Решение № 1578 от 20.12.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1578 гр. София, 20.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20221000502469 по описа за 2022 година при участието на секретар Павлина Христова, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба от 09.05.2022 г. и допълнение към въззивна жалба и от 10.05.2022 г. от Прокуратурата на Република България и въззивна жалба от 30.05.2022 г. на Г. К. Т. чрез адв. Г. М. срещу решение 261391 на СГС от 21.04.2022 г. по гр.д. 4016/2019 г., I ГО, 7 състав, с което е уважен иск на Г. К. Т. по чл. 2, ал.

1, т. 3, предл. 2 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение по ДП 214/2013 г. по описа на НСлС, производството по което е прекратено спрямо ищеца, в размер на 20 00 лв. ведно със законната лихва, считано от 23.01.2017 г. до окончателното плащане, като е отхвърлена разликата до претендирания размер за неимуществени вреди от 150 000 лв. и е отхвърлен иск за обезщетение за имуществени вреди, представляващи пазарната стойност на иззет като веществено доказателство товарен автомобил „Форд Транзит д“, тип „фургон“ бял цвят, ДК ***, собствен на ищеца, в размер на 20 000 лева ведно със законната лихва, считано от 23.01.2017 г. до окончателното плащане

В жалбата на ищеца се съдържа искане за уважаване на иска за неимуществени вреди в цялост, както и за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. Поддържа се, че обвинението е било за тежко умишлено престъпление, че ищецът е бил задържан в продължение на 151 дни и че е било висящо 9 години и седем месеца, че здравословното състояние на ищеца се е влошило заради задържането, като последното му е попречило да се сгоди за приятелката си, разпитана като свидетел. Посочва се, че искът за имуществени вреди е доказан чрез протокол за оглед на веществени доказателства и чрез св. показания на св. К., а размерът на вредите – от приетата САТЕ.

В жалбата на Прокуратурата се съдържа искане за отмяна на решението в осъдителната му част, евентуално за намаляване на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Допълнението към въззивната жалба съдържа оплакване, че СГС не е взел предвид възражението за началната дата на претенцията за лихва, която следва да е 1 придобиването на стабилност на прекратителния прокурорски акт на СГП.

Жалбите са подадени в срок и са допустими. Няма подадени отговори на въззивните жалби.

От настоящата инстанция са приети удостоверение и уведомление от СИС към РС София по и.д. 20071110430481, от които се установява, че въз основа на обезпечителна заповед на СГС по НЧД С-171/2007 г. във връзка с ДП 14/2007 по описа на ГДБОП, пр.пр.

12-055/2007 по описа на СГП по отношение на банкова сметка на Г. Т. в ОББ АД е наложен запор. Приета е и молба от 14.11.2022 г. по НЧД С-171/2007 г. за отмяна на допуснатите обезпечения поради отпадане на обезпечителната нужда.

В съдебно заседание представителите на ищеца и на Софийска апелативна прокуратура поддържат жалбите си и оспорват жалбата на насрещната страна.

Не се спори по фактите, надлежно установени от СГС във връзка с развитието на наказателното производство. С постановление за привличане на обвиняем по дознание №14/2007 г. на ГДБОП -МВР, се установява, че на 24.06.2007 г. Г. К. Т. е привлечен като обвиняем, за това, че от 05.10.2006 г. до 23.06.2007 г. на територията на гр. София е участвал с с посочени в постановлението лица, част от тях митнически служители, в организирана престъпна група - структурирана в трайно сдружение с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.242 от НК, чрез които се цели да се набави имотна облага, всичките като лица системно занимаващи се с пренос на стоки през граница, които действайки по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, сговорили се предварително, без знанието и разрешението на митниците, чрез използването на неистински и документи с невярно съдържание, при условията на продължавано престъпление за времето от 05.10.2006 г. до 01.05.2007 г., пренесли през границата стоки и предмети за търговски цели в особено големи размери, подробно описани, както и за това, че като извършител за времето от 05.10.2006 г. до 23.06.2007 г. при условията на продължавано престъпление, като всички са лица системно занимаващи се с преноса на стоки през граница, които действайки по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, сговорили се предварително, без знанието и разрешението на митниците, чрез използването на неистински и документи с невярно съдържание, пренесли през границата стоки и предмети за търговски цели в особено големи размери, като случая е особено тежък. С постановление за конвоиране на лице с мярка „задържане под стража до 72 часа“ от 25.06.2007 г. е възложено на Конвойна рота – СДП да осъществи конвой на пет лица, сред които и ищецът до следствения арест в гр.София. С протоколно определение от 25.06.2007 г. по ЧНД по описа на СГС, НО, 10 състав е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ за Г. Т. и още четири лица привлечени като обвиняеми по ДП №14/2007г. на ГДБОП. С протоколно определение от 31.10.2007 г. постановено по МНЧД № С-64 /2007г. по описа на САС, НО, е изменена взетата спрямо ищеца марка за отклонение от „задържане под стража“ в „парична гаранция“ в размер на 3000лв.

На 31.07.2009 г. прокурор от СГП внесъл обвинителен акт в СГС, където е образувано НОХД №С-226/2009г. по описа на СГС. С разпореждане от 07.08.2009г. на СГС, НО, 23 състав, делото е върнато на СГП поради допуснати съществени процесуални нарушения. На 14.01.2011 г. СГП отново е внесъл обвинителен акт в СГС, по който е образувано НОХД №С- 17 /2011г. по описа на СГС, НО, 23 състав. С разпореждане от 04.02.2011 г. делото отново е върнато на СГП за отстраняване на конкретни процесуални нарушения. Впоследствие след изготвен от СГП трети обвинителен акт от 27.04.2012г. делото е внесено в Специализирания съд, където е образувано НОХД № 750 /2012 г. по описа на СпНС. С разпореждане на съда от 21.06.2012 г. делото е върнато на Специализираната прокуратура отново за допуснати съществени процесуални нарушения.

На 24.06.2013 г. делото е иззето от ГДБОП и разследването е възложено на НСлС, където е заведено като ДП № 214 /2013 г. С постановление от 05.06.2014г. на прокурор от Специализирана прокуратура частично е прекратено наказателното производство спрямо всички обвиняеми а престъпление по чл.321 от НК и за престъплението по чл.242, ал.1, б.

2

„ж“, вр. от НК, доколкото не е доказано обвиняемите са действали по поръчение или в изпълнение на решенията на организирана престъпна група, като е прието, че производството следва продължи по другите повдигнати обвинения и делото е изпратено на СГП по компетентност. С постановление от 13.10.2014 г. на прокурор от Апелативна специализирана прокуратура е постановено, че компетентна да продължи разследването по ДП №214 /2013ге СГП. На 24.10.2014г. по ДП №214 /2013г. по описа на НСлС Г. Т. повторно е привлечен като обвиняем по обвинение за престъпление по чл.242, ал.4, алт. първа и втора, вр. ал.1 букви „б“, „в“, „д“ и „е“, вр.чл.26, ал.1 НК. Видно от постановление за частично прекратяване на наказателното производство от 19.01.2017 г. на СГП, постановено по ДП № 214/2013 г. по описа на НСлС, наказателното производство по повдигнатите спрямо Г. Т. К. и още две лица на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК, поради това, че деянията не осъществяват състава на престъпление по чл.242, ал.1 НК. С постановлението е прието, че наказателното производство продължава срещу И. П. М., С. Л.

П., Р. В. Ж. и И. А. Р..

При тези факти първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице фактическият състав на отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т. 3, предложение второ от ЗОДОВ.

Оплакванията срещу неправилно приложение на материалния закон по отношение иска за неимуществени вреди се свеждат до установяване на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Съгласно установената практика на ВКС е нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване (Решение № 388 от 2.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК). Не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка. (Решение № 253 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о., ГК).

От значение за определяне на размера на обезщетението е естеството на повдигнатото обвинение срещу пострадалото лице. На ищеца е повдигнато обвинение за участие в организирана престъпна група и извършено тежко престъпление. Това предполага съществен душевен дискомфорт поради угрозата от наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя също така от вида и характера на упражнената процесуална принуда - колко и какви процесуални действия са извършени с участието на пострадалия, как са извършени действията, в продължение на колко време, проведено ли е ефективно разследване в разумен срок и др. В случая наказателното производство е започнало на 23.06.2007 г. със задържането на ищеца и е приключило на 23.01.2017 г., когато му е съобщено постановлението за прекратяване спрямо него. Тази продължителност от девет години и осем месеца надвишава критериите на чл.6 от ЕКЗПЧОС (в сила за България от 07.09.1992 г.), тълкуван в светлината на практиката на Европейския Съд по правата на човека (ЕСПЧ), като се има предвид факта, че по отношение на ищеца делото е приключило във фазата на досъдебно производство, независимо че няколко пъти обвинителният акт е внасян в съда.

От значение за определяне на обезщетението е и задържането за 72 часа, а впоследствие мярката за неотклонение „задържане под стража“ общо от 23.06.2007 г. до 31.10.2007 г. т.е. пет месеца и осем дни.

На следващо място, размерът на обезщетението се определя според вида и тежестта 3 на причинените телесни и психични увреждания, страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за развитието на заболяването. От Епикриза по ИЗ № 1972 на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, от която се установява, че на 01.02.2008 г. ищецът е постъпил с диагноза: исхемичен мозъчен инсулт в БЛСМА. Десностранна централна хемипареза до плегия за ръката. Десностранна хемихипестезия. Дислипидемия. Артериална хипертония. Проведени са изследвания, назначена е била медикаментозна терапия, както и физикална рехабилитация. Като минали заболявания в епикризата са описани – нелекувана артериална хипертония, пионефроза на десен бъбрек. На 06.02.2008 г. ищецът е изписан от лечебното заведение с подобрение, вертикализиран с тежка пареза за ръката и лека за крака. От Епикриза по ИЗ № 16307/2009г. на ВМА се установява, че Г. Т. на 47 г. е постъпил в лечебното заведение на 10.06.2009 г. с диагноза: мозъчен оток, придружаващи заболявания – артериална хипертония, исхемичен мозъчен инсулт. Назначено е терапевтично лечение и на 24.06.2009 г. е изписан с подобрение. С експертно решение № 0868 от заседание № 065 от 10.04.2017г. на ТЕЛК, на ищеца е определена 81% трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза: мозъчен инфаркт и общо заболяване десностранна спастична хемипареза /средна степен/, състояние след преживян инфаркт, артериална хипертония. С експертно решение № 0598 от заседание № 047 от 11.03.2020 г. на ТЕЛК, че на ищеца е определена 81% трайно намалена работоспособност – пожизнено, с диагноза: последици от мозъчен инфаркт.