Решение № 122 от 23.06.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Русе, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилен Сирманов

Членове:

Александър Иванов

Пламен Дочев при участието на секретаря Иванка Венкова в присъствието на прокурора Я. Г. И. като разгледа докладваното от Александър Иванов Въззивно административно наказателно дело № 20234500600340 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по глава двадесет и първа от НПК, вр. с чл.378, ал.5 от НПК.

С Решение № 72/09.02.2023г., постановено по НАХД № 137/2023г. по описа на Районен съд – Русе, обв.С. С. С. бил признат за виновен в това, че на 26/27.07.2019г. в гр.Русе, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - на публично място, в кафе - бар „А.”, предизвикал скандал, хвърлял на земята и чупил стъклени чаши и бутилки и наранил със счупена чаша в лицето П. В.А. от гр.Русе, поради което и на основание чл.325, ал.1 от НК и чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 1500 лева.

С решението е постановено и осъждане на обвиняемия по разноските, направени по време на досъдебното производство.

Въззивното производство е инициирано с жалба от обв.С. (подадена чрез защитника му адв.П. М.), с която се навеждат доводи за неправилност на 1 решението, предвид неотчитане на наличието в случая, на хипотезата по чл.24, ал.1, т.6 от НПК, съобтветно на коетосе прави искане въззивната инстанция констарирайки това, на основание чл.334, т.4 от НПК да отмени решението и да прекрати наказателното производство. Поддържа се в съдебно заседание на въззивната инстанция, от явилият се защитник /адв.М./.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе излага становището, че жалбата е неоснователна, поради което предлага решението да бъде потвърдено.

Въззивната инстанция, след като взе предвид доказателствата по делото, наведените в жалбата доводи и становището на представителя на Окръжна прокуратура – Русе, след служебна проверка на решението по реда чл.314, ал. 1 от НПК, намира, че жалбата се явява носнователна, като при липса на основание за нещо различно, на основание чл.378, ал.5, вр . с чл.338 от НПК, атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Първостепенният съд правилно е приел за достатъчен ангажираният съобразно чл.378, ал.2 от НПК, доказателствен материал, както и подложил на анализ събрания в съдебното следствие, необходим за обективно, всестранно и пълно изясняване на действителната фактическа обстановка по делото. След като е съобразил всички относими доказателства, при достатъчен анализ на установените по несъмнен начин фактически положения,, обосновано е достигнал до своите изводи относно авторството, съставомерността и правната квалификация на извършеното от обв.С. – престъпление по чл.325, ал.1 от НК. Едновременно с това, въззивният съд установи, че в хода на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения на принципните разпоредби, визирани в чл.13, чл. 14, чл. 107, чл.

301 и чл. 305 ал.3 от НПК. След като отново подложи на анализ събраните и проверени от първата инстанция доказателства, окръжният съд намира, че възприетите фактически констатации, които не намира за необходимо само да се повтарят и тук (те не се оспормат и с жалбата ), изцяло съответстват на изведените от решаващия съд обосновани правни изводи.

Не може да бъде уважено възражението на подсъдимия за допуснато от първата инстаниця нарушение на принципа „ne bis in idem“ (никой не може да бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление), наведено по идентичен начин и пред въззивната инстанция. Визира се факта на 2 образувани, провеждани и прекратени на две различни основания (едното поради оттегляне на тъжбата, а второто предвид констатацията за основание да се приложи този принцип поради идентичност на предмета му, съпоставено с първото дело – идентичност на авторството, мястото и контретната проявя – действие по причиняване и съответно обвинение за причиняване на телесна повреда от С. на П. А. лека телесна повреда), наказателни производства от частен характер – НЧХД№ 1585/2019г. и НЧХД№ 2029/2019г. – двете по описа на Районен съд – Русе. Принципа и следващата от него забрана касае случаи, в които паралелно или последователно са проведени, съответно се провеждат, наказателно или административнонаказателно производство спрямо едно и също лице, за едно и също деяние. Целта е да не се допуска двукратно санкциониране на едно и също лице за едно и също деяние или вече проведено такова производство, приключило по конкретен начин – в случая прекратени производства. В настоящия казус, по общ ред, отговорността на С. е ангажирана за действия (съвкупно обуславящи деянието, квалифицирано от правна страна престъпление хулиганство) – представляващи предизвикване на скандал, хвърляне на земята на чаши и бутилки на замята и съответно чупенето им, както и нараняване на П. В.А. по лицето със счупена чаша, което макар и извършено при идентичните време и място на тези, явили се предмет на предходно разглежданите и приключили с прекратяване, частни наказателни производства, притежава отликата, че обхваща повече конкретни прояви на деянието (съмсем не само, нараняването по А., представляващо в това производство само една крайна по време проява, завършек на обективираните непристойни действия), както и с това, че именно с тази си съвкупна характеристика, тези повече прояви всъщност засегнали различен обект, различни обществени отношения (реда и общественото спокойствие, а не във връзка с личността на дадено лице).

Следователно, не съществува процесуална пречка или законова забрана обвиняемият да бъде съден и признат за виновен, в случая като последица на характера на производството - освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказние глоба, по който начин именно да бъде ангажирана неговата наказателна отговорност за обсъжданото деяние, съответно не е допуснато нарушение на принципа „ne bis in idem“.

При констатираните от ваззивната инстанция, съответност на 3 преценката по индивидуализацията на наказанието, изразена в налагане на размер на глобата под средата на предвидения диапазон, както и дължимост при този изход на направените разноски касателно тази осъдителна част на решението, въззивната инстанция упражнявайки правомощията си по чл.314, ал.1 от НПК приема, че атакуваното решение следва да бъде потвърдено в цялост, предвид което и на основание чл.338 от НПК, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 72/09.02.2023г., постановено по НАХД № 137/2023г. по описа на Районен съд – Русе.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4