Решение № 883 от 06.04.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 4515/2025
- Вид
- Решение № 883
- Подписан
- 06.04.2026
- Състав
- АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ МУРТЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.184, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13, ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 3, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.9 · Закон за потребителския кредит
- чл.18, ал.1, т. 3 · Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние
- чл. 3, т. 35 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
РЕШЕНИЕ
№ 883 гр. Бургас, 06.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20252120104515 по описа за 2025 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника Я. С. Б., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ж.к. ***, че същият дължи на “АПС БЕТА България”, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “България” № 81В, ап.3, следните суми, дължими по силата на договор за потребителски кредит – кредитна линия № *** от 17.01.2020 г., сключен между „Стик Кредит“ АД и длъжника, прехвърлени на заявителя с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024 г.: 800 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 04.02.2025 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1276/17.04.2025г. по ч.гр.д. № 2455/2025г. по описа на БРС.
В исковата молба, се твърди, че вземането на ищеца произтича от сключен между “Стик Кредит” АД, в качеството му на кредитодател и Я. С. Б., в качеството й на кредитополучател договор за потребителски кредит № ***, който договор бил сключен от разстояние по електронен път по силата на ЗПФУР, чрез системата на кредитодателя за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Сочи се, че при сключване на договора на ответникът била предоставена цялата информация, необходима по закон. По силата на така 1 сключения договор бил отпуснат заем на ответника от 800 лв., която сума следвало да бъде върната на 1 вноска в размер на 800 лв., в срок до 16.02.2020г., съгласно погасителния план, неразделна част от договора за кредит. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 0 % и ГПР от 42.58 %. Сочи се, че съгласно чл.51 от ОУ към договора, било уговорено “Стик - Кредит” АД да уведомява длъжника, чрез писма, покани, съобщения или други документи, като същите ще се считат за получени от потребителя, ако бъдат изпратени посредством писмени съобщения в електронен вид до телефонния номер на и-мейл адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от потребителя при подписването на договора за кредит. С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024г., “Стик-кредит” АД като цедент прехвърлило своите вземания към длъжника по процесния договор за потребителски кредит на ищеца “АПС Бета България” ЕООД. Твърди се, че ответникът не изпълнил задълженията си по договора до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. В случай, че съдът не приемел уведомяването на ответника на посочения от него 1 електронен адрес за надлежно извършеното, то ищецът моли същото да бъде прието за надлежно извършено с настоящата искова молба. Претендират се сторените в исковото и заповедното производство разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от особения представител на ответника - адв. И. С., с който предявеният иск се оспорва по основание.
Застъпва становище, че от така представените от ищеца доказателства не се установява сключването на договора по електронен път, тъй като липсвали такива, които да сочат, че ответникът е отправил питане, искане, потвърждение за сключване на договор, нито пък има доказателства сочещи, че сумата от 800 лв. била усвоена от ответника. По изложените съображения и предвид липсата на подпис от страна на ответника, твърди, че същият не удостоверява надлежно възникнало облигационно правоотношение между страните. В случай, че съдът приемел, че такова съществува и ответника е поел задължения по договора, счита, че липсват доказателства той реално да е получил процесната сума от 800 лв. Навежда възражение за неоснователност на иска и поради липса на доказателства за осъществяване на твърдяната цесия.
В съдебно заседание, ищцовото дружество не изпраща представител. Депозира нарочна молба, чрез своя пълномощник, като заявява, че поддържа исковата молба и моли искът да бъде уважен.
В съдебно заседание, ответникът не се явява. Представлява се от назначения му особен представител адв. С., която поддържа депозирания отговор на исковата молба и пледира за отхвърляне на иска.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Представен е договор за потребителски кредит –кредитна линия № ***/17.01.2020г. със страни със страни „СТИК-КРЕДИТ“ АД, в качеството на кредитор и Я. С. Б., в качеството на потребител (за краткост Договора).
С чл.1 от Договора кредиторът се е задължил да предостави на потребителя потребителски кредит под формата на кредитна линия в размер на 800 лева, фиксиран лихвен процент – 0 %, ГПР 42.58 % и лихва по първия транш – 24 лв. Срокът за погасяване е 12 месеца.Договорът съдържа и погасителен план и СЕФ.
В уводната част на договора е посочено, че с подписването му, кредитополучателят удостоверява, че преди неговото сключване му е предоставен СЕФ съгласно ЗПК, запознат е с общите условия, уреждащи отношенията между “СТИК-КРЕДИТ” АД и неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството финансови услуги (заеми) от разстояние, уведомен е за всички клаузи на настоящия договор и разбира тяхното значение и се съгласява доброволно с тях.
В чл.23, Раздел VII “Други условия”, от договора е посочено, че кредитополучателят декларира, че е получил и е запознат със съдържанието на предоставените му от СТИК-КРЕДИТ АД Общи условия и приема същите, че му е предоставена необходимата преддоговорна и договорна информация за Кредита от СТИК – КРЕДИТ АД, че е предоставил пълни и верни лични данни и в случай на грешка от негова страна, СТИК-КРЕДИТ АД не носи отговорност при неправилно извършено плащане на сумата на Кредит, че е уведомен за последиците от забава на плащане на дължимите по договора погасителни вноски, уредени в Общите условия, включително за следващите са такива по закон.
В чл.27 от договора е посочено, че кредитополучателят декларира, че му е известно, че всички негови изявления, направени чрез средства за комуникация от разстояние, в т.ч. по е-mail, чрез sms, по телефон, попълване на полета в Сайта на СТИК-КРЕДИТ АД и др. са валидни и го обвързват съгласно ЗПФУР и ЗЕДЕЕУ, като е съгласен същите да бъдат записвани от СТИККРЕДИТ АД.
Договърът не носи нито саморъчен, нито квалифициран електронен подпис на ответника.
Сключването на договора за кредит е предмет на раздел VIII от ОУ „Сключване на договор за кредит". Предоставяне и погасяване на кредита“. В чл.32 е предвидено, че проектът на договора за кредит се предоставя на потребителя на хартиен носител. Потребителят трябва да прочете договора и ако го приеме, трябва да го подпише собственоръчно на всяка страница. Едва след подписване на Договора за кредит може да се премине към усвояването на сумата по него. В ОУ не се съдържат клаузи относно сключването на Договора от разстояние, напротив – предвидено е, че заявлението за кредит се подава в офис и се попълва от служител чрез задаване на въпроси от формуляр, изложен в обектите на кредитора. Бланката на СЕФ се предоставя на хартиен носител, след като потребителят избере конкретна сума и срок за връщане на кредита (чл.4 и чл. 9).
На 22.03.2024г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания със страни 2
„Стик кредит“ АД (цедент) и „АПС БЕТА България“ ЕООД (цесионер), по силата на който вземането на цедента по Договора е прехвърлено на цесионера (за краткост Договор 1). Според чл.4.3 от Договор 1 цедентът упълномощава изрично цесионера, който се задължава от името на цедента да изпраща писмени уведомления за сключената цесия до длъжниците. Липсва представено изрично пълномощно в този смисъл.
По делото е представено като приложение към исковата молба уведомление за цесия, което изхожда от ищцовото дружество, адресирано до длъжника ответник, съдържащо информация за цесията, което няма данни да е връчено на ответника.
На 04.02.2025г. е входирано в СРС заявление от ищеца за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Я. С. Б., по което е образувано ч.гр.д. № 6520/2025г. по описа на СРС. С определение от 19.02.2025г. производството по същото е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на БРС, като е образувано ч.гр.д. №2455/2025г. на БРС.
На 17.04.2025г. съдът издава заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1276, с която разпорежда длъжникът да заплати на кредитора „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. България № 81В, ап. 3, представлявано заедно от всеки двама от управителите: Х. М. М., П. В. и В. Т., следните суми, дължими по силата на договор за потребителски кредит – кредитна линия № *** от 17.01.2020 г., сключен между „Стик Кредит“ АД и длъжника, прехвърлени на заявителя с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024 г.: 800 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 04.02.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 45,73 лева - разноски по делото за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от заявлението.
Заявлението на дружеството е отхвърлено за следните суми: 24 лева - възнаградителна лихва за периода 17.01.2020 г. – 16.02.2020 г., 521,28 лева - обезщетение за забава за периода от 16.02.2020 г. до 21.01.2025, както и за сумата над 45,73 лева до пълния претендиран размер от 157,48 лева за разноски по делото.
Тъй като заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, , на основание чл.415 от ГПК на заявителя е указано да предяви установителен иск.
Ищецът е представил по делото справка за изпратените от кредитора до длъжника СМС съобщения по Договора /л. 22/, с които го уведомява за просрочие при плащанията, както и изходящо от него електронно съобщение, изпратено по имейл, с което уведомява ответника, че на посочения от него електронен адрес му е изпратен СЕФ.
Представена е разписка за извършено плащане от 17.01.2020г., генерирана от електронния сайт на “Изи Пей” АД, видно от която на така посочената дата е бил нареден превод от ищеца в полза на ответницата за сумата от 800 лв., с посочено основание “Паричен превод към EasyPay; договор ***”.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
В случая се твърди, че процесния договор е такъв за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като е сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора, страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.
Преди да се да се отговор на въведените от особения представител възражения касаещи надлежното цедиране на вземанията по договора, следва да се отговори на въпроса сключен ли е между страните договор за кредит с посочените параметри и усвоявана ли е по него заемната сума.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира, че по делото липсва проведено доказване от страна на ищеца, че ответникът е извършил кандидатстване за кредит от разстояние.
Според чл.10, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
В обстоятелствената част на исковата молба ищцовото дружество твърди, че процесния договор за кредит е сключен по електронен по реда на ЗПФУР, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитора, т.е. касае се за електронен документ.
Разпечатката съдържа 34 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cbd0021d-42c2-4fc6-8c6a-23ca14a45246