Решение № 828 от 23.06.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 828 гр. Варна, 23.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20243110200410 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на "АНДЖИ СТРОЙ ВАРНА" ООД, ЕИК 203520143, представлявано от управителя М. Д. М. срещу Наказателно постановление № 032300904/03.10.2023 год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" –гр. Варна, с което за нарушение на чл. 61 от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /обн. ДВ бр. 37/2004 г. /, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 415в, от КТ на дружеството е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 300 лв.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което като допустима е приета от съда за разглеждане.

С жалбата се изразява становище, че процесното НП е неправилно и незаконосъобразно, твърди се, че на процесната дата не е възлагана работа на никой от работниците на източната фасада на сградата, че същите са били инструктирани по надлежния ред, че всички места за полагане на труд са били обезопасени и не е бил осъществен състав на административно нарушение, като в заключение се иска НП да бъде отменено.

В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована , се представлява от адв.Д. П., надлежно упълномощена и приета от съда.Процесуалният представител поддържа жалбата,а в хода на делото по същество отново моли НП да бъде отменено, като неправилно 1 и необосновано и моли за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от ю. к. М., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като материално и процесуално законосъобразно, излагайки аргументи за доказаност и съставомерност на приетото за установено нарушение, справедливост на наложеното административно наказание и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 17.08.2023 г. около 09. 15 часа служители при Дирекция "Инспекция по труда" Варна, сред които и св. Б., извършили проверка на строителен обект /жилищна сграда/, находящ се в гр. Варна, ул. "Янко Мустаков" № 29, изграждан от "Анджи Строй Варна" ООД. Поводът за проверката бил трудов инцидент с летален край за лицето М.Ц.Г., който бил настъпил на 16.08.2023 г.Около 20: 00ч. на 16.08.2023г. бил получен сигнал на мобилния телефон на Директора на Инспекцията на труда, че на обекта има пострадало лице, от чийто нос тече кръв, но проверка на тази дата не била извършена. На следващата сутрин в Инспекцията по труда постъпила информация, че Г. е починал, поради което и екип от проверяващи инспектори посетили горепосочения строителен обект.

При пристигане в обекта на 17.08.2023 г. там имало един работник на възз. дружество и тримата управители на дружеството. В хода на проверката били събрани данни, че починалият е бил намерен до основата на кулокран, монтиран в обекта. В последствие постъпила информация, че лицето е паднало от височина.

Обектът бил завършен на пет етажа, извършвали се вътрешни мазилки, като имало монтирано скеле и се подготвяло поставянето на външна мазилка. Установено било, че липсвали странични парапети на площадките на изграденото скеле от източната част на обекта, с което се създавало риск от падане от височина.Св. Б. снел сведения на работника, който бил на обекта, от които било установено, че същият е работил там предния ден.

Работникът обяснил какви действия са извършвани в обекта, включително разяснил, че на ет. 5 се полагала мазилка и пострадалият бил там. Установено било, че на петия етаж има метална конструкция за навес на тераса и е имало стъпка, като било прието, че пострадалият се е предвижвал именно там и е паднал, но западната част на обекта.

На основание чл. 404, ал. 1, т. 3 от КТ, за преустановяване и предотвратяване на констатираните нарушения на 17.08.2023 г., строително-монтажните работи били спрени с нарочен акт за спиране, като на следващият ден постъпило уведомително писмо за отстраняване на нередностите.

На 14.09.2023 г. св. Б. съставил АУАН срещу въз.дружеството, в който посочил, че при посещението на обекта е установил, че липсват странични парапети на площадките на изграденото скеле от източната част на обекта, с което се създава риск от падане от височина.Прието било, че нарушението е извършено на 17.08.2023 г. на строителен обект "жилищна сграда", находящ се в гр. Варна, ул. "Янко Мустаков" № 29, към който момент е 2 следвало да бъдат поставени странични парапети на площадките на изграденото скеле от източната част на обекта. Нарушението било квалифицирано като такова по чл. 61 от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Актът бил предявен и връчен на представляващия дружеството, който го подписал без възражения. Такива постъпили в срокът по чл. 44 от ЗАНН, като в тях били изложени аргументи, идентични с изложените в жалбата срещу НП, касаещи липса на осъществен състав на административно нарушение.

Въз основа на акта, без изследване на посочените в акта възражения, АНО издал обжалваното НП, с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 415в, от КТ е ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника като му е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 300 лв.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали от АНП, вкл. АУАН и др. които съдът кредитира изцяло като непротиворечиви и взаимно допълващи се.

Съдът кредитира и показанията на актосъставителя св. Б., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, както и тези събрани в хода на съдебното следствие.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбите на чл. 416, ал. 1 и 2 от КТ и приложените по делото заповеди, АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал.

1 и 3 от ЗАНН.

Въпреки горното, съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения.

Съгласно разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, както в АУАН, така и в НП следва да се съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са посочени конкретните обстоятелства, при които същото е извършено, като изрично следва да се посочат датата и мястото на извършване на нарушението. В този смисъл, в обстоятелствената част на НП следва да са посочени всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението.

В случая както в АУАН, така и в НП липсват факти, които в достатъчна степен да описват нарушението, за което е ангажирана административно наказателна отговорност на дружеството, както и липсва конкретизация на нарушената законова норма.

3

Въззивното дружество е санкционирано за нарушение на чл. 61 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за безопасни условия на труд при извършване на СМР. Общите изисквания за безопасни условия на труд при работа на височина са регламентирани в нормите на чл. 60, чл. 61 и чл. 62, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г.

Съгласно чл. 60, ал. 1 от Наредбата, работи на височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни (защитни) мрежи). Съгласно чл. 61 от Наредбата паданията от височина се предотвратяват чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение, като съгласно чл. 62 от същата за предотвратяване на риск от падане при работа на височина се осигуряват средства за колективна защита от падане на хора, инструменти, продукти и др.

Видно от обстоятелствената част на АУАН и НП, в същите липсват каквито и да е факти, от които да се направи извод, че в строителен обект-жилищна сграда, находящ се в гр. Варна, ул. "Янко Мустаков" № 29 се извършват строително монтажни работи, от кого и по чие възлагане, кой е строител и кой собственик на сградата, респ. възложител на строежа.

Нещо повече в АУАН и НП извършване на СМР изобщо не е посочено. Съгласно легалната дефиниция - § 5, т. 40 от ДР на ЗУТ СМР са работите, чрез които строежите се изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или възстановяват. Отделно от това няма данни и констатации какви дейности точно са извършвани на височина, като в АУАН и НП липсва конкретизация кои от многобройните изисквания в цитираните правни норми от Наредба № 2/2004 г., за неспазването на които е ангажирана отговорността дружеството по чл. 61 от Наредбата, не са били съобразени. Такива факти, че сградата била в груб строеж, че била изградена до петия етажа, че работници полагали вътрешна мазилка, се установиха едва в с. з. от показанията на свидетеля Б., като е недопустимо съставомерни факти от предмета на доказване да се установяват за пръв път в с. з., тъй като това нарушава правото на защита на наказания субект. На следващо място както в АУАН, така и в НП е следвало да се посочат фактите, въз основа на които АНО е приел, че наказаното лице е работодател, предвид ангажиране отговорността на наказаното лице за нарушение по чл. 61, от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. на основание чл. 415в от КТ. Това не е сторено, поради което НП е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, още повече, че в НП изобщо не е посочено какво е отношението на въззивното дружество към посочения строеж.

Горното е от съществено значение доколкото отговорността за осигуряване на специфичните условия за безопасност при СМР е ясно регламентирана и вменена в задължение на конкретни лица (възложител на строежа, строител, координатор по безопасност и здраве, технически ръководител, бригадир).

На следващо място сама по себе си нормата на чл. 61 от Наредбата не вменява задължение на конкретно лице, а е указателна – указва по какъв начин се предотвратяват паданията от височина. В тази връзка тя винаги следва да е посочена във връзка с друга 4 норма регламентираща поведение на конкретен адресат- строител, възложител, бригадир и т. н. В АУАН и НП е налице пълна неяснота по отношение на това каква е връзката на въззивника с посочения строеж. Няма факти в тази насока, не е посочена и конкретна правна норма вменяваща задължение на конкретен адресат. Там е посочено, че въззивника бил работодател, но Наредбата задължения на работодател не вменява. Субектите върху които лежат задълженията са други. Безспорно доколкото КТ предвижда санкция за работодател, то субекта на адм. наказателна отговорност трябва да притежава и това качество, но наред с друго такова – строител, възложител и т. н. на които субекти Наредбата вменява конкретни задължения.

Освен горното, датата на извършване на нарушението е съществен елемент, който пряко го индивидуализира, а на 17.08.2023г.- визираната в АУАН и НП дата на нарушението безспорно се установи, че на процесния обект не са били извършвани никакви СМР.

Съдът намира, че посочените по-горе нарушения на процес. правила са съществени такива и са достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП само на процесуално основание, тъй като водят до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице. Същото е лишено от възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, при какви приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение.