължат ли си страните по унищожаем договор връщане на даденото като насрещна престация на отпаднало основание или това важи само за нищожните договори.

Изводите на въззивния съд са в противоречие с решение №70/11.07.2022г. по гр.д.

№1942/2011г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение №403/10.01.2012г. по гр.д.№1543/2010г. на ВКС, ІІІ г.о.

6/Какви са критериите, при които съдът изгражда преценката си, че към момента на сключването на една правна сделка една от страните не е могла да разбира или да ръководи действията си.Следва ли да обсъди събраните по делото свидетелски показания, или трябва да се ограничи само до преценка на заключението по допусната съдебно-психиатрична експертиза.

Задължен ли е въззивният съд да извърши проверка на заключението на приета съдебнопсихиатрична експертиза с оглед неговата обоснованост, както и да го прецени с оглед на всички събрани по делото доказателства.Каква е доказателствената сила на заключението на вещите лица относно здравословното и психично състояние на лицето в производството по 4 чл.31 от ЗЗД.

Изводите на въззивния съд са в противоречие с решение №144/14.12.2018г. на ВКС по гр.д.

№5100/2017г. на ВКС, ІІІ г.о., решение №698/2011г. по гр.д.№14/2010г. на ВКС, ІІІ г.о., решение №54/03.07.2020г. по гр.д.№2674/2019г. на ВКС, ІІг.о. и решение №286/31.01.2018г. по гр.д.№737/2017г. на ВКС, ІV г.о.

7/При предявяване на иск от собственика срещу добросъвестния владелец за връщане на имота, от кой момент той се превръща в недобросъвестен по смисъла на чл.71 от ЗС – от датата на предявяване на иск с правно основание чл.108 от ЗС или с оглед обратното действие на съдебното решение за унищожаване на договор за покупко-продажба на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД, от датата на сключване на сделката.