Решение № 3308 от 29.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3308 гр. София, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100501382 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20752 от 14.12.2023 г., постановено по гр. д. № 48206/2023 г. на Софийски районен съд, са отхвърлени предявените от И. К. Г. срещу „Топлофикация София” ЕАД искове с правно основание чл. 439 от ГПК за установяване недължимостта, поради погасяването им по давност, на вземанията, за които е издаден изпълнителен лист от 06.10.2022 г. по гр.д. № 51587/2018 г. на Софийски районен съд, а именно: за сумата 2516,88 лв. – главница и сумата 379,83 лв. – мораторна лихва. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК И.

К. Г. е осъдена да заплати на „Топлофикация София” ЕАД сумата 100 лв. за разноски по делото.

Решението е обжалвано от ищцата И. К. Г. като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се излага възражение срещу изводите на първоинстанционния съд, че давността за процесните вземания е петгодишна, и че давността е била прекъсвана с изпълнителни действия. Сочи се, че след като не е било проведено съдебно производство с влязло в сила решение, не е налице законово основание за прилагане на петгодишната давност, тъй като законът бил категоричен, че петгодишната давност се прилага, когато има влязло в сила съдебно решение, и няма никакви други условия. Поддържа се в тази връзка, че доколкото процесните вземания не били установени със съдебно решение, а са били предмет на заповедно производство, влязлата в сила заповед за изпълнение, поради обстоятелството, че 1 длъжникът не е подал възражение, не може да бъде приравнена с влязло в сила решение и чл. 117, ал. 2 от ЗЗД няма приложение. Според въззивника неправилни са и разсъжденията на първоинстанционния съд за прекратяване на давността със запорите по изпълнителното дело. Изтъква се в тази връзка, че налагането на запори, които не са довели до реален запор, както и насрочването на опис и оценка на движими вещи, при данни, че същите не са били фактически осъществени на определените дати, само по себе си не прекъсва давността, тъй като съставлява действие, насочено към издирване на имуществото на длъжника, съставляващо обект на изпълнение. Поисканият изпълнителен способ – запор върху трудовото възнаграждение, не е довел до осребряване на имуществото на длъжника и не може да бъде ценен като валидно правно действие. Въззивницата счита, че такива незаконосъбразни действия представляват удължаване на погасителната давност, което е забранено с императивната норма на чл. 113 от ЗЗД. Излага се и довод, че молбата на взискателя не отговаря на изискванията на закона, тъй като не съдържа конкретно посочено имущество, което да бъде запорирано, нито е предприето действие от съдебния изпълнител поисканото от взискателя изпълнително действие, поради молбата не прекъсва давността.

Сочи, че в настоящия случай не са извършвани изпълнителни действия от страна на взискателя и поради това давността не е спирана или прекъсвана. Не били извършвани никакви изпълнителни действия за период, по-дълъг от три, респективно пет години, считано от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което се постанови недължимост на сумите по издадения изпълнителен лист.

С писмения си отговор въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД оспорва въззивната жалба и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.

За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на И. К. Г., с която е предявила срещу „Топлофикация София” ЕАД искове за признаване за установено, че не дължи сумите по изпълнителен лист от 06.10.2022 г., издаден по влязла в сила заповед за изпълнение от 08.10.2018 г. по ч.гр.д. № 51587/2018 г. на Софийски районен съд, а именно: сумата 2516,88 лв., представляваща главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., и сумата 379,83 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.04.2016 г. до 27.07.2018 г., въз основа който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20228580401809 на ЧСИ У.Д. с рег. № 858 в КЧСИ, поради погасяване на вземанията по давност.

В исковата молба се твърди, че в период повече от три години от влизането на издадената заповед за изпълнение от 08.10.2018 г. не са извършвани изпълнителни действия.

Сочи се, че погасителната давност за вземанията по издадената заповед за изпълнение е тригодишна, защото е нямало влязло в сила решение на съда, което според закона е условие за петгодишната давност. Изтъква се, че съгласно константната съдебна практика, запорни съобщения, които не са довели до реален запор, както и насрочването на опис и оценка на движими вещи при данни, че същите фактически не са били осъществени на определените 2 дати, само по себе си не прекъсва давността, тъй като съставлява действие насочено към издирване на имуществото на длъжника. Сочи се също, че съгласно константата съдебна практика, действия на ЧСИ срещу несеквестируемо имущество на длъжника е незаконосъобразно и не прекъсва давността. Изтъква се, че когато молбата на взискателя не отговаря на изискванията на закона и не съдържа конкретно посочено имущество, което трябва да бъде запорирано или евентуално проверено, за да бъде запорирано, то не прекъсва давността. Сочи се, че в противоречие със законовите изисквания и с ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, се прави незаконосъобразен опит да се приведе в изпълнение заповед за изпълнение на парично задължение, вземането по която е погасено по давност. Поддържа се, че задълженията към „Топлофикация София” ЕАД са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” от ЗЗД. Наред с това, от проследените в хронология действия на взискателя било видно, че от последното изпълнително действие, прекъсващо давността, са изминали повече от три години, без да бъде прекъсвана давността по смисъла на закона, и по изпълнителното дело нямало удържани суми.

С писмения си отговор ответникът „Топлофикация София” ЕАД оспорва иска.

Изтъква, че по отношение на процесното вземане, установено с влязла в сила заповед за изпълнение, е приложима разпоредбата на чл. 117, ал. 1 от ЗЗД. В рамките на петгодишния срок от влизане в сила на заповедта за изпълнение били предприети действия по принудително изпълнение, като до момента на образуване на изпълнителното дело срещу ищцата не бил изтекъл петгодишния давностен срок. Оспорва довода на ищцата, че „запорни съобщения, които не са довели до реален запор”, не прекъсва давността. Счита за неоснователно и твърдението в исковата молба, че действията на ЧСИ срещу несеквестируемо имущесво на длъжника не прекъсват давността. Поддържа, че това е ирелевантно, тъй като законът не поставя подобно изискване, а съгласно ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС е допустимо налагането на запор и възбрана върху несеквестируеми вещи, тъй като несеквестируемостта създава пречка единствено за тяхното осребряване. Изтъква също, че в периода на извънредното положение от 13.05.2020 г. до 20.05.2020 г. е спрял да тече и срокът на погасителната давност.

Възивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК.

С отрицателния установителен иск по чл. 439 от ГПК се предоставя възможност на длъжника да оспори съществуването на изпълняемото право въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо на изпълнителното основание, т.е. новонастъпили факти. В случая правна квалификация на предявените претенции по чл. 439 от ГПК се извежда от твърденията на ищцата, че срещу нея е образувано изпълнително производство от ответника – взискател за вземания по издаден изпълнителен лист, и че не дължи на ответника сумите по изпълнителния лист поради това, че вземанията са погасени по давност, изтекла след издаването на изпълнителния лист.

Процесните вземания, които са предмет на принудителното изпълнение срещу 3 ищцата по образуваното изпълнително дело № 20228580401809 по описа на ЧСИ У.Д., са установени с влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по № 51587/2018 г. на СРС.

Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са приравнени на последиците на влязло в сила съдебно решение, поради което съобразно разпоредбата на чл.

117, ал. 2 от ЗЗД давностният срок за процесните вземания е петгодишен.

В отговор на направеното с въззивната жалба възражение срещу извода на районния съд относно приложимата петгодишна давност за процесните вземания, следва да се посочи, че по въпроса за приложимостта на разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД по отношение на вземанията, установени със заповед за изпълнение, е налице многобройна непротиворечива съдебна практика /част от която е цитирана и в обжалваното решение/. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 от ГПК настъпват правни последици, аналогични на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 или чл. 439 от ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получва ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуването на вземането. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща за страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение /определение от 15.05.2018 г. по ч.гр.д. № 1528/2018 г. на ВКС, ІV г.о./. В практиката на ВКС еднозначно се приема, че по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебното решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която разпоредба срокът на новата давност е всякога пет години.

В случая заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 51587/2018 г. на СРС, е влязла в сила на 30.06.2019 г., което е удостоверено от заповедния съд и е разпоредено издаване на изпълнителен лист. Изпълнителният лист е издаден на 06.10.2022 г. въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение. На 16.11.2022 г. кредиторът – ответникът по делото е подал молба за образуване на изпълнителното дело.

С оглед приложимата разпоредба на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение по отношение на длъжника започва да тече нова петгодишна давност за вземанията, установени със сила на пресъдено нещо със заповедта за изпълнение.

По силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. по тъ л к . д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително тълкуване, погасителната давност не спира докато трае изпълнителният процес. С цитираното ТР е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудително осъществяване на вземането.

При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това 4 дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.