Решение № 531 от 14.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 531 гр. София, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

РА.ца Ал. Райчева

РАДИНА К. КАЛЕВА при участието на секретаря Таня Т. Митова в присъствието на прокурора А. Б. Н. като разгледа докладваното от РА.ца Ал. Райчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100602208 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Въззивно производство“ от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

Производството по въззивно наказателно общ характер дело № 2208/2026 г. по описа на Софийски градски съд – Наказателно отделение (СГС – НО), 11ти въззивен състав е образувано по Въззивна жалба с входящ № 406290/11.12.2025 г. на Софийски районен съд (СРС), подадена от подсъдимия А. М. А. чрез защитника му адвокат Н.И. при Адвокатска колегия – София (САК), срещу Присъда, постановена на 04.12.2025 г. по наказателно общ характер дело № 7213/2025 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение (СРС - НО), 9-ти състав.

С обжалваната Присъда съдът е признал подсъдимия А. М. А. (А.М.А.), роден на ******** г. в Саудитска Арабия, сомА.ец, със сомА.йско 1 гражданство, чужденец с хуманитарен статут, неженен, безработен, осъждан, с адрес за призоваване в гр. София, ж. к. „********, ап. 70, с Карта за хуманитарен статут № ********, издадена на 23.07.2024 г. от Министерството на вътрешните работи (МВР), с ЕГН **********, за виновен за това, че на 21.01.2025 г., около 01:20 ч., в гр. София, по ул. „********, с посока на движение от ул. „Булина Ливада“ към ул. „Професор Вайганд“, управлявал моторно превозно средство (МПС) - марка „ФОЛКСВАГЕН“, модел „ГОЛФ“ с регистрационен номер ********, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.64 на хиляда, установено по надлежния ред – чрез техническо средство „АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510“, с фабричен номер ARBA 0071 проба № 152, установени съгласно чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, издадена от Министъра на здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и Министъра на правосъдието, (обнародвана в „Държавен вестник“ бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г., изменена и допълнена бр. 81 от 02.10.2018 г., бр. 99 от 20.11.2020 г. в сила от 1.01.2021 г., бр. 81 от 26.09.2023 г.). - чл. 6, ал. 10:

„Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анА.затор и/или даване на проби за изследване“ – като деянието е било извършено, след като бил осъден с влязла в сила Присъда за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК по НОХД № 20211110211756/2021 г. по описа на РС-София, в сила от 14.12.2021 г., както и с Определение, постановено по НОХД № 20231110210368 по описа за 2023 г. на СРС, НО, 135-ти състав, с което било одобрено Споразумение № 957 от 24.08.2023 г., с което му било наложено наказание за престъпление по чл. 343б, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК - престъпление от общ характер по състава на чл.

343б, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 343б, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК във връзка с чл. 54 от НК във връзка с чл. 2, ал. 2 от НК (действащ благоприятен материален закон към датата на деянието 21.01.2025 г.) го е осъдил, както следва:

2

1) на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 (четири) години , което да бъде изтърпяно ефективно на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) при „първоначален строг“ режим.

2) на наказание „парична глоба“ в размер на 1 250.00 (хиляда двеста и петдесет) лева, която да бъде заплатена в полза на Държавата.

3) и на основание чл. 343г във връзка с чл. 343б, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК във връзка с чл. 2, ал. 2 от НК (действащ благоприятен материален закон към датата на деянието - 21.01.2025 г.) - на наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 5 (пет) години, доколкото субективно право да управлява моторно превозно средство е съществувало като признато съгласно Свидетелство за управление на моторно превозно средство № 763654970 с Държава на издаване Ирак.

По отношение на приложението на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК съдът в обжалваната Присъда е постановил отнемане в полза на Държавата на инкриминираното моторно превозно средство, представляващо лек автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН“, модел „ГОЛФ“ с държавен контролен номер ******** и прилежащият към него автомобилен ключ, лична собственост на подсъдимия А. М. А. (А.М.А.), съгласно Заявление за регистрация № 013633958/08.12.2023 г. на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) – Отдел „Пътна полиция“, намиращи се на съхранение на служебен паркинг при 03 Районно управление при Столична дирекция на вътрешните работи (03 РУ – СДВР). В цитираната Присъда съдът постановил предаването на Националната агенция за приходите в случай, че постановената Присъда влезе в сила, на отнетото моторно превозно средство - лек автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН“, модел „ГОЛФ“ с държавен контролен номер ******** и прилежащият към него автомобилен ключ за извършване на действия по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), след влизането в сила на постановената Присъда.

С обжалваната Присъда съдът е приспаднал, на основание чл. 59, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК, от наложеното наказание „лишаване от свобода“ времето, през което подсъдимият А. М. А. (А.М.А.) е бил лишен от свобода за срок от 24 (двадесет и четири) часа на основание Заповед на полицейски служител за задържане на лице от 21.01.2025 г. (лист 20 от досъдебното 3 производство) и времето, през което е бил фактически задържан по реда на НПК за срок до 72 (седемдесет и два) часа за довеждането му до съдебен орган, както и с взета спрямо същия мярка за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест“.

В цитираната Присъда съдът констатирал неприложимост на разпоредбата на чл. 59, ал .4 от НК от срока на наложеното на подсъдимия А.

М. А. (А.М.А.) наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“, тъй като неговото Свидетелство за управление на моторно превозно средство № 763654970 с Държава на издаване Ирак било отнето от по-ранен момент по административен ред с влязла в сила Заповед № 21-4332003444/22.05.2021 г. по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и доколкото към датата на настоящото извършено престъпление по чл.

343б, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК посоченото Свидетелство за управление на моторно превозно средство не е било върнато на лицето, респективно същото не е било изземвано по административен ред на 21.01.2025 г.

С обжалваната Присъда съдът е осъдил подсъдимия А. М. А. (А.М.А.) да заплати, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в полза на Държавата и по сметка на СДВР сумата от 346.14 BGN (триста четиридесет и шест лева и четиринадесет стотинки), представляващите в сторените в досъдебното производство разноски, ведно със сумата от 5.00 BGN (пет лева) в полза на СРС за дължима държавна такса за служебно издаден изпълнителен лист.

Съдът е осъдил подсъдимия А. М. А. (А.М.А.) да заплати, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в полза на СРС и по сметка на ВИСШ СЪДЕБЕН СЪВЕТ сумата от 150.00 BGN (сто и петдесет лева), представляваща общият размер на сторените в съдебното производство разноски за изслушаната експертиза, ведно със сумата от 5.00 BGN (пет лева) в полза на СРС за дължима държавна такса за служебно издаден изпълнителен лист.

В Жалбата, поставила началото на производството по въззивно наказателно общ характер дело № 2208/2026 г. по описа на СГС – НО, 11-ти въззивен състав, защитникът на подсъдимия А. М. А. – адвокат Н.И. посочва, че неговият подзащитен не бил доволен от постановената Присъда, поради което обжалва същата в законоустановения срок, като моли въззивният съд да я отмени и на основание чл. 336 от НПК да оправдае подзащитния му или на основание чл. 337 от НПК да измени първоинстанционната Присъда, като 4 поддържа основанията за нарушение материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Посочва, че не било доказано по безспорен начин деянието, както от обективна, така и от субективна страна. Първоинстанционният съд възприемал фактическата обстановка изцяло от Обвинителния акт, като били нА.це само косвени доказателства за това, като намира, че това било съществено нарушение на процесуалните правила. Според адвокат Н.И. за субективната страна на деянието също нямало безспорни доказателства, тъй като за това престъпление законодателят предвидил само пряк умисъл, като по отношение на подзащитния му липсвА. доказателства за това в кориците на делото. Моли въззивният съд, след като се увери в истинността на изложеното от него, на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК да отмени първоинстанционната Присъда и да оправдае подзащитния му или алтернативно, на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК, да измени Присъдата и да намА. наложеното на същия наказание.

В Допълнително изложение с входящ № 19408/22.01.2026 г. на СРС, депозирано от адвокат Л. П. Н. при САК, в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия А. М. А. съгласно Пълномощно от 13.01.2026 г., същият посочва, че първоинстанционната Присъда била незаконосъобразна, необоснована и постановена при допуснати съществени процесуални нарушения. Навежда доводи, че първоинстанционният съдебен състав не е провел пълно и всестранно изследване и не били анА.зирани правилно и обективно оценени всички събрани по делото доказателства. Сочи, че имало съществени противоречия дА. подзащитният му бил извършил престъплението, като една осъдителна присъда следвало да се постанови при несъмнена доказаност на вина. Адвокат Л. Н. намира, че Присъдата основно се обосновавала с показанията на разпитаните полицейски служители – свидетелите С.Ц. и С.В., като първоинстанционният съдебен състав бил изложил пространни теоретични разсъждения и такива защо кредитира техните показания. Защитникът на подсъдимия счита, че мотивите в тази част били необосновани и не кореспондирА. със събраната доказателствена съвкупност. Навежда доводи, че разпитани в хода на съдебното следствие и двамата свидетели нямА. никакви спомени въпреки краткия срок от тяхната проверка до разпита пред СРС. Свидетелите не разпознавА. подсъдимия като лице, което са проверявА., като дори след прочитането на показанията им, 5 дадени на досъдебното производство, отново нямА. никакъв спомен. Посочва, че показанията на тези свидетели, дадени на досъдебното производство, били кредитирани от първоинстанционния съд въпреки това и въпреки факта, че те били идентични и били копирани едно от друго, същите били изключително кратки и повърхностни, като не бил направен никакъв опит за установяване на съществени обстоятелства, имащи значение за делото. Не било установено какво разстояние изминал автомобилът, управляван от подсъдимия, въпреки че в мотивите си при определяне на наказанието първоинстанционният съдебен състав приел, че същият е изминал значително разстояние. Адвокат Л.

Н. посочва, че блок 136, където се твърдяло, че бил спрян неговият подзащитен бил съседен на блок 139, където той живеел. Посочва, че по делото не било установено кога и къде полицейските служители възприели движещия се автомобил и как точно са го спрели, като свидетелите не били разпитани защо подсъдимият отказал да подпише абсолютно всички съставени документи във връзка с проверката. Твърди, че от първоинстанционния съд не било установено дА. полицейските служители са имА. бодикамери и работили ли са те, както и дА. е имало ли камера в автомобила и записвала ли е тя проверката. Сочи, че не ставало ясно как е бил спрян полицейският автомобил. Адвокат Л. Н. навежда доводи, че твърденията на полицейските служители са били възприети от страна на първоинстанционния съд безкритично в частта, че подсъдимият разбирал български език говоримо, но не е било установено дА. го разбира и писмено, както и не било установено защо не са изпълнили законовите изисквания да присъства преводач от майчин език на подсъдимия при съставянето на необходимите документи след като се започвало явно досъдебно производство за извършено престъпление от общ характер. Защитникът на подсъдимия счита, че с действията си полицейските служители са извършили сериозни правонарушения, проверката била тенденциозна и целяща да обвини подсъдимия, а не да установи всички факти и обстоятелства по делото. В Допълнителните изложения към Въззивната жалба защитникът на подсъдимия А. М. А. навежда доводи, че обстоятелството, че подзащитният му владеел говоримо български език не отменяло задължението да му бъде осигурен преводач, като по делото не било установено, че подсъдимият работил като преводач, като посочва, че от Декларацията за разясняване на правата на подсъдимия на лист 11 от досъдебното производство било 6 отбелязано, че правата не му били разяснени поради липса на преводач.