Решение № 4821 от 14.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4821 гр. София, 14.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20231100506988 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 3267/01.03.2023, постановено по гр.д. № 32964/2022г. по описа на СРС, 77-и състав, е признато за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл.79, ал. 1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал.

1 от ЗЗД, че З. Г. П., ЕГН **********, дължи на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, сумата от 2 190,60 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит "Профи кредит стандарт" № 30042262416 от 30.01.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 30.09.2021г. до изплащане на вземането, като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл.79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал.2 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че З. Г. П. дължи на „П.К.Б.“ ЕООД сумата от 1 388,40 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 10.08.2020г. до 03.09.2021г., сумата от 410,26 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 11.03.2020г. до 03.09.2021г., както и сумата от 57,41 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 03.09.2021г. до 29.09.2021г., както осъдителни искове с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 925,02 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги „Фаст“ и за сумата от 2 215,93 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги „Флекси“ са отхвърлени.

По делото са постъпили въззивни жалби от двете страни.

Срещу първоинстанционното решение в частта, в която предявените искове са уважени, е депозирана въззивна жалба с вх. № 74018/17.03.2023 г. и идентична с нея въззивна жалба с вх. № 74624/17.03.2023г. от ответницата З.

1

Г. П.. Твърди се, че постановеният съдебен акт е недопустим поради липса на идентичност в основанието на заповедното и исковото производство. Сочи се, че в хода на заповедното производство умишлено са затаени или неволно са пропуснати множество съществени обстоятелства за основанието на претендираните вземания като дата, размер на сумата и банковата сметка, на която същата е преведена, извършено прихващане за рефинансиране на съществуващ дълг, информация за погасени и непогасени от ответницата вноски и др. Поддържа се, че решението е и неправилно. В тази връзка се твърди, че доколкото не са налице предпоставките за извършеното от дружеството прихващане със сумата за рефинансиране, то остатъкът от чистата стойност на кредита не е 2 190,60 лева, както е приел районният съд, а 1 436, 95 лева. С оглед на изложеното се отправя молба до съда за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на нов съдебен акт, с който да бъде отхвърлен предявеният установителен иск за сумата над 1 436,95 лева, представляваща незаплатен остатък от чистата стойност на кредита, до пълния предявен от ищцовото дружество размер от 3 412,24 лева.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „П.К.Б.“ ЕООД, с който се оспорва жалбата като неоснователна.

Срещу първоинстанционното решение в частта, в която предявените установителни искове са отхвърлени, е депозирана въззивна жалба с вх. № 74747/17.03.2023г. от ищеца „П.К.Б.“ ЕООД. Обосновава се, че постановеният съдебен акт е неправилен. Твърди се, че процесният договор е сключен след постигане на съгласие по основните му елементи, съдържа всички изискуеми от закона реквизити, включително ясна методика на формиране на годишния процент на разходите /„ГПР“/. Сочи се, че последният отговаря на изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК и не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Поддържа се, че в ГПР не следва да бъдат включвани разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато тяхното предоставяне не е задължително условие за получаване на кредита, какъвто е процесният случай, като се излагат подробни аргументи в тази насока. Посочва се, че обстоятелството дали предвидените в договора допълнителни услуги следва да бъдат включени в ГПР е въпрос, относим към действителността на клаузите, които ги предвиждат, а не на договора като цяло. Обосновава се, че посоченият ГПР не е по-нисък от действителния, поради което не е налице хипотезата на заблуждаваща търговска практика.

Твърди се, че в закона няма изискване в договора за потребителски кредит да е посочено как се формира годишния лихвен процент /„ГЛП“/. Сочи се, че пълният обем информация, нужна за вземане на информирано решение от потребителя за сключване на процесния договор, е бил своевременно предоставен. С оглед на изложеното се поддържа, че сключеният договор е действителен, поради което се отправя молба до съда за отмяна ня първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на нов съдебен акт, с който да бъде установено съществуването на вземане на дружеството спрямо ответницата З. П. за главница над присъдената сума от 2 190,60 лева до претендираната в размер на 2 803,69 лева и договорно възнаграждение в размер на 1 388,40 лева, ведно със законна лихва от входиране на заявлението до окончателното му изплащане.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответницата З. Г. П., с който се оспорва подадената от ищеца жалба като неоснователна.

С Определение № 19363/31.05.2023г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на 2 ответницата за допълване на решението в частта за разноските и присъждане на адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

Срещу постановеното по реда на чл. 248 от ГПК определение е постъпила частна жалба от ответницата З. Г. П.. Моли се за неговата отмяна и уважаване на искането за допълване на решението.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК насрещната страна „П.К.Б.“ ЕООД е изразила писмено становище по частната жалба.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор за потребителски кредит- "Профи кредит стандарт" № 30042262416 от 30.01.2020г., по силата на който „П.К.Б.“ ЕООД е поело задължение да предостави в заем на З. Г. П. сумата от 3 700 лева, от които 753,65 лева за рефинансиране на съществуващ дълг. Предвиден е срок за връщане на сумата от 36 месеца, както и ГЛП в размер на 41.00% и ГПР- 48.42%. Страните са уговорили предоставяне и на допълнителни услуги, а именно „Фаст“ и „Флекси“ срещу заплащане на следните суми съответно 1 110 лева и 2 590 лева

Приложени са и Общи условия на „П.К.Б.“ ЕООД /“ОУ“/, подписани от страните, съгласно които в случай че е закупена допълнителна незадължителна услуга, страните по договора за потребителски кредит се споразумяват възнаграждението за нея да се разсрочи във времето и да се погасява в рамките на погасителния план. Уредено е и право за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита с писмено изявление при просрочване на две или повече последователни месечни вноски в пълен размер.

Представен е и погасителен план, от който се установява, че общият размер на месечната вноска е 282,94 лева и включва главница, лихва и вноска по закупена допълнителна услуга.

Приложени са и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, подписан от страните по договора, както и искане за отпускане на потребителски кредит- стандарт.

Представено е и платежен документ от 30.01.2020г. за сумата от 2 946,35 лева, наредена от „П.К.Б.“ ЕООД в полза на З. Г. П..

Приложено е и извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит "Профи кредит стандарт" № 30042262416, от което се установява плащане от длъжницата на 5 пълни вноски в размер на 282,94 лева всяка, както и на една непълна в размер на 45,20 лева. Отбелязано е, че общо платена сума по кредита към 07.06.2022г. е в размер на 1 509,40 лева, а остатъчното задължение е в размер на 7 941,59 лева.

Прието е и Уведомително писмо от 08.09.2021г. до З. Г. П., с което на последната се съобщава за обявена предсрочна изискуемост на задълженията по Договор за потребителски кредит "Профи кредит стандарт" № 30042262416. Видно от приложената към него разписка, същото е останало неполучено и е върнато на подателя.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази 3 възраженията на страните в настоящото производство, въззивният съд намира следното от правна страна:

Жалбите, с които е сезиран настоящият съд, са подадени в срока по чл.

259, ал.1 от ГПК, отговарят на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По отношение на неговата законосъобразност, съдът е обвързан от посоченото в жалбата, като следи и без довод за нарушения на императивни материалноправни норми. След извършена проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно. Противно на изложеното във въззивната жалба на ответницата, същото е и допустимо. Твърдението за липса на идентичност в основанието на заповедното и исковото производство настоящият съдебен състав намира за неоснователно, доколкото обстоятелството, от което произтича претендираното право, е едно и също, а именно- сключен между страните договор за потребителски кредит.

По отношение на наведените от жалбоподателите доводи във връзка с правилността на първоинстанционния съдебен акт въззивният съд намира следното:

Предявени са искове по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл.

79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 240, ал.1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за установяване, че ответницата дължи на ищеца сумата от 3 412,24 лева, представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит "Профи кредит стандарт" №30042262416 от 30.01.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.09.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 1 388,40 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 10.08.2020г. до 03.09.2021г., сумата от 410,26 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 11.03.2020г. до 03.09.2021г., както и сумата от 57,41 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 03.09.2021г.

/датата на твърдяната предсрочна изискуемост/ до 29.09.2021г., както и осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 925,02 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги „Фаст“ и за сумата от 2 215,93 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги „Флекси“.

Решението, с което установителните искове за мораторни лихви, установителния иск за главница за сумата над 2 803,69 лева, както и осъдителните искове за стойността на допълнителните услуги са отхвърлени не е обжалвано, поради което е влязло в сила и не е предмет на разглеждане от настоящата съдебна инстанция.

По останалите искове в тежест на ищеца е да докаже, че по силата на валидно възникнало от договор за кредит облигационно правоотношение за ответницата е възникнало задължение за връщане на получената в заем сума, 4 заедно с уговорената възнаградителна лихва, както и че е настъпил падежът на това задължение. В тежест на ответницата и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение на падежа, съобразно уговореното в договора за кредит.

При съвкупна преценка на представените писмени доказателства по делото съдът намира, че между страните е сключен договор за потребителски кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. По своята правна характеристика договорът е реален - счита се сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните парите бъдат предадени (или преведени) на кредитополучателя. В случая от приетото по делото платежно нареждане се установява, че на ответницата е преведена сума в размер на 2 946,35 лева, като по отношение на разликата до пълния отпуснат размер на кредита от 3 700 лева се твърди, че е използвана за рефинансиране на съществуващ дълг, без последният да е конкретизиран. Предвид изложеното и доколкото ищецът не е ангажирал своевременно доказателства за установяване на този факт, настоящият съдебен състав намира същия за недоказан, поради което приема, че между страните по силата на сключения между тях договор за потребителски кредит е възникнало облигационно отношение, по силата на което за ответницата е възникнало задължение за погасяване единствено на предоставената в заем сума в размер на 2 946,35 лева при посочените в договора условия.