Решение № 1921 от 13.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1921 гр. София, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Даниела Т. Славенова като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20221100510226 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 20039199 от 31.05.2022 г. по гр. д. № 28566/2018 г. по описа на СРС, 44 с-в е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на М. Х. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******, по искове с правно основание чл.

2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ съответно сумата от 6500 .00 лв. - обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат от незаконно повдигнато й обвинение в извършване на престъпление и поддържане на обвинението в съдебна фаза по ДП № 183/2012г. по описа на СО при СГП, пр.пр.№ М86/2012г. по описа на СРП, и сумата от 500.00 лв. - обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди в резултат от същото увреждащо действие, изразяващи се в направени разходи за адвокатска защита по наказателното производство, ведно със законната лихва върху всяка главница считано от датата на влизане в сила на оправдателното съдебно решение - 05.05.2015г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 6500.00 лв. до пълния претендирай размер от 20000.00 лв.

В срока по чл.259,ал.1 ГПК срещу постановеното решение, в частта, с която е уважен иска за неимуществени вреди, е подадена въззивна жалба от ответника Прокуратурата на Република България. Излага доводи, че постановеното решение е неправилно, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон.

Поддържа, че при определяне на размера на обезщетението не е спазен принципа 1 на чл.52 от ЗЗД като е присъден завишен размер на обезщетение при несъобразяване установените по делото факти. При постановяване на решението съдът неправилно е преценил, че в конкретния случай наказателното производство е имало изключително неблагоприятно отражение върху ищцата. В производството не е доказано както наличие на причинна връзка между уволнението на ищцата и повдигнатото обвинение, така и между влошеното здравословно състояние на ищцата и неоснователното обвинение. Съответно събраните в производството доказателства сочат за по-ниска степен на увреждане- наказателното производство е приключило в разумен срок, спрямо ищцата не е била взета мярка за процесуална принуда, в съдебна фаза производството е протекло по реда на глава 28 НПК. С оглед това и неправилно съдът е присъдил по-висок размер на обезщетение за неимуществени вреди.

Отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част и определяне на обезщетение за неимуществени вреди в по-нисък размер.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца М. Х. Х., в който изразява становище за нейната неоснователност.

В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от ищеца М.

Х. Х. срещу решението, в частта на отхвърляне на иска за неимуществени вреди.

Излага доводи, че постановеното решение е неправилно, като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и в отклонение от установената фактическа обстановка. Заявява, че размерът на определеното обезщетение за неимуществени вреди е занижен с оглед причинените и доказани такива във връзка с процесното обвинение. Отделно от това поддържа, че при определяне на размера на обезщетението не бил спазен принципа на чл. 52 от ЗЗД.

В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника Прокуратурата на Република България. В с.з. на 22.02.2023 г. изразява становище за неоснователност на подадената насрещна въззивна жалба. Отправя искане за потвърждаване на решението в частта на отхвърляне на иска за определяне на обезщетение за неимуществени вреди.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:

Жалбите, с които е сезиран настоящият съд, са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са допустими.

Разгледани по същество, съдът намира същите за неоснователни. Съображения:

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на 2 обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбите.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Във връзка с доводите, изложени в подадените от страните жалби, въззивният съд намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ.

Претенциите на ищцата се основават на твърдение за водено срещу нея неоснователно наказателно производство, което е приключило с решение от 18.11.2014г., с което е призната за невиновна и на основание чл.378, ал.4, т.2 НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение поради недоказаност на същото.

В исковата молба ищцата твърди, че с Постановление от 22.05.2013г. била привлечена като обвиняем по ДП № 183/2012г. по описа на СО при СГП, пр.пр.№ М86/2012г. по описа на СРП, за извършено престъпление по чл. 387, ал. 3, пр. 2 вр. ал.

1, пр. 3 НК, впоследствие преквалифицирано по чл. 387, ал. 1, пр. 3 НК. По така повдигнатото обвинение в съда било внесено предложение на прокурора за образуване на производство по реда на глава 28 от НПК. Срещу ищцата било образувано НАХД № 1117/2014г. по описа на СРС, НК, 19 с-в, като същото било прекратено и делото върнато на прокурора за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. По последващо внесеното прокурорско постановление било образувано НАХД № 5551/2014г. по описа на СРС, НК, 19 с-в, производството по което продължило в рамките на пет открити съдебни заседния и приключило с оправдателно решение от 18.11.2014г., потвърдено с окончателно решение от 05.05.2015г. по ВНАХД № 52/2014г. по описа на СГС, НК, XIII въззивен с-в. Ищцата излага, че незаконно повдигнатото й обвинение е повлияло негативно професионалния й и личен живот.

Поддържа, че поради наказателното преследване срещу нея й е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратено служебното й правоотношение в системата на МВР, като въпреки че впоследствие уволнението било признато за незаконно по съдебен ред, била сериозно дискредитирана в професионалната й среда, което попречило на кариерното й развитие. Твърди, че били сериозно накърнени доброто й име в обществото, честта и достойнството й, бил уронен професионалния й авторитет, била злепоставена пред близки, приятели и познати. Воденото срещу нея наказателно производство й причинило силен стрес и се отразило на психиката й, както и провокирало здравословни проблеми, наложили промяна в начина й на живот.

По изложените съображения ищцата претендира за ангажиране отговорността на ответника за репариране на причинените й неимуществени вреди, като предявява вземане за обезвреда в размер от 20000.00 лв.

Отделно от неимуществените вреди ищцата твърди, че е претърпяла и имуществени такива, изразяващи се в направени разходи за защитата й от адвокат в 3 съдебната фаза на процеса по ВНАХД № 52/2015г. по описа на СГС, НК, XIII въззивен с-в, в размер на 500.00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 0529883/15.04.2015г.

Моли за присъждане на следващите й се обезщетения, ведно със законната лихва считано от датата на влизане в сила на оправдателното съдебно решение - 05.05.2015г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба с изразено становище за неоснователност на предявените искове. Намира за недоказани твърденията на ищцата за претърпени от нея вреди, както неимуществени, така и имуществени. Възразява, че не се установява сочените от ищцата вреди да са настъпили в пряка и непосредствена причинна връзка с повдигнатото й обвинение.

Излага и подробни доводи за несъразмерност на претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени вреди с естеството и интензитета на подлежащите на обезвреда болки и страдания, както и възразява за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение за защита в наказателното производство. По отношение претенцията за присъждане на законна лихва върху главните вземания прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност. Отправя искане за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни.

В производството не е спорно се установява от събраните пред първата инстанция доказателства, че ДП № 183/2012г. по описа на СО при СГП, пр.пр.№ М86/2012г. по описа на СРП е образувано с постановление от 18.05.2012г. на прокурор от СРП срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.131, ал.1, т.2 вр. чл.130 НК. В хода на разследването, с постановление на разследващ орган от 09.05.2013г. ищцата М. Х. Х. е била привлечена като обвиняем, по обвинение за извършено престъпление по чл. 387, ал. 3, пр. 2 вр. ал. 1, пр. 3 НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от една до пет години. На ищцата е било вменено, че на 05.04.2012г. в гр. София, в качеството си на длъжностно лице - младши разузнавач при 02 криминална група, сектор „Криминална полиция“ при 08-РУП СДВР, е превишила властта си, като участвала в операцията по задържане на обявената за издирване Н.И.Х., без да е включена в изготвения план за полицейска операция, утвърден от зам.началника на СДВР, като деянието е извършено с цел дееца да причини вреда на Х.

(последната е била издирвана по жалба на роднина на Х., като след задържането й Х. й причинила лека телесна повреда).

В качеството на обвиняем ищцата била привлечена на 22.05.2013 г., когато й било предявено обвинението и била разпитана като обвиняем. На 12.06.2013г. й били предявени материалите по разследването. По указания на наблюдаващия прокурор разследващият орган преквалифицирал инкриминираното деяние по чл. 387, ал. 1, пр.

3 НК (с предвидено по тази квалификация наказание лишаване от свобода до три 4 години). С оглед това било извършено ново привличане на ищцата като обвиняем с постановление от 12.09.2013г., предявено й на 26.09.2013г., по което повторно била разпитана в това качество. На същата дата на ищцата било предявено и разследването по новото обвинение. При извършване на всяко от посочените действия по досъдебното производство с нейно участие ищцата се явявала лично и с упълномощен защитник - адв. Й. К. от САК.

С Постановление от 20.01.2014г. на прокурор при СРП материалите по досъдебното производство били внесени в съда за разглеждане по реда на глава 28 от НПК, с предложение за освобождаване от наказателна отговорност на ищцатаобвиняем за извършено престъпление по чл. 387, ал. 1, пр. 1 НК и за налагане на административно наказание спрямо нея, с оглед наличие на предпоставките по чл. 78а НК.

По внесеното постановление на 23.01.2014г. било образувано НАХД № 1117/2014г. по описа на СРС, НК, 19 с-в, като с разпореждане от 31.01.2014г. делото било насрочено в открито съдебно заседание на 20.02.2014г., за което ищцата била призована като обвиняем. В проведеното на 20.02.2014г. заседание ищцата се явила лично и със защитника си по пълномощие - адв. К., като с протоколно определение в същото заседание съдът прекратил производството, на основание чл. 378, ал. 3 НПК, и върнал делото на СРП поради установени нови фактически положения.

По повторно изготвено постановление от 18.03.2014г. на прокурор при СРП с ново предложение за разглеждане на делото по реда на глава 28 от НПК, на 20.03.2014г. било образувано НАХД № 5551/2014г. по описа на СРС, НК, 19 с- в. По посоченото дело били проведени пет открити съдебни заседания, както следва: 1/ на 17.04.2014г. - в заседанието не бил даден ход на делото и същото било отложено поради неявяване на защитника на ищцата адв. К.; 2/ на 08.07.2014г. - отложено за събиране на доказателства; 3/ на 24.09.2014г. - отложено за събиране на доказателства;