Решение № 87 от 22.04.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Шумен, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йордан В. Д. при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Йордан В. Д. Гражданско дело №

20243600100122 по описа за 2024 година

Производството по настоящото дело е образувано по предявен от „Юробанк България” АД, ЕИК-000694749, гр. София, със съдебен адрес – гр. София, ул. „Три уши” №8, ет.4 против ответника И. Л. П., ЕГН-********** от гр. ......, ул. „.....” №29, вх.1, ап.7 иск с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК. В ИМ се излага следната фактическа обстановка: На 26.07.2006 г. между банката – към онзи момент – „Българска пощенска банка” АД и „Ивон“ ЕООД, ЕИК 127593138, гр. Шумен, представлявано от управителя И. Л.

П. е сключен договор за банков кредит, продукт „Бизнес револвираща линия“ №BL2277 от 26.07.2006 г. По силата на договора банката е следвало да представи на дружеството сумата от 12 000 лв. под формата на кредитна линия за посрещане на краткосрочни оборотни нужди. Срокът на погасяване на кредита е бил 240 месеца, считано от датата на закриване на заемната сметка. Заемната сметка е била открита на датата на подписване на приложението (към договора) – 31.07.2006 г. Сумата е била реално преведена. С решение от 01.11.2007 г.

СГС е вписал промяна на името на тогава „Българска пощенска банка“ АД на „Юробанк и еф джи“ АД. Впоследствие на 11.01.2013 г. е било сменено името на банката от „Юробанк и еф джи” АД на „Юробанк България” АД. Между страните след сключване на договора са внесени промени с три последващи анекса – Анекс №1/02.05.2007 г., Анекс №2/10.03.2008 г. и Анекс №3/13.09.2009 г. В анексите на първо място са били увеличавани сумите, които да послужат за оборотни средства. С първият анекс сумата е променена на 28 000 лева, впоследствие със втория – 50 000 лв., а с третия анекс сумата е превалутирана от лева в евро, като лимитът е останал евровата равностойност на 50 000 лв. или 25 564.59 евро. В т.4 от Анекс №2 е предвидено сключване на договор за поръчителство от 10.03.2008 г., по силата на който ответника И. Л. П., който е и управител на дружеството кредитополучател, 1 се задължава да отговаря солидарно с дружеството. Чл.9 от Анекс №3 предвижда, че кредита следва да бъде погасен на равни месечни анюитетни вноски. По силата на чл.8, ал.1 от Анекс №3 годишната лихва се определя като сбор от базов лихвен процент за малки фирми (обявяван от банката) и лихвена надбавка в размер на 2.4 %. Чл.8, ал.2 от Анекс №3 предвижда наказателна надбавка за просрочени плащания в размер на 10 пункта. По смисъла на чл.6, ал.3 от Договора за банков кредит годишно кредитополучателят дължи на банката комисиона за ангажимент в размер на 1 процент (1%) върху неусвоената част от кредита. Тази комисиона се дължи от момента на откриване на заемната сметка до крайния срок на кредита и се начислява месечно. Кредитополучателят се е задължил да отговаря с цялото си имущество за неизпълнение на задълженията си по договора., както и да поеме изцяло разноските свързани с принудителното изпълнение по сделката. Сочи, че била просрочена вноска с падеж от 21.09.2020 г., като това просрочие банката придобила правото да обяви цялото задължение за предсрочно изискуемо без да се прекратява действието на договора. Длъжниците били уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост с поканауведомление от 29.04.2021 г., която била връчена на 14.05.2021 г., с покана уведомление от 31.03.2021 г., връчена на 21.05.2021 г., както и с покана уведомление от 31.03.2021 г., връчена на 21.05.2021 г. на 16.09.2021 г. банката подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417, т.2 от ГПК. Било образувано ч.гр.д. №1350/2021 г. по описа на РС – ..... По него били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение, както и изпълнителен лист. Въз основа на това е образувано и изпълнително дело №447/2021 г. на ЧСИ Я. Д.. Впоследстиве по заведеното частно гражданско дело на РС .... била иизпратено уведоление с указания за завеждане на иск на основание на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника И. Л. П., ЕГН-**********, че последният дължи на ищеца „Юробанк България” АД сумите по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 17.09.2021 г., както и Изпълнителен лист от 17.09.2021 г. по ч.гр.д. №1350/2021 г. по описа на РС – .... в общ размер на 18 233.24 евро, от които: главница: 15594.71 евро, ведно със законна лихва, считано от 15.09.2021 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК; договорна лихва за редовен кредит: 1317.09 евро. за период от 21.10.2020 г. - 14.05.2021г.; мораторна лихва: 1321,44 евро за период от 21.10.2020 г. -13.09.2021 г.;такси: 20 лв. за период от 02.04.2021 г. до 13.09.2021 г., разноски по кредит: 354 лв. за период от 06.04.2021 г. до 13.09.2021 г., както и реализираните в хода на ч.гр.д. №1350/2021 г. по описа на ТРС, съдебно-деловодни разноски в размер на както следва: 720.70 лв. - платена държавна такса, както и 1284.63 лв. - адвокатско възнаграждение. Моли ответника да бъде осъден да заплати сторените в производството разноски.

По делото е депозиран писмен отговор от ответника. В него се сочи, че искът е допустим, но неоснователен. Сочи се, че не се оспорва наличието на договорни отношения между ищеца и ответника, но се оспорва размерът на дължимите суми. Твърди също, че не са спазени изискуемите предпоставки пред допустимостта на иска без конкретно да сочи, какви са пороците на искането. Сочи, че причина за забавянето на плащанията е била ковид 2 епидемията, както и принудителното спиране на работата на търговците от строителния бранш. Сочи, че съдружничката му в „Ивон – 2009“ ООД е посещавала многократно клона на банката с искане за опреД.е на гратисен период по плащанията. Намира, че основание за това било и становище на МС банките да облекчат режима на плащане на задълженията на фирмите. Твърди, че молби са били депозирани неколкократно до ищеца. Сочи, че „Ивон“ ЕООД към момента на затруднения в плащанията било с друг собственик, който отказал да плаща. Намира, че сумата не е била дължима в този размер, тъй като банката отказала да удовлетвори исканията за удължаване на срока за плащане. За това оспорва размера на претендираната от ищеца сума. Оспорва неточности допуснати в поканата изпратена му от ЧСИ Даниела Златева, като напр. посочването, че кредита е бил отпуснат първоначално за 30 000 лв., като твърди, че става въпрос за 12 000 лв., както и че ответника е солидарен длъжник с дружество „АС“ ООД, което му е неизвестно. Твърди също така, че поканата съдържа неточни суми, като не конкретизира. Намира, че производството следва да бъде прекратено поради наличието на заведено изпълнително дело против „Ивон – 2009“ ООД и сумите се събирали по него. Моли да бъде изискано цялото досие на дружеството (не сочи кое дружество) по служебен път от „Юробанк България” АД. Моли производството да бъде прекратено, а евентуално, ако това искане не бъде уважено да бъде отхвърлен искът като неоснователен.

В съдебно заседание не се явяват представители на страните. Депозирани са писмени становища. В това на ищеца се поддържат исканията в ИМ за постановяване на решение, с което да бъде установено, че ответника дължи сочените в ИМ суми по процесният договор за револвиращ кредит. От страна на ответника е депозирано в становище, в което последният сочи, че в срока за постановяване на решението желае да заплати претендираните суми на ответника, като сочи, че е бил възпрепятстван да стори това в периода, за който производството е било спряно, поради „непреодолими причини“.

Исковата молба е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

В настоящото производство е предявен установителен иск по реда на чл.422, във вр. с чл.415, ал.2 от ГПК. Доказателствената тежест е общата. Всяка от страните в производството следва да докаже фактите, които претендира и които са благоприятни за нея.

Ищецът в производството е длъжен да установи, основанието от което черпи правата си, че същото е изискуемо, най-вече съобразно договореностите между страните и претендираният размер на претенцията. Т.е. следва да бъде доказано наличието на договор за кредит, както и специфичните клаузи, на основа на които ищецът обосновава правата си. Следва да бъдат установени сумите за главница, лихви и такси в претендираните размери. Ответникът може да установява, че задължението е било платено, както и други факти и обстоятелства, които погасяват облигационното правоотношение или освобождават от гражданска отговорност, включително, но не само: че сумите по кредита не са били усвоени, напълно или частично, че част от клаузите на се произвели своето действие, че не е налице предсрочна изискуемост на задълженията и т.н.

3

В писменият си отговор ответникът не оспорва обстоятелството, че е длъжник по процесният договор за кредит, че същият съществува, че е бил усвоен и че задълженията по него са възникнали. В отговорът се сочи, че искът е неоснователен, но няма ясно изложение защо той е неоснователен. Отправени са твърдения за забава на плащанията поради извънредни обстоятелства – възникването на Ковид-19 пандемията. Твърди, че е искал от банката разсрочване на плащанията, но не ангажира нито едно доказателство в тази насока.

В крайна сметка твърденията на ответника в подобен смисъл остават голословни, а също така. При спирането на производството, което е сторено в рамките на първото съдебно заседание – 22.10.2024 г., както и при представяне на писмено становище преди второто заседание след възобновяване на делото 24.03.2025 г. ответникът сочи, че ще заплати претендираните суми – т.е. в рамките на процеса той признава, че дължи претендираното.

Въпреки тези твърдения към момента по делото не са представени доказателства за погасяване на задълженията.

Настоящото производство е предпоставено от протекло преди това производство за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение на счетоводни книги на банка по реда на чл.418 от ГПК във вр. с чл.417, т.2 от ГПК. Установява се в рамките на производството, че ищецът в качеството си на заявител на 15.09.2021 г. (по куриер) е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по което е заведено ч. гр. д. №1350/2021 г. по описа на РС – ..... Със заявлението е поискано да бъдат осъдени солидарните длъжници „Ивон“ ЕООД, ЕИК 127593138, гр. ...., ул. „....“ №1, „Ивон – 2009“ ООД, ЕИК 200689693, гр.

....., ул. „......“ №29, вх. 1, ап.7 и И. Л. П., ЕГН-********** от гр. ....., ул. „......” №29, вх.1, ап.7 да заплатят сумата от 15594.71 евро – главница по Договор за банков кредит, продукт „Бизнес револвираща линия“ №BL2277 от 26.07.2006 г., както и свързаните с него Договор за поръчителство от 26.07.2006 г., Анекс №1/02.05.2007 г., Анекс №2/10.03.2008 г., Договор за поръчителство от 10.03.2008 г., Анекс №3/13.09.2010 г. и Анекс №4/07.12.2010 г., 1317.09 евро – договорна лихва за редовен кредит от 21.10.2020 г. до 14.05.2021 г., 1321.44 евро – мораторна лихва от 21.10.2020 г. до 13.09.2021 г., 20 лв. такси, 354 лв. разноски по кредита и законната лихва от 14.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането. Със своя Заповед за изпълнение на парично задължение №651/17.09.2021 г. заповедният съд е осъдил тримата длъжници да заплатят на „Юробанк България” АД солидарно описаните по-горе суми, като освен това ги е осъдил да заплатят и сторените от банката разноски в рамките на заповедното производство, а именно 720.70 лв. – суми за държавна такса, както и 1284.63 лв. – дължимо адвокатско възнаграждение в производството. От страна на длъжникът не е постъпило възражение, но последният, при опит за призоваване в рамките на заведено изпълнително производство по изп. д. №20217740400477 не е намерен и уведомен лично, поради което заповедният съдия е дал по силата на Определение №200/16.02.2024 г. указания на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, че ищецът следва да предяви иск за вземането си в едномесечен срок. В законовия срок заявителя е подал и исковата молба по настоящото производство.