Решение № 106 от 20.04.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. С., 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., IX СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Кючуков при участието на секретаря НИКИФОР Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от Пламен Д. Кючуков Административно наказателно дело № 20252230201526 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С наказателно постановление № 25-0804-007655/24.11.2025 г. на ВПД Началник група в ОДМВР С., сектор Пътна Полиция на И. Е. Г. от гр.С. са наложени следните административни наказания:

1. На основание чл. 179, ал. 1, т. 5 предл. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв./102,26евро за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП,

На основание чл. 179, ал. 1, т. 5 предл. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв./102,26евро за нарушение по чл. 43, т. 1 от ЗДвП и

На основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв./102,26евро за нарушение по чл. 42, ал. 2, т.

2 от ЗДвП.

На основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г на МВР са му отнети 39 контролни точки.

Недоволен от горното постановление е останал И. Е. Г. и е депозирал жалба срещу него пред РС – С. в законоустановения 14-дневен срок. В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния представител – адв. К. се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано, като се отрича извършването на нарушенията и се навеждат твърдения за неправилно приложение на материалния закон. Искането към съда е за пълна му отмяна.

1

Ответник-жалба ВПД Началник група в ОДМВР С., сектор Пътна Полиция, не изпраща представител, но взема писмено становище по жалбата, като моли за потвърждаване на наказателното постановление, като законосъобразно.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени в жалбата и в съдебно заседание намери следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

С акт за установяване на административно нарушение от 21.10.2025 г. е било констатирано, че на 20.10.2025 г. около 08, 20 часа в Община С. на път II53,С.-Ямбол,км 129+750 в посока гр.Ямбол жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“,с рег.№ ....., собственост на М. Г.а като по време на движение извършил следните нарушения:

1. Предприема изпреварване при наличие на пътен знак В24(забранено изпреварването) и пътна маркировка М1(единична непрекъсната линия).

2. Предприема изпреварване в зона, в която разстоянието на видимостта е ограничена поради характера на пътя-десен завой.

3. При навлизането в пътната лента предназначена за насрещно движение създава опасност за движещото се по нея МПС-лек автомобил Киа Спортидж с рег.№ СН 2000 ВМ.

Нарушенията били констатирани на базата на предоставен от водача на насрещно движещия се автомобил Киа Спортидж с рег.№ СН 2000 ВМ видеозапис от личен видеорегистратор, поставен в управлявания от него автомобил, снет на оптичен носител C D и предоставен с протокол за доброволно предаване от 21.10.2025г. на актосъставителя М.. За констатираните нарушения на 21.10.2025г. бил съставен АУАН срещу жалбоподателя Г.. АУАН му бил връчен на 21.10.2025г., същият го подписал, като в бланката на акта не отразил писмено възражение. В срока по чл. 44, ал.

1 от ЗАНН не било депозирано писмено възражение. Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на водача Г. за описаните нарушения са наложени горепосочените административни наказания.

След като анализира горните факти и взе в предвид възраженията и аргументите изложени в жалбата, както и в съдебно заседание, съдът провери законосъобразността на обжалваното НП, при което намери, че извършването на нарушенията не е установено по несъмнен начин.

Видно от показанията на актосъставителя и на свидетелите по АУАН на практика всички нарушения са били констатирани на базата на записи от видеорегистратор на лекия автомобил управляван от свидетеля К..

Възпроизведен в съдебно заседание след разпита на свидетелите видеозаписа 2 не съдържа дата и час. По преписката обаче не са приложени други доказателства, въпреки указанията на съда в тази насока, да може да се прецени неговата относимост и допустимост към процесното нарушение по отношение на фактите от предмета на доказване в настоящото производство.

Въпреки, че с разпореждане на съда е изискано от АНО да се предоставят доказателства за сваляне на съответния носител, възпроизвеждане и приобщаване към административнонаказателната преписка на видеозаписа, по делото е постъпил само препис от протокол за доброволно предаване на актосъставителя М. на оптичен носител CD от 21.10.2025г., съдържащ клип от личен видеорегистратор за извършено видеонарушение по ЗДвП на 20.10.2025г. При тази доказателствена наличност съдът не може да извърши преценка дали датата посочена в АУАН и НП е дата на извършване на нарушението. Още повече, че протоколът с който е предаден записа е с дата 21.10.2025г., а поканата до собственика на процесния автомобил Г.а да се яви за съставяне на АУАН за извършено на 20.10.2025г. нарушение по ЗДвП е изпратена и връчена на 20.10.2025г., Декларацията по чл.188 от ЗДвП попълнена от ползвателя И. Г. също е с дата 20.10.2025г. При така установеното се налага извод, че актосъставителя и свидетелите са установили нарушението още на 20.10.2025г. т.е. един ден преди да им бъде предаден и изгледан записа послужил за издаване на обжалвания акт.

Намира, че при това положение, следва да се приеме, че извършването на нарушението не е установено по несъмнен начин, защото не са доказани всички елементи от неговия обективен състав. Не се установява изобщо на коя дата и час е извършено, респективно установено нарушението, като в тази насока единствено в протокола за доброволно предаване е записано че нарушението е от 20.10.2025г., т.е. един ден преди да е възпроизведен записа.

А показанията на актосъставителя и свидетелите не са категорични в тази насока и са в противоречие с останалия събран доказателствен материалписмени и веществени доказателства по отношение на дата и часа на процесните нарушения, поради което съдът не ги кредитира. Не са приложени други писмени доказателства-докладни съдържащи разпит на свидетеля К., които да послужат за индивидуализиране по друг начин на извършеното нарушение. В тежест на АНО е да докаже всички факти от съставите на нарушенията, както и авторството и вината на нарушителя. Действително нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДВП по изключение въвежда презумптивна доказателствена сила по отношение на съставените АУАН, но с оглед изложените по–горе съображения липсва изобщо в доказателствените първоизточници дата и час на извършване на нарушението или установяването му изводимо от събраните гласни доказателства. При тази доказателствена ситуация, съдът намира, че извършването на всяко от нарушенията не е установено по несъмнен начин, съгласно изискването на чл.

53, ал. 1 от ЗАНН, което води до незаконосъобразност на НП и налага неговата отмяна.

По разноските:

3

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя.

Последният е направил искане за присъждане на разноски в размер на 500 лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в приложения Договор за правна защита и съдействие е удостоверено, че възнаграждението е заплатено изцяло и в брой.

По делото е направено възражение от административно-наказващия орган за прекомерност и намаляване на разноските до минималния размер предвиден в Наредба № 1 от 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Тъй като в конкретния случай са наложени няколко отделни наказания, съобразно правилото на чл. 18, ал. 2 от Наредбата съдът намира, че възражението е неоснователно и така претендираното възнаграждение за адвокат не е прекомерно, поради което следва да се присъди в пълния претендиран и доказан размер.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК "поемане на разноски от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е ОД на МВР – С..

Ето защо, мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-0804-007655/24.11.2025 г. на ВПД Началник група в ОДМВР С., сектор Пътна Полиция с което на И. Е.

Г., ЕГН: ********** от гр.С. са наложени следните административни наказания:

На основание чл. 179, ал. 1, т. 5 предл. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв./102,26евро за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП,

На основание чл. 179, ал. 1, т. 5 предл. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв./102,26евро за нарушение по чл. 43, т. 1 от ЗДвП и

4

На основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв./102,26евро за нарушение по чл. 42, ал. 2, т.

2 от ЗДвП.

И на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г на МВР са му отнети 39 контролни точки.

ОСЪЖДА ОДМВР – С. да заплати на И. Е. Г., ЕГН: ********** сумата от 255,63 евро (превалутирани 500 лева), представляваща направени от него разноски по делото за адвокатско възнаграждение на упълномощения му процесуален представител.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. С. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________ 5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. С., 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., IX СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Кючуков при участието на секретаря НИКИФОР Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от Пламен Д. Кючуков Административно наказателно дело № 20252230201526 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С наказателно постановление № 25-0804-007655/24.11.2025 г. на ВПД Началник група в ОДМВР С., сектор Пътна Полиция на И. Е. Г. от гр.С. са наложени следните административни наказания:

1. На основание чл. 179, ал. 1, т. 5 предл. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв./102,26евро за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП,

На основание чл. 179, ал. 1, т. 5 предл. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв./102,26евро за нарушение по чл. 43, т. 1 от ЗДвП и

На основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв./102,26евро за нарушение по чл. 42, ал. 2, т.

2 от ЗДвП.