Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 870 от 01.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 2116/2025
Вид
Решение № 870
Подписан
01.07.2026
Състав
Грета Чакалова

Цитирани разпоредби

  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.3, б."ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.7, т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.7, т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 5, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • §1 · Закон за потребителския кредит
  • §1, т.1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 870 гр. Пловдив, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Грета Чакалова при участието на секретаря Светла Р.а като разгледа докладваното от Грета Чакалова Гражданско дело № 20255300102116 по описа за 2025 година

Предявен е иск от Н. В. В., ЕГН **********, с.Р., П. о., чрез процесуалния му представител адв.Р., със съдебен адрес: П., ул.“Й. Г.“ *, против „ТИ БИ АЙ БАНК“ АД , ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление- гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №52-54, с правна квалификация чл. 22 ЗПК във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Твърди се, че на 02.10.2023 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 7053506818, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 18 500 лв, а последният е поел задължение да върне главицата и да заплати възнаградителна лихва при годишен лихвен процент от 30.39 % в срок до шестдесет месеца.

Твърди се също, че на ищеца е предоставена в заем сума в размер на 18 500 лв, а в договора се посочва, че общият размер на кредита е 27 202.34 лв и върху тази сума се прилага лихвен процент от 30.39%, а в главницата се включват две застраховки в размер на 8102.92 лв и 599.42 лв. При това положение ищецът не е бил в състояние да прецени начина на приложение на договорения лихвен процент.

Твърди също, че реално приложеният годишен процент на разходите не отговаря на посочения в договора, както и че не се конкретизират включените в него разходи. Със сключването на договора ищецът е сключил и два застрахователни договора, като заплатената застрахователна премия по тях съставлява разход и върху застрахователните премии се начислява лихва.

Ищецът счита, че процесният договор е недействителен на основание чл.22 ЗПК поради противоречието му с императивните изисквания 1 на чл.11, ал.1, т.7, т.9 и т.10 ЗПК.

Предвид изложеното се иска да се постанови решение, с което да бъде признато в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № 7053506818/02.10.2023 г. е недействителен.

Ответникът „ТИ БИ АЙ БАНК“ АД чрез процесуалния си представител юрк. З. оспорва иска. Твърди се, че договорът отговаря на императивните законови разпоредби и не съдържа неравноправни клаузи. ГПР е правилно изчислен. Излагат се доводи в подкрепа на твърдението, че застрахователната премия не е разход по договора.

Иска се да се постанови решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Предявен е насрещен иск от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК

131134023, против Н. В. В., ЕГН **********, с правна квалификация чл.23 ЗПК.

Твърди се, че между страните на 02.10.2023 г. е сключен договор за потребителски кредит, като на В. е предоставен заем в размер на 18 500 лв за срок от 60 месеца. От В. е предявен иск да се признае, че Договорът за потребителски кредит е недействителен и в случай, че този иск се уважи, то на основание чл.23 ЗПК кредитополучателят дължи връщане на чистата стойност от усвоения кредит. Към момента на предявяването на иска В. е заплатил по процесния договор сумата от 10 716.22 лв и му остава да върне сума в размер на 7 783.78 лв.

Ето защо се иска в случай, че договорът за кредит се обяви за недействителен, да се постанови решение, с което да се осъди Н. В. да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД сумата от 7 783.78 лв, представляваща остатък от сума 18 500 лв, която е предоставена на В. по Договор за кредит от 02.10.2023 г. с оглед обявяването на договора за недействителен. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по насрещния иск Н. В. В. признава обстоятелството, че е заплатил по договора сумата от 10 716.22 лв и че при обявяване на договора за кредит за недействителен дължи връщане на остатък от получената по договора главница в размер на 7 783.78 лв.

Предвид доказателствата Съдът намира за установено:

По делото няма спор, че с Договор за потребителски кредит от 02.10.2023 г. страните са се уговорили ответникът да предостави на ищеца сумата от 18 500 лв, а последният е поел задължение да върне главницата и да 2 заплати възнаградителна лихва при годишен лихвен процент от 30.39 % в срок до шестдесет месеца.

В договора е отразено също застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА с общ размер на застрахователна премия от 8102.92 лв И BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА с общ размер на застрахователна премия от 599.42 лв.

Условията за усвояване на кредита са чрез превод на средствата от кредитора в срок от три работни дни от сключването му по сметка на потребителя, открита при ответника. Кредитът се счита за усвоен от потребителя с постъпване на средствата по банковата му сметка.

При сключване на някоя от застраховките или присъединяване на потребителя към застрахователна програма, частта от средствата по кредита, дължима за конкретната застраховка, се превежда от кредитора за сметка на потребителя по банкова сметка на съответния застраховател/застрахователен посредник, за което потребителят дава изрично си съгласие с подписване на договора.

Уговорената годишна лихва е 30.39 %.

При просрочие се дължи и лихва в размер на законната лихва върху незаплатената в срок погасителна вноска за периода на забавата. Размерът на законната лихва се определя от БНБ в размер на основния лихвен процент + 10 пункта.

Годишният процент на разходите по кредита е 34.78 %, а общата сума, която се дължи от потребителя, е 53 195.50 лв.

Кредитът се погасява съобразно погасителен план, инкорпориран в договора, включващ 60 месечни вноски с падеж 5 – то число на всеки месец за периода 05.11.2023 г. - 05.10.2028 г. с месечна вноска в размер на 886.60 лв.

Вноските се превеждат по банковата сметка, посочена в договора, по която се усвоява кредитът.

Съобразно чл.19 от договора потребителят не е длъжен да сключи застраховка.

Представен е Сертификат № 170535068182023 за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметката“ на кредитополучателя на потребителски кредит, предоставени от ответника, както и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, според който сертификат застрахователи са „Кардиф Животозастраховане, Клон България“, ЕИК 175190059 и „Кардиф Общо застраховане, Клон България“, ЕИК 175190073.

Посочени са застрахователните покрития, застрахователните суми, лимити и ползващи се лица. Срокът на застраховката е равен на срока на договора за потребителски кредит.

По застрахователната програма „Защита на кредита“ и допълнителната медицинска услуга „Второ медицинско мнение“ застрахованото лице плаща еднократно при отпускане на кредита 0.730% от 3 размера на ПРК, умножен по продължителността на кредита в месеци, както и еднократна застрахователна премия в размер на 0.676 % от ПРК, данък върху застрахователната премия в размер на 0.004 % и размера на еднократната такса за ползване на медицинската услуга „Второ медицинско мнение“.

Застрахователната премия по програма „Защита на сметката“ е в размер на 9.99 лв месечно с включен данък върху застрахователната премия в размер на 0.08 лв. Заплаща се еднократно при отпускане на кредита, като месечният размер се умножава по продължителността на кредита в месеци.

Общо по двете програми еднократната застрахователна премия е 8702.34 лв. Тази сума съвпада с посочения размер на застрахователна премия в договора за кредит като част от размера на сумата по кредита; липсва съвпадение по отношение стойността на премиите по двете застраховки, както и техните наименования, които в договора са записани като 599.42 лв за BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА и от 8102.92 лв за BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА. Сертификатът е подписан от ползващото се лице – кредитополучател и съдържа и общите условия на застрахователните програми.

От ответника не се представя Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 ЗПК, от който да се констатира при какви условия е предложен процесният кредит на ищеца и доколко предоставянето на кредит, лихвеният процент и ГПК е обусловен от сключването на застраховките или не.

При така установеното от фактическа страна Съдът прави следните правни изводи:

Страните са сключили Договор в писмена форма, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 18 500 лв за временно ползване, а ищецът се е задължил да я върне на равни месечни вноски за период от 60 месеца при заплащане на годишна лихва от 30.39%.

Основният спорен въпрос е дали в ГПР кредиторът е включил и размера на застрахователната премия от 8702.34 лв и върху каква главница кредитополучателят заплаща лихва в размер на 30.39% годишно.

Становището на ответника е, че застрахователната премия не се включва в ГПР.

В разпоредбата на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК се дава легално определение на понятието "Общ разход по кредита за потребителя" и в него се включват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на 4 прилагането на търговски клаузи и условия.

Това определение е възприето от чл.3, б."ж" на Директива № 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, където легалното определение на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" е, че това са всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи, като разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия.

Това означава, че разходът за застрахователна премия следва да бъде определен като общ разход по кредита за потребителя и съответно да бъде включен при формирането на Годишния процент на разходите по договора за потребителски кредит винаги, когато при преценка на условията на договора за кредит се установи, че сключването на договора за застраховка е задължително условие за получаване на кредита или за получаване на кредита при конкретно предлаганите с договора условия /в тази насока Решение № 84 от 19.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 1533/2025 г., I т. о., ТК, постановено по реда на чл.290 от ГПК/. Въпреки че в сключения между страните договор съществува клауза, с която се декларира, че сключването на застрахователните договори и заплащане на застрахователни премии по тях не е условие за сключване на договора за потребителски кредит, то доколкото срокът на действие на договора за кредит и този на сключените застраховки съвпадат, както съвпада и стойността на застрахователните премии, представляващи почти половината от представената в заем сума, обосновават извод, че сключването на застраховките се явява задължително условие за сключване на договора за потребителски кредит при предложените условия и застрахователната премия е част от общодължимата сума по договора за кредит. Затова застрахователната премия съставлява общ разход по кредита по смисъла на §1 на ДР на ЗПК и чл.3, б."ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. и следва да участва при определяне на Годишния процент на разходите по кредита.

Неточното посочване на ГПР в договора за потребителски кредит е от значение за приложението на чл. 22 ЗПК. Застрахователната премия съставлява общ разход по кредита по смисъла на §1 на ДР на ЗПК и чл.3, б."ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. и следва да участва при изчисляване на Годишния процент на разходите по кредита. Разпоредбата на чл.22 ЗПК предвижда, че при неспазване на изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК постановява, че договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на 5 разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.