Решение № 404 от 19.10.2026, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 404 гр. Червен бряг, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илия Ол. Милев при участието на секретаря Силвия Г. Лилова като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Гражданско дело № 20264440100742 по описа за 2026 година на Районен съд - Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.132, ал.1, т.2 от СК, във вр. с чл.131 и чл. 133 от СК, вр. чл. 127, ал. 2, вр. чл. 143, ал. 2 СК, вр. чл. 142 от СК и иск по чл.127а от СК, вр. чл. 45 от ЗБЛД.

В Районен съд - Червен бряг е постъпила искова молба от Д. М. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Лепица, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ********* в качеството си на родител и законен представител на непълнолетния Л. Д.ов М., с ЕГН **********, чрез адв. Ц. Ц. от АК-Плевен против Х. Т. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Лепица, общ. Червен бряг, обл. Плевен. ул.*******, с която са предявени искове по чл.132, ал.1, т.2 от СК, във вр. с чл.131 и чл. 133 от СК, за лишаване на ответника от родителски права по отношение на детето; небрачни искове, по които и на основание чл.

322, ал. 2 от ГПК, съдът дължи задължително произнасяне, както следва: с правно основание чл. 127, ал. 2, вр. чл. 143, ал. 2 СК, вр. чл. 142 от СК, за постановяване на решение, с което да бъде разрешен съществуващ между страните спор, в качеството им на родители на непълнолетния Л. Д.ов М., с ЕГН ********** по въпросите относно упражняването на родителските права и местоживеенето на детето; личните отношения на ответника с детето и плащане на месечна издръжка за бъдеще време.

Иска се и на основание чл.127а от СК, вр. чл. 45 от Закона за българските лични документи, съда да разреши малолетното дете Л. Д.ов М., с ЕГН **********, да напуска територията на Република България и да пребивава в други държави заедно със своят баща и законен представител, без изричното писмено съгласие на майката, както и да бъдат 1 издадени международен паспорт и лична карта, само по искане на неговия баща и законен представител, без изричното писмено съгласие на майката.

Съдът е изпълнил процедурата по чл.131 от ГПК и е изпратил исковата молба от ищеца Д. М. М., с ЕГН ********** на ответната страна в производството Х. Т. Д., с ЕГН ********** и е дал едномесечен срок за отговор. С вх. № 3904/18.08.2026г. в деловодството на съда е постъпил отговор на исковата молба, в който ответника Д. признава изцяло иска предявен от Д. М. и заявява, че няма възможност и желание да полага грижи за сина си.

В исковата молба с вх. № 3847/13.08.2026г., ищеца Д. М. М., с ЕГН **********, на основание чл. 133, ал. 3 СК, вр. чл. 127, ал.3 от Семейния кодекс, моли съда след като се запознае със становище от дирекция "Социално подпомагане" - Червен бряг, да се произнесете със съдебен акт, по силата на който и на основание чл. 133, ал. 3 СК, вр. чл. 127, ал.3 от Семейния кодекс да определи привременни мерки до произнасяне на съда с влязло в сила решение. Представя доказателства, прави доказателствени искания.

Съда с Определение рег. № 433/11.09.2026г. е уважил молбата с вх. № 3847/13.08.2026г. от ищеца Д. М. М. и е определил привременни мерки в интерес на детето.

В съдебно заседание ищеца се явява лично, пледира за уважаване на предявените искове като основателни и доказани. Не се явява адв. Ц. Ц. –АК – пълномощник на ищеца.

Ответника - редовно призован, не се явява в съдебно заседание.

Заинтересована страна Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Червен бряг - редовно призовани, не се представлява. Представили са социален доклад, в който намират иска за основателен и изцяло в интерес на детето.

Представителят на ТО Червен бряг към РП Плевен пледира за основателност на предявените искове за лишаване на родителски права и издръжка.

Съдът, като взе предвид, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Д. М. М. и Х. Т. Д. имали извънбрачна връзка, като от нея се родило едно дете Л. Д.ов М., с ЕГН **********, което било припознато от бащата Д. М., видно от Удостоверение за раждане ***** год. издадено въз основа на акт за раждане № ******* год. на общ. Кнежа, обл. Плевен.

Детето, от третия месец на раждането си през 2023 год., останало при бащата за отглеждане, след като неговата майка ответницата Д. заявила, че не желае да го отглежда, нямала средства за това. Д. изразила още, че не в състояние да полага някакви грижи за детето, като заявила на ищеца М., че Л. М. си е негово дете и да се оправя, както намери за добре.

Ищецът Д. М. обяснил на съпругата си Б. З. С., че има дете от друга жена, което е припознал и желае да го отглежда, тъй като биологичната му майка не желае да се грижи за него, нямала средства за това и не може да му подсигури нормален живот за неговото израстване. Наред с това, М. твърди, че съпругата му С. не може да зачене поради 2 биологични усложнения, като същата му заявила, че е съгласна да вземе детето Л. М. при тях и да го отглеждат заедно. След като ищеца М. взел детето при себе си, той, детето и съпругата му С. заминали да живеят в Германия, където и до ден днешен са се установили трайно.

М. сочи още, че почти всяка година се прибират цялото семейство в Република България за по 1/един/ месец, като по време на престоя си винаги се опитва да осъществи контакт с ответницата. При контактите си с майката на детето ответницата Д., бащата винаги настоявал да види детето, при което тя категорично отказвала да стори това и постоянно заявявала, че тя дете няма и че детето е само негово. Станело ли въпрос за издръжка от нейна страна за детето, ответницата повтаряла едно и също, че дете няма и издръжка няма да плаща.

От обстоятелствената част и констатациите на представения по делото социален доклад от ДСП-Червен бряг се установява още, че на 02.09.2026 г. се провел разговор с Х. Д..

На същата дата се провел телефонен разговор и с Д. М.. В проведения разговор с Х. Д. заявила пред социалните, че е запозната и съгласна с предявения иск от Д. М. и желае "да се откаже от детето". Заявила още, че за детето се грижат много добре в Германия, а тя няма възможност да полага грижи за сина си. По нейни думи през лятото семейството на г-н М. е гостувало за кратко в с. Лепица и тя е имала възможност да види малолетния Л.. В телефонен разговор с Д. М. информирал социалните от Червен бряг, че са гостували през лятото за кратко в с. Лепица, но вече се намират със семейството си в Германия.

В заключителната част от извършеното социално проучване се установява, че детето и бащата се намират в Германия, където живеят, отдел „Закрила на детето“ се намира в невъзможност да извърши обстойно проучване. Х. Д. заявила, че е съгласна с предявения иск от Д. М. и няма възможност и желание да полага грижи за сина си.

При така установените факти по делото, за да се произнесе, съдът съобрази от правна страна следното:

Въз основа на горната фактическа обстановка се установява, че при разделеното живеене на родителите, те нямат възможност ежедневно да вземат решения, относно цялостното упражняване на родителските права. Наличието само на този факт – фактическа раздяла между съпрузите, поражда задължение на съда да се произнесе по подадената молба по реда на чл. 133, ал. 3 СК, вр. чл. 127, ал.3 от Семейния кодекс и определи на кого от родителите да се предостави упражняването на родителските права, режим на лични контакти на другия родител с детето и размера на дължимата за него издръжка.

Предявени са два обективно кумулативно съединени искове, за които съдът намира, че е сезиран с главен иск с правно основание чл.132, ал.1, т.2 от СК, във вр. с чл.131 и чл. 133 от СК, за лишаване на ответника от родителски права по отношение на детето; небрачни искове, по които и на основание чл. 322, ал. 2 от ГПК, съдът дължи задължително произнасяне, както следва: с правно основание чл. 127, ал. 2, вр. чл. 143, ал. 2 СК, вр. чл. 142 от СК, за постановяване на решение, с което да бъде разрешен съществуващ между страните 3 спор, в качеството им на родители на непълнолетния Л. Д.ов М., с ЕГН ********** по въпросите относно упражняването на родителските права и местоживеенето на детето; личните отношения на ответника с детето и плащане на месечна издръжка за бъдеще време.

Предявен е и кумулативно съединен иск с правно основание чл.127а от СК, вр. чл. 45 от Закона за българските лични документи за разрешаване на спора между родителите относно пътуване на детето в чужбина и издаване на необходимите лични документи без съгласието на единия родител.

Ищеца носи доказателствената тежест да докаже, че с ответника са живели на семейни начала, че имат общо дете, че страните са разделени и че ответника без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка. По кумулативно съединения иск – за ищеца - че пътуването извън граница е в най-добрия интерес на детето и наличието на разногласие между родителите или обективна невъзможност за постигане на съгласие.

Детето е от кръга на лицата, за които законодателят е предвидил специална закрила и във всички производства, с които се засягат неговите права и законни интереси съдът служебно търси осигуряването им по най-добрия начин /чл.1, ал.4 от Закона за закрила на детето/. Според чл. 27, т. 2, чл. 18 и чл. 3 от Конвенция за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г./ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., в сила от 03.07.1991 г./, се вменява на родителя/родителите или другите лица, отговорни за детето, първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. Висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата. Висшите интереси на детето са основна грижа на родителите. В този аспект е актуално и Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г. на Пленума на Върховния съд на РБ, с което са дадени разяснения, че конкретното съдържание на мерките за лични отношения между родителя и детето е въпрос на целесъобразност и зависи от конкретния случай. Критерий е интересът на детето, който е обективна категория.

Само за пълнота настоящия състав намира за необходимо да отбележи, че Регламент /ЕО/ № 2201/2003 година е основен източник на производно право в нормативната система на Европейския съюз. Легалната му дефиниция се съдържа в чл. 249, ал. 2 от Договора за създаване на Европейската общност, съгласно който Регламентът има общо приложение. Той е задължителен в своята цялост и е директно приложим във всички държави членки.

Регламентът е нормативен акт, който е задължителен в своята цялост и става част от действащото право в държавата-член, като част от автономното общностно право.

Регламент /ЕО/ № 2201/2003 година урежда правилата относно компетентността на съдилищата, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, постановени в една държава членка, в друга държава членка.

Съгласно чл. 1 от Регламент № 2201/2003 г. на Съвета на ЕО, този нормативен акт се прилага независимо от характера на съда или правораздавателния орган, по граждански 4 дела, отнасящи се до определяне, упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от родителската отговорност, какъвто е и настоящия случай.

От събраните по делото доказателства се установи, че е налице предвиденото от законодателя трайно неполагане на грижи и недаване на издръжка от страна на ответника за период от над 3 години. Този период се определя от настоящият състав като траен. От събраните по делото доказателства, от акта за раждане на Л. Д.ов М. се установи, че ищцата и ответника са негови родители. Още след раждането на детето ответникът е проявявал безотговорно отношение към него и към семейството си. Не е имал постоянна работа, не е предоставял каквато и да е издръжката на семейството си и изобщо не се интересувал от детето си.