Решение № 1223 от 10.07.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 6256/2022
- Вид
- Решение № 1223
- Подписан
- 10.07.2023
- В сила
- 26.07.2023
- Състав
- Десислава Пламенова Порязова
Цитирани разпоредби
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.174, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.179 ал.1т.5 пр.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.38 ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.5, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1223 гр. Пловдив, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20225330206256 по описа за 2022 година Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030-007117 от 10.10.2022 г. на Й.П.М - Началник Сектор ОДМВР Пловдив,сектор Пътна полиция , с което на
Я. А. З. ЕГН ** са наложени административни наказания : на основание чл.174, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ – глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок о т 6 месеца, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП ,както и на основание чл.179 ал.2 вр-чл.179 ал.1т.5 пр.4 от ЗДвП глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл.38ал.2 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление, по пункт 1 от него ,касаещо нарушението по чл.5ал.1т.3 от ЗДвП , а за нарушението чл.38 ал.2 от ЗДвП не оспорва същото..Жалбоподателят редовно и своевременно призован н е се явява ,като в съдебно заседание се представлява от адв. Й. Д. ,като излага основания за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна –редовно призована, не изпраща представител .По делото при насрочването е постъпилаа молба –становище по съществото на делото и се иска потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
На 10.09.2022г. жалбоподателят
Я. З. управлявала лек автомобил
„Тойота Ярис „с рег.№ ** в гр.Пловдив ул.Георги Данчов до номер 49 посока север към юг . Около 15.51 часа се движила по посочения маршлут като при извършване на обратен завой ,не пропуснала насрещно движещия се 1 автомобил лек автомобил „Мазда“ ** като допуснала ПТП с материални щети.Непосредствено зад лекия автомобил се движил полицейски автомобил с полицейски служители –И. П. и Т.Т
,които станали свидетели на ПТП-то.Те извършили проверка на водачите като б и л а Я. Запранова като водач на Тойота Ярис била тествана с Дрегел Алкотест 7510 с фабричен номер ARNA-0180 . Показанията на уреда отчели концентрация на алкохол в издишания от водача въздух от 0,52 на хиляда.
За констатираното на жалбоподателят бил съставен АУАН № GA № 707833 на 10.09.2022г. за извършен о от нея нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Издаден бил и талон за медицинско изследване № 1191801 и съответно и бил връчен. Водачът отказал да даде кръвна проба.Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото писмени доказателства – НП, АУАН, талон за медицинско изследване, /, справка АНД, оправомощителна заповед, ,както и от свидетелските показания на свидетеля – П. в частност и на показанията на св.Запрянов ./баща на жалбоподателя/,съдебно-медицинска токсикологична експертиза .И. П. напълно ясно и точно описва фактическата обстановка ,както и личните си възприятия . Хронологично и с конкретика описва самата проверка ,както ,че лично са станали свидетели на настъпилото ПТП ,както и в последствие са тествали водачите.Като резултята на Я. З. бил положителен.Посочва,че същата била притеснена,но нищо друго не му е направило впечатление.
Съдът възприема показанията му в цялост,същите се кредитират от съда и съвпадат с описаното в писмените материали обсъдени по-горе.Няма основание показанията му да се считат за предубедени,заинтересовани или да е налице стремеж за преиначаване на фактите.Същите са вътрешно и външно непротиворечиви и се възприемат и кредитират от съда.
Показанията на св.Запрянов също се възприемат от съда ,като съдиге допринасят по косвено път за уточняване на фактическата обстановкса по делото.
Отделно от това в хода на делото е назначена и съдебно-медицинска токсикологична експертиза.Същата е изготвена от проф.д-р Я. И. по искане на пълномощника на жалбоподателя досежно здравослното състояние на З.
,приема на лекараства и съответно по какъв начин същите са повлияли на устонавеното от техническото средство.Вещото лице е обсъдило подробно всички доказателдства по делото и допълнително в съдебно заседание даде отговор на необходимите за изясняване въпроси .Като поради липсата на достоверни данни за състоянието на З. като диабетик на инсулин не дават възможност за отговор .В съдебно заседание уточнява до каквно води състоянието хипогрекимия и кетоацидоза и съответно как те влияят на тестването.Съответно обясянава и в случай на висока захар какво би могло да 2 се случи ,но така или иначе това касае обсъждане по принцип,като в съответния случай липсмат обективни данни ,които да навеждат до тези изводи.Също така дава отговор и на въпросите как влияе тютюна на тестване.Посочва,че и самия уред е минал през множество тестове и оценки преди да бъде внедрен и използван.Заключението му беше възприето в цялост изготвено с професионални знания,компетентност и се кредитира в от съда.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до следните правни изводи:
При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства съдът намира, че от страна на жалбоподателя е осъществено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 по ЗДвП, като е установено с техническо средство Дрегер Алкотест 7510.Като е установено 0,52 промила алкохол.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, според която, концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване. От събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства се установява, че на жалбоподателят е даден съобразен с предвиденият в нормата на чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. срок от 45 минути за явяване в мястото за извършване на изследването. В чл. 15 от Наредбата е предвидена хипотеза, в която да се вземе кръв след определеното .По делото обаче не се установиха обстоятелства, които да са препятствали жалбоподателят да се яви в медицинското заведение, в указания срок. А е налице отказ от даване на кръвна проба. След като не е бил съгласен с показанията на техническото средство жалбоподателят е бил длъжен да положи необходимата грижа да се яви навреме, за да обори с изследване оспорените от него показания.Но,това не е направено и показанията не са оборени по друг категоричен начин, поради ,което и се възприемат стойностите посочени от изследването с техническото средство.
Наведените в касационната жалба и в съдебно заседание доводи са неоснователни. А ,именно възражението,че жалбоподателя З. е изследвана непосредствено след спирането й от проверяващите,като не е отразен факта,че същата е пушила.Никъде в АУАН ,а в разпита на св.П. не е посочено възражение от страна на З. ,че е пушила и съответно счита,че това би се 3 отразило на самото изследване.Още повече,че вещото лице отговаря и на този въпрос, като казва,че самите тютюневи изделия не повлияват резултата от тестването в Дрегер Алкотест. Прави разграничение между интензивно пушене ,както и как влияе тютюна върху тестването.По делото няма данни за това жалбоподателя З. да е изпаднала в интоксикация ,за да се коментира евентуално това .В този смисъл самото пушене иш тютюневите изделия не влияят на сомото изследване и в този смисъл доводите са напълно безпочвени.
На следващо място се прави възражение от страна на адв.Д. ,че не е преценена възможността за отчитане на грешка ,съгласно техническите специфики на техническото средство.Поради ,което и следва да се налага санкция само когато липсва всякакво съмнение относно точния резулат на изследването.Според настоящия съд изследването е направено при спазване на изискванията на НАРЕДБАТА,като не е налице съмнение относно ксонстатираното количество алкохол.Самото техническо средство е преминало последваща проверка в „Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери“ на 24.08.2022г ,като му е даден срок на валидност от 6 месеца.Тоест периода на тестването в конкретния случай е именно в този срок , а именно около 15 дни след него.В този смисъл и изминалия кратък период от време не би могъл да бъде приравнен на дадения такъв за един месец и съответното отклонение от същия ,както сочи пълномощника на жалбоподателя.В този смисъл и тези доводите не се възприемат като основателни от съда ,за да оборят доказателстваната обезпеченост по делото.
Както АУАН, така и наказателното постановление съдържат необходимите реквизити, респективно в тях изчерпателно са описани всички релевантни обстоятелства, които са дали възможност на жалбоподателя надлежно да упражни правото си на защита.
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. В тази редакция към датата на извършване на деянието забраната управление на МПС след употреба на алкохол е абсолютна относно наличната алкохолна концентрация. С изменението на Закона с ДВ, бр. 77 от 2017 г. , в сила от 26.09.2017 нормата е променена, като съставомерно се явява деянието единствено, когато концентрацията на алкохол в кръвта е над 0,5 на хиляда .
4
В случая конкретно измерената алкохолна концентрация е 0,52 промила /съгласно показанието на техническото средство ,което е меродавно предвид липсата на химическо изследване на кръвта/ и тя влиза в предметния обхват на нормата .За това нарушение, разпоредбата на чл.174, ал.1, т.1 от 1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.;,.Като в конкретния случай безспорно е доказано,че водачът З. е управлявала МПС на въпросната дата с алкохол в кръвта –0,52 промила,посредством изследването с техническото средство.В този смисъл настоящият съд счита,че не са оборени безспорните ,категорични и непротиворечиви доказателства ,съдържащи се в гласните такива-показанията на св.П. и в писмените такива - в АУАН и НП досежно авторството на деянието.
Съдът счита, че липсват основания да се приеме, че при извършване на проверката от полицейските служители са допуснали нарушения, които да са опорочили същата. Жалбоподателят е бил тестван от лице, което е имало право да борави с техническо средство «Алкотест Дрегер», издаден е талон за медицинско изследване,като жалбоподателя не е дал кръвна проба.На следващо място правилно в АУАН е вписано показанието на техническото средство на място . Тоест в достатъчна степен е индивидуализирано установеното количество алкохол ,като са спазени изисквания на Наредбата №1 за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и или употребата на наркотични вещества във връзка с процедурата .В този смисъл съдът не възприема довода на пълномощника на жалбоподателя,че същата не е спазена и това води до съмнения и до необходимост от отмяна на наказателното постановление.
По отношение на жалб.З. в АУАН и НП са отчетени всички съставомерни признаци на нарушението по чл.5ал.3т.1 от ЗДвП .В НП правилно ясно и точно са описани както показанията на техническото средство .Като последните не са оборени по друг ред –например с даване на кръвна проба. Ето защо с оглед на установеното съдът счита за безспорно доказано, че на процесната дата П. е управлявал МПС в нарушение на посочената разпоредба от ЗДвП.