Решение № 235 от 12.06.2023, Окръжен съд - Плевен

Съд: Окръжен съд - Плевен
Дело: Въззивно гражданско дело 199/2023
Вид: Решение № 235
Подписан: 12.06.2023
В сила: 12.06.2023
Състав: СТЕФАН АСЕНОВ ДАНЧЕВ, СВЕТЛА ЙОРДАНОВА ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА, ТАТЯНА ГЕОРГИЕВА БЕТОВА

Цитирани разпоредби

чл.272 · Граждански процесуален кодекс
чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
чл.80 · Граждански процесуален кодекс
чл. 4 ал. 1 · Закон за арендата в земеделието
чл. 26, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Плевен, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. Д.-К.А при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. Д.-К.А Въззивно гражданско дело № 20234400500199 по описа за 2023 година

С решение №120 от 30.01.2023 г. по гр.д. №3993/2022 г. Плевенски Районен съд е:

ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен предявения от „СИБИ ИЛЧОВСКИ“ ЕООД гр. Кнежа против П. С. В. от с. *** и В. Л. Ц. от с. *** иск по чл. 26, ал.

1, пр. 3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за аренда от 29. 10.

2012 г., вписан в Служба по вписванията гр. Плевен с акт № 202, том 20, дело № 5940/ 2012 г., вх. рег. № 17763 от 29. 10. 2012 г., в частта му досежно процесните недвижими имоти, находящи се в землището на с. ***, община Долна Митрополия, област Плевен, а именно:

***, местност „Селски дол”, целия с площ 35 905 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: четвърта, стар идентификатор няма, номер по предходен план 067001, при съседи: ***, ***, ***;

***, местност „Татарски връх”, целия с площ 33 205 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: четвърта, стар идентификатор няма, номер по предходен план 139004, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***;

***, местност „Горни ливади”, целия с площ 8 311 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: трета, стар идентификатор няма, номер по предходен план

182080, при съседи: ***;

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** в с. ***, община Долна Митрополия, област Плевен, по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със заповед № РД-18-1322/ 19. 07. 2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР засягащо поземления имот: няма данни за изменение, с адрес на поземления имот: с.***, местност „Орешки ливади”, целия с площ 6 321 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: трета, стар идентификатор няма, номер по предходен план

165006, при съседи: ***, и

***, местност „Равнището”, целия с площ 2 002 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: четвърта, стар идентификатор няма, номер по предходен план 085023, при съседи: ***.

ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен предявения от „СИБИ ИЛЧОВСКИ“ ЕООД гр. Кнежа против П. С. В. от с. *** и Д. Д. В. от гр. Плевен иск по чл.

26 ал.1 пр. 3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за аренда от 26.

01. 2015 г., вписан в Служба по вписванията гр. Плевен с вх. рег. № 1092 от 02. 02. 2015 г., акт № 27, том 2, дело № 329/ 2015 год., в частта му досежно процесните недвижими имоти, находящи се в землището на с. ***, община Долна Митрополия, област Плевен, а именно:

ОСЪДИЛ „СИБИ ИЛЧОВСКИ“ ЕООД, ЕИК 106542592, със седалище 3 и адрес на управление гр. Кнежа, ул. ***, представлявано от Б. С. И., да заплати на П. С. В. от с. ***, ЕГН **********, Д. Д. В. от гр. Плевен, ЕГН **********, и В. Л. Ц. от с. ***, ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер на 730 лв.

Недоволен от решението е останал ищецът „СИБИ ИЛЧОВСКИ“ ЕООД и е подал въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените искове и да му бъдат присъдени направените в двете инстанции разноски.

Въззивникът сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил наведената съвкупност от обстоятелства, даваща основание да бъде прогласена нищожността на процесните договори за аренда. Счита, че 15 стоп. години по първия договор и 25 стоп. години по втория договор – общо 40 стоп. години са „несправедливо“ дълъг срок, през който той като собственик на половината от имотите ще бъде лишен от възможността да ги ползва лично по предназначението им и според занятието си, както и да се разпорежда с тях.

Въззивникът намира, че договореното по втория договор арендно плащане е в пъти по-ниско от рентата за стопанската 2015/2016 г., т.е. че е налице явна нееквивалентност на престациите.

Освен, че страните по договора от 26.01.2015 г. „злепоставят чужди интереси с цел извличане на собствена изгода“, те са и свързани лица – обстоятелство, което изобщо не е обсъдено в обжалваното решение, а има значение за нищожността на договора като накърняващ добрите нрави.

Препис от въззивната жалба е връчен на 01.03.2023 г. на П. С. В., Д. Д. В. и В. Л. Ц. чрез адв. К. и на 13.03.2023 г. е подаден отговор, в който се моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и се претендират разноските, направени във въззивната инстанция.

Твърди се, че П. С. В. е предоставил процесните земи под аренда на В.

Л. Ц. – снаха на Ц. Л. Ц., която притежава 1/3 ид.ч. от тях.

Въззивниците молят съда да приеме, че ЗАЗ не предвижда ограничение в срока на арендните договори и че не е налице сочената от въззивника нееквивалентност на престациите. Считат, че няма значение, че П. С. В. и Д.

Д. В. са съпрузи, тъй като ЗАЗ не забранява да сключат аренден договор помежду си.

С определение №402 от 20.03.2023 г. Плевенски Окръжен съд е приел жалбата за допустима и редовна и е насрочил делото в о.с.з.

В о.с.з. на 11.05.2023 г. процесуалният представител на въззивника – адв. Д. е пледирал да бъде отменено обжалваното решение и да бъдат уважени предявените искове. Процесуалният представител на въззиваемите – адв. К. моли жалбата да бъде оставена без уважение и представя списък по чл.80 от ГПК.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Не е спорно и е видно от нот. акт №40, том VI, рег. №5257, дело 726 от 12.09.2011 г. на нотариус Н. Д. и от нот. акт №42, том VI, рег. №5259, дело 728 от 12.09.2011 г. на нотариус Н. Д., че „СИБИ ИЛЧОВСКИ“ ЕООД е собственик на 3/6 ид.ч. от процесните ниви.

Не е спорно и е видно от нот. акт №149, том VI, рег. №5110, дело 489 от 24.08.2012 г. на нотариус Ж. М. , че П. С. В. е придобил чрез дарение 1/6 ид.ч. от процесните ниви. Не е спорно, че П. С. В. и Д. Д. В. са съпрузи.

От скиците на процесните имоти се установява, че съсобственик на 2/6 ид.ч. от тях е Ц. Л. Ц., което обстоятелство не е спорно между страните. Не е спорно и това, че нейна снаха е В. Л. Ц..

Видно от договор за аренда от 29.10.2012 г., вписан в Служба по вписванията гр. Плевен с акт № 202, том 20, дело № 5940/ 2012 г., вх. рег.

№ 17763 от 29.10.2012 г., П. С. В. е предоставил на В. Л. Ц. за временно и възмездно ползване процесните земеделски имоти – ниви, находящи се в землището на с. ***, за срок от 15 години, считано от 01.10.2013 г., срещу годишна рента от 30 лв./дка.

Видно от договор за аренда от 26.01.2015 г., вписан в Служба по вписванията гр. Плевен с вх. рег. № 1092 от 02.02.2015 г., акт № 27, том 2, дело № 329/2015 г. , П. С. В. е предоставил на Д. Д. В., за временно и възмездно ползване процесните земеделски имоти – ниви, находящи се в землището на с. ***, за срок от 25 години, считано от 01.10.2028 г. – когато ще изтече срока на действие на предходния договор за аренда, срещу годишна рента от 20 лв./дка.

Правилно Плевенски Районен съд е приел, че основен спорен въпрос е дали при сключването на двата договора са накърнени добрите нрави чрез поведението на страните, в частност дали те са злепоставили чужди интереси с цел извличане на собствена изгода и така са престъпили принципите за справеливост и добросъвестност. В частност – спорно е дали такова поведение на страните съставлява сключването на договорите за общо 40 стопански години при посочените в тях арендни плащания и при положение, че между страните съществува роднинска свързаност.