Протокол № 314 от 03.12.2021, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 314 гр. Пловдив, 02.12.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова и прокурора Николай Стоилов Божилов (АП-Пловдив)

Сложи за разглеждане докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215000600563 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:35 часа се явиха:

Жалбоподателят – частен обвинител Б.А. и М.П. редовно призовани не се явяват, вместо тях се явява адв. С., преупълномощен от адв. СТ. Ч.. Не се явяват адв. ЕВ. П. и адв. ХР. И..

Адв. С. – доверителите ми знаят за делото, няма да се явяват. Няма да се явяват и колегите – повереници адв. Е.П. и адв. Х.И..

Подсъдимият П. Д. АС. – лично и с адв. Ч. Ч. и адв. Д. М..

ПРОКУРОРЪТ – няма процесуални пречки, да се даде ход на делото.

Адв. С. – да се даде ход на делото.

Адв. М. – да се даде ход на делото.

Адв. Ч. – да се даде ход на делото.

Съдът намира, че са налице основанията за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.

1

Такива по делото не постъпиха.

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

ПРОКУРОРЪТ – нямаме искания.

Адв. С. – нямаме искания за отводи и доказателства, не поддържаме искането за сваляне на видеоклипове от социалните мрежи.

Адв. М. – нямаме нови искания.

Адв. Ч. – нямаме искания.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми апелативни съдии, държавното обвинение в случая не се е възползвало от процесуалната си възможност да подаде протест и в този смисъл аз, като представител на въззивната прокуратура, съм сравнително ограничен, но това не пречи да се присъединя към исканията, отправени към Вас от частното обвинение.

След като с искането колегата ни улесни, с оттеглянето на искането за сваляне на видеоклиповете, остава да се обсъди само вида и размера на наложеното наказание. Претенцията, че във въззивната жалба, че е налице процесуално нарушение в смисъл, че не са били свалени на първа инстанция не го приемам, защото те не могат да бъдат приобщени по реда на НПК, за да бъдат кредитирани от първоинстанционния съд към онзи момент.

За наложеното наказание. Намирам, че макар и да е семпла жалбата се формулира искането за налагане на ефективно наказание без да са обсъдени предпоставките за налагане на лишаването от право да се управлява МПС.

Намирам, че жалбата е годна във вида, в който е подадена да бъде обсъдена.

Безспорно, касае се за млад човек и с чисто съдебно минало. От тук насетне какво може да се обсъди като отегчаващи обстоятелства – вие сте видели, че свидетелството му за управление е издадено непосредствено преди ПТП-то.

Касае се за водач без изградени професионални навици за управлението на автомобила. От друга страна ясна е съдебната практика за скоростта, че не следва да бъде обсъждана още един път, като отегчаващо обстоятелство, но тук може да се направи препратка и то за голямата разлика, която е била 2 допустима в пътния участък и такава, която е установена в експертизата и такава, с каквато е управлявал подсъдимият, разликата е фрапираща.

Същият е предприел изпреварване на двойна непрекъсната линия в тъмната част на денонощието, като е съзнавал че има аварирали автомобили в този, неговия участък, т. е. за него още изначално е било ясно, че тази маневра по никакъв безопасен начин не би могла да бъде завършена и единственият вариант да не се стигне до ПТП - е да се съобрази скоростта, която е била допустима за този участък от пътя.

Правилно първоинстанционният съд е отчел отегчаващите отговорността обстоятелства. Отчел е и че починалото негово приятелче също е в изключително млада възраст, отчел е и че напоследък ПТП-та са с тежки вредоносни последици и може да се направи обоснован извод за високата обществена опасност на самото деяние, но неправилно е градирал тези отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, като е стигнал до извода, че са при баланс. Така както ги изброих не могат да бъдат при баланс и от там наложеното наказание, безспорно подсъдимият се е ползвал от процесуалната възможност да премине по съкратеното съдебно следствие и да ползва бонуса, даден от законодателя, но при него това наказание от 1 година и 4 месеца лишаване от свобода, го намирам наистина за несправедливо. Би следвало да се отчете, че имаме превес на отегчаващи отговорността обстоятелства, което би следвало да повлияе и на размера на наказанието и след редукцията му, би било справедливо за тежкия вредоносен резултат наказание от около 2 години лишаване от свобода.

И тук наказанието лишаване от свобода не е от голямо значение, тъй като институтът на чл. 66 НК трябва да се приложи спрямо подсъдимия, тук от значение е да се лиши от правоуправление на МПС. Трите години, наложени от първоинстанционния съд намирам за изключително малко. В този смисъл ще моля, ако приемете доводите ми, то лишаването от правоуправление на МПС да бъде около 4 години. В този смисъл моля да постановите съдебния си акт.

Адв. С. – Уважаеми апелативни съдии, поддържаме изцяло така депозираната въззивна жалба. Напълно споделям и казаното от уважаемия г-н прокурор в настоящото съдебно заседание. По това дело се изказаха много становища и мнения и при предходното разглеждане на делото пред АС и 3 пред първоинстанционните съдилища, становищата на страните са изяснени общо взето. След като се запознах с мотивите на първоинстанционния съд, нашите доводи и конкретика за някои неща, както го отчете и представителят на държавното обвинение така искам да цитирам част от мотивите, 1 изречение само, аз така ги разбирам „при индивидуализацията на наказанието няма място за формален подход при съпоставка между смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за математическа величина, а за различни фактически констатации“, напълно съм съгласен и това е така, само че аз не намирам фактическите констатации при запознаването ми с мотивите на съда. Отделните елементи от обстоятелствената част на деянието в конкретен момент на тежестта на стореното от него как е отразено и какво място намира тежестта на стореното от дееца с вътрешното убеждение на съда.

От една страна имаме управление на автомобил със 116 км/ч на къси светлини и опит за изпреварването на непрекъсната двойна линия. От друга страна - имаме младо момче, хубаво момче, изразява съжаление, чисто съдебно минало. Напълно правилно каза прокурорът, че тези неща са несъвместими да се слагат като квалитет с отегчаващите и смекчаващите обстоятелства и това в мотивите на първоинстанционния съд не го намирам, нищо че е декларирано. Ще се чуят различни становище за самата фактическа обстановка, че едва ли не е видял къси светлини в неговата лента и се е върнал в неговата лента, това не е така, светлините не са били в неговата лента, като е станал ударът той е минал покрай тях, той е възприел, че тези автомобили са отстрани на пътя. Като казах обясненията му, това е един от доводите, които съдът е приел, че на фаза ДП подсъдимият е дал толкова подробни обяснения, че е допринесъл за разкриване на обективната истина. За мен това не е така, защото в т. 7 на ТР 1/2009 г., в която върховните съдии са прокламирали, че следва да има пряк принос за разкриване на детайли от обективната обстановка. Този текст на това ТР касае друго престъпление, при което формата на вината е друга, евентуално деецът може да каже тук е ножът, тук е пистолетът и т. н., но тук какво има да разкрие – безспорно е авторството, безспорно е какво е станало. Ако внимателно прочетете обясненията му в ДП в присъствието на адвокат той казва - аз намалих скоростта, възприех отсреща какво се случва, в същото време вещите лица казват, че въобще не е имало намаляне на скоростта. Ето първата кулизия в 4 едно, между експертното заключение и неговите обяснения. Той няма друг ход освен да си признае вината, но това е само заради привилегиите на закона.

Така че не споделям доводите, че това следва да се третира като допълнително смекчаващо вината обстоятелство освен бонусът, който е предвидил законодателят.

Съжаленията, безспорно изказвани са на няколко пъти, това е нормален, морален човешки жест, но за неговото психологическо състояние много се спекулира и затова исках сваляне на клиповете от социалната мрежа, защото това изследване по делото първо НПК работи с експертизи, назначени по съответния процесуален ред, с нито една експертиза това не е установено, назначена от съда. По същата логика, ако се кредитира това психологическо изследване следва да се видят тези снимки, които ясно показват след ПТП-то какво е неговото емоционално състояние, ако не се кредитират тези снимки, понеже оттеглихме това искане, моля да не се кредитира и така нар. психологическо изследване.

Частното обвинение може да поддържа само рамката на обвинението поставено от държавното обвинение, този обвинителен акт е внесен като е приел прокурорът, че е указана помощ, нямам основание да го коментирам, виждането ми е друго, но не може човек с едномесечен стаж да управлява на къси светлини и това е нещо, което искам да отбележа, защото не е отбелязано и в огледния протокол и в обстоятелствата част на обвинението, поради което не е признат и този факт, че малко по-нагоре има ограничение 60 км, друг е въпросът, че при управление на къси светлини, ние нямаме и такова обвинение, защото чл. 20 ЗДП отпадна, но не може да се управлява на къси светлини със 116 км/ч, при 60 км следваше да бъде скоростта му при къси светлини, неговото превишаване е с 56 км, изключително тежко нарушение за водач с месечен стаж. Не следва да се приема каквото и да е пресичане при двойна непрекъсната линия, в крайна сметка аз имах възможност да изразя становището още при първото разглеждане пред двете инстанции. В случая щастие е, че е жив и има само една жертва. Аз не подкрепям доводите, че изказаното съжаление, че има чисто съдебно минало и че имал безукорно поведение като водач на пътя, а той е водач от 30 дена.

Така, че съобразявайки всички тези мои доводи, аз съм цитирал едно Р № 60/16. 06. 2020 г., н. д. 133/2020 г. на ВКС, че при никакви, каквито и да е 5 положителни характеристични данни по отношение на дееца, не могат да пререливират извършеното от него. Толкова груби нарушения, по такъв безцеремонен начин не мога да се съглася, че трябва да има квалитет по отношение на чисто емоционален характер. Тази логика и това разсъждение на съда не го намирам в тези мотиви.

Затова считам, че по посочените доводи във въззивната ни жалба, наказанието от 1 година и 4 месеца, и то условно, за нас е несправедливо.

Няма да говоря за човешките отношения. Нашите доверители имат съвсем различно виждане за репресията, безспорно тяхната болка е много голяма, нашата задача, като повереници е да им обясним какви възможности предлага законът, запознати са с това, но въпреки всичко 1 година и 4 месеца за такъв тежък резултат, за пореден път ще кажа, че не е отчетена тежестта на деянието, много са сериозни отегчаващите вината обстоятелства. Споделям напълно виждането на прокурора и че лишаването от правоуправление за 3 години се явява прекомерно малко и моля да бъде завишено. В тази връзка молим за Вашето решение. Искаме, поддържаме искането си за ефективно наказание.

Адв. Ч. – Уважаеми апелативни съдии, ще Ви моля от името на подзащитния ми да потвърдите така постановената присъда и ще взема становище по отношение мотивите на първоинстанционния съд, касаеща индивидуализация на наказанието. Тъй като бях провокиран от държавното и частното обвинение ще взема отношение по фактическата обстановка.

На първо място считам, че колегата тенденциозно и некоректно със събраните доказателства изложи една неустановена фактическа обстановка по отношение скоростта, разрешената и допустима, участъкът не е с ограничена, там е била 90 км, там няма ограничение от 60 км, там е извън населеното място. Освен това никъде в материалите по делото няма допустима 50 или 60 км, напротив, вещото лице казва категорично, че разрешената там е съобразена с допустимата и ако е карал с 90 км е щял да избегне ПТП-то, а единствено неопитността на шофьора, която не е един месец, а от два месеца, е довела до ПТП-то. Това, че е предприел маневра изпреварване съвсем тенденциозно, видно от делото макар, че вещите лица да не са установили намаляване на скоростта, те са, безспорно установено е, че шофьорът пред него е предприел спиране мигновено и той, за да не се блъсне в товарния 6 автомобил, е предприел маневрата да изпревари автомобила и евентуално като е видял автомобилите в насрещното платно, което не се обсъди от колегите, което е една от предпоставките за причиняване на ПТП-то, тъй като спрелите автомобила в нарушение на закона са били в платното за движение, а не на банкета при едно аварийно спиране. Тъй като той ги е възприел и неговата неопитност го е изплашила, е предприел маневра да се върне обратно. Неслучайно и експертът е установил, че цялото ПТП е станало в платното за движение като е тръгнал да се връща, именно в посока П. - Г., а не в насрещното, а не колегата да заявява, че той е можел да мине в платно, където те са били разположени. Напротив, те са си преминали в платното, където са се движили и от там са отишли в банкета и на тревната площ. Това исках да уточня, защото беше некоректно.