Решение № 670 от 08.04.2026, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 670

Сливен, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - V състав, в съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА

При секретар ГАЛЯ РАЙКОВА-ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА административно дело № 20267220700090 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата.

Производството е образувано по жалба на И. Р. О. от [населено място], [община], подадена чрез адв. А. Г. - АК Х., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0271-000005 от 30.01.2026 г. на Началник група към ОДМВР Хасково, РУ Харманли, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година /6 месеца/, а именно 184 дни и са отнети 2 бр. рег. табели № [рег. номер].

В жалбата се твърди, че заповедта е нищожна, поради липса на компетентност на издалия я орган, алтернативно счита заповедта за ПАМ за незаконосъобразна, поради нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Излага подробни съображения във връзка с твърдяната незаконосъобразност. Моли съда да отмени изцяло заповедта. Претендира съдебни разноски.

В съдебно заседание оспорващата не се явява и не се представлява. В писмено становище от пълномощник - адв. А. Г. - АК Х. подадената до съда жалба се поддържа, като пълномощникът моли съда да отмени заповедта, като незаконосъобразна, претендира съдебни разноски от името на жалбоподателя за държавна такса, както и на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, моли да бъде осъдена ответната страна да му заплати адвокатско възнаграждение за оказаната по делото безплатна адвокатска помощ и съдействие на жалбоподателя, като прилага списък на разноските и договор за правна защита и съдействие.

Ответникът - Началник група в РУ Харманли към ОДМВР Хасково не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Административен съд – Сливен, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 30.01.2026 г., около 02:38ч. в гр. Харманли по ул. „Преслав“ до дом № 33 е установено, че неправоспособно лице - Ю. А. О., с [ЕГН], управлява лек автомобил „Опел“ с рег. № [рег. номер], собственост на И. Р. О.. При извършената полицейска проверка се установило, че в качеството си на собственик на автомобила, О. е предоставила за ползване и на разположение собственото си МПС на лицето Ю. О., който е неправоспособен водач и не притежава СУМПС, за което е съставен АУАН GA № 4365215 от 30.01.2026 г. /л.28/ Въз основа на АУАН спрямо И. Р. О. от [населено място], общ. Н. З. е издадена оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0271-000005 от 30.01.2026 г. на Началник група към ОДМВР Хасково, РУ Харманли, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година /6 месеца/, а именно 184 дни и са отнети 2 бр. рег. табели № [рег. номер]. /л.27/ По делото е приобщена справка за нарушител/водач на Ю. А. О., съгласно която същият не притежава СУМПС /л.40/

Приобщена е Заповед № 272з-199/19.01.2023 г. на Директор на ОДМВР Хасково, с която са оправомощени длъжностни лица от ОДМВР Хасково да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7 и т.8 от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност. /л.30/, длъжностна характеристика на длъжността Началник група в „Охранителна полиция“ в РУ към ОДМВР Хасково /л.34/, както и длъжностно разписание на РУ Харманли / л.33/.

При така установената фактическа обстановка Административен съд Сливен направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване /заповедта е връчена на адресата на 13.02.2026 г. – л .27, а жалбата е подадена на 19.02.2026 г. – л.2/ на годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган. На основание чл. 172, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото, видно от т.7 на Заповед № 272з-199/19.01.2023 г. на Директор на ОДМВР Хасково, длъжностна характеристика на длъжността Началник група в Охранителна полиция“ в РУ на ОДМВР Хасково, както и длъжностно разписание на РУ Харманли, Началник група в РУ Харманли, ОДМВР Хасково е оправомощен да прилага с мотивирана заповед ПАМ по чл. 171, т.2а от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност, с което се явява доказана материалната и териториална компетентност на оправомощеното лице, а изложените от оспорващия доводи за нищожност на оспорения акт, са неоснователни.

Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана. Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта, което я прави надлежно мотивирана, като доводите на оспорващата в обратна насока са неоснователни. Обективирана е в писмена форма, подписана е от издателя си.

Посочената като правно основание за издаването на процесната ЗППАМ разпоредба на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, предвижда да се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

От фактическа страна в процесната ЗППАМ са изложени обстоятелствата, че на 30.01.2026 г., около 02:38 ч. в гр. Харманли по ул. „Преслав“ до дом № 33 е установено, че неправоспособното лице Ю. А. О. с [ЕГН], управлява лек автомобил „Опел“ с рег. № [рег. номер], собственост на И. Р. О., като същата, в качеството си на собственик на автомобила, е предоставила за ползване и на разположение собственото си МПС на неправоспособен водач, който не притежава СУМПС, за което е съставен АУАН GA № 4365215 от 30.01.2026 г.

Посочените в заповедта фактически обстоятелства са достатъчни за адресата на принудителната административна мярка да разбере за какво се налага тя, както и да бъде упражнен съдебния контрол върху заповедта за налагането. Несъмнено административният орган е приел за осъществена хипотезата, при която неправоспособен водач управлява МПС. Изложеното в ЗППАМ фактическо описание от друга страна е напълно достатъчно да обоснове налагането на собственика на управляваното пътно превозно средство ПАМ по смисъла на приложената правна норма и изцяло кореспондира с посоченото в заповедта правно основание за прилагане на принудителната мярка.

При преценка материалната законосъобразност на обжалваната заповед, съдът съобрази следното:

Съобразно чл. 150 от ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Според чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Следователно една от установените в чл. 171, т. 2а, б. "а" предпоставки за прилагане на мерки от вида на процесната, е автомобилът, чиято регистрация се прекратява да е бил управляван от водач, който не може да удостовери правоспособността си, поради някое от изчерпателно изброените в същата норма обстоятелства. В случая не е спорно, че установеният да управлява автомобила Ю. А. О. не притежава СУМПС. Не представлява част от състава на ПАМ управлението на автомобила от неправоспособния водач да е било извършено със знанието и без противопоставянето на собственика. Формулировка на чл. 171, т. 2а, б. "а", предл. последно от ЗДвП, не въвежда изрично такова съпричиняване като елемент на основанието за налагане на ПАМ.

Издадената заповед е в съответствие и с целта на закона. В случая не е засегнат и принципът за съразмерност, който е приложим по отношение на хипотези, в които административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при издаване на административен акт или в хипотези, в които органът, действайки в хипотезата на обвързана компетентност по отношение на издаването на принудителната мярка, е поставен пред възможността за избор между няколко принудителни административни мерки, допустими да бъдат наложени за едно и също нарушение. Целта на закона в случая е в движението по пътищата да не участват неправоспособни водачи и е очевидна връзката между тази цел и ограничаването от движение на пътно превозно средство предоставено на такива водачи като законовата цел е записана и в самата законова разпоредба, а именно: осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. При определяне срока на наложената ПАМ, административният орган правилно е преценил конкретните обстоятелства и е определил минималния предвиден от законодателя срок, очертан от 6 месеца до 1 година, а именно 184 дни. В този смисъл доводът на оспорващата, че е налице правна несигурност относно това, за какъв точно период е наложена ПАМ, е неоснователен. Липсата на мотиви за определяне срока на наложената ПАМ, не води до нейната незаконосъобразност, тъй като такива биха били необходими при определяне на срок, различен от минималния.

При това положение следва да се приеме, че процесната заповед е издадена от снабдения с правомощията за това административен орган, властническото волеизявление е обективирано в предвидената форма и в съответствие с материалния закон, като при постановяването му, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Спазена е типичната цел, която законът преследва с постановяването на актове от категорията на процесната заповед.