Решение № 52 от 22.02.2024, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Административно наказателно дело 1437/2023
- Вид
- Решение № 52
- Подписан
- 22.02.2024
- В сила
- 21.06.2024
- Състав
- ТОДОР СТОЙКОВ ТОДОРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 ал.1 т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 ал.1 т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43 ал. 3 т. 1 · Закон за лова и опазване на дивеча
- чл. 43 ал. 3 т. 1 · Закон за лова и опазване на дивеча
- чл.84 ал.2 · Закон за лова и опазване на дивеча
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 52 гр. К., 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ТОДОР СТ. Т. при участието на секретаря ПЕТЯ ИЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ТОДОР СТ. Т. Административно наказателно дело № 20235510201437 по описа за 2023 година
Обжалвано е наказателно постановление № *** от 17.10.2023 г. на Директора на Регионална дирекция по горите гр. С. З., с което са наложени административни наказания.
Недоволен от това останал жалб. Н. А. С., който го обжалва пред съда.
Мотивира жалбата си с обстоятелството, че не е извършил административни нарушения, както и че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Редовно призован се явява и чрез пълномощника си поддържа жалбата и моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Представителят на въвз. страна взема становище, че жалбата е неоснователна, а обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно следва да се потвърди. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства установени с доказателствени средства - показания на свидетели, писмени и след преценка поотделно и във съвкупност приема за установено следното;
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба на основание чл.59 ал.2 от ЗАНН поради което е допустима.
Разгледана по същество се явява частично основателна.
В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление административно-наказващият орган /АНО/ е приел и посочил, че нар. Н. С. извършва лов като се движи с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие 1 самозарядна ловна пушка марка "Б." ** А. глава кал. ** № * ********* без да притежава писмено разрешително. При проверката се установило, че лицето при ловуване носи електрическо звуковъзпроизвеждащо устройство /примамка за дивеч- пъдпъдък/, използването на което е забранено. Лицето прави неуспешен опит да спре действието на устройството. Нарушението е извършено на 30.09.2023 г. в ловностопански район „Д.“ GPS координати **.******;**.****** землище с. Д. до параклис „св. Б.“, язовир К., общ. К..
При така установеното АНО е приел, че жалб. е нарушил разпоредбите на чл.
43 ал. 3 т. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ и чл. 65 т. 4 от ЗЛОД и на основание чл. 84 ал. 2 от ЗЛОД е наложил административно наказание глоба в размер от 600 лв., на основание чл. 83 „м“ от ЗЛОД е наложил административно наказание глоба в размер от 600 лв.,, на основание чл. 95 ал. 1 от ЗЛОД е отнел в полза на държавата вещите послужили за извършване на нарушението - самозарядна ловна пушка марка "Б." ** А. глава кал. ** № * ********* и 1 бр. звуковъзпроизвеждащо устройство за примамване на дивеч /пъдпъдък/ № *******, а на основание чл. 94 ал. 1 от ЗЛОД е лишил нар. Н. А. С. от право на лов за 3 години.
Възраженията на жалб., че не е извърши административно нарушение съдът не приема.
От показанията на св. Б. - актосъставител и З. се установява, че на приета дата и място двамата като горски инспектори при извършена проверка в землището на с. Д., общ. К. видели нар. Н. А. С. със извадено и сглобено ловно оръжие да извършва лов, който като след като ги видял първоначално се опитал да спре звукопроизвеждащото устройство за примамване на дивеч /пъдпъдък/, но след като не могъл да го спре го изхвърлил настрани.
Ориентирани по звука, който издавал устройството свидетелите го намерили.
Установената фактическа обстановка дава основание на съдът да приеме, че жалб. С. е извършвал лов в район, за който не е имал разрешение, както и че при осъществяване на лова е използвал зкувовъзпроизвеждащо устройство, от което прави следните изводи;
1.Жалб. с деяние е осъществил административни нарушения.
2.Тези деяния са в нарушения на разпоредбите на чл. 43 ал. 3 т. 1 от ЗЛОД и чл. 65 т. 4 от ЗЛОД.
3.С нормите на чл. 84 ал. 2 от ЗЛОД и чл. 83 „м“ от ЗЛОД деянията са били обявени за наказуеми.
4. Деянията са извършени при форма на вина - пряк умисъл. Жалб. е съзнавал, че е навлязъл в друг ловен район /за това е бил предупреждаван и предната година, а в случая е бил до параклис, по който е могъл да се ориентира, че е навлязъл в друг ловен район, за който не е имал разрешение/, използвал е забранено при ловуване звуковъзпроизвеждащо устройство, и въпреки,че е съзнавал обективните признаци от значение за състава на нарушението е продължил да ловува в район за който не е имал 2 разрешение, както и да използва звуковъзпроизвеждащото устройство за ловуване.
С тези си деяния жалб. е извършил формални административни нарушения по смисъла на чл. 6 от ЗАНН с които от обективна и субективна страна е осъществил съставите на чл.43 ал.3 т.1 от ЗЛОД и чл.65 т.4 от ЗЛОД.
По изложеното съдът не приема възражението на жалб. направено с жалбата против обжалваното наказателно постановление и поддържано от пълномощника му, че не извършил административно нарушение.
От извършената от съда служебно проверка на обжалваното наказателно постановление се установи, че същото отговоря на императивните изисквания на чл. 57 от ЗАНН.
В съответствие с нормата на чл. 57 ал.1 т. 5 от ЗАНН, АНО е посочил времето и мястото на осъществяване на нарушението /30.09.2023г. ловностопански район с. Д. със съответните GPS координати до параклис „Св. Б.“/, как е било извършено нарушението/ с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие съответна марка и модел, както и чрез използване на звуковъзпроизвеждащо устройство за дивеч/пъдпъдък/, кой е извършителя / жалб. Н. С./, как е било констатирано нарушението / при извършената проверка и съставена актова преписка/, и др. с което са посочени всички обективни и субективни признаци от значение за съставите на нарушенията и имащи отношение към правната им квалификация.
Също в съответствие с нормата на чл. 57 ал.1 т.6 от ЗАНН, АНО е посочил, както нарушените законови разпоредби така и тези въз основа на което са наложени административните наказания, както и тези които закона императивно предвижда да бъдат приложени по отношение на вещите послужили за извършване на нарушението както и лишаването от права.
АНО е определил административните наказания глоби над предвидения закона минимален размер, като не изложил мотиви / той не е и длъжен/ защо ги е определил над предвидения в закона минимален размер.
Според показанията на актосъставителя, предната година нар. отново в нарушение е навлязъл в същия ловностопански район за който не е имал разрешение за лов, който за това деяние е бил предупреден поради което съдът счита,че административното наказание глоба в размер от 600 лв. определено на основание чл. 84 ал. 2 от ЗЛОД е правилно и законосъобразно .
По отношение размера на административното наказание наложено на основание чл.83м от ЗЛОД глоба в размер от 600 лв., предвид,че липсват данни нар. С. да е извършвал друго такова нарушение, както и,че в резултат на нарушението няма настъпили допълнителни вредни последици / няма убит дивеч и др../ съдът счита,че размера на наложеното административно наказание следва да бъде намален към предвидения в закона минимален размер от 200 лв..
В този смисъл жалбата се явява частично основателна.
В съдебното заседание представителя на възз. страна претендира за 3 юрисконсултско възнаграждение.
Предвид на това и на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН вр. чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ следва бъде определено юристконсулстко възнаграждение в размер от 120 лв..
Размера е над минималния размер предвиден в закона от 80 лв., но със оглед на това ,че делото протече в две заседание с разпити на четирима свидетели съдът счита,че размера на възнаграждение следва да е над определения в закона минимален размер .
Поради това жалб. следва да бъде осъден да заплати и юристконсултското възнаграждение.
Водим от горните мотиви съдът,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № *** от 17.10.2023г. на Директора на Регионална дирекция по горите като във частта му в която на основание чл.84 ал.2 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ е наложено административно наказание глоба в размер от 600 лв., във частта му в която на основание чл. 95 ал.1 от ЗЛОД са отнети вещите послужили за извършване на нарушението самозарядна ловна пушка марка "Б." ** А. глава кал. ** № ********** и един брой звуковъзпроизведащо устройство за примамване на дивеч /пъдпъдък/ № ******* и във частта му в която на основание чл. 94 ал.1 от ЗЛОД нар. Н. А. С. с ЕГН ********** е лишен от право на лов за срок от три години го ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно а във частта му в която на основание чл.83м от ЗЛОД е наложено административно наказание глоба в размер от 600 лв., намалява размера на глобата, на глоба в размер от 200 лв. наложено на Н. А. С. жив. в с.К. ул. "Н." № ** общ. К. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Н. А. С. с ЕГН ********** да заплати на Регионална Дирекция по горите гр. С. З. юрисконсултско възнаграждение в размер от 120 лв..
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението пред Административен съд гр. С. З..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4