Решение № 680 от 14.08.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 680 гр. Бургас, 14.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20232100501996 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, ет.2, чрез адв.Мариан Гочев, съдебен адрес: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, ет.2, против Решение № 2057 от 11.10.2023г. по гр.д.№ 1334/2023 г. по описа на Районен съд- Бургас, с което дружеството е осъдено да заплати на Д. П. Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 10000 лв. – представляваща застрахователно обезщетение по застраховка “гражданска отговорност” за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, извършено на 19.12.2022г., причинено от водач на лек автомобил марка „Шкода О“, рег. № ***, застрахован при ответното дружество ЗД "БУЛ ИНС" АД, както и сумата от 76,13 лв., представляваща законна лихва върху сумата от 10000 лв., за периода от 10.02.2023г. до 05.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на постъпване на исковата молба – 06.03.2023г. до окончателното плащане, както и сумата от 901,10 лв., представляващи направените по делото разноски. Искът е отхвърлен в частта за лихвата върху главницата за застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, касаеща периода от 19.12.2022г. до 09.02.2023г.

С решението ЗД "БУЛ ИНС" АД, е осъдено да заплати на адв. Стоян Петров, вписан в Адвокатска колегия - Бургас, с адрес на кантората гр. Бургас, ул. “Св. Патр. Евтимий“ № 67, на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение от 1300 лева.

Въззивникът изразява недоволство от обжалваното решение в частта, с която е осъден 1 да заплати застрахователно обезщетение над сумата от 5000 лв., като намира, че в тази му част същото е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Счита, че претърпените от ищеца болки и страдания не обуславят присъждането на застрахователно обезщетение в толкова завишен размер. Намира, че въпреки доказаните леки увреждания, които е получил ищеца, съдът е достигнал до необоснования извод, че справедливият размер на обезщетението възлиза на 10000 лв.

Сочи се, че по делото не са били ангажирани доказателства за настъпили сериозни травми и усложнения, а само такива за наличие на леко мозъчно сътресение и охлузвания по главата. Нямало данни за травматични увреждания. От изготвената и приета по делото съдебномедицинска било видно, че пострадалият се е възстановил напълно от получените травми до 15 дни, без да се налага някакво специфично лечение. Според вещото лице, към датата на изготвяне на експертизата ищецът се е намирал в добро общо състояние и нямало данни за невъзстановени увреди. Не били настъпили, а и не се очаквали допълнителни усложнения.

Счита за неправилен извода на съда, че в резултат на инцидента, ищецът е получил скъсване на менискус. Намира, че такава по вид и по степен травма няма как да не се усети веднага след настъпване на ПТП, а едва няколко месеца след това. Вещото лице е посочило, че има медицински данни за такава травма, но не дало категоричен отговор дали тази травма е в следствие от процесното ПТП, както и не дало обяснения как било възможно такава травма да се усети няколко месеца след настъпване на ПТП.

Съдът отчел обстоятелството, че съпътстващите заболявания на пострадалия могат да удължат възстановителния процес от травмите причинени при ПТП, но не ги взел предвид при определяне на размера на присъденото обезщетение. Намира, че след като ищецът е страдал от толкова много придружаващи заболявания, то претендираното обезщетение следва да се намали, тъй като тези заболявания се отразяват негативно върху периода на възстановяване на ищеца и удължават твърде много периода на възстановяване. Това обстоятелство следвало да бъде взето предвид при определяне на размера на застрахователното обезщетение. Ето защо счита, че присъдената сума в размер на 10000 лв. е силно завишена и неотговаряща на критерия за справедливост. Заявява, че обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде намалено на 5000 лв., тъй като присъденият размер от 10000 лв. не е съобразен с характера на причинените увреждания, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и с продължителността на общия възстановителен период, причиненото неудобство и преживения стрес.

Иска от съда да бъде постановено решение, с което обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде намалено до размера от 5000 лв., а исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна за разликата над 5000 лв. до присъдения размер от 10000 лв. Претендира разноски. Моли, в случай, че адвокатството възнаграждение на ответната страна е по-голямо от минималното такова в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение, да бъде разгледано възражението му за прекомерност на същото, като същото бъде определено в минималния размер.

В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. Стоян Петров – 2 процесуален представител на Д. П. Ц.. С него жалбата се оспорва като неоснователна.

Страната намира за неоснователно твърдението на въззивника, че получените травми и търпените болки от страна на ищеца не обуславят присъждането на застрахователно обезщетение в присъдения размер. Счита, че съдът правилно е преценил всички представени по делото доказателства, от които се установява, че всички наранявания на ищеца - мозъчно сътресение и травма на ляво коляно с руптура на медиален менискус, са в пряка причинноследствена връзка от инцидента. Проведено било консервативно лечение по повод мозъчното сътресение - вливане на медикаменти венозно, както и домашно амбулаторно лечение по повод на същото. По отношение на руптурата на менискуса на лявата колянна става сочи, че това увреждане може да се квалифицира като следтравматично усложнение предвид проведеното оперативно лечение. По делото било безспорно установено, че в следствие на получените травми от произшествието, ищецът търпял болки и страдания в един в по- продължителен период от време, поради неговата напреднала възраст и характера на нараняванията. Поради тази причина възстановителния период бил много голям и не съвпадал с обичайния период на възстановяване от 2 месеца. Иска от съда жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Иска се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА на адв.

Стоян Петров.

В съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат въззивната жалба и отговора. Пълномощникът на въззивника е представил писмена молба, с която моли обжалваното решение да бъде отменено в частта, с която е присъдено обезщетение над 5000 лв., предвид твърде завишения размер на претенцията, както и твърде леките травми на пострадалия. Претендират се разноски съобразно приложен списък и договор за правна защита и съдействие.

Пълномощникът на въззиваемия оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски по чл.38 от ЗА във връзка с Наредба №1 от 2004г. за МРАВ.

Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.

По допустимостта на производството Бургаския окръжен съд намира следното:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да го обжалва в оспорената част. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

За да разгледа по същество поставения за разрешаване спор, Бургаският окръжен съд взе предвид следното.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от адв.

Стоян Петров като пълномощник на Д. П. Ц. от гр.Бургас против ЗД “Бул Инс” АД гр.София, с която се иска осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1250 лв. главница, като частичен иск от общо претендирана главница в размер на 10000 лв., представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди в следствие настъпило ПТП, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането- 19.12.2022г. до 3 окончателното им изплащане. Претендират се и разноските по делото, включително адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и Наредба №1/2024г. за МРАВ.

Ищецът твърди, че на 19.11.2022г. около 11,00 ч., водачката на лек автомобил „Шкода О“ с рег.№ *** - А. С. от С. Р., нарушила правилата за движение по пътищата като на кръговото кръстовище между к/с „Славейков“ и к/с „Изгрев“, до магазин „Метро“ в гр.Бургас, не пропуснала движещия се с предимство автомобил „Нисан Ноте“ с рег.№ А 0230 НТ, излизащ от кръговото кръстовище, който бил управляван от ищеца и го ударила в задния калник. Вследствие на удара автомобилът на ищеца се завъртял на 45 градуса и отново бил ударен от лек автомобил „Шкода О“ с рег.№ ***, този път в предната дясна част на бронята и калника. От силният удар л.а. „Нисан Ноте“ бил изхвърлен от пътното платно на бордюра, в градинката край платното за движение.

В резултат на описаното ПТП били нанесени телесни повреди на ищеца, въпреки, че същият управлявал автомобила си с поставен предпазен колан. В следствие на удара и завъртането на автомобила ищецът си ударил главата в колонката между предната и задната лява врата на автомобила. Щетите били констатирани от служители на МВР, като двамата водачи били насочени към Второ РУ, намиращо се в непосредствена близост до ПТП. В полицейското управление виновният водач А. Х. С. попълнила двустранен протоколприложение №3 към чл.5, ал.1, в който признала, че вината за настъпилото ПТП е нейна, както и че не е употребила алкохол.

Управляваният от А. С. лек автомобил бил собственост на Х. Л. С. от С. Р., като за него била сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” с ответното дружество- ЗД „Бул Инс“ АД, със срок на действие 20.09.2022г.- 19.09.2023г., обуславяща отговорността на последното за причинените на ищеца вреди на основание чл.432, ал.1 КЗ.

В исковата молба се сочи още, че непосредствено след ПТП ищецът изпаднал в стрес и не могъл да разбере какво му се е случило. След приключване на процедурата в МВР тръгнал да се прибира у дома. Почувствал се неразположен от получената контузия на главата в следствие на удара в лявата колонка на автомобила. По- късно му прилошало, седнал на пейка и загубил съзнание за неопределено време, като не може да определи колко време е бил в това състояние. След това се прибрал в дома си и отново загубил съзнание, за неопределено време. Получил гадене и главоболие. След консултация с невролог, по съвет на последния посетил МБАЛ- Бургас, откъдето бил препратен в клиниката по неврохирургия при МБАЛ „Сърце и мозък“- Бургас. Там били извършени всички необходими изследвания, направени били скенер снимки, поставили му системи. При прегледа му било констатирано мозъчно сътресение, поради което ищецът бил хоспитализиран в отделението за активно лечение на 19.12.2022г. На 22.02.2022г. бил изписан за домашно лечение с предписани два контролни прегледа. Домашното лечение продължило медикаментозно, като ищецът продължил да взима лекарства за успокояване на болките, както и успокоителни за преодоляване на стреса от преживяното. Лечението му продължавало и към момента на подаване на исковата молба. Твърди, че всички установени увреждания са в пряка причинна връзка с причинената му на 19.02.2022г. травма в следствие на описаното по- горе ПТП.

4

Намира, че с оглед приемането на Република България в ЕС и настъпващите промени относно размера на застрахователните премии и тенденция към увеличаването им с оглед пълното компенсиране на вредите /§4, ал.3 и ал.4 от ПЗР на КЗ/, както съобразяването на българското законодателство с това на ЕС, при което били определени нарастващи минимални застрахователни покрития по отношение на застрахователите, както и увеличения лимит на отговорност за всяко застрахователно събитие на 10 000 000 /§27 от ПЗР на КЗ вр. с чл.492 и сл. от КЗ/, рамката на справедливия размер на обезщетенията в конкретната икономическа обстановка била доказана. Ето защо счита, че справедливия размер за нанесените неимуществени вреди на ищеца от процесното ПТП /физически и психически/ до момента и за бъдещото му лечение, се равнява на 10000 лв.