Решение № 274 от 08.02.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Бургас, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър П. С. при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от Димитър П. С. Гражданско дело № 20222120106587 по описа за 2022 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД.

Производството е образувано по постъпила искова молба от „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С****, против М. П. П. с ЕГН **********, както и П. П. П. с ЕГН **********, в качеството им на наследници на С. П. П. с ЕГН **********, починала на ***** г.

В исковата молба се сочи, че на 20.03.2017 година между ищеца „Уни Кредит Булбанк“ АД, и С. П. П., е сключен договор за кредитна карта за физически лица от 20.03.2017 година по силата на който банката е издала на кредитополучателя кредитна карта MasterCard Standart и му е предоставила банков кредит под формата на кредитен лимит с разрешен размер от 500 лева, при месечен лихвен процент в размер на 1 %, съгласно чл.2.1 от договора за кредит и с минимална погасителна вноска в размер от 15 лева, съгласно чл.3.1 от договора за кредит, а кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи, в предвидените в договора за кредит срокове с първоначално определен краен срок за погасяване /издължаване/ на кредита съгласно чл.3.5 от договора за кредит – до 31.03.2019 година, който впоследствие е бил продължен по реда на чл. 6.1 от договора за кредит – до 31.03.2021 година, след която дата кредитът се счита за изцяло изискуем поради настъпване на падежа за погасяване на задължението.

1

Сочи се, че считано от 18.02.2019 година кредитополучателят е изпаднал в забава за плащане на дължимите суми по договора за кредит, като до 01.04.2021 година не е заплатил дължимите погасителни вноски за месеците 02.2019 година, 03.2019 година и 04.2019 година, поради което и на основание чл.10.1.1 вр.чл.9.1 от договора за кредитна карта за физически лица от 20.03.2017 година вземането на банката е можело да бъде обявено за изцяло предсрочно изискуемо поради нарушаване на което и да е от условията по общите условия и/или договора, конкретно поради неосигуряване на достатъчно средства за покрИ.е на месечна минимална погасителна вноска/минимално дължима сума. В исковата молба е посочено, че поради изложеното за ищеца е възникнал правен интерес от предприемане на действия за събиране на сумите, произтичащи от неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит. На 03.09.2020 година чрез частен съдебен изпълнител ищецът е изпратил на кредитополучателя покана за доброволно изпълнение, с цел да го уведоми за настъпване на изискуемост на вземанията. От съдебния изпълнител е получена информацията, че адресатът е починала на ***** година.

Междувременно, на 31.03.2021 година е изтекъл крайния срок за погасяване на кредитно задължение, определен в чл.3.5 вр. чл.6.1. от договора за кредитна карта на физически лица от 20.03.2017 година, поради което кредитът е изцяло предсрочно изискуем.

Посочено е, че задълженията по договора за кредит не са погасени до настоящия момент, поради което за ищеца е налице правен интерес от подаване на исковата молба против наследниците на починалото лице.

Изложен е правен довод, че за да се ангажира отговорността на наследниците е необходимо да са приели наследството по някой от начините, посочени в чл. 49 от ЗН и чл.51 от ЗН, за да са пасивно материално правно легитимирани наследниците да отговарят по предявения иск. Посочено е, че когато има заведено дело срещу наследниците този срок се определя от съда, който разглежда делото. В исковата молба са приложени доказателства.

В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответниците, с който прави възражение за недопустимост и неоснователност на предявените искове.

Оспорва твърдението, че ответниците са получили от банката кредитна карта. На следващо място посочва, че договора е недействителен на основание чл.22, ал.1 вр. чл.11, ал.2 от ЗПК относно това, че всяка страница от договора за потребителски кредит следва да бъде подписана от страните по договора. На следващо място в писмения отговор е изложено, че договора за кредитна карта е недействителен на основание чл.22, ал.1 вр. чл.11, ал.1, т.9, т.9а и т.10 от ЗПК, тъй като не съдържа ясно посочване на начина по който се формира лихвения процент и условията и процедурите за неговата промяна, съответния индекс и референтен лихвен процент, методиката за изчисления на референтния лихвен процент съгласно чл.33а от ЗПК.

В писмения отговор е направено възражение за наличие на 2 неравноправни клаузи на основание чл.143 от ЗЗП относно клаузите уреждащи лихвения процент и ГПР. В тази насока от името на ответниците е конкретизирано, че не е ясно как се формират и се определят едностранно от банката, поради което се явяват уговорка във вреда на длъжника и не отговарят на изискванията за добросъвестност.

Поради изложеното от името на ответника е поискано отхвърляне на иска, както и присъждане на адвокатско възнаграждение. В писмения отговор е отправено искане да бъде изготвяне служебна справка от особената книга по чл.49 от ЗН относно наличието/ липсата на вписан отказ от наследството на С.

П. П..

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор №******** от 20.03.2017 г., сключен между „УниКредит Булбанк“ АД и С. П. П. за кредитна карта за физически лица с разрешен кредитен лимит от 500 лв., месечен лихвен процент в размер на 1%, минимална изискуема погасителна вноски в размер на 15 лв., период на погасяване от първо до петнадесето число на всеки текущ месец, следващ периода на клиентски плащания, срок на използване на разрешения кредитен лимит до 31.03.2019 г., който срок е и такъв на действие на договора и краен срок за окончателно възстановяване и погасяване без право на револвиране на дължимите по кредита суми. Съгласно чл.6.1 от договора, банката едностранно и многократно може, по нейна преценка, да продължи правото на ползване и възобновяване на кредитния лимит за следващ период от 24 месеца, при запазване на останалите условия на договора в случай, че кредитополучателят изрично не е поискал прекратяването му с изтичане на срока на действие на договора и е изправна страна по договора за кредитна карта, както и не е в просрочие по нито едно от своите задължения към кредитора. В чл.7 от договора са уредени дължимите от кредитополучателя лихви за усвоените въз основа на кредитната карта суми. В чл.10 от договора са уредени хипотези на принудително изпълнение. Така в чл.10.1 са посочени случаите, когато усвоените суми, включително и дължимите лихви, стават изцяло или частично предсрочно изискуеми. В чл.10.2 е уговорено, че при смърт на кредитополучателя наследниците остават солидарно задължени до окончателно събиране на всички изискуеми вземания на кредитора по сключения договор.

По делото е представен Договор №******* от 20.03.2017 г. за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови кредитни карти като електронни платежни инструменти. Видът на издаваната карта е „MasterCard Standart“, а уговореният срок на действие на договора е до 31.03.2021 г. Уговорена е такса за годишно обслужване на основната кредитна карта да се заплаща след първата година от срока на действие на договора, която да е в размер на 15 лв. В тази връзка по делото е представено и искане за издаване на кредитна карта, подадено от С. П. П., като в същото е 3 отбелязано, че картата е получена на 20.03.2017 г.

По делото е представено извлечение от счетоводните книги на „УниКредит Булбанк“ АД за така предоставения кредит на Б*А* Р..

Представена е покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл.60, ал.2 от ЗКИ, адресирано до С. П. П., в което е посочено, че поради неизпълнение на задълженията й за връщане на усвоените чрез картата суми и следващите се върху тях лихви, което се явявало нарушение на сключения договор и основание за предсрочна изискуемост, предоставеният кредит е обявен за предсрочно изискуем в пълен размер на дата 23.04.2019 г. Посочено е, че общият дълг е в размер на 343, 04 лв., от които 325, 57 лв. главница и 17, 47 лв. лихва. В тази връзка е представена и разписка за връчени книжа по реда на чл.18, ал.5 от ЗЧСИ, като е констатирано, че видно от справка от ГРАО се установило, че лицето е починало на ***** г.

По делото е прието неоспорено от страните заключение по изготвена съдебно – счетоводна експертиза, която установява, че в приложената справка за натрупаните дебитни и кредитни обороти за периода от 10.03.2017 г. до 12.08.2019 г. по сметка с клиентски номер 433000386 е имало извършени общо 145 оборота, по дебита в размер на 761 лв. и по кредита в размер на 761 лв., като имало формирано крайно салдо в размер на 0, 00 лв. Последната вноска била извършена на 10.07.2019 г. в размер на 80, 00 лв. След тази дата нямало извършени плащания. По договора били заплатени задължения в размер на 761 лв., включващи изцяло просрочени лихви, както и редовни такива и частично главница в размер на 174, 43 лв. Оставала дължима главница в размер на 325, 57 лв. В заключението са посочени записванията на банката, както и датата на изпадане на забава на ответницата. Посочено е, че размерът на неиздължената главница по договора била в размер на 325, 57 лв., а размерът на неиздължената лихва била общо 157, 91 лв.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:

В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с наследодателя на ответниците - договор за кредитна карта, изпълнение на задълженията му по този договор, включително предоставяне на кредитните суми, размера на претенцията си, а по исковете за мораторна лихва наличието на изискуеми вземания по отношение на ответника, техния размер и периода на забава.

В настоящия случай така сключения между страните договор е освен такъв за предоставяне на кредитна карта и такъв за предоставяне на банков кредит. Договорът за банков кредит е формален, реален договор, с който кредитна институция предоставя в заем парична сума, като договорът за револвиращ кредит притежава допълнителен белег – определената сума, посочена като кредитен лимит, се предоставя на кредитополучателя с възможност за неколкократно усвояване, и възстановяване на лимита, при връщане на дадената в заем сума или част от нея. Настоящият случай е именно такъв.

4

От представените по делото доказателства, както писмените, така и от приетата и неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обоснована, пълна и компетентно дадена, съдът намира, че се установява при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно възникнало облигационно отношение между ищеца и С. П. П..

По делото е представено удостоверение за наследници, от които е видно, че наследници на П. са нейните синове М. П. П. и П. П. П.. Тук е моментът да се посочи, че в настоящия случай съдът не е следвало да спира делото и да конституира на основание чл.229, ал.1, т.2 и чл.227 от ГПК производството по делото. В настоящия случай не се касае до хипотеза на т.нар. приемство в процеса, а до отстраняване на нередовности на искова молба. Видно е, че искът е бил насочен срещу наследниците на С. П. П., именно поради което исковата молба е била оставена без движение. В случая съдът стъпва на приетото в т.2 от Тълкувателно решение №1 от 09.07.2019 г. по т.д.1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, с което се приема, че процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на иск. Исково производство, при което посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска, е недопустимо и подлежи на прекратяване, поради начална липса на правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално правоотношение. В случая обаче искът не е насочен срещу починалата С. П., в който случай делото подлежи съобразно указанията на ВКС на прекратяване, поради недопустимост на процеса, а срещу нейните наследници. Именно това обуславя нередовността на исковата молба по смисъла на чл.129, ал.1 и сл. от ГПК.