Решение № 767 от 09.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 767 гр. Пловдив, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20225330204723 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 22-1030-001832/29.03.2022г. на началник, сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с което на И. И. К. с ЕГН ********** на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.

Жалбоподателят отрича констатациите в НП, че е отказала да бъде изследвана с техническо средство, като моли последното да се отмени. Твърди също така, че не й е бил предоставен достатъчен срок да се придвижи до лечебното заведение, за да й бъде взета кръвна проба. Навеждат се съмнения и за изправността на техническото средство и невъзможност за осъществяване на твърдяното деяние предвид здравословното състояние на жалбоподателя. В съдебно заседание И. И. К., редовно призована, не се явява, а се представлява от адв. Ш., която поддържа жалбата и претендира разноски Въззиваемата страна с-р „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Пловдив – редовно призована, не изпраща представител. С придружително административната преписка писмо излага писмено становище за законосъобразност на издаденото НП и за потвърждаване на същото. Направено е и възражение за намаляване разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатски възнаграждения.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, изхожда от лицето, което е санкционирано, срещу акт подлежащ на обжалване, поради което се явява допустима, а разгледана по 1 същество е неоснователна.

От фактическа съдът намери за установено следното:

Н а 01.03.2022 г. в 23:45 часа в гр.Пловдив Д. Д., работещ към този момент в „***“ се намирал в служебния си автомобил на ул. „Македония“ № 95 на паркинга на търговски комплекс „Радулов“, когато видял от казиното, намиращо се в този комплекс, да излиза лице от женски пол, което било във видимо нетрезво състояние и въпреки това се качило в автомобила си, който бил паркиран непосредствено срещу техния. Те видели как тази жена се подпира на стената на сградата. Тъй като на Д. и колегата му им направило силно впечатление състояние на тази жена, колегата му я помолил да не се качва пияна зад волана, с което тя първоначално се съгласила и обещала, че няма да кара пияна, и тръгнала към казиното. След като видяла, че охранителите се отдалечават, се върнала и се качила в автомобила, запалила двигателя му и потеглила. След като служителите на „***“ видели тези нейни действия, веднага се върнали в автомобила си и й препречили пътя. Междувременно те уведомили полицията като на място дошли служители на Първо РУ към ОД на МВР-Пловдив, сред които и Т. Г. Д. - *** Още на място на паркинга на търговския комплекс, полицейските служители установили жената като жалбоподателката И. И. К. и поискали да извършат проба за употребата на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест“ с фабричен № АRNA-0176, но тя отказала, което било възприето и от Д.. Д. усетил силна миризма от жалбоподателката на алкохол и видял, че има забавени реакции. След това последната била отведена до сградата Първо РУ към ОД на МВР Пловдив, където отново отказала да бъде тествана за алкохол в дъха, за което й бил издаден талон за кръвна проба с № 122912, но тя нито приела талона, нито се явила в медицинското заведение за предоставяне на кръвна проба за изследване.

За установеното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA бл. № 417840 от 02.03.2022 г., в който е било квалифицирано нарушението на жалбоподателя съответно на описанието като такова по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Нарушителката отказала да подпише акта, което било удостоверено в присъствието на свидетел – Г. М. Г., и с негов подпис.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателката била наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 173, ал. 3 от ЗДвП и са й били отнети 12 контролни точни на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.

Описаната фактическа обстановка се установява изцяло от показанията на свидетелите Т. Г. Д. – актосъставител и Д. И. Д., както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, справка за нарушител/водач, талон за изследване № 122912 от 01.03.2022 г., докладни записки, писмените обяснения на Д. Д. и А. К., оправомощителна заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Разпитан в съдебно заседание свидетелят Д. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. Споделя още, че след като е бил повикан по сигнал от служителите на „***“ на паркинга на търговския комплекс той е установил И. И. К., на която охранителите били препречили пътя, тъй като тя предприела управление на автомобила си в нетрезво състояние, а той констатирал, че миришела на алкохол и била със забавени реакции, като свидетелят зявява, че лично е възприел отказа на жалбоподателя да бъде проверена с техническо средство за употребата на алкохол, въпреки няколкократните му опити да извърши пробата. Актосъставителят заявява също, че е започнал да отброява срока за явяване пред болничното заведение едва след като е предявил талона за медицинско изследване на жалбоподателя, както и че 2 жалбоподателката е отказала да подпише акта.

Показанията на актосъставителя се подкрепят и от тези на Д., който пряко е възприел поведението на нарушителката, като също потвърждава, че тя била във видимо пияно състояние и неспособна да стои права, била привела в движение автомобила си и не продължила по пътя си единствено поради намесата на него и колегата му, които са й препречили пътя с техния служебен автомобил. Свидетелят заявява също, че нарушителката е била до такава степен под въздействието на алкохола, че не е можела да си седи на краката, подпирала се за постройката на сградата на казиното, за да стигне до автомобила си, като дори се била изпуснала по малка нужда, а след като дошли служителите на Първо РУ на ОД на МВР Пловдив тя изрично отказала да даде проба с дрегер.

Що се отнася до показанията на свидетеля И. П., който към процесната дата е бил инспектор в съответното районно управление, поради липсата на конкретен спомен те не се взеха предвид при формиране на фактическата обстановка по делото, но разяснява, че когато дадено лице откаже порба за алкохол, полицейските служители издават талон за медицинско изследване, но нямат задължение да го придружават до болничното заведение.

Показанията на свидетелите Д. и Д. съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и последователни. Информацията дадена от всеки един от тях по основния въпрос, предмет на установяване и проверка, а именно отказът на нарушителката да бъде тествана за наличие на алкохол в кръвта е абсолютно идентична. Всички са категорични, че тя е изразила недвусмислен отказ да бъде тествана, което е било ясно и видимо за околните. Независимо един от друг дават припокриваща се информация за едни и същи събития, възприети от различна гледна точка, и характеризиращи различни детайли около установената фактическа обстановка. Показанията им са в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което съдът им дава вяра. Същите съответстват на талона за изследване и не опровергават фактическите констатации в АУАН.

Показанията на свидетеля П. също следва да бъдат оценени с доверие, относно процедурите по установява концентрацията на алкохол в кръвта и задълженията на контролните органи, макар конкретно по предмета на доказване (отказът на жалбоподателя да бъде тествана) да не дава информация, която да може да бъде оценена като уличаваща или като оправдаваща.

Приложените към допълнителното писмено становище писмени доказателства, а именно амбулаторен лист № 1078 от 01.03.2022 г. и рецептурна бланка не изключват възприетото становище и не са в противоречие с него. Наличието на заболяване у лицето не може безрезервно да води до извод за невъзможност да се откаже тестването за употребата на алкохол, какъвто е и предмета на доказване по делото. Категорични са доказателствата в обратния смисъл, дори и за употребата на алкохол от страна на жалбоподателката, поради което не следва обсъжданите писмени доказателства да се приемат за оборващи фактическата обстановка по делото.

Налична по делото е и справка от паметта на процесното техническо средство, съгласно която в процесния момент то не е било използвано, а за изискания период е било ползвано при други случаи.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да 3 нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е посочено лицето, станало свидетел на отказа за подписване на акта и неговите данни. Актът е съставен в присъствието на свидетел и на нарушителя и е предявен на последния, който е отказал подписването му.

Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правата на нарушителя, свързано с описанието на фактическата обстановка.

Ясно е посочено за какво нарушение е възбудено административнонаказателно производство. В производството могат да бъдат установени различни доказателствени източници, доказващи виновното поведение.

Производството по делото не касае употребата на алкохол и шофиране, във връзка с което да се изследва установяване на нарушение от друго лице. Отказът да бъде тествана е извършен лично пред актосъставителя, за което и той споделя в показанията си.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл.

34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последната е имала пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността й – за отказа да бъде тествана за употребата на алкохол и възпрепятстване на органите на реда да извършат необходимия контрол. Обжалваното НП е издадено от оправомощен и затова компетентен орган, за което беше представена и съответната заповед на Министъра на вътрешните работи.

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя за това, че е отказала да бъде проверена за употреба на алкохол по чл.