Решение № 262 от 10.12.2021, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. П., 10.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20215200500699 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд №677 от 10.08.2021г. постановено по гр.д.№20215220101567 по описа на съда за 2021г., е отхвърлена молбата на С. М. АС., с ЕГН-********** от гр.П., ул“М.“ №237 за промяна на бащиното му име от М. на М. и на фамилното му име от А. на Я..

Решението се обжалва с въззивна жалба с вх.№145475 от 25.08.2021 подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от молителя С. М. АС. чрез пълномощника адв.Н.В. с доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Поддържа се, че от жалбоподателят е депозирана нова искова молба до съда за промяна на бащиното му и фамилно име след като по съдебен ред му е било променено личното име от С. на С.. Твърди се, че са представени доказателства по делото според които бащата на молителя М.Я.

А. има издаден акт за раждане с имената М. М.А., и удостоверение за идентичност на имена, както и че бабата на молителя по бащината линия носи турски имена-Н.М., с което жалбоподателят навежда извода, че коренът 1 му и на неговите предци има турски произход. Анализират се свидетелските показания според които цялата фамилия на молителя носела турски имена, които в последствие били сменени, а след промяната на имената от турски на български, някои отново си сменили имената от български на турски. Счита, че са налице важни обстоятелства за исканата промяна на имената защото молителят първоначално си е възстановил турското име с което е бил известен в обществото, като при наличието на писмени доказателства бащиното и фамилно име следва да бъдат променени доколкото според ЗГР всеки им право на свободен избор и промяна на имената с оглед на това как е известен в обществото. Твърди се, че жалбоподателят живее и работи от дълги години в Германия във фирма на турски граждани, което явно имало значение за работата му и отношението към него във фирмата и че той е известен с посочените имена и в обществото на Германия. Твърди се, че доколкото всеки има право да отстоява индивидуалността на името си, съобразно етническата му принадлежност, семейна и религиозна, то жалбоподателят е поискал от тази гледна точка смяна на бащиното си и фамилното си име и е негово право да поиска такава промяна след смяна на личното му име. Моли да се уважи жалбата и се отмени обжалваното решение.

Няма постъпил отговор на въззивната жалба от заинтересованите страни-Община П. и Прокуратурата на Р България.

Няма направени доказателствени искания по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на ищеца С. М. АС. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявен е иск с правно основание в чл.19 ал.1 от Закона за гражданската регистрация във връзка с чл.530 от Гражданския процесуален кодекс.

В молбата си против Община П., представлявана от Кмета Т.П., молителят С. М. АС., ЕГН-********** от гр.П., ул.“М.“ №237 чрез пълномощника си адв. Н.В. поддържа, че е роден на 23.10.1976г. в гр.П. от майка З.Й.Г., ЕГН-********** и баща -М.Я. А., ЕГН-**********, като при 2 раждането си е записан с имената С. М. А.. Твърди, че е депозирал молба до РС -П. за да смени имената си с турски, по която било образувано гр.д.

№2027/ 2020г. по описа на съда и с влязло в сила решение съдът допуснал промяна само на личното му име от С. на С.. Твърди, че в останалата част за промяна на бащиното и фамилното му име съдът отхвърлил молбата с мотив, че няма доказателства баща му да е носил турски имена. Поддържа, че се снабдил в последствие с документи от ЕСГРАОН-П., според което баща му е носил имената М. М.А., в каквато връзка представя Удостоверение за идентичност на лице с различни имена. Допълва, че баща му М.Я. А. е роден от майка Н.М.-баба на молителя и баща М.А.Я.. Предвид изложеното молителят моли да бъдат променени бащиното му име от М. на М., а фамилното име от А. на Я., като в бъдеще да носи имената С. М. Я. и му бъде издаден акт за раждане с тези имена, с които имена са били известни и записани в официалните документи баща му и дядо му. Твърди, че с тези имена той е известен в обществото.

Няма постъпил отговор от ответника по молбата-Община П., както и от контролиращата страна в процеса Районна прокуратура гр.П..

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на Окръжна прокуратура П. поддържа, че жалбата е неоснователна и моли да не се уважава

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

Видно от приложеното удостоверение за раждане, издадено от Община П. въз основа на акт за раждане №2622 от 230.10.1976г., настоящият молител е записан с имената С. М. А., роден на 24.10.1976г. и с ЕГН-7610243560.Като родители на лицето са записани- майка- З.Й.Г., с ЕГН-********** и баща М.Я. А., с ЕГН-**********. Съгласно данните съдържащи се в удостоверение за идентичност на лице с различни имена, издадено от Община П., с №И-73001 от 06.01.2021г. имената М.Я. А. /бащата на молителя/ и имената М.

М.А., са имена на едно и също лице. Повече обстоятелства няма изложени в документа. С решение на Пазарджишки районен съд от 09.12.2020г. постановено по гр.д.№2027/2020г. по описа на същия съд, по реда на чл.19 ал.1 от ЗГР е допусната промяна на собственото имена молителя С. М. А., ЕГН-**********, с адрес гр.П., ул.“М.“ №237 от С. на С. и е отхвърлена 3 молбата на същия молител за промяна на бащиното му име от М. на М. и на фамилното му име от А. на Я., като решаващите мотиви на съда да откаже промяна на бащиното и фамилно имена на молителя са липсата на важни обстоятелства, които да налагат промяната; че бащиното и фамилно имена се образуват по точно определен ред-бащиното име се образува от собственото име на бащата по чл.13 от ЗГР, а фамилното име съвпада с фамилното или бащиното име на бащата-чл.14 от ЗГР и предвид установените имена които носи бащата на молителя, то по правилата на чл.13 и чл.14 ал.1 от ЗГР, бащиното име на молителя е М. и фамилното име следва да бъде А. или М., че не са налице обстоятелства налагащи отклонение от тези правила.

Установява се, че молителят съгласно свидетелство за съдимост не е осъждано до момента, няма образувани срещу него досъдебни производства и заявителски материали.

По делото е разпитан като свидетел бащата на молителя, М.Я. А. който установява, че всеки е свободен да се казва както се иска, че той, свидетелят, е с български имена, че синът му С. при раждането е записан с българските си имена, че семейството му има ромски произход и че той се води с българските си имена. При направена от съда справка от личната карта на свидетеля е констатирано, че неговите имена са собствено име М., бащино име Я. и фамилно име А., което е отразено в съдебния протокол при разпита му. Свидетелят допълва, че е с българското си име от времето, когато е била масовата смяна на имената и че тогава е променил името си.Допълва, че турското му име е било М. А. и че свидетелят се води М. Я. А., с турските имена не си е изваждал документи и че баща му се е казвал Я.. Видно от акта за раждане на свидетеля, имената на баща му са М. А. Я.ов.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната си компетентност, по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес за молителя да установи, че е известен в обществото с посочените от него бащино и фамилно име и да иска промяна на тези имена с които в момента е записан, с посочените в молбата му, а именно-с бащино от М. на М., и фамилно от А. на Я. поради наличието на важни за това причини и обстоятелства.

По същество молбата е неоснователна.

4

Съдът напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд изложени към обжалваното решение и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.

В допълнени намира нужно да изтъкне и следното:

Създаденият режим на гражданската регистрация в Република България, в частност правилата касаещи начина на образуване на имената на българските граждани се подчиняват на строго определи принципи, като законодателят допуска тяхната промяна по изключение, при наличието на важни и съществени обстоятелства, които могат да бъдат от всякакъв характер –носене на осмиващи, опозоряващи или обществено неприемливи имена и други, стига да са значими за лицето и за обществото, същият да е известен с тези имена, които иска да приеме, да е възприет от близкото и далечното си обкръжение с тях и това да е трайно установено положение, както и като индивидуалност на лицето при отчитане на етническата му, семейна и религиозна принадлежност. Молителят е известен с имената си С.

М. А. така както е записан в акта за раждане още от 1976г. В резултат на влязло в сила решение през 2020г. е променено личното му име от С. на С..

По делото няма представени нито един писмен документ в който молителят да е бил записан с бащиното си и фамилно имена които иска за му бъдат признати и с които да бъдат сменени настоящите му, а именно бащино име М. и фамилно име Я.. Не се установява, че в някакъв период от време той е бил известен трайно и сред обществото с тези имена. Смяната на имената не може да бъде самоцелна, а тя трябва да бъде обоснована, надлежно мотивирана, обществено приемлива и оправдана. В молбата не се излагат каквито и да било факти и обстоятелства, че личността на молителя, семейните традиции, неговата трудова ангажираност и лоялност към работодателя предполага той наложително да носи такива имена, с оглед запазване на работното си място в съответната фирма за да осигури препитанието на семейството си или че семейството го възприема с тях.

Свободата на личността да се иска промяна на имената не може да е самоцелна и не е всеобхватна. Същата се подчинява на определени принципи от обществен и личен характер и че такава промяна следва да се допуска не изобщо, а само тогава когато е необходима и наложителна и е в обществен и в личен интерес или примерно когато следва да се възстанови положението такова каквото е било преди евентуално извършена недоброволна смяна на имената по начин, че личността е била принудена да си смени имената с 5 такива, които поначало не желае да има , и които за нея са лично неудобни и неприемливи, неотговарящи на традициите, на семейните ценности и на религията която изповядва, за да се възстанови предходното положение.

По делото липсват данни на молителя С.А. в някакъв момент да му са били недоброволно сменени имената или към момента на раждането си да е записан с имената, които родителите примерно не са желаели детето им да носи поради липса на възможност или ограничена такава да изразят свободно волята си с оглед на конкретните обществено-икономически и политически условия в страната, като важни причини за да се иска възстановяване на предходното положение което той желае, приема и се съгласява да има. От друга страна липсват данни бащата на молителя след приемането на българските имена да е сменил обратно същите с предишните си турски имена. Същият продължава да носи имената си такива каквито са останали след смяната и завършващи на окончания -ов и ев. Вярно е, че смяната на имената е въпрос на личен избор и желание на всеки човек, когато обаче той може да докаже наличие на важни обстоятелства заради които иска да настъпи промяната.

В случая, въззивният съд намира, че по делото не са събрани достатъчно убедителни доказателства за наличието на важни причини и обстоятелства, поради които да се допусне исканата промяна на имената – бащиното и фамилно име, на молителя С. М. АС.. Не се установява по никакъв начин той да е бил известен с тези си имена и в обществото.