Определение № 3250 от 22.08.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3250 гр. Варна, 22.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Мирела Огн. Кацарска мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20233100501698 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на В. Г. Т. чрез адвокат И. Р. срещу решение № 1875 от 26.05.2023 г., постановено по гр.д.№ 8647 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, петдесет и втори състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея иск с правно основание член 200, алинея 1 от Кодекса на труда /КТ/ и член 84, алинея 3 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ против „БДЖ – товарни превози“ ЕООД – Поделение за товарни превози - Горна Оряховица за заплащана на сумата за разликата над 17 500 лева до предявеният размер от 70 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в загуба на морална опора и подкрепа, продължителни болки и страдания, прекратена дълбока емоционална връзка с починалия, настъпили вследствие на смъртта на сина й А. Т. в резултат на трудова злополука на 02.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.10.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, като се сочи, че първоинстанционният съд е допуснал грешка, приемайки, че починалият А. Т. има висока степен на съпричиняване на вредите. По делото са събрани доказателства, че с влязла в сила присъда за виновен е признат ръководителя на маневрата, следователно вина за настъпилата трудова злополука има той, а не Т., а тази присъда е задължителна за гражданския съд. Развиват се съображения, че дори починалият Т. да е нарушил правилата за безопасност, то действията му могат да се категоризират като самонадеяност, а не като груба небрежност. Иска се да бъде отменено решението в обжалваната му част, като се уважи изцяло предявеният иск.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба от „БДЖ – товарни превози“ ЕООД – Поделение за товарни превози - Горна Оряховица против цитираното по-горе решение в частта, му, с която е уважен предявеният от В. Г. Т. иск за заплащане на сумата о т 17 500 1 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в загуба на морална опора и подкрепа, продължителни болки и страдания, прекратена дълбока емоционална връзка с починалия, настъпили вследствие на смъртта на сина й А. Т. в резултат на трудова злополука на 02.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.10.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.

В жалбата са изложени доводи, че неправилно е определен размера на дължимото от дружеството обезщетение съобразно критериите на член 52 от ЗЗД, както и, че не са доказани твърдените от ищцата неимуществени вреди. Набляга се и на изразеното становище още в отговора на исковата молба, че за съпричиняване на вредите в голяма степен от починалия А. Т. Иска се отмяна на решението в осъдителната му част спрямо работодателя и намаляване размера му със степента на съпричиняване на вредите от ¾.

Постъпила е и частна жалба от „БДЖ – товарни превози“ ЕООД – Поделение за товарни превози - Горна Оряховица против определение № 8232 от 07.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 8647 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, петдесет и втори състав, с което е оставена без уважение молба с вх.№ 41427 от 02.06.2023 г., подадена от „БДЖ – товарни превози“ ЕООД – Поделение за товарни превози - Горна Оряховица за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като бъдат допълнително присъдени в полза на страната сторените по делото разноски за заплатени депозити за СТЕ и за призоваване на свидетели, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Желае се отмяна на определението и да бъде осъдена ищцата Т. да заплати на ответника сумата от 1 147,50 лева сторени по делото пред първата инстанция разноски.

Насрещната страна в писмен отговор е оспорила частната жалба като неоснователна.

На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими – депозирани са от активно легитимирани страни по делото, имащи правен интерес от обжалването, в законовоопределените срокове и отговарят на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК. не са направени доказателствени искания. Делото следва да бъде насрочено в съдебно заседание.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.10.2023 година от 9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78, алинея 9 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3