Решение № 7652 от 15.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7652 гр. София, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20251100504076 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника С. С. М. срещу решение от 06.01.2025 г. по гр.д. №64742/2023 г. по описа на СРС, 42 състав, с което е признато за установено на основание чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79 ЗЗД, че жалбоподателят дължи на ищеца „Софийска вода“ АД сумата от 1421,04 лв. - главница за доставена вода и предоставени ВиК услуги за периода 11.09.2019 г. до 13.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – на 01.12.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по гр.д. №65980/2022 г. по описа на СРС, 42 състав, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното и исковото производство.

В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, неправилно и необосновано.

Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ищецът е отстранил нередовностите на исковата молба. Поддържа възражението, че процесните вземания са погасени по давност. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявения иск. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна „Софийска вода“ АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата, в о.с.з. – оспорва същата. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите 1 въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Предмет на установителния иск, предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК, е вземането по смисъла на чл.410 ГПК, респ. чл.417 ГПК, според изричната норма на чл.415 ал.1 ГПК – установява се дължимостта на сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение, на основанието, на което е претендирана със заявлението и на което заповедта за изпълнение е издадена. В този смисъл следва да има идентитет между страните и предмета на заповедта за изпълнение и установителния иск. Както съдът, извършващ преценката предявен ли е искът за съществуване на вземането в посочения срок /чл.415 ал.2 ГПК/, така и съдът по иска по чл.422 ГПК извършват преценка за идентичност на претендираното материално субективно право съобразно неговата индивидуализация, въведена от заявителя, съответно - ищец по иска за съществуване на вземането. Тази преценка се извършва въз основа на заявените основание и петитум. Установителният иск за вземането по чл.410 ГПК, респ. чл.417 ГПК следва да бъде предявен в 1-мес. срок от съобщението съгласно разпоредбата на чл.415 ал.4 ГПК.

В процесния случай е видно от съдържанието на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по което е било образувано гр.д. №65980/2022 г. по описа на СРС, ГО, 42 състав, че ответникът е претендирал процесните вземания за водоснабден имот, находящ се в гр. Нови Искър, кв. „********, а в исковата молба, с която е предявен искът по реда на чл.422 вр. чл.415 ГПК, е посочен имот с адрес: гр. Нови Искър, кв. „******** С разпореждане от 05.11.2024 г., инкорпорирано в определението по чл.140 ГПК, СРС, 42 състав, е дал указания на ищеца в 1-седм. срок да приведе исковата молба в съответствие с вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение. С молба от 06.12.2024 г. ищецът е отстранил нередовностите на исковата молба и е уточнил, че в исковата молба е допусната техническа грешка при изписване номерацията на имота, за който се отнасят процесните задължения, като имотът е на ул. „********. В о.с.з., проведено на 06.12.2024 г., СРС, 42 състав, е допуснал уточнение на исковата молба, като искът е предявен за консумирана вода и предоставени ВиК услуги за имот в гр. Нови Искър, ул.

„********.

Съгласно разпоредбата на чл.129 ал.5 ГПК исковата молба се смята за редовна от дена на подаването, поради което следва да се приеме, че исковата молба срещу длъжника С. С.

М. е редовна – налице е идентитет между страните и предмета на заповедта за изпълнение и установителния иск.

Решението е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

През процесния период е приложим Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, като в пар.1 ал.1 т.2 ДР е предвидено, че „потребители“ по смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги и юридически или физически лица собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с водоснабдителния оператор, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – на собственост или вещно право на ползване. Съгласно разпоредбата на чл.8 Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и 2 канализационни системи, получаването на ВиК услуги става чрез публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационни системи или от съответния регулаторен орган. Правоотношенията между страните са регламентирани и от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Софийска вода” АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ064/17.07.2006 г. Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.1 от ОУ, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица, собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.

Ответникът не е възразил да е собственик или ползвател на процесния имот в едномесечния срок по чл.131 ГПК, като това обстоятелство се установява и от представената по делото справка от Служба по вписванията – София за периода 01.01.1998 г. – 16.08.2022 г.

Съгласно обвързващите ищеца като абонат на търговското дружество – ответник, и потребител на предоставяните от него ВиК услуги Общи условия – чл.6 т.2 - за ищеца е възникнало задължение да заплати ползваните ВиК услуги за исковия период в 30-дневен срок след датата на фактурирането им /чл.31 ал.2 ОУ/.

Възражението за погасяване на дълга за главница по давност е неоснователно.

Съгласно ТР №3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111 б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви, т.е. давността за вземания на „Софийска вода” АД е тригодишна.

В случая най-старото задължение на ответника е станало изискуемо на 11.10.2019 г., но в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл.3 т.2 ЗМДВИП, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с пар.13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр.44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради което към момента на предявяване на иска /което по силата на чл. 422 ал.1 ГПК е на 01.12.2022 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ не е изтекъл тригодишният срок за вземанията за процесния период.

С оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд за основателност на предявените искове, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 221,00 лв., представляваща депозит за особен представител.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло реш е н и е №193/06.01.2025 г., постановено по гр.д.

№64742/2023 г. по описа на СРС, ГО, 42 състав.

ОСЪЖДА С. С. М., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. „********, да заплати на „Софийска вода“АД, ЕИК 130175000, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“********, Бизнес център „Интерпред Цар Борис“, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата 3 от 221,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4