Решение № 8920 от 14.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8920 гр. София, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело № 20251110125468 по описа за 2025 година

Предмет на делото са предявени от „Финанси център“ ООД с ЕИК 204980283 срещу Г. Н. Х. с ЕГН **********, установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите по издадената по ч.гр.д. 27662/2024г. по описа на СРС, 70 състав заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като вземането се твърди, че произтича от Договор за потребителски кредит № 9001749/10.07.2019г. сключен с „Финансцентър“ ООД с ЕИК 201099699, който с Договор за прехвърляне на вземане № 42/15.07.2019г. е бил прехвърлен на „Финанси център“ ООД ищец по делото.

Ответната страна се представлява от особен представител адв. Ат. Б., който е депозирал в срок отговор на исковата молба, с който е оспорва изцяло претенциите с подробно изложени в отговора аргументи. Прави възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, както и за нищожност на целия договор. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Представен е договор за потребителски кредит № F9001749 от 10.07.2019 г., сключен между „Финансцентър“ ЕООД и Г. Н. Х., по силата на който, последната е получила в заем сумата от 400 лева за задоволяване на текущи потребителски нужди.

Крайният срок за издължаване по кредита е 08.01.2020 г. Начинът на погасяване на вноските е посочен в погасителен план. ГЛП е уговорен в размер на 39.96 %, а ГПР – 42.06 %.

1

Договорната лихва е уговорена в погасителния план. Общо дължимата сума е в размер на 444.,34 лева.

Представен е погасителен план, подписан от ответницата.

Приложено е искане за оценка на кредитоспособност от 10.07.2019 г. във връзка с процесния кредит.

Представена е разписка № F9001749/10.07.2019 г., от която се установява, че Г. Н.

Х., с ЕГН **********, в качеството си на заемател по договор за паричен заем F9001749/10.07.2019 г., е получила сумата от 400 лева.

Приложен е договор за прехвърляне на вземане № 42/15-7-2019 г., видно от който, на 15.07.2019 г., „Финансцентър“ ЕООД прехвърлило в полза на „Финанси център“ ООД, вземания, сред които и процесното /видно от приложението към договора/.

Представено е уведомление за извършена цесия, адресирано до ответницата от „Финанси център“ ООД без доказателства за получаването му.

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК вр. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД. За да бъдат уважени исковете, ищецът трябва да докаже: наличието на валидно облигационно отношение по договор за предоставяне на потребителски кредит; предоставяне на сумата; неизпълнение на задълженията по кредита от страна на длъжника, изискуемостта на вземането; наличие на уговорка за възнаградителна лихва; размера на вземанията; сключване и действителност на договор за прехвърляне на вземания; уведомяване на длъжника за осъществената цесия. Ответницата следва да докаже възраженията си, че е платила сумата.

От събраните по делото доказателства, безспорно се доказва, че е възникнало валидно облигационно правоотношение между ответницата Г. Н. Х. и „Финансцентър“ ЕООД. В тази насока са всички събрани по делото доказателства, вкл. приложения по делото Договор за потребителски кредит, № F9001749 от 10.07.2019 г. и разписка № F9001749/10.07.2019 г. От приетата разписка се установява, че кредиторът е изпълнил задължението си да предостави заемната сума и се явява изправна страна по договора.

По въпроса дали е налице надлежно прехвърляне на процесното вземане: съгласно Решение № 40 от 13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия - договорът за цесия се дефинира като такъв, при който ce осъществява промяна в облигационната връзка, чрез промяна на активната страна в нея или това е договорът за отстъпване на едно вземане от досегашния му носител, на едно трето, чуждо на тази връзка лице. Със сключване на договора, т. е. с постигане на съгласие, вземането преминава от цедента върху цесионера. По отношение на длъжника, обаче, цесионният договор няма действие, докато цесията не му бъде съобщена от цедента - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Този извод 2 произтича не само от посочената норма, но и от това, че длъжникът не участва в цесионния договор и съответно не е обвързан от него, поради което преди уведомяването, той може да изпълни на цедента напълно валидно и да се освободи от задължението, като сделките на длъжника с цедента могат да бъдат успешно противопоставени на цесионера. Цедираното право преминава върху цесионера със сключването му. Значението на съобщаването е регламентирано единствено с оглед обвързването на длъжника от договора за цесия и поради действието му спрямо третите лица - чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

В изпълнение на изискванията на закона, на ответницата е изпратено по реда на чл.

99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „Финанси център“ ООД. Не са представени доказателства за получаване на уведомлението.

Към настоящата искова молба е представено заверено копие от уведомлението за извършената цесия, което е връчено на ответната страна ведно с исковата молба и приложенията към нея. Съгласно практиката на ВКС /Решение № 3/16.04.14 г. по т, д, № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 г. на II т. о. /, ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление от цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.

С оглед горепосоченото, между „Финансцентър“ ЕООД и ответницата е възникнало облигационно отношение от сключен договор за заем. Кредиторът е изпълнил задължението си да предостави съответната сума - предмет на договора за кредит, с което за ответника е възникнало задължение за плащане на месечни погасителни вноски по уговорен погасителен план. Не е налице плащане, срокът на договора е изтекъл изцяло, т. е. ответникът дължи и уговорената лихва по целия договор - възнаградителната лихва, в посочения размер. Ответникът, комуто е възложена доказателствената тежест, не доказва погасяване на задължението по договора. По тези съображения и съгласно представените доказателства, съдът намира така предявените искове за доказани по основание. Въпреки че липсват доказателства за надлежно уведомяване на ответницата относно настъпила предсрочна изискуемост, това обстоятелство е ирелевантно, тъй като съдът следва по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК да съобрази фактите, настъпили в хода на процеса, които са от значение за спорното право, а такъв факт е именно падежът на последната вноска – 08.01.2020 г.

Възраженията на ответника в отговора са неоснователни, тъй като в случая не се претендира неустойка. Т.е. не следва да се обсъждат и възраженията относно годишния процент на разходите и какъв би бил същият, при претенция за неустойка.

Предвид основателността на претенцията относно главното задължение, основателно се явява и искането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва върху признатото главно задължение в претендирания размер.

Що се касае до въведеното възражение за погасителна давност, следва да се 3 посочи, че простото посочване не означава доказване. Тук е важно да се отбележи, че с оглед диспозитивното начало съдът не може да събира и да приема по свой почин доказателства за размера на тези суми. Позоваването на каквото и да е възражение с погасителен характер /за изтекла давност, за прихващане, за подобрения и т. н. /без конкретното му доказване не е достатъчно, тъй като съдът правораздава, а не извършва дейност по калкулация и сметки вместо страната.

По разноските

По изхода на делото на ищеца се следват разноски. Съгласно представения списък /л. 71/ ищецът претендира 125 лева за държавна такса, 400 лева адвокатско възнаграждение и 350 лева депозит за особен представител в исковото производство. Има доказателство за плащане на адвокатското възнаграждение.

Тъй като съгласно Заповед № АС – 180 / 23.04.2024г. във връзка с възпроизвеждането на хартиен носител на електронни изявления и приложенията към тях, и дължимата за това от всяка страна /независимо от изхода на делото/ равностойност, определяма от съда, следва да се отчете по справката по делото, че ищецът е подавал изявления с приложения, разпечатани авансово за сметка на съда за общо 19 страници. Така същото е останало задължено да заплати 3 /три/ евро комплексна цена на използваните ресурси на съда. За събирането на същите съдът е длъжен да постанови акт по чл. 77 ГПК в настоящото решение.

Фактът, че считано от 01.01.2026 г. в България има друга официална валута не задължава съда да превалутира предявеното в левове вземане. По наличието на официален курс всяка от страните би могла да знае каква е дължимата сума в актуалната валута.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Финанси център“ ООД с ЕИК 204980283 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 5, вх. А, ет. 4, ап. 12, искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че Г. Н. Х. с ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. ******, бл. ***, вх. 1, ет. 1, ап.

3 ДЪЛЖИ на „Финанси център“ ООД с ЕИК 204980283, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 5, вх. А, ет. 4, ап. 12 сумата 400 /четиристотин/ лева, ведно със законната лихва считано от 09.05.2024 г. до изплащане на вземането и сумата 44,34 /четиридесет и четири лева и 34 стотинки/ лева, представляваща 4 договорна лихва за период от 10.07.2019 г. до 08.01.2020 г., сумата 136,21 /сто тридесет и шест лева и 21 стотинки/ лева, представляваща мораторна лихва за период от 30.04.2021 г. до 30.04.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. 27662/2024 г. по описа на СРС, 70 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Г. Н. Х. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Финанси център“ ООД с ЕИК 204980283 разноски в размер на 875,00 /осемстотин седемдесет и пет/ лева в исковото производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК „Финанси център“ ООД с ЕИК 204980283 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийския районен съд сумата от 3,00 /три/ евро.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5