Решение № 522 от 25.09.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 522 гр. Враца, 25.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емил Кр. Ангелов при участието на секретаря М. Т. К. като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов Гражданско дело № 20231420100895 по описа за 2023 година

Делото е образувано по предявен на 04.04.2023 г. от ”Топлофикация София”ЕАД,ЕИК 831609046,със седалище и адрес на управление гр.София общ.Красно село ул.”Ястребец”№23Б,представлявано от изп. директор Александър Александров и председателя на УС Ивайло Епитропов,чрез юк.Ф*** И****,против В. В. В. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.С****** район С****** ул.******** и настоящ адрес гр.В****** ул.*********** иск с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК.

Излага се,че за периода 01.08.2019 г.-30.04.2021 г. ответницата дължала на ищеца сумата от 3 717.30 лв. за топлинна енергия за жилище на адрес гр.С*****район С********** ул.*********,както и сумата от 46.80 лв. за дялово разпределение за същия период.Със заявление на основание чл.410 от ГПК,ищецът поискал издаване заповед за изпълнение за задължението, ведно с 784.49 лв.-обезщетение за забавено плащане върху първата главница за периода 16.10.2019 г.-20.09.2022 г. и 10.89 лв.-обезщетение за забавено плащане върху втората главница за периода 01.10.2019 г.-20.09.2022 г..По ч.гр. дело №3419/2022 г. на ВРС,ответницата в срок възразила писмено срещу 1 издадената заповед.Което обуславяло правния интерес на ищецът да сезира Съда.

Иска се да бъде признато за установено по отношение на ищеца,че ответницата му дължи/сумите по заповедта/ : 3 717.30 лева главница за доставена,но неизплатена топлинна енергия за имот с адрес: гр.С**** 1000 район С**** ул.*********,инсталация 4000311865/аб. №31578,за периода от м.08.2019 г. до м.04.2021 г.;784.49 лева мораторна лихва за периода от 16.10.2019 г. до 20.09.2022 г.;46.80 лева главница за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.08.2019 г. до м.04.2021 г.;10 .89 лева мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 20.09.2022 г.;законната лихва върху главниците,считано от 29.09.2022 г. до окончателното изплащане на главниците.

Претендират се и разноските по делата/държавни такси и юк. възнаграждение/.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,ответницата не е представила отговор, редовно призована.По заповедното производство е възразила без да излага доводи.

Конституираното трето подпомагащо ищеца лице

”Техем сървисис”ЕООД,ЕИК 130036512,със седалище и адрес на управление гр.София общ.Слатина ул.”Проф.Георги Павлов”№15,не ангажира становище по иска.

Съдебният състав,предвид наведените от страните доводи и съгласно събраните по делото допустими,относими и необходими доказателства,приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 29.09.2022 г. ищецът е депозирал в РС София заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответницата за : 3 717.30 лева главница за доставена,но неизплатена топлинна енергия за имот с адрес: гр.С***** 1000 район С***** ул.********,инсталация 4000311865/аб.

№31578,за периода от м.08.2019 г. до м.04.2021 г.;784.49 лева мораторна лихва за периода от 16.10.2019 г. до 20.09.2022 г.;46.80 лева главница за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.08.2019 г. до м.04.2021 г.;10 .89 лева мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 2

20.09.2022 г.;законната лихва върху главниците,считано от 29.09.2022 г. до окончателното изплащане на главниците ;разноските по делото-91.19 лв. държавна такса и 50 лв. юк. възнаграждение.Констатирайки,че длъжникът е с настоящ адрес гр.Враца,РС София е изпратил делото по подсъдност на РС Враца.На 15.11.2023 г.,ВРС е издал исканата заповед/№2023/.Заповедта е била връчена на ответницата на 24.02.2023 г. чрез работодател Драматично-куклен театър гр.Враца.На 21.03.2023 г. по делото е постъпило възражение от ответницата на основание чл.414 от ГПК-за недължимост на сумите.Ищецът е бил уведомен за заявлението на 23.01.2020 г..

Горното е видно от представеното ч.гр. дело №3419/ 2022 г. по описа на ВРС.

Ответницата е била собственик на ап.40 в гр.София район Слатина ул.”Симеонов век”№12 вх.Б ет.7 в процесния период,като наследник на бившите собственици Л. В. В. от гр.София,починала на 06.06.1999 г.,и В. С.

В.,бивш жител на гр.София,починал на 01.12.2016 г..

Горното е видно от представените писмени доказателства/вкл. удостоверения за наследниците,договор за замяна от 18.12.1987 г. и декларация по чл.14 от ЗМДТ от 02.06.2017 г. от ответницата/.

На 13.07.2023 г.,ответницата е погасила 1 500 лв..

Горното е видно от представеното платежно нареждане.

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е допустим/като предявен в срок от правен субект с правен интерес/. Разгледан по същество,същият е частично основателен.

Съдът приема,че ответницата е била собственик на посочения в заповедта за изпълнение имот в процесния период.

На следващо място,доколкото имотът се е намирал в сграда,включена към централизирано топлоснабдяване /отопление и битово горещо водоснабдяване/ към топлопреносната мрежа на ищеца,съгласно действащото към момента на подаването на заявлението законодателство /чл.153 ал.1 от Закона за енергетиката/ЗЕ/,следва да се приеме,че като собственик ответницата се явява и потребител на топлинна енергия.

Съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ,продажбата на топлинна енергия от 3 топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия/ОУ/,предложени от предприятието и одобрени от ДКЕВР.Съгласно ал.3, потребителите имат право да предложат и специални условия,които,приети от предприятието,се отразяват в писмени допълнителни споразумения.

В чл.142 ал.2 от ЗЕ е залегнало положението,че топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост,се разделя на топлинна енергия,отдадена от сградната инсталация,топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно чл.143 ал.5,топлинната енергия по ал.ал.1,2 и 4 /а именно отдадената от сградната инсталация и за отоплението на общите части/ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.

При така установената нормативна уредба към момента на начисляването на сумите,следва да се приеме,че за ответницата е възникнало задължение по силата на закон да заплаща на ищеца количества топлинна енергия и консумирана топла вода.Тук е мястото да се отбележи,че ответницата не е оспорила твърденията на ищеца в тази им част и Съдът е отделил като безспорно между страните правилното установяване на консумацията и изчисляването на задълженията.

Съгласно ОУ от 2016 г.,купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия /прогнозни или изравнителни/ в 45дневен срок след изтичане на периода,за който се отнасят.Предвидено е и право на купувачите да предявяват възражения за начислената сума за топлинна енергия,както и санкция при неизпълнение на задълженията за плащане - обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането.

Съгласно чл.139 от ЗЕ,разпределението на топлинната енергия в сградаетажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчика на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,вписано в публичния регистър по чл.139а.

Съгласно чл.139в ал.ал.1 и 3 от ЗЕ,топлопреносното предприятие 4 сключва договор с търговеца и заплаща вместо потребителите цената за извършената услуга.

Съгласно

§5 от

Наредба

№16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването,издадена от министъра на икономиката и енергетиката,договорните отношения между потребителите и търговците,извършващи услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сгради-етажна собственост,се считат прекратени,като се сключва договор между топлопреносното предприятие и лицето,извършващо услугата.Считано от отоплителен сезон 2007-08 г.,търговците,извършващи дялово разпределение,нямат право да събират такси.

Посочената нормативна уредба идва да покаже,че за абонатътсобственик на жилище,в което се потребява топлинна енергия,е възникнало задължение да заплаща на ищеца платената такса за услугата дялово разпределение.В случая-за ответницата,като собственик на жилището.

И доколкото заплащането на таксите също е отделено като безспорно между страните,Съдът приема,че ответницата дължи на ищеца и тези от сумите по заповедта за изпълнение.

Ответницата дължи и разноските в производствата - 91.19 лв. държавна такса и 50 лв. юк. възнаграждение в заповедното производство и 207.50 лв. държавна такса и 100 лв. юк. възнаграждение в настоящето производство.

При съобразяване извършеното от ответницата погасяване по време на делото със сумата от 1 500 лв., която сума покрива задълженията за разноски,мораторни лихви,законната лихва върху главницата от 46.80 лв. за периода о т 29.09.2022 г. до 13.07.2023 г. изцяло /изчислена на 4.13 лв. с помощта на онлайн калкулатор калкулатор.бг/ и законната лихва върху главницата от 3 717.30 лв. за периода о т 29.09.2022 г. до 13.07.2023 г. частично/изчислена на 328.11 лв. с помощта на онлайн калкулатора/,Съдът приема,че ответницата дължи на ищеца част от сумите по заповедта за изпълнение,а именно : 3 717.30 лв. главница за доставена,но неизплатена топлинна енергия;46.80 лв. главница за дялово разпределение на топлинна енергия;законната лихва върху главниците,считано от 13.07.2023 г. до окончателното изплащане на главниците ;76.31 лв. законна л и х в а върху главницата от 3 717.30 лв. за периода от 29.09.2022 г. до 13.07.2023 г..

Съответно,предявеният иск следва да бъде уважен частично и 5 отхвърлен частично.

Водим от горното,Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. В. В. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.С****** район С****** ул.********** и настоящ адрес гр.В******** ул.**********,че дължи на ”Топлофикация София”ЕАД,ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр.София общ.Красно село ул.”Ястребец”№23Б,представлявано от изп. директор А.

Александров и председателя на УС Ивайло Епитропов,част от сумите по издадената по ч.гр. дело №3419/2022 г. на ВРС заповед за изпълнение № 2023/ 15.11.2022 г.,а именно : 3 717.30 лева главница за доставена,но неизплатена топлинна енергия за имот с адрес: гр.С********* 1000 район С********* ул.**********,инсталация 4000311865/аб. №31578,за периода от м.08.2019 г. до м.04.2021 г.;46.80 лева главница за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.08.2019 г. до м.04.2021 г.;законната лихва върху главниците,считано от 13.07.2023 г. до окончателното изплащане на главниците;76.31 лева законна лихва върху главницата от 3 717.30 лева за периода от 29.09.2022 г. до 13.07.2023 г..

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния му размер,като неоснователен и недоказан.

Решението е постановено при участието на трето подпомагащо ищеца л и ц е ”Техем сървисис”ЕООД,ЕИК 130036512,със седалище и адрес на управление гр.София общ.Слатина ул.”Проф.Георги Павлов”№15.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните и на третото лице.

6

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 7