Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 960 от 26.05.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1269/2021
Вид
Решение № 960
Подписан
26.05.2021
В сила
26.05.2021

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 960 гр. Варна , 26.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20213100501269 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 435 ГПК и е образувано по жалба с 07.04.2021 година, подадена от Т. М. З., чрез адв.А., против действия на ЧСИ, а именно: Разпореждане, с което е отказано намаляването на адв.хонорар от 360 лева, с ДДС.

В жалбата се твърди, че обжалваните действия на ЧСИ са незаконосъобразни – че липсват нарочни доказателства, които да сочат реално изплатена сума; на тази база се счита, че адвокатски хонорар не е бил изплатен, следователно неговото претендиране в рамките на изпълнителния процес се явява незаконосъобразно.Претендира се приетото адвокатско възнаграждение – да бъде редуцирано поради прекомерност, а именно в размер на 200 /двеста/ лева.

Взискателят – „Застрахователно акционерно дружество ОЗК –

Застраховане“ АД, чрез адв.С. намира, че жалбата се явява неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена.

ЧСИ е изготвил мотиви по обжалваните действия в съответствие с чл.

436, ал. 3, изр. 2 ГПК, с които е приел, че жалбата се явява неоснователна, като приема, че адвокатския хонорар, че не противоречи на Наредба № 4 за минималните адвокатски възнаграждения.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Изп. дело № 133/2019 година по описа на ЧСИ Моллова /първоначално/ е образувано по молба на Взискателя против Длъжника Т.З. на основание изпълнителен лист от 23.01.2019 година, за заплащане на сумата 74.93 лева – 1 деловодни разноски.По – късно делото е било прехвърлено на ЧСИ Георгиев.

Поканата за доброволно изпълнение /ПДИ/ е връчена на Длъжника, като по искане на Взискателя е бил наложен и запор върху сметките на Длъжника в Банка „ДСК“.

В рамките на 15 март и 16 март 2021 година с преводи задължението е било изплатено, ведно с таксите по делото, но без разноските по него, което е дало повод на ЧСИ да вдигне запора върху сметките на Длъжника.По искане на Взискателя обаче размера на адвокатското възнаграждение не е било намалено и точно това разпореждане е предмет на настоящото съдебно произнасяне.

Становището на съда е следното:

Задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в чл. 79, ал. 1 от ГПК, който е в раздел втори, глава осма от тази част. Затова съдът приема, че произнасянето на Съдия -изпълнителя за разноските на взискателя в изпълнителното производство не е изпълнително действие.Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна, когато е прекомерен е уреден в чл. 78, ал. 5 от новия ГПК и е свързан с нарочно искане, което е налице в хода на (тогава) висящите изпълнителни дела.От материалите по делото е видно, че за изпълнителното производство взискателя е уговорил и заплатил адвокатски хонорар в размер на 360 лева с ДДС, като също по делото са налице нарочни доказателства, че преводът е бил осъществен – противно на изложените в жалбата съображения.В Договора за правна помощвж.л.4, е отразено, че се касае, както за ОБРАЗУВАНЕ, така и за ВОДЕНЕ на изпълнителното дело, до неговото приключване във всички инстанции или т.нар. процесуално представителство. Съобразно Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл.10 за защита по изпълнително дело възнаграждението е: За образуване на изпълнително дело – сумата от 200 лева, а съобразно нормата на чл.10 т.2 – за водене се полага сумата също от 200 лева – за вземания до 1 000 лева, какъвто е този случай.След като се съобрази горното, и изхождайки от реално осъществените действия съдът намира, че жалбата се явява неоснователна, както и че присъдения хонорар не излиза извън рамките на отразеното в Наредба № 1 от 2004 година за минималния размер на възнагражденията.Освен изложеното, съдът съобразява и осъщественото по делото процесуално 2 представителство, изразяващо се не единствено в депозирането на молба за неговото образуване, а и на депозирането на различни други молби за изпълнителни действия, налагането на запор, становища, възражения, които дават основание да се приеме, че независимо от малкия размер на задължението /74 лева/, то размера на адвокатския хонорар е оправдан.Той отразява вида и характера на предприетите изпълнителни действия и най – вече тези, предприети по събирането на задължението.Вярно е, че задължението е било изплатено в рамките на посочения в ПДИ срок, но при наличието на наложен запор.

На основание изложеното, ВОС,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Длъжника Т. М. З. от 07.04.2021 година, чрез адв.А., против действия на ЧСИ, а именно:

Разпореждане от 22.03.2021 година, с което е отказано намаляването на адв.хонорар от 360 лева, с ДДС.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3