Решение № 87 от 13.03.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. С.З., 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело № 20235500900355 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ.

Образувано е по искова молба от Н., гр. С.** срещу

„П.“ ООД, ЕИК

** гр. С.З.** - И. И. П., временен синдик на „П.“ ООД относно установяване съществуването на поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от Търговския закон (ТЗ) на предявени и приети вземания.

Изложено е в исковата молба, че на основание чл. 3, ал. 1, т. 10 от Закона за Н. (ЗНАП), Н. представлява държавата в производството по несъстоятелност, в случаите, в които е кредитор с публични и определени със закон частни Д..

Посочено е, че производството по несъстоятелност срещу „П.“ ООД е открито с Решение № 260006/09.08.2022г., постановено по в. т. д. № 150/2018 г. по описа на Апелативен съд - П., вписано в ТРРЮЛНЦ под № 20220809164454 по партидата на дружеството.

С молба изх. № 24-15-343/13#26/25.10.2022 г. Н. е предявила публични вземания за данъци, задължителни осигурителни вноски, имуществени санкции и глоби, държавни такси и разноски в общ размер на 3 064 090,90 лв., дължими въз основа на изброените и приложени към молбата изпълнителни основания. Сочи се, че към молбата на НАП са приложени и заверени копия от основанията за възникване на публичните вземания, справка за размера на 1 публичните вземания по отделни основания и справка за размера на обезпечените публични вземания към дружеството по отделни основания.

Твърди се, че за обезпечаване на част от предявените от НАП публични вземания на държавата срещу дружеството, възлизащи в общ размер на 2 625 862,59 лв., дължими въз основа на индивидуализираните в молбата изпълнителни основания, посочени от т. 1.1. до 1.46. включително; от т. 1.50. до т. 1.82. включително; от т. 2.1. до т. 2.82. включително; от т. 3.1. до т. 3.5. включително; от т. 3.8. до т. 3.15. включително; от т. 3.24. до т. 3.61. включително; от т. 4.1. до т. 4.70. включително и от т. 5.1. до т. 5.5. включително от молбата, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) с Постановления за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С170024-022- 0064005/02.11.2017 г., № С180024-022-0013451/12.03.2018 г„ № С180024-022- 0027665/02.05.2018 г. и № С180024-022-0076762/16.10.2018 г., издадени от публичен изпълнител при ТД на НАП П., офис С.З., са наложени запори върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в посочените в постановленията банки, както и върху вземане от трето задължено лице, като запорите са вписани в Централния регистър на особените залози под № 2018052802590, № 2018071202777, № 2018092501790 и № 2019031801085 по партидата на длъжника.

Посочено е, че в ТРРЮЛНЦ под № 20230126160140 по партидата на „П.“ ООД са обявени изготвените от временния синдик списък на приетите и списък на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ.

С възражение изх. № 24-15-343/13#32/01.02.2023 г. НАП е поискала съдът да се произнесе с определение, с което да измени списъка на приетите вземания, като бъдат конкретизирани част от приетите предявени от НАП вземания, както и да бъде изменена поредността на удовлетворяване на част от приетите публичните вземания, а именно за сумата от 2 625 862,59 лв., дължима въз основа на индивидуализираните в молба с изх. № 24-15343/13#26/25.10.2022 г. на НАП изпълнителни основания, посочени от т. 1.1. до 1.46. включително; от т. 1.50. до т. 1.82. включително; от т. 2.1. до т. 2.82. включително; от т. 3.1. до т. 3.5. включително; от т. 3.8. до т. 3.15. включително; от т. 3.24. до т. 3.61. включително; от т. 4.1. до т. 4.70.

2 включително и от т. 5.1. до т. 5.5. включително от молбата, като обезпечени с посочените по-горе обезпечителни мерки и съответно за тях да бъде предвидена поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.

Посочва се, че с Определение № 260274/24.08.2023 г., постановено по т. д. № 310/2016 г. по описа на Окръжен съд С.З., обявено в ТРРЮЛНЦ под № 20230828110615 по партидата на длъжника, съдът е одобрил Списъка на приетите предявени вземания на кредиторите на „П.“ ООД, обявен в ТРРЮЛНЦ под № 20230126160140 по партидата на дружеството, като е оставил без уважение възражението на НАП в частта, с която е поискано изменение на определената от синдика поредност на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ на приетите публични вземания.

В законоустановения срок на основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ, във връзка с чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ и чл. 124, ал. 1, във връзка с чл. 365, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ТПК), ищецът предявява настоящия иск за установяване на поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на публични вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски в общ размер възлизащи в общ размер на 2 625 862,59 лв., включително главници в размер на 1 134 863,96 лв. и лихви в размер на 1 490 998,63 лв., начислени върху обезпечените главници до 11.08.2022 г. г. по ЗЛДТДПДВ, с основания за възникването им - индивидуализираните в молбата изпълнителни основания, посочени от т. 1.1. до 1.46. включително; от т. 1.50. до т. 1.82. включително; от т. 2.1. до т. 2.82. включително; от т. 3.1. до т. 3.5. включително; от т. 3.8. до т. 3.15. включително; от т. 3.24. до т. 3.61. включително; от т. 4.1. до т. 4.70. включително и от т. 5.1. до т. 5.5. включително от молба е изх. № 24-15-343/13#26/25.10.2022 г. на Н. по т. д. № 310/2016 г. по описа на Окръжен съд С.З..

Излага доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ кредитор, чието вземане е обезпечено със запор, вписан в Централния регистър на особените залози, има право на предпочтително удовлетворяване при разпределение на суми, получени при реализация на обезпеченото имущество.

Сочи, че видно от Удостоверение № 1535495/17.08.2022 г., издадено от Централен регистър на особените залози, приложено към молба с изх. № 2415-343/13#26/25.10.2022 г. на НАП, цитираните по-горе постановления за 3 налагане на обезпечителни мерки по реда на ДОПК са вписани по партидата на длъжника в ЦРОЗ.

Доколкото с молбата за предявяване на НАП са предявени публични вземания е основание за възникването им - подробно описани и в справка за размера на публичните вземания, и в справка за размера на обезпечените вземания, и са представени доказателства за това, както и предвид, че за обезпечаването на вземанията са наложени запори по реда на ДОПК, които са вписани в Централния регистър на особените залози, счита, че съдът по несъстоятелността е следвало да одобри списъка на приетите вземания, като предвиди поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ за част от предявените от Национална агенция за приходите публични вземания в общ размер на 2 625 862,59 лв., включително главници в размер на 1 134 863,96 лв. и лихви в размер на 1 490 998,63 лв.

Счита, че в конкретния случай, по съображенията, изложени в настоящата искова молба, наличието на наложени по реда на ДОПК обезпечителни мерки, вписани в Централния регистър на особените залози, дава право на Национална агенция за приходите като кредитор да удовлетвори вземанията си, за обезпечаването на които са наложени обезпечителни мерки при разпределение на суми, получени от реализация на обезпеченото имущество, което безспорно създава привилегия за държавата спрямо останалите кредитори на несъстоятелността.

Заявява, че възможността да бъде оспорено/установено по съдебен ред само съществуването на обезпечението/привилегията на вземане на кредитор е изрично посочена както в разпоредбата на чл. 694, ал. 6, изречение второ от ТЗ, така и в разпоредбите на чл. 726, ал.1 и ал. 2 от ТЗ. Излага аргументи, че по смисъла на чл. 726, ал. 2 от ТЗ под „съдебен ред“ следва да се има предвид производството по разглеждане на иск по чл. 694 от същия закон, с оглед обусловеността и обслужващата му роля спрямо производството по несъстоятелност. В този смисъл посочва и съдебна практика.

Моли, да се постанови решение, с което да се установи поредност на удовлетворяване по т. 1 на чл. 722, ал. 1 от ТЗ на публични вземания на Н. срещу „П.“ ООД, ЕИК **, включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък на приети вземания на кредитори на длъжника, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, обявен в ТРРЮЛНЦ под № 20230126160140 по партидата 4 на дружеството в общ размер на 2 625 862,59 лв., включително главници в размер на 1 134 863,96 лв. и лихви в размер на 1 490 998,63 лв., начислени върху обезпечените главници до 11.08.2022 г. по ЗЛДТДПДВ, като обезпечени с Постановления за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С170024-022-0064005/02.11.2017 г., № С180024-022-0013451/12.03.2018 г., № С180024-022-0027665/02.05.2018 г. и № С180024-022-0076762/16.10.2018 г., издадени от публичен изпълнител при ТД на НАП П., офис С.З., вписани в Централния регистър на особените залози под № 2018052802590, № 2018071202777, № 2018092501790 и № 2019031801085 по партидата на дружеството.

Претендира присъждане на всички направени по делото разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.

В законния срок по делото е постъпил отговор на искова молба от „П.“ ООД, с който оспорва изцяло предявения иск по основание. Заявява, че поредността на вземането на Национална агенция по приходите е правилно определена съгласно чл.722, ал. 1, т.6 от ТЗ.

Посочва, че конкретните основания за това произтичат от следното:

Според ответника наложените от НАП запори не осигуряват поредност по смисъла на чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ.

Посочва, че запорът е вид обезпечителна мярка, чието действие, регламентирано в чл. 451 и чл. 452 ГПК, не включва привилегия в полза на взискателя да се удовлетвори предпочтително от сумата, получена при осребряването на запорираната вещ.

Заявява, че процесните запори са наложени в производство по ДОПК и са вписани в ЦРОЗ преди постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност на длъжника - ответник по делото, като няма данни в рамките на шестмесечния срок по чл. 193 ГПК публичният изпълнител да е осребрил запорираното имущество и да е провел успешно принудително изпълнение.

Счита, че наложените запори са непротивопоставими на кредиторите в производството по несъстоятелност /чл. 684, ал. 4 ТЗ/ и съответно процесните вземания нямат привилегирован характер по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.

Намира, че привилегията за предпочтително удовлетворяване на 5 вписаните обезпечителни запори не е реализирана от НАП съгласно правилата на чл. 193 от ДОПК.

Излага доводи, че съгласно специалното правило на чл. 193 от ДОПК, във връзка с чл. 638 от ТЗ, имуществото, върху което преди откриване на производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнало принудително изпълнение за събиране на публични вземания, може да се реализира от публичния изпълнител при условията и реда на ДОПК в срок от 6 месеца от откриване на производството по несъстоятелност, след изтичането на който срок публичният изпълнител предава имуществото на синдика за осребряване и разпределение на получените суми в производство по несъстоятелност.

Посочва, че при осребряване на имущество по чл. 193 ДОПК вр. чл. 638 от ТЗ (в 6 месечен срок от откриване на производството), съгласно чл. 194 от ДОПК, кредитор, в полза на когото са учредени залог или ипотека, или който е упражнил право на задържане върху имущество от масата, срещу което са започнали изпълнителни действия или са наложени обезпечения по чл. 193 от ДОПК, се смята за присъединил се в производството пред публичния изпълнител. Сочи, че следователно, щом и при вписан по реда на ЗОЗ запор по чл. 193 от ДОПК, публичното вземане, във връзка с което е вписан запорът, няма привилегия по ДОПК, равна на тази на заложния кредитор, то на по-силно основание, това публично вземане не се ползва и е особена привилегия по чл. 722, т. 1 от ТЗ, дори в случая, когато то се удовлетворява в производството по несъстоятелност, след изтичане на 6 месечния срок от откриването му.