Решение № 554 от 14.12.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 554 гр. Пловдив, 14.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. И.ова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20225001000301 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №260035/03.02.2022г., постановено по търг. д. №770/2020г. по описа на Пловдивския окръжен съд, е признато за установено, на основание чл. 422 от ГПК в отношенията между Д. Я. А. с ЕГН ********** и „ЮБ“ АД с ЕИК ***********, че ищецът „ЮБ“ АД има вземане против ответника Д. Я. А. в размер на 67 132.17лв., които включват 57 592.50лв. главница, 7 691.30лв. дължима договорна лихва за периода 20.05.2015г.17.01.2017г., 1 848.17лв. дължима наказателна лихва за периода 20.05.2015г.17.01.2017г., по сключен договор за банков кредит за покупка и ремонт на недвижим имот №H L ******** от ********г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №********г. по описа Пловдивския районен съд и изпълнителен лист, ведно със законната лихва върху главницата начиная от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 19.01.2017г. до окончателното изплащане, като са отхвърлени предявените искове до пълните претендирани размери и периоди, като неоснователни.

Д. Я. А. е осъден да заплати на

1

„ЮБ“ АД сумата от 2 919.25лв. деловодни разноски в исковото и в заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете.

„ЮБ“ АД е осъдено да заплати на Д. Я. А. сумата от 865лв. деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство Д. Я. А.. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която исковете са уважени и по – конкретно, с която е уважен искът за главница за разликата над 41 506,53лв. до 57 592.50лв., както и в частта, касаеща договорната и наказателната лихва. Твърди се, че решението в обжалваната част е частично недопустимо и частично неправилно.

Оплакването за недопустимост касае решението в частта, с която е установено задължението от 7 691.30лв. - договорна лихва за периода 20.05.2015г. - 17.01.2017г. и задължението от 1 848.17лв. - наказателна лихва за периода 20.05.2015г.- 17.01.2017г. Недопустимостта на решението в тази част се аргументира с произнасянето от страна на първоинстанционния съд „свръх петитум“, както по отношение на претенциите, така и по отношение на периода, посочени в исковата молба. Жалбоподателят се позовава и на нередовност на исковата молба. Изложени са подробни съображения. На следващо място се твърди, че решението, в частта, с която е уважен установителният иск за главница е неправилно. Наведени са твърдения и доводи, че след като първоинстанционният съд е отчел недействителния характер на допълнителните споразумения към договора за банков кредит, неправилно и с оглед заключението от съдебносчетоводната експертиза, е отчел и отнесъл извършените плащания от кредитополучателя след настъпване на предсрочната изискуемост. Твърди се и че съдът не е изложил конкретни мотиви относно датата за настъпване на предсрочната изискуемост, което е от съществено значение за размера на претенциите.

Иска се да се постанови решение, с което да бъде обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която е признато за установено, че ответникът дължи 7 691.30лв. - договорна лихва за периода 20.05.2015г. 17.01.2017г. и 1 848.17лв. - наказателна лихва за периода 20.05.2015г. 17.01.2017г. или евентуално да бъде отменено в тази част, както и да бъде отменено решението в частта, с която е признато за установено задължение за главница за разликата над 41 506,53лв. до 57 592.50лв. Претендират се 2 сторените по делото разноски.

В представения отговор в срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна – „ЮБ“ АД, се оспорва изцяло подадената въззивна жалба.

Претендират се сторените по делото разноски.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено в производство по предявен иск по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.430 от ТЗ.

Ищецът в първоинстанционното производство, въззиваема страна в настоящето – „ЮБ“ АД, е изложил фактически обстоятелства за успешно проведено заповедно производство по реда на гл.37 от ГПК. Издадената заповед по ч.гр.д. №********г. по описа на Районен съд Пловдив, съдържаща разпореждане за незабавно изпълнение, е била в срок възразена от ответника Д. А.. Съществуването на вземането се обосновава с наличието на договор за банков кредит за покупка и ремонт на недвижим имот №H L ******** от ********г., по силата на който на ответника А. и на Д. А.а е отпуснат кредит в размер на 70 000лв. Между страните са подписани и допълнителни споразумения – от 14.05.2009г., 10.05.2011г., 11.06.2012 и 23.08.2013г., с които са предоговорили условията по кредита. Ищецът се позовава на предвидена в договора предсрочна изискуемост на кредита и на преустановяване плащанията от кредитополучателя на главница и лихва считано от 10.11.2014г. С нотариална покана, с посочен номер в исковата молба, ищецът е уведомил кредитополучателите за настъпване на предсрочна изискуемост като им е предоставил 7-дневен срок за изпълнение, което не е сторено. Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ищецът има вземане против ответника в размер на 71 441,05лв., представляващи дължима главница за периода 10.11.2014г. - 17.01.2017г., както и сумата от 4 154,81лв. възнаградителна 3 лихва за периода 10.11.2014г. - 10.01.2015г. и 10 482,01лв. мораторна лихва за периода 10.11.2014г. - 17.01.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на заявлението за издаване заповед за изпълнение – 19.01.2017г.

Така предявената искова молба не страда от порока нередовност и оплакването на жалбоподателя в тази насока е неоснователно. Исковата молба съдържа достатъчно изложение на обстоятелствата, на които се основава исковата претенция и съответстващ им петитум. Фактът, че ищецът не е конкретизирал момента на предсрочната изискуемост не води до нередовност на исковата молба, доколкото този факт може и следва да се установи от съда въз основа на съдържащите се в исковата молба обстоятелства, които ясно сочат за упражнено право от страна на кредитора за трансформиране на дълга в предсрочно изискуем и при преценка на доказателствата в тази насока.

С депозирания в първоинстанционното производство писмен отговор на исковата молба ответникът Д. А. е оспорил иска. Без да оспорва наличието на валидно възникнало договорно правоотношение, оспорва твърдяната в исковата молба забава в плащанията, с аргументи, че в действителност от негова страна е налице надплащане на месечните погасителни вноски. Тези твърдения се аргументират с наличие на неравноправни клаузи в договора едностранно и без правно основание увеличение от страна на банката на договорения между страните лихвен процент на възнаградителната лихва от 7% на по-висок, както и недействителност на подписаните между страните допълнителни споразумения. Твърди се и са представени доказателства за извършени плащания за периода 2014г. – 2020г.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, прие следното:

Правоотношенията межди страните произтичат от договор за кредит № H L ********/********г. /сключен и с втори кредитополучател – Д. А.а/.

Съгласно чл.1 ал.1 от договора ищецът „ЮБ“ АД /тогава с фирмено наименование „Б. п. б.“/ е предоставил на кредитополучателите кредит в общ размер 70 000лв. Съгласно чл.5 от договора крайният срок на погасяване на кредита е 276 месеца, считано от датата на усвояване на кредита.

Възнаграждението за отпуснатия кредит е уговорено в чл.3, ал.1 от 4 договора – за усвоения кредит кредитополучателите дължат на банката годишна лихва в размер на Базовия лихвен процент /БЛП/ на банката за жилищни кредити в лева, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, като към момента на сключване на договора БЛП е 7%. В ал.2 са уговорени санкционни последици при просрочие на дължимите месечни погасителни вноски – лихва в размер на 10 пункта надбавка над договорната лихва.

Съгласно чл.3 ал.4 от договора, действащият БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните;

Банката уведомява кредитополучателите за новия размер на БЛП и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони. Тази клауза е допълнена с клаузата на чл.6 ал.3 – в случай че по време на действие на договора банката промени БЛП за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски, определен в погасителния план, се променя едностранно от банката, считано от падежа на следващата месечна погасителна вноска, за което кредитополучателите, с подписване на договора дава своето неотменяемо и безусловно съгласие.

Уговорена е и възможността банката да обяви кредита частично или изцяло за предсрочно изискуем, когато не се погаси която и да е вноска – чл.18 ал. 1. Според чл.18 ал.2 от договора при неиздължаване на три последователни месечни вноски, изцяло или частично целият остатък от кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска.

Касае се за договорно правоотношение, което притежава характеристиките на специфичната търговска сделка, уредена в гл.29-та, раздел ІІІ от ТЗ – активна банкова сделка - договор за банков кредит, който е формален, консенсуален, възмезден, двустранен договор.

Относно регламентираната в чл.432 от ТЗ възможност за предсрочна изискуемост, обусловена от кумумативното наличие на двата елемента – обективен – неизпълнение на задължението на кредитополучателя за погасяване на месечните погасителни вноски и субективен – изявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, стигнало до знанието на длъжника, относими са заключението от допуснатата при

5 първоинстанционното разглеждане на делото съдебносчетоводна експертиза и приложената в заповедното производство нотариална покана до длъжника /л.36,37 от заповедното производство/.

От заключението на съдебносчетоводната експертиза се потвърждава твърдението на ищеца, че плащанията по договора за банков кредит са преустановени от 10.11.2014г. /като от тази дата до 17.01.2017г. – датата на заявлението по чл.417 от ГПК, просрочените вноски само по главница са 5 768,11лв./. Т.е. – налице са обективните предпоставки за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита.

С оглед предвидената в договора възможност за отнемане преимуществото на срока – чл.18 от същия, ищецът е упражнил правото си да трансформира кредита в предсрочно изискуем. Относно наличието на субективния елемент – упражненото право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем и обявяване на длъжника предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е представена нотариална покана до Д. А. на нотариус Б.Т., рег. № ***. Или уведомлението е връчено по реда на чл.50 от ЗННД, предвиждащ възможност връчването на нотариални съобщения и книжа да се извършва при условията и по реда на чл.37 – 58 от ГПК – т.е. – включително и по реда на чл.47 ал.5 във връзка с ал.2 от ГПК. Едва в писмената защита пред настоящата инстанция жалбоподателят възразява бланкетно за нередовно връчване на нотариалната покана по реда на чл.47 от ГПК, което възражение е неоснователно. За да се приложи разпоредбата на чл.47 ал.5 от ГПК, е необходимо нотариусът да е удостоверил обстоятелствата по чл.47 ал.1 от ГПК и да се изчака посоченият двуседмичен срок - тогава нотариалната покана се смята за връчена. Смисълът на залепване на уведомлението и пускането му в пощенската кутия е адресатът да се яви на указаното в уведомлението място в двуседмичен срок да получи съответните книжа.