Решение № 402 от 13.07.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 402 гр. Разград, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАНА ТОДОРОВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело № 20253330101923 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, вр. със ЗПК.

Депозирана е искова молба от П. П. П., действащ чрез адв. Л. Б. /САК/, с която е предявен иск срещу „Вива Кредит“ АД за установяване нищожността Договор за паричен заем „Стандарт 30“ № б076571/10.09.2024 г., сключен между страните по делото, като твърдения за противоречие с императивни разпоредби на чл. 19, чл. 11, ал.1, т.10; чл. 10, ал. 1 , вр. с чл.

22 ЗПК, а именно:

- прекомерен размер на ГЛП, не включващ дължимата такса и неустойка, липса на ясно разписана методика за изчисляването му;

- клауза за експресно разглеждане на документите за одобрение - чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от процесния договор, предвиждаща допълнително възнаграждение за кредитора в размер на 1395,60 лв., невключено в ГПР;

- клаузата на чл.5, ал. 2 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка за не предоставяне на обезпечение, в размер на 196,38 лв., невключено в ГПР, на основание чл.26, ал.1 пр.3 ЗЗД поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП.

Твърди, че договорът за заем е сключен за сумата 1900 лв., уговорено погасяване на 15 месечни вноски, последната - на 04.12.2025г., като общия размер на дължимата сума бил 2449,95 лв., при уговорена договорна лихва в размер на 549,95 лв. и 40,32% годишен лихвен процент; ГПР - 49,48%.

Сочи, че в последствие разбрала, че общия размер на задължението бил 4776 лв., която сума включвала такса за експресно разглеждане на кредита и неустойка за непредставено обезпечение.

Претендира разноски, адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника и в срока по чл.131 от ГПК същият е депозирал писмен отговор. Счита, че предявеният иск е недопустим, т.к. договорът е изпълнен от ищеца, поради което същият е легитимиран единствено и само да претендира правата, посочени в исковата молба с осъдителен иск, респ. липсва правен интерес. Прави възражение за нередовност на исковата молба. Конкретно сочи, че е неясен петитума, че исковата молба е подписана от адвокат, който не е изрично упълномощен да изготви такава, че ответното дружество е представлявано пред трети лица от друго лице, а не от това, посочено в исковата молба.

По същество счита исковете за неоснователни. Твърди, че уговорената в процесния договор неустойка има само обезщетителна функция; че същата не цели печалба, а само 1 обезщетяване на поетия риск, че ищецът е имал право да се откаже от договора в 14-дневен срок, че в негов интерес задължението било разсрочено. По отношение на таксата за експресно разглеждане сочи, че същата е дължима за предоставена услуга, че тя е допълнителна и доброволно избрана от ищеца. Твърди, че договорът е сключен по искане на потребителя и същият е имал възможност да влияе върху съдържанието на договора и договорът е сключен при индивидуални уговорки между страните; че договорът е сключен при фиксиран лихвен процент, записан в договора и ясен за страните.

Сочи, че единственият компонент, който определя ГПР е възнаградителната лихва, т. к. чл.19, ал.3 от ЗПК изрично изключва плащания, възникващи при неизпълнение на задължения по договора за потребителски кредит. По същество счита, че няма изискване за посочване на математическия алгоритъм за изчисляване на ГПР, че същият по договора е определен при условие, че страните ще изпълнят задълженията си и договорът ще е валиден за срока, за който е сключен; че в договора е посочена точно сумата, която кредитополучателят трябва да върне в срока на договора; че в договора се съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

Иска съдът да извърши служебна проверка за дела, заведени от ищеца срещу кредитни институции, по които се претендира възнаграждение за безплатна правна помощ на адв. Л.

Б., да задължи ищеца да представи банкова сметка за евентуално плащане на присъдени суми.

Счита, че няма основание за освобождаване на ищеца от такси и разноски и определяне на възнаграждение на адвоката при условията на безплатна правна помощ, както и че предвид множеството дела, образувани по искове на ищеца със същия процесуален представител може да се направи извод за генериране на адвокатско възнаграждение, надвишаващо исковата сума. В условията на евентуалност счита, че исканото адвокатско възнаграждение е прекомерно, както и че не се дължи ДДС при безплатно процесуално представителство.

Отделно твърди, че с оглед цедиране на вземането по процесния договор, документите са предадени на „АСВ“ ЕАД. Възразява срещу допускане на експертиза. Иска ищецът да бъде задължен да представи СЕФ, предоставен му при сключване на договора. Твърдението за нередовност на исковата молба е неоснователно, с оглед обстоятелството, че потребителят разполага с възможността да предяви установителен иск и при наличие на правна възможност за предявяване на осъдителен такъв /решение на CEC oт 23.11.2023г., дело C – 321/2022г./.

След анализ на представените по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства:

На 10.09.2024 г. между „Вива Кредит“ АД и П. П. П. е сключен Договор за паричен заем „Viva Standart 30“ № б076571 със срок на погасяване 15 месеца и размер на главницата 1900 лв. при фиксиран годишен лихвен процент 40,32% и ГПР в размер на 49,49%. Съгласно договора в погасителната вноска с размер 163,33 лв. се включват части от главница, лихва и такса експресно разглеждане на кредита. Съгласно погасителния план в чл.3, ал.1, т.4 от договора първата вноска е на 10.10.2024г., а последната – 04.12.2025г. Твърди наличие на неравноправни клаузи и нищожност на договора.

Обстоятелства, които съдът е обявил за ненуждаещи се от доказване – факта на сключен Договор за паричен заем „Viva Standart 30“ № б076571/10.09.2024 г. между П. П. П. и „Вива Кредит“ АД.

Приета по делото е съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори на следните въпроси: 1. Какъв е размерът на Годишния процент на разходите /ГПР/, като се вземе предвид и дължимите такса за експресно разглеждане и неустойка за непредставяне на обезпечение? 2. Каква сума е платена по кредита по пера?

Ответника твърди липса на правен интерес, поради погасяване на процесния договор.

Съгласно разпределената доказателствена тежест, на страните е указана необходимостта от доказване на обстоятелствата, на които основават твърденията си – ищецът – противоречие на клаузи от договора с императивни правни норми, като съдът има и служебно задължение да следи за такива, доколкото се касае за потребителски кредит. Ответникът се основава на погасен дълг по процесния кредит, което следва да докаже, доколкото ищецът не признава този факт.

2

СЪДЪТ като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.

235 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, прецени следното от правна страна:

Предявен е иск за прогласяване нищожност на Договор за паричен заем „Viva Standart 30“ № б076571.

Неоснователни са възраженията на ответника за недопустимост на производството, поради липса на правен интерес, както и за злоупотреба с право.

Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на установителния иск и следва да е налице към момента на предявяването му. Същият е налице, когато за ищеца съществува неопределеност относно съществуването, действителността или съдържанието на едно правоотношение, която неопределеност засяга неговата правна сфера и може да бъде преодоляна чрез силата на пресъдено нещо на съдебното решение. В случая предмет на производството е иск за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит, респективно на негови клаузи, поради противоречие с императивни разпоредби. Следователно правният интерес на ищеца произтича от необходимостта да бъде установено дали между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение и дали начислените по договора възнаградителни лихви, такси, неустойки и други разходи се основават на действителни договорни клаузи.

Не може да бъде споделено становището на ответника, че евентуалното изпълнение на договора изключва правния интерес от предявения установителен иск. На първо място, по делото не се установява по безспорен начин всички задължения по договора да са окончателно погасени. Напротив, назначената ССчЕ заключава, че няма данни за извършени плащания по кредита, което противоречи на първоначално поддържаната теза за напълно приключило правоотношение. На следващо място, дори да се приеме, че договорът е изцяло изпълнен, това обстоятелство не води до отпадане на правния интерес от иск за установяване недействителност на договора. При евентуална недействителност на договора или на отделни негови клаузи възникват последици, свързани с отпадане на основанието за извършените плащания и с възможността за реализиране на претенции относно недължимо платени суми. Следователно установяването на недействителността има самостоятелно правно значение за имуществената сфера на ищеца и не се изчерпва единствено с предотвратяване на бъдещо изпълнение по договора.

Неоснователно е и възражението, че ищецът разполагал единствено с осъдителен иск.

Съгласно принципните положения на гражданския процес ищецът сам определя вида и обема на търсената защита, когато законът допуска повече от едно средство за защита. В случая установителният иск е годно и допустимо средство за защита на твърдяното право, доколкото чрез него се цели разрешаване със сила на пресъдено нещо на спора относно действителността на процесното правоотношение.

Съдът намира за неоснователно и възражението за злоупотреба с право. Съгласно чл. 3 ГПК страните и участниците в процеса следва да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно. Злоупотреба с право е налице, само когато процесуалното право се упражнява недобросъвестно и единствено с цел увреждане на насрещната страна, извън социалното и правното предназначение на правото на иск. В настоящия случай подобни предпоставки не се установяват. Не може да бъде възприета тезата, че упражняването на права по Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите представлява само по себе си недобросъвестно процесуално поведение. Напротив, засилената защита на потребителите е основен принцип, както на вътрешното право, така и на правото на Европейския съюз, като съдът е длъжен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи и за спазването на императивните изисквания на закона.

Поради изложеното съдът приема, че предявеният иск е процесуално допустим, а възраженията на ответника за липса на правен интерес и злоупотреба с право са изцяло неоснователни.

По съществото на спора съдът намира предявения иск за основателен по следните съображения:

Договорът за кредит, въз основа който се претендират вземанията, е сключен между страните в изискуемата от чл.430, ал.3 от Търговския закон писмена форма.

Характеристиките на договора за заем са както следва: главница 1900,00 лв., срок за 3 погасяване 15 месеца, общ размер на кредита 2449,95 лв., фиксиран годишен лихвен процент 40,32% и ГПР в размер на 49,49%.

В чл.5, ал.1 от договора е уговорено обезпечение, което следва да бъде предоставено в 3 дневен срок от получаване на заемната сума от ответника. Предложеният поръчител следва да отговаря кумулативно на определени изисквания – възраст над 21г., постоянен трудов договор, като повече от 6 месеца да е със стаж при настоящия си работодател, осигурителен доход в размер 1000 лв., с добра кредитна история за последните 5 години, и да представи документ от работодател, издаден до 3 дни от деня на представяне на документа пред кредитора. Артернативното обезпечение е банкова гаранция – в размер на общата сума за погасяване на заема. При неизпълнение на това задължение кредитополучателят дължи неустойка, чиито размер е предварително определен на 930,45лв. и 4776 лв.