Решение № 156 от 07.04.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Пазарджик, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Гражданско дело № 20255200100750 по описа за 2025 година

Образувано е по исковата молба на „ТИОМАН ФАСИЛИТИ БГ“ ЕООД с ЕИК 204279834, със седалище и адрес на управление: гр. Смолян, бул.

България № 9, ет. 5, ап. офис 1, представлявано от управителя И. М., чрез адв.

И. Г., срещу Н. Н. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. К. Ч. № *, вх. *, ап. *

В исковата молба са изложени следните обстоятелства:

Твърди се, че с присъда peг. № 64/22.07.2025г., постановена по НОХД № 729/2025г. по описа на PC -Пазарджик ответницата по иска е призната за виновна за това, че при условията на продължавано престъпление, в периода от 11.06.2021г. до 24.01.2023г. в гр. П. противозаконно е присвоила чужди движими вещи - парична сума в големи размери, а именно 79 853,15 лева, собственост на търговско дружество „Тиоман Фасилити БГ“ ЕООД гр.Смолян, ЕИК: 204279834, с управител И. М., които владяла по силата на нотариално заверено пълномощно от И. М., като ги наредила от банкова сметка на ищцовото дружество с IBAN *** в банка *** по други банкови сметки, като описанието на посочените преводи подробно е направено в 14 точки в исковата молба.

Пак с присъдата ответницата била осъдена да заплати на ищцовото дружество по приет за разглеждане граждански иск сумата от 79 853.15 лв„ 1 представляваща обезщетение за причинени с престъплението имуществени вреди и 8400 лева разноски по делото.

Твърди се, че пред наказателния състав на PC-Пазарджик, ищецът не бил претендирал присъждането на лихва върху обсебените суми, което не изключвало възможността му да направи това в отделно производство. Ето защо в настоящето производство за него бил налице правен интерес от предявяване претенция за заплащане на лихвите, считано от датата на увреждащото действие до окончателното плащане на вредите. Претенцията е съобразена и с изтеклата погасителна давност относно част от изтеклите лихви – пункт 1-9 от исковата молба, а именно:

1. банков превод от 11.06.2021г„ на стойност 17 662.53 лева. Лихвата изчислена три години назад от датата предхождаща датата на подаването на исковата молба (периода от 23.09.2022 до 23.09.2025г.) е в размер на 6797.48 лева;

2. банков превод от 20.08.2021г., на стойност 2 397.13 лева. Лихвата изчислена три години назад от датата предхождаща датата на подаването на исковата молба (периода 23.09.2022г. до 23.09.2025г.) е в размер на 922.54 лева;

3. банков превод от 13.09.2021г., на стойност 26 644.91 лева. Лихвата изчислена три години назад от датата предхождаща датата на подаването на исковата молба (24.09.2025г.) е в размер на 10254.38 лева;

4. банков превод от 22.10.2021г., на стойност 1874.16 лева. Лихвата изчислена три години назад от датата предхождаща датата на подаването на исковата молба (периода 23.09.2022г. до 23.09.2025г.) е в размер на 721.28 лева;

5. банков превод от 24.11.2021г., на стойност 1296.54 лева. Лихвата изчислена три години назад от датата предхождаща датата на подаването на исковата молба (периода 23.09.2022г. до 23.09.2025г.) е в размер на 498.98 лева.;

6. банков превод от 14.12.2021г., на стойност 620.98 лева. Лихвата изчислена три години назад от датата предхождаща датата на подаването на исковата молба (периода 23.09.2022г. до 23.09.2025г.) е в размер на 238.99 лв.;

7. банков превод от 22.12.2021г., на стойност 736.72 лева. Лихвата изчислена три години назад от датата предхождаща датата на подаването 2 на исковата молба (периода 23.09.2022г. до 23.09.2025г.) е в размер на 283.53 лева;

8. банков превод от 14.04.2022г., на стойност 5000 лева. Лихвата изчислена три години назад от датата предхождаща датата на подаването на исковата молба (периода 23.09.2022г. до 26.09.2025г.) е 1924.27 лв.;

9. банков превод от 11.07.2022г., на стойност 5000 лева. Лихвата изчислена три години назад от датата предхождаща датата на подаването на исковата молба (периода 23.09.2022г. до 26.09.2025г.) е 1924.27 лв.

За останалите преводи лихва се дължала от датата на увреждането до датата предхождаща датата на предявяване на настоящата искова молба и били както следва:

10. банков превод от 13.10.2022г. на стойност 5000 лева. Лихвата изчислена от датата на увреждането до датата предхождаща датата на подаването на исковата молба (периода 13.10.2022г. до 23.09.2025г.) е в размер на 1896.49 лева;

11. банков превод от 24.01.2023г., на стойност 13109.12 лева. Лихвата изчислена от датата на увреждането до датата предхождаща датата на подаването на исковата молба (периода 24.01.2022г. до 23.09.2025г.) е в размер на 4585.28 лева;

12. банков превод от 24.01.2023г. на стойност 94.12 лева. Лихвата изчислена от датата на увреждането до датата предхождаща датата на подаването на исковата молба (периода 24.01,2022г. до 23.09.2025г.) е в размер на 32.92 лева;

13. Банков превод от 24.01.2023г., на стойност 150.56 лева. Лихвата изчислена от датата на увреждането до датата предхождаща датата на подаването на исковата молба (периода 24.01.2022г. до 23.09.2025г.) е в размер на 52.66 лева;

14. Банков превод от 24.01,2023г., на стойност 266.38 лева. Лихвата изчислена от датата на увреждането до датата предхождаща датата на подаването на исковата молба (периода 24.01.2022г. до 23.09.2025г.) е в размер на 93.17 лева;

Така общата дължима сума за лихви, изчислена от датата на всяко едно увреждащо банково разпореждане със средства на ответника, но за не повече от три години назад от датата на подаване на исковата молба е общо 30226.24 3 лева;

Заявен е следният петитум:

Съдът, след преценка на събраните в процеса доказателства, да постанови решение, с което да осъди Н. Н. Ч., ЕГН **********. с постоянен адрес: гр. П., ул. К. Ч. № *, вх. *. aп.* да заплати на - „ ТИОМАН ФАСИЛИТИ БГ“ гр. Смолян, с ЕИК 204279834, със седалище и адрес на управление: гр.

Смолян, бул. България № 9, ет. 5, ап. офис 1, представлявано от управителя И.

М., парична сума в размер на 30 226.24 (тридесет хиляди двеста двадесет и шест лева и двадесет и четири стотинки) лева представляваща законна лихва върху присъдено с присъда рег. № 64/22.07.2025г., постановена по НОХД № 729/2025г. по описа на PC - Пазарджик, обезщетение за причинени имуществени вреди в общ размер на 79853.15 лв., противозаконно присвоени чрез извършването на 14 броя банкови преводи, както и законната лихва за забава, изчислена от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на главницата от 79 853.15 лева, както и направените разноски по делото.

Представени са писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответницата чрез процесуалния й представител адв.К. от ПзАК е постъпил писмен отговор, в който е изразено становището, че исковата претенция е недопустима, а по същество я оспорва изцяло и по основание и по размер.

Възражението за недопустимост на исковата претенция мотивира с твърдението, че е налице сила на присъдено нещо по разрешения граждански спор предвид влязлата в сила присъда относно размера на присъдените имуществени вреди на пострадалите лица, които в случая не се спори, че са в размера на извършените деликти – 79 853,15 лева. Въпреки възможността за изменение на размера на гражданския иск, вкл. и чрез добавяне на изтекли лихви, това не е сторено в наказателното производство. Ето защо ответницата твърди, че с влизането в сила на присъдата в гражданската й част, искането за лихви е преклудирано. Развиват се подробни съображения в този смисъл.

Поради всички изложени аргументи ответницата чрез процесуалния си пълномощник подържа, че на същото основание предявените искове са неоснователни.

Представят се писмени доказателства.

4

Претендират се разноските.

В хода на устните състезания ищецът подържа изцяло доводите и съображенията. В писмената си защита и ответницата подържа направените от нея възражения, вкл. и това за процесуална недопустимост на предявения иск.

Съдът като съобрази наведените от страните доводи и събраните в процеса доказателства поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК прие следното:

Правното основание на предявените искове са разпоредбите на чл.86 ЗЗД във връзка с чл.84 ал.3 от ЗЗД.

Относно направеното от ответницата възражение за процесуална недопустимост на предявения иск, вкл. и в хода на устните състезания, съдът съобразявайки, че в процеса не се събраха доказателства претенциите за лихви да са направени, респекивно приети за разглеждане в наказателното производство приема, че исковете предмет на настоящето производство са процесуално допустими. Обстоятелството, че по отношение на главницата е налице влязла в сила присъда в гражданската й част не е води до преклузия на акцесорните претенции за лихви.

По съществото на спора:

Страните в процеса не спорят по фактите и затова съдът приема за безспорно, че с присъда peг. № 64/22.07.2025г., постановена по НОХД № 729/2025г. по описа на PC -Пазарджик ответницата по иска е призната за виновна за това, че при условията на продължавано престъпление, в периода от 11.06.2021г. до 24.01.2023г. в гр. П. противозаконно е присвоила чужди движими вещи - парична сума в големи размери, а именно 79 853,15 лева, собственост на търговско дружество „Тиоман Фасилити БГ“ ЕООД гр.Смолян, ЕИК: 204279834, с управител И. М., които владяла по силата на нотариално заверено пълномощно от И. М., като ги наредила от банкова сметка на ищцовото дружество с IBAN *** в банка *** по други банкови сметки. С посочената присъда ответницата е осъдена да заплати на ищцовото дружество обезщетение за причинени имуществени вреди в общ размер на 79853,15 лв., противозаконно присвоени чрез извършването на 14 броя банкови преводи.

Не е спорен и размерът на претендираните лихви така, както е посочен в 5 исковата молба за съответния период, както и че същите не са предявени в наказателното производство.

Предвид така установеното в процеса съдът приема предявените искове за основателни като доказани, както по основание, така и по размер. В този смисъл съдът съобрази приетото от ВКС в Тълкувателно решение № 5 от 5 април 2006 г. по тълк. д. № 5/2005 г., ОСГТК, а именно: „… Не е имало съмнение с оглед ясната разпоредба на чл.114 ал.3 ЗЗД, че вземането възниква от деня на открИ.е на дееца, както и че от същия момент то става и изискуемо, тъй като от този момент длъжникът изпада в забава съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД. В повечето случаи деецът е известен, поради което давността започва да тече от момента на извършване на деликта. Не е необходимо авторството и деянието да се установяват по някакъв специален ред. Дори и деянието да е престъпление, давността тече от момента на извършването, а не от влизане в сила на присъдата, с която се установява престъпния му характер.“.

Поради изложеното исковете с правно основание чл.86 от ЗЗД във вр.с чл.84 ал.3 от ЗЗД ще следва да се уважат изцяло така, както са предявени.

По разноските:

И двете страни в процеса претендират за заплащане на разноските, които искания са своевременно заявени. Съобразявайки ги и с оглед изхода на спора и представените относими доказателства съдът приема, че такива се дължат единствено на ищеца на основание чл.78 ал.1 от ГПК. Безспорно е, че дружеството е заплатило дължимата държавна такса, но липсват доказателства за платено адвокатско възнаграждение. Представената фактура № ******* г. установява плащане в полза на адвокатското дружество, представляващо ищеца в настоящото производство, но по повод иск, различен от настоящия и между други страни. Ето защо ще следва в полза на ищеца да се присъди за плащане сумата 1210 лева, представляваща платената държавна такса.

Присъдените суми с настоящето решение следва да се определят при спазване разпоредбите на чл.12 и чл.13 от ЗВЕРБ.

Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК и чл.12 и чл.13 от ЗВЕРБ, настоящият съдебен състав на Пазарджишкия окръжен съд РЕШИ:

6

ОСЪЖДА Н. Н. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. К.

Ч. № *, вх. *, ап. * ДА ЗАПЛАТИ НА „ТИОМАН ФАСИЛИТИ БГ“ ЕООД с ЕИК 204279834, със седалище и адрес на управление: гр. Смолян, бул.