Решение № 194 от 03.06.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. С., 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело № 20241800500193 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Л. Б. Т. като майка и законна представителка на С. И. Ч. с ЕГН ********** с постоянен адрес в гр.К. против решение № 290/24.10.2023г. по гр.д. № 243/2023г. на РС-К., с което е отхвърлено искането за даване на разрешение детето да напуска пределите на Република България и да пътува в държавите-членки на ЕС , съседните държави Република Турция, Република Северна Македония и Република Сърбия, до навършване на пълнолетие като бъде придружавана от майка си, упълномощено от последната лице, класен ръководител „и други“ ,без изрично съгласие на бащата И. З. Ч., и така също е отхвърлено искането за заместване съгласието на бащата за издаване на лични документи и международни паспорти на С..Релевират се оплаквания за необоснованост, нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила.Съдът игнорирал важни обстоятелства в конкретния казус- че бащата живее постоянно в Германия и че детето учи в 51 СУ-С. с интензивно изучаване на чужд език и присъствието му в учебни екскурзии,лагери и други мероприятия в чужбина е от съществено значение за интеграцията му в колектива и усъвършенстване на познанията и уменията на детето.Наред с това С. членувала в спортна федерация/не се уточнява коя/ и се налагало да участва в състезания зад граница,но доказателства за това биха били представени пред въззивната инстанция.

Въззиваемата страна оспорва жалбата.Между същите страни и със 1 същия предмет

СОС се произнесъл с решение

№

86/06.03.2004г.Първоинстанционният съд правилно преценил,че в молбата липсва конкретика относно местата и периодите на пътуване.Това поставяло в риск детето,защото давала фактически възможност да се изведе от страната“до навършване на пълнолетие“ и да се лиши от закрилата както на бащата,така и на българските власти.Претендира потвърждаване на решението и присъждане на 850 лв. адвокатско въззнаграждение за изготвяне на отговор на жалбата и представителство в о.с.з.

След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият състав приема следното:

С решение № 86/06.03.2024г. по гр.д.№ 812/2013г. Втори въззивен граждански състав на СОС е потвърдил решение № 287/24.10.23г. по гр.д.№ 242/23г. на РС-Коснтинброд,с което е отхвърлено искането за даване на разрешение на детето И. И.в Ч. с ЕГН **********. Видно от бракоразводното решение № 303/19.12.2018г. по гр.д.№ 128/2018г. на КРс, това е другото дете от брака на И. З. Ч. и Л. Б. Ч./Т./.Следователно делата не са идентични,тъй като не касаят идентични ищци.Що се отнася до съдържанието на исковата молба и формулиране на петитума ,те са напълно тъждествени,но това не променя извода за допустимост на въззивната жалба,атакуваща различен съдебен акт.По гр.д.№ 243/ 23г.е предявен процесуално допустим иск с правно осонвание чл.127а, ал.2 СК.

По същество жалбата е неоснователна.

По делото е безспорно,че упражняването на родителстите права е предоставено на майката, и че детето учи в 51 СОУ“Е.Б.“ –С..От постановление за отказ да се образува досъдебно производство от ДРП по пр.пр. 47764/2018г. се установява,че на 01.07.2017г.майката се е опитала да изведе децата през ГПП на летище С. с декларация-съгласие,което бащата дал в минал момент само за пътуване в Германия за период до 2015г.,която дата била коригирана на 2017г.Съдът е възложил и приел социален доклад от А“СП“-К.“,съгласно който С. е заявила,че желае да пътува в чужбина с цел участие в състезания по хокей на трева. За да отхвърли иска, съдът е изложил подробно и аргументирано мотиви относно липсата на уточняване конкретния период на пътуване за конкретна дестинация и причина за съответното пътуване.Този порок се възпроизвежда и във възивната жалба,включително липса на доказателства относно конкретно пътуване.Претендира се издаване на „генерално“ разрешение и заместващо съгласие до навършване пълнолетие на детето, което противоречи с целта на института на заместващото съгласие за пътуване в чужбина.Обратното би означавало законодателят да регламентира пътуванията в чужбина на ненавършили пълнолетие лица да бъде обусловено само от волеизявлението на родителя ,на когото е предоставено упражняването на родителските права.Съдът е съобразил Тълкувателно решение № № 1/03.07.2017 г. по тълк.д.№ 1/2016 г. на ОСГКВКС,съгласно които периодът на пътуване в чужбина е фиксиран и дестинациите са определени или поне определяеми. По изложените 2 съображения решението следва да бъде потвърдено.Предвид изхода на делото въззивничката следва да заплати на въззиваемата страна съдебни разноски в размер на 850 лв. адвокатско възнаграждение,платено в брой съгласно приложения договор за правна помощ.

Водим от горното, Софийски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №290/24.10.2023г. по гр.д.№ 243/2023г. на РС-К..

ОСЪЖДА Л. Б. Т. с ЕГН ********** с адрес гр.К., ул.“Д.Б.“№ 9 да заплати на И. З. Ч. с ЕГН ********** съдебни разноски за въззивната инстанция в размер на 850 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3