Решение № 429 от 06.11.2024, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 429 гр. ХАСКОВО, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря Д.А. А.-С. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско дело № 20245600500647 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК

Обжалваното решение

С решение №219/19. VI.2024 г. постановено по гражданско дело №1360/2023 г. Районен съд-Димитровград оставя без уважение като неоснователна и недоказана исковата претенция за обявяване на недействителна спрямо HAП град София извършената от „Б.-М" ЕООД с ЕИК 126644373 сделка: Договор за покупко-продажба обективиран в Нотариaлен акт № ***, том I, рег. №***,нот. дело № ***г.- по описа на нотариус Румяна Велева- нотариус с район на действие - районен съд Димитровград, вписан в имотния регистьр на Служба по вписванията гр. Димитровград с № от вх. рег.***/03.06.2019 г., № от дв. вх. рег. ***/03.06.2019 г., Акт № *** Том V дело № ***, с който „Б.-М" ЕООД с ЕИК 126644373 продава на Т. Г. Т. с ЕГН ********** за сумата от 8 500лв. следния недвижим имот: Самостоятелен 1 обект в сграда с идентификатор *** на едно ниво, по кадастрална карта на гр. ***, обл. Хасково, одобрена сьс Заповед № РД-1838/05.07.2006г. на Изпълнителния директор на АК гр. София, Последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,засягащо самостоятелния обект от 27.04.2018г. адрес на имота: гр. ***, който самостоятелен обект попада в сграда № 3 разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение самостоятелен обект: за тьрговска дейност, при следните самостоятелни обекти: на същия етаж : имот №***; под обекта: няма; над обекта: няма; сьс застроена площ от 71.56 кв. м.,стар идентификатор-***,

С решението се осъжда ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, да заплати на „Б.-М" ЕООД, с ЕИК 126644373, със седалище и адрес на управление: гр.***, сумата в размер на 400 лева-разноски по делото.

Обстоятелства по въззива

Недоволни от постановеното решение са останали от НАП,които в законовия срок представят надлежна въззивна жалба,с която искат отмяната му като неправилно и незаконосъобразно и уважаване на предявеният конститутивен иск.

При постановяването на този акт първата инстанция не обсъдила съобразно точния им правен смисъл събраните по делото доказателства, взаимовръзката между установените факти.В мотивите били нарични съществени противоречия,които водели до неяснота в действителната воля на съда. Решението не било и функция на логиката и опитните правила,което довело и до пълната му необоснованост.

Събраните по делото доказателства,сочи въззивникът,установявали несъмнено фактическия състав на чл.135 от ЗЗД от обективна и субективна страна.В тази насока се излага,че за основателността на претенцията по чл.135 от ЗЗД не било необходимо да е налично ликвидно или изискуемо вземане,да е установено по период или размер,вкл. с ревизионен акт или съдебно решение.Кредиторът по смисъла на тази норма можело да е всяко лице,носител на парично или непарично вземане,което не е прекратено или погасено по давност.В настоящия случай НАП бил взискател спрямо „Б.М“ ЕООД за публични вземания в размер на 31 212 лева към 09.Х.2023 2 г.,възникнали преди увреждащата сделка.Чрез същата се засягали именно правата на кредитора.

Намерението за увреждане било доказано.Всяко действие или разпореждане,с което длъжникът намалява имуществото си,затруднява удовлетворяването на кредитора,без значение дали срещу това в патримониума на задължения поспъва друго имуществено благо.

В конкретния случай се извеждала недостатъчност на активи относно възможността на длъжника да обезпечи задълженията си,тъй-като след процесната продажба на недвижими имот същият нито е погасил задълженията към НАП,нито му останала достатъчно имущество за да ги обезпечи.

Според въззивникът намерението за увреждането му от страна на задълженото дружество се извличала от продажбата на актив при наличните му задължения,тъй-като това поведение не сочело на намерение за осигуряване на парични средства за изплащане на тези задължения,а за увреждане на кредитора.Този извод се подкрепял освен от продажбата на недвижимия имот,така и от системното непогасяване на натрупващите се публрични задължения от дружеството.

НАП намира за доказано и обстоятелството,че третото лице купувач по увреждащата го сделка като кредитор е имало знание за този и характер,поради това,че същото живее на съпружески начала с управителя на дружеството,от което съжителство имат и дете.Тези отношения били налични и към момента на увреждащата сделка и същите надминавали значително обичайното познанство.В тази насока следвало да се цени и обстоятелството,че Т. Т. била и в трудовоправни отношения с ответното дружество за продължителен период от време,като непосредствено преди процесната сделка сключила и трудов договор с друго дружество на Б.

М.,управител на прехвърлителя на недвижимия имот.

Въззиваемото дружество „Б.-М“ ЕООД представя отговор на въззивната жалба,която извежда като неоснователна и недопустима,а решението на първата инстанция правилно и законосъобразно,поради което и извежда искане за потвърждаването му.

В хода на съдебното производство и след постановяване на първоинстанционното решение и преди депозиране на въззивната 3 жалба,претендираното вземане на кредитора било погасено изцяло чрез плащане към НАП на сумата от 20 022.68 лева.

Неправилно било твърдението на въззивникът,че публичните задължения към него преди увреждащата сделка от страна на дружеството били в размер на 31 212 лева.Същите възлизали на 21 684.90 лева,видно и от самите представени документи от НАП-разпореждане от 18.VI.2019 г.,връчени на 23.VII.2023 г.,които били напълно погасени чрез плащане и по давност къв датата на подаване на въззивната жалба.

Въззиваемата страна излага и тезата,че относно задълженията, възникнали след увреждащата сделка,отменителния иск по чл.135 от ЗЗД не принадлежал на ищеца,тъй-като тези задължения не обосновавали право на иск.От друга страна нямало как дружеството да знае, че и след осъществяване на процесната сделка,ще възникнат някакви публични негови задължения.Поради това и същата не можела да е увреждащата кредитора сделка по отношение негови вземания, възникнали след нея.

Същевременно погасяването на задължения в хода на процеса отнемало активната легитимация за иска по чл.135 от ЗЗД,тъй-като правата на НАП не били засегнати,поради погасяването на задълженията.

Въззиваемото дружество сочи и че към датата на предявяване на въззивната жалба – 24.VI.2024 г.правото на иск било погасено с петгодишната давност,тъй-като увреждащата сделка била осъществена на 03.VI.2019 г.В случая нямало и обстоятелства по чл.115 и чл.116 от ЗЗД.

„Б.М“ ЕООД сочи и че към датата на подаване на въззивната жалба задълженията му към НАП преди увреждащата сделка били платени и/или погасени изцяло по давност съобразно чл.171 и чл.172 от ДОПК,а и същият не бил уведомяван за предприемането на принудително изпълнение.Същият бил уведомен едва на 27.VII.2023 г. чрез активиране на електронна пратка.До тази дата следователно нямало прекъсване или спиране на давността.

Съобразно установеното по делото длъжникът е нямал знание за тези си задължения,поради което е нямал субективно намерение за увреждане на кредитора.Такова знание нямало и третото лице-приобритателя по сделката Т.

Т..Същата не попадалапа и в обхвата на чл.135 ал.II от ЗЗД,тъй-като двамата с управитела на въззиваемото дружество живеели на различни адреси,не се установила тяхно съжителство,нито че детето им е родено от него.Не се 4 установила степен на близост,която да е релевантна по чл.135 от ЗЗД.В тази насока не можело да се цени и факта,че Т. била в трудовоправни отношения в „Б.М“ ЕООД и в друго дружество на Б. М.,тъй-като същите не предполагали знание за публичните задължения на фирмите

Правни съображения

Въззивната жалба по делото е акт на активно легитимирано лице,което осъществява субективното си право на защита от постановени за него отрицателни последици с обжалваното решение.

В рамките на задължителната съдебна проверка по чл.269 от ГПК, въззивната инстанция установи,че атакуваното решение е валидно и допустимо.В тази насока няма и доводи от страните.Предвид на това, следва да премине към обсъждане на въпросите относно правилността на същото,които са предмет и на представената въззивна жалба.

При постановяването на първоинстанционния акт Районен съдДимитровград е установил правнозначимата фактическа обстановка съобразно предмета на делото и въз основа на надлежно събрани доказателства.Спор по изведените факти между страните не се формира,а такъв е наличен по правните им последици.

Правилно първата инстанция е приела,че ищецът се легитимира като кредитор и търси защита по реда на чл.135 от ЗЗД.В тази насока не са налични твърдения ,че публичните задължения на първия ответник са установени с ревизионен акт или на ответника е връчвана заповед за възлагане на ревизия, която да е приключила с установяване на публични задължения.

Основателността на иска по чл.135 от ЗЗД е обусловена от наличието на предпоставките,изведени в закона.В тази насока следва да е налично действително вземане в полза на кредитора ищец, непрекратено или погасено по давност,което не е необходимо да е ликвидно и изискуемо,или обект на влязло в сила решение.В тази насока следва да се вземе предвид и че пораждащите правоотношения, от които произтича вземането на кредитора не са предмет на делото по иска с правно основание чл.135 от ЗЗД.

Ищецът по иска с правно основание чл.135 от ЗЗД установява качеството си на кредитор като материална предпоставка, без да е необходимо да провежда пълно и главно доказване на правата си обосновали правния му 5 интерес.

Кредиторът има интерес от предявяване на конститутивния Павлов иск, формиран от възможността да бъде променено наличното правно положение.С прогласяване на недействителност на увреждащата го сделка да се промени правната сфера на ответника по иска,като при отмяна на сделка с недвижим имот като увреждащо действие, кредиторът ще може да насочи взискането си срещу този имот

В рамките на делото пред първата инстанция е установено,че към девети октомври 2023 г.,когато е предявена исковата молба, непогасените публични задължения на ответното дружество към Държавата са в размер на 31 212.00 лв. съставени от главница и лихва по депозирани данъчни декларации от същото търговско дружество; данък върху добавената стойност /ДДС/ по подадени от кооперацията справки - декларации /СД/ по ЗДДС; задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ за фондове: здравно осигуряване /З0/, универсален пенсионен фонд /УПФ/ и държавно обществено осигуряване /ДОО/ и данък върху доходите на физически лица /ДДФЛ/ по подадени от дружеството декларации образец 6 – подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба.

Следва да се посочи,че този размер на задълженията е различен към датата на осъществяване на сочената за увреждаща сделка-03.VI.2019 г. Така или иначе посочените публични задължения не са обект на оспорване от страна на ответниците нито към момента на тази сделка,нито към времето на предявяване на исковата молба. Същите са и обект на изпълнително дело №170268973/2017 г.

Предвид на изложеното се налага извода,че ищецът има вземане към ответното дружество към датата на процесната сделка.Същата е обективирана в Нотариален акт за продажба на недвижим имот, Акт № ***, Том V дело № ***, Дв. Bx.№ *** от 03.06.2019г., Вх. per.№ *** от 03.06.2019г. по описа на Служба по вписванията гр. Димитровград, съъобразно който „Б.-М " ЕООД продава на Т. Г. Т. самостоятелен обект в сграда, предназначение- за търговска дейност, с площ по документи-71.56 кв. м и идентификатор №***, находящ се в гр.***, общ. ***, обл. Хасково, ул.*** за сумата от 8 500 лв при данъчна оценка на имота от 11 003.70 лв.

Основният въпрос е доколко тази сделка в субективен план е насочена 6 към увреждане интересите на безспорния кредитор на прехвърлителя.Няма спор,че управителят на дружеството ответник и купувача Т. Т. имат общо дете,същата е работила по трудов договор към момента на сделката в „Б.М“ ЕООД,така и в друго дружество на Б. М.,едноличния собственик на капитала и управител на ответника-,,СБМ Инженеринг 2012" ЕООД.Доказано по делото ,че Т. Т. и Б. М. не живеят на един и същи адрес,както и че Т. е взела заем от 8 000 лева непосредствено преди да закупи процесния имот.